РЕШЕНИЕ

 

                                                   №

 

                                                    гр.София, ………………  

 

                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева  

                                                                                                                Д. К.

при секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора .................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 11 889 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение № 143571 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 28 947/2018 г. по описа на СРС, ­ІІ ГО, 77 състав е отхвърлен предявеният от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ********* против „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.213 КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 929,70 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за нанесени вследствие на виновно и противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с ДК № ******вреди на МПС – лек автомобил марка „Пежо 4007“ с ДК № *********, собственост на В.В.М., при ПТП на 04.01.2016 г. и 15,00 лева ликвидационна разноски, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 29.01.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 02.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 6361/2018 г. по описа на СРС, 77 състав.   

              Със същия акт ответникът Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъден да заплати на „Д.з.“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 490,00 лева – направени по делото разноски.  

              Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ищеца Застрахователно дружество /ЗД/ „Евроинс“ АД, гр.София. Във въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Навеждат се доводи, че констатациите на първоинстанционния съд относно механизма на произшествието и липсата на противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Форд Фиеста“ не отговарят на събрания доказателствен материал; че неправилно е прието, че свидетелят К. е бил заинтересован и показанията му не са били кредитирани, още повече, че ако същият бе отрекъл при разпита си декларираните пред застрахователя обстоятелства, той не би носел наказателна отговорност за неверни данни, доколкото застрахователите не са публични органи. Твърди се и че като не е прието за противоправно поведението на водача на МПС „Форд Фиеста“ е допуснато нарушение на материалния закон, че този съд въпреки доказателствата по делото, които сочат, че същият е управлявал автомобила си като не го е контролирал и поради това е причинил ПТП със спрелия автомобил „Пежо“, е обосновал извод, че водачът Марков не е извършил нарушение на ЗДвП.

              Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения от него иск, ведно със законната лихва. Претендира присъждането на разноски и юрисконсултско възнаграждение за пред двете инстанции.

              Ответникът по жалбата – „Д.з.“ ЕАД, *** в срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който е същата е оспорена изцяло с доводи за нейната неоснователност. Релевира съображения за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания; че събраните противоречиви доказателства са обсъдени в съответствие със съдопроизводствените правила; че от тях не може да се направи извод за виновно и противоправно поведение на водача на „Форд Фиеста“. Заявено е искане въззивната жалба да бъде оставено без уважение. Претендира присъждането на разноски за въззивното производство.

              Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено следното:

              Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи слу-жебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

              Със заявление вх.№ 3010277/29.01.2018 г. – ЗД „Евроинс“ АД е заявил пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Д.з.“ ЕАД за сумата 929,70 лева, представляваща изплатено обезщетение в размер на 914,70 лева и 15,00 лева ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ за причинени вреди на лек автомобил марка „Пежо 4007“ с ДК № *******ХС, застрахован при молителя, по вина на водач на лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с ДК № *******чиято гражданска отговорност е застрахована при „Д.з.“ ЕАД, при ПТП, настъпило на 04.01.2016 г., която сума, въпреки предявената пред „Д.з.“ ЕАД на 13.07.2017 г. претенция, не е била изплатена от застрахователя по „гражданска отговорност“ на виновния водач. 

 На 02.02.2018 г. на ЗД „Евроинс“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6 361/2018 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав срещу посоченото лице за заявената сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.01.2018 г. до изплащане на вземането,  като на заявителя са присъдени и направените в заповедното производство разноски на стойност 25,00 лева –  държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

На 21.03.2018 г. е депозирано възражение от длъжника „Д.з.“ ЕАД по чл.414 ГПК, в което същият е оспорил дължимостта на вземането по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 10.05.2018 г. ищецът ЗД „Евроинс“ АД е предявил пред СРС иск за установяване съществуването на вземанията му по издадената заповед.

              Съдът е сезиран с предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника „Д.з.“ ЕАД вземане, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на  установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на  ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

По силата на цитираната разпоредба на чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в дадената хипотеза са налице.

               От приетото в производството пред СРС доказателство – протокол за пътно-транспортно произшествие с № 1600662 от 04.01.2016 г., съставен от служител на ОПП - СДВР, се установява, че на 04.01.2016 г. в гр.София е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между лек автомобил /л.а./ „Пежо 4007“ с ДК № *******ХС и л.а.„Форд Фиеста“ с ДК № ******при следните обстоятелства, отразени в протокола: л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№ ******се движи по ул.“Освобождение“ в посока от бул.“Възкресение“ и до № 25 поради недостатъчен контрол върху МПС реализира ПТП с л.а.„Пежо 4007“ с рег.№ *******ХС, който е спрял. В схемата, инкорпорирана в протокола, отразено и че л.а.“Форд“ се е движел срещу л.а.“Пежо“, който е обективиран от дясно на улицата, както и че л.а.“Форд“ с предна лява част е нанесъл удар върху страничната лява част на л.а.“Пежо“. В протокола е удостоверено и че при произшествието на л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС са причинени видими щети: предна лява врата, предна броня, преден ляв калник.

              Протоколът е подписан от длъжностното лице от СДВР и от водача на л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС. Подпис на водача на л.а.„Форд Фиеста“ с ДК № ******- липсва.

              За настъпилото произшествие е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 360859 от 04.01.2016 г. на водача на л.а.„Форд Фиеста“ с ДК № ******Д.С.К., подписан от същия без възражения.

              С влязло в сила на 05.09.2017 г. наказателно постановление № 16-4332-001621 от 22.04.2016 г. на началника на СДВР, ОПП на основание чл.53 ЗАНН, чл.185 ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП на Д.С.К. са наложени глоби в общ размер от 30,00 лева за това, че на 04.01.2016 г. около 13,10 ч. като водач на л.а. „Форд Фиеста“ с ДК № ******управлявайки го в гр.София на ул.“Освобождение“ в посока ул.“Ташкови ливади“ срещу № 25 поради недостатъчен контрол при разминаване реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил с рег.№ *******ХС /погрешно посочен като марка „Ситроен“, вместо марка „Пежо“/. 

              Наказателното постановление е връчено лично на Д.С.К. на 28.08.2017 г., който го е подписал без забележки.  

              С административната преписка на СДВР, ОПП е приета и скица на пътнотранспортно произшествие към протокол № 160062 от 04.01.2016 г., подписана от служителя на СДВР, ОПП и от водачите на участвалите в инцидента моторни превозни средства. В скицата е удостоверено, че платното на ул.“Освобождение“ от страната на движение на л.а. с ДК№ ******е било заснежено, че л.а. с ДК № *******ХС не е бил плътно в дясно, а ситуиран по-навътре в пътното платно, както и че в началото на ул.“Освобождение“ откъм ул.“Ташкови ливади“ има поставен знак „В-1“. Данни, че л.а. с ДК № *******ХС е бил в колона от автомобили – не са отразени.

              Обстоятелството, че пътното платно е било заледено, е удостоверено и в декларацията на Д. К. от 04.01.2016 г., приложена в административната преписка.

              По въпроса относно механизма на ПТП е допуснато изслушването на авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Х.Е., неоспорена в процеса. С оглед данните от приетия протокол за ПТП на СДВР в заключението на същата от 20-09.2018 г. е възприет следния механизъм на процесното събитие: л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№ ******се движи по ул.“Освобождение“ в посока от бул.“Възкресение“ и до № 25 поради недостатъчен контрол върху МПС реализира ПТП с л.а.„Пежо 4007“ с рег.№ *******ХС, който е спрял.

              Във връзка със същия въпрос са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.С.К. и В.В.М..

              При разпита му Д.С.К. поддържа, че е управлявал служебния му автомобил л.а.„Форд Фиеста“, навлизайки в еднопосочната улица, която е пред Столичен инспекторат, срещу него се е задал автомобил и за да се разминат той му прави място и другият отбива вляво от него, като при разминаването се получава конфликт на двете брони – съвсем леко са се отъркали. Понеже имало спор за вината, водачът на другия автомобил се е обадил на КАТ, след дълго чакате са дошли катаджиите, определили го за виновен и му съставили акт, платил си е глобата, тъй като не му се е занимавало за 30,00 лева да оспорва тяхната преценка. Твърди и че водачът на отсрещната кола казал, че бил паркирал автомобила си от лявата страна на свидетеля, а той се е движил срещу него; че другият водач е бил виновен, защото е влязъл в насрещното – улицата е еднопосочна, за което е имало знак както в началото на улицата, откъдето е влязъл, така и в края откъдето е излизал – там е имало знак „Забранено влизането“, който е бил за другите срещу него.

              Г-н К. свидетелство и че е подписал скицата на ПТП, приложена по делото; че произшествието е настъпило през зимата, но пътят не е бил заледен – тъкмо е започвало да вали сняг; че според него съприкосновението в броните са е получило защото е било тясно и е нямало как да се разминат; че е имало спрени автомобили в посоката на другия водач, който на едно празно място се е опитал да се вмъкне, предницата му била излязла напред, половината от колата му е била издадена и не са успели да се разминат. Сочи и че в момента на удара другият автомобил се е придвижвал, искал е да излезе от това място; че свидетелят през цялото време е упражнявал контрол върху автомобила си; че неговите щети са били в лявата част на бронята, отпред, а на другата кола – в предната броня от лявата страна на колата.

                В.В.М. депозира показания, че при ПТП от 04.01.2016 г. е управлявал л.а.“Пежо“, като доколкото си спомня е бил паркирал на улицата и отсреща движещият се автомобил го е зажулил странично – ляв калник; че времето е било лошо, валяло е сняг и е било заснежено; че другият автомобил е поднесъл и затова го е зажулил. Твърди и че е бил спрял в колона от автомобили, в самия ред на колоната, уведомил е КАТ, които са дошли на място, огледали са, те са им обяснили какво се е случило, изготвили са документи, но на него не са съставили нищо. При разпита му В.М.поддържа и че колата му е останала така, както е била, а другата кола е била изместена, за да не пречи на движението, че доколкото си спомня е бил навлязъл в насрещното движение – улицата е била еднопосочна, бил е срещу посоката на движението; че е паркирал в дясната страна, в негово дясно - на преден, както и че по време на удара автомобилът му е бил в покой и той е бил вътре.     

              Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля Д. К. по въпросите, че е упражнявал непрекъснат контрол върху управляваното от него моторно превозно средство, че към момента на удара другият автомобил се е движил, както и че пътят не е бил заледен, тъй като същите противоречат на ангажираните по делото безспорни доказателства – АУАН от 04.01.2016 г. и влязло в сила на 05.09.2017 г. наказателно постановление с № 16-4332-001621 от 22.04.2016 г., на посоката на инициалния удар, на извънсъдебното признание на същия, обективирано в скица на пътнотранспортно произшествие към протокол № 160062 от 04.01.2016 г., подписана от него и декларацията му от 04.01.2016 г., че платното е било заледено, както и свидетелските показания на В.М.в тази им част, които са последователни и еднозначни. Като противоречащи на правилата на елементарната логика и обективните факти по делото са показанията на г-н К., че не му се е занимавало да оспорва преценката на органите на СДВР за глоба от 30,00 лева, тъй като наказанието е определено месеци след настъпилото произшествие, а съставените при последното документи са подписани от същия без възражения и забележки.

              Не следва да се дава вяра и на показанията на свидетеля В.М., че към момента на удара е бил спрял в колона от автомобили, съотв. че е бил паркирал в дясната страна на пътното платно. Показанията на същия по първия въпрос са в противоречие с данните от протокола за ПТП № 160062 от 04.01.2016 г., схемата, инкорпорирана в него, както и скицата на пътнотранспортно произшествие към протокол № 160062 от 04.01.2016 г., подписани от него. В нито един от тези документи не е отразено, че непосредствени преди или след л.а.“Пежо“ е имало паркирани МПС, а по втория е налице извънсъдебното признание в третия от цитираните документи.              

              От приетото допълнително заключение на АТЕ от 96.03.2019 г., изготвено от вещото лице инж.Ж.Е.на база представения по делото проект за организация на движението по ул.“Освобождение“ в гр.София /неоспорено в процеса/ се констатира, че на ул.“Освобождение“ в участъка между бул.“Възкресение“ и ул.Ташкови ливади“ не е предвидена хоризонтална маркировка; че в началото на ул.“Освобождение“ откъм бул.“Възкресение“ са поставени 4 знака: А19 – „Деца“, Д4 – „Еднопосочно движение след знака“, В4 – „Забранено влизането на товарни автомобили над 15 т.“ и В10 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства, теглени от животни“, а от другия край на улицата – откъм ул.“Тошкови ливади“ е монтиран пътен знак В1 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства“.

              При съвкупната преценка на кредитираните от съда доказателства относно механизма на ПТП, настоящата инстанция намира, че последното е настъпило вследствие на противоправното поведение и на двамата водачи на участвалите в нето превозни средства: водачът на л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№ ******е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в нормите на чл.20, ал.1 ЗДвП, тъй като не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство, а водачът на л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС – на предвидените правила за движение по пътищата в разпоредбите на чл.94, ал.3, пр.1 ЗДвП, чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.6, т.1 ЗДвП, тъй като е бил спрял превозното средство не възможно най-вдясно на платното, а на място, където превозното средство създава опасност за движението след навлизане в еднопосочна улица. Установената презумпция относно вината на двамата водачи по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена в производството. Съпричиняването на вредоносния резултат от същите е в съотношение по 50 % за всеки. 

              Видно от приложеното с исковата молба заверено копие от застрахователна полица по застраховка „Каско на МПС“ № 00500100098444, сключена на 19.01.2015 г. - със срок на действие от 00,00 ч. на 20.01.2015 г. до 23,59 ч. на 19.01.2016 г., л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС, собственост на В.В.М., с година на производство – 2007 г., към момента на настъпване на процесното събитие е бил застрахован по имуществена застраховка – Клауза А – „Пълно каско” при ЗД „Евроинс“ АД за застрахователна сума от 14 000,00 лева.

              В застрахователния договор съконтрагентите са установили, че обезщетяването при частични вреди ще се извършва в доверен сервиз или по експертна оценка.

              Съгласно клаузата на чл.3, ал.1 от Раздел „Покрити рискове“ от Общите условия на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД за застраховка „Каско на МПС“, неразделна част от визираната застрахователна полица, застрахователят покрива щети на застрахованото моторно превозно средство вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, включително щети нанесени на паркирано МПС, вследствие на ПТП.                  

              Не се спори в производството, че определената застрахователна премия по полицата е заплатена от застрахования.   

              Не се спори в процеса, което е видно и от представения протокол за ПТП № 160062 от 04.01.2016 г., че водачът на л.а.„Форд Фиеста“ с рег.№ ******е имал валидно сключен застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество.

             От документите по образуваната при Застрахователно дружество „Евроинс“ АД щета № **********  от 05.01.2016 г. се констатира и че възстановяването на нанесените увреди на л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС – предна броня, преден ляв капак, предна лява врата и задна лява врата, е възложено на Автосервиз „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД.

              От приетия приемо-предавателен протокол № 0017971 от 02.02.2016 г. е видно, че автомобилът е приет за ремонт по щета № **********, както и че застрахованото превозно средство е било предадено на собственика му без забележки на 23.02.2016 г.

              Във връзка с издадена от „Авто Юнион Сервиз“ ЕООД фактура № 40008442/ 24.02.2016 г. на стойност от 914,70 лева за извършения ремонт по щета № **********/2016 г., съгласно неоспорените данни от „Уникредит Булбанк“ ЕАД за извършена трансакция на 31.03.2016 г. сумата е заплатена от ЗД „Евроинс“ АД.

              От неоспореното заключение на основната АТЕ, изготвена от вещото лице инж. Ж.Е., с дадените по реда на чл.200, ал.2 ГПК пояснения, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че описаните щети по л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, както и че стойността на разходите, необходими за възстановяване на повредите по л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС, определена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП е в размер на 1 012,75 лева.

              Безспорно е в производството, че след отправена регресна покана – изх.№ РК-014-12111/13.06.2017 г., получена от ответника „Д.з.“ ЕАД на 13.06.2017 г. под вх.№ 92-6356, не е извършвано плащане на претенираното задължение по щета № **********/2016 г. на стойност 929,70 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.267, ал.1, т.2 КЗ /отм./ застрахователят по задължи-телна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или използването на МПС, в т.ч. и вредите, причинени на чуждо имущество, като обезщетението по ал.1 не може да надхвърля застрахователната сума по договора – чл.267, ал.3 КЗ /отм./. От друга страна: в чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ законодателят е предвидил, че при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Изложеното обосновава извода, че при предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, съдът следва да определи последното с оглед размера на действителната стойност на вредата към момента на настъпване на събитието /в който смисъл е и разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ отм./, в границите на застрахователната сума, уговорена в договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по чл.223, ал.1 КЗ /отм./.

              По силата на разпоредбата на чл.203, ал.2 КЗ /отм./ за действителна се смята стой-ността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото ка-чество, респ. средната пазарна цена на нови части, материали и труд, необходими за възста-новяването на щетите без да се прилага коефициент на овехтяване и без да е обвързан от минималните размери по Методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН, в който смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК: решение № 79/02.07.2009 г. по т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, І ТО; решение № 52/08.07.2010 г. до т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, І ТО; решение № 115/09. 07.2009 г. по т.д.№ 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1 069/ 2010 г. на ВКС, II ТО; решение № 235/27.12.2013 г. по т.д.№ 1586/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 60135/15.11.2021 г. по т.д.№ 1821/2020 г. на ВКС, ІІ ТО и др.

              От неоспореното заключение на основната АТЕ на инж.Е. се установява, че стойността на разходите, необходими за възстановяването на увредения л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *******ХС и привеждането му в изправно техническо състояние, изчислена по средни пазарни цени за нови части, материали и труд към датата на ПТП, възлиза на 1 012,75 лева с ДДС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес тази стойност не може да надвишава заявената с исковата молба такава от 914,70 лева. След прибавяне към визираната сума на обичайната стойност на ликвидационните разноски за определянето на обезщетението в размер на 15,00 лева регресното вземане би било в общ размер от 929,70 лева, но предвид приетото съпричиняване на вредоносния резултат от страна на двамата водачи при посоченото по-горе в решението съотношение от по 50 %, предявеният от ищеца ЗД „Евроинс“ АД по реда на чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.1 ГПК иск по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ се явява основателен за сумата от 464,85 лева.

              Поради частично несъвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено за сумата от 464,85 лева и вместо това да бъде постановено друго, с което заявената претенция за тази стойност да бъде уважена, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 29.01.2018 г. до окончателното й заплащане. В останалата част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.  

              При този изход на делото първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която Застрахователно дружество „Евроинс“ АД е осъдено да заплати на „Д.з.“ ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по това дело за разликата над 245,00 лева.

              При приетия изход на спора на жалбоподателя-ищец следва да се присъдят съобразно уважената част от иска на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 ГПК разноски за първоинстанционното производство на стойност от 202,50 лева, а за заповедното – в размер на 12,50 лева – държавна такса. На същото основание за производството пред СГС на въззивника се дължат разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 62,50 лева.

              На основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от жалбата на въззивае-мата страна за въззивното производство следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение на стойност 180,00 лева.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р    Е    Ш    И:

 

              ОТМЕНЯ решение № 143571 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 28 947/2018 г. по описа на СРС, ­ІІ ГО, 77 състав – в частта, в която предявеният от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ********* против „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********* положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.213 КЗ /отм./ и чл.45 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 464,85 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 29.01.2018 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********* разликата над сумата от 245,00 лева до сумата от 490,00 лева – разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1, т.1 ГПК с правно основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./, че „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********* дължи на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК ********* сумата 464,85 лева /четиристотин шестдесет и четири лева осемдесет и пет стотинки/, ведно със законната лихва от 29.01.2018 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ – до окончателното й заплащане, представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД по щета № **********/2016 г. с вкл. ликвидационни разходи за причинените на л.а.„Пежо 4007“ с ДК № *********имуществени вреди при реализирано на 04.01.2016 г. пътно-транспортно произшествие в гр.София вследствие на противоправното поведение на водача на л.а.„Форд Фиеста“ с ДК № *******застрахован по риск „Гражданска отговорност” при ответника, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на 02.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 6 362/2018 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 143571 от 17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 28 947/2018 г. по описа на СРС, ­ІІ ГО, 77 състав в останалата обжалване част.

 

              ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.1 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/ – разноски за заповедното производството; сумата 202,50 лева /двеста и два лева и петдесет стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство и 62,50 лева /шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ – разноски за въззивното производство.

 

              ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на „Д.з.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 180,00 лева /сто и осемдесет лева/ – разноски за въззивното производството.

 

              Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

 

 

 

                           

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.