Определение по дело №962/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1376
Дата: 17 май 2018 г.
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20185530100962
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№.........                                    17.05.2018 г.                    гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ДЕСЕТИ граждански състав

На   17  май                                                                               2018 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                            Председател:   МИЛЕНА  КОЛЕВА                                                          

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА  КОЛЕВА гр.дело № 962 по описа за 2018 година:

 

         Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото  представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.

 

          Следва да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация /доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/, като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

          Следва да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.

 

          На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.

 

          Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

          Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът

 

                                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

    

          СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :

                                                                                                                                       

          Предявен е установителен иск по чл.422, вр. чл.415 ГПК.

 

           Ищцовото дружество твърди в исковата си молба, че между него и ответника – В.Г.И. имало сключен договор № М4661776 от 01.08.2015 г. и приложения към него, за периода от 23.12.2016 г. до 23.03.2017 г. било извършено изпълнение от страна на дружеството. Ответникът не заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „Мобилтел” ЕАД и в тази връзка били начислени неустойки на 31.03.2017 г., предвид което и на основание чл. 415 от ГПК предявява иск за установяване съществуването на парично вземане в размер на 247,22 лв. (двеста четиридесет и седем лева и 22 ст.).

           От страна на ответното дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 30/2018 г. по описа на XV състав на Районен съд – гр. Стара Загора. В хода на заповедното производство и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК било подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от В.Г.И..

           На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане в размер на 247,22 лв. (двеста четиридесет и седем лева и 22 ст.), за които били издадени следните първични счетоводни документи:

- по данъчна фактура № ********* от 25.01.2017 г., издадена по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.12.2016 г. до 23.01.2017 г. за сумата от 23,80 лв. с включен ДДС и след направено частично плащане в размер на 7,52 лв., непогасено задължение било в размер на 16,28 лв.

-          по данъчна фактура № ********* от 27.03.2017 г., издадена по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2017 г. за сумата от 23,80 лв. с включен ДДС, за която било издадено кредитно известие на стойност 17,65 лв., непогасено задължение е в размер на 6,15 лв.

-          по сметка № ********* от 31.03.2017 г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 13,00 лв., непогасено задължение било в размер на 13,00 лв.

-          по сметка № ********* от 31.03.2017 г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 39,68 лв., непогасено задължение било в размер на 39,68 лв.

-          по сметка № ********* от 31.03.2017 г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 90,00 лв., непогасено задължение било в размер на 90,00 лв.

-          по сметка № ********* от 31.03.2017 г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 58,31 лв., непогасено задължение било в размер на 58,31 лв.

-          по данъчна фактура № ********* от 25.02.2017 г., издадена по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.01.2017 г. до 23.02.2017 г. за сумата от 23,80 лв. с включен ДДС непогасено задължение било в размер на 23,80 лв.

           Съгласно общите условия към процесния договор, който представя ответното дружество, страните били постигнали съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определяли месечно едностранно, въз основа на договорения тарифен план, от ищеца чрез издаване на фактура, като неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението за плащане на цената на договора.

           Моли съда да се произнесе с решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца дължимата сума в общ размер от 247,22 лв. (двеста четиридесет и седем лева и 22 ст.), представляващи сбор от главниците по, за които били издадени следните първични счетоводни документи:

-          по данъчна фактура № ********* от 25.01.2017 г., издадена по договор № М4661776 от 01.08.2015 г, за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.12.2016 г. до 23.01.2017 г. за сумата от 23,80 лв. с включен ДДС и след направено частично плащане в размер на 7,52 лв., непогасено задължение било в размер на 16,28 лв.

-          по данъчна фактура № ********* от 27.03.2017 г., издадена по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2017 за сумата от 23,80 лв. с включен ДДС, за която било издадено кредитно известие на стойност 17,65 лв., непогасено задължение било в размер на 6,15 лв. по сметка № ********* от 31.03.2017 г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 13,00 лв., непогасеното задължение било в размер на 13,00 лв.

-          по сметка № ********* от 31.03.2017 г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 39,68 лв., непогасеното задължение било в размер на 39,68 лв.

-          по сметка № ********* от 31.03.2017 г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 90,00 лв., непогасеното задължение било в размер на 90,00 лв.

-          по сметка № ********* от 31.03.2017г., издадена за неустойка за неизпълнение по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за сумата от 58,31 лв., непогасеното задължение било в размер на 58,31 лв.

-          по данъчна фактура № ********* от 25.02.2017 г., издадена по договор № М4661776 от 01.08.2015 г. за месечна абонаментна такса и ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 23.01.2017 до 23.02.2017 за сумата от 23,80 лв. с включен ДДС непогасеното задължение било в размер на 23,80 лв., както и законната лихва върху сборната сума 247,22 лв. (двеста четиридесет и седем лева и 22 ст.), от датата на образуване на ч.гр.д. № 30/2018 г. по описа на XV състав на Районен съд – гр. Стара Загора до окончателното изплащане на задължението, които задължения били предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 30/2018 г. по описа на XV състав на Районен съд – гр. Стара Загора, както и направените деловодни разноски по настоящото производство, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

           Процесната сума в размер на 247,22 лв. може да бъде заплатена от ответника в брой в магазините и партньорите на „Мобилтел” ЕАД, както и по банков път по сметката за заплащане на фактури в „Райфайзенбанк”, IBAN: ***, BIC: ***, а разноските могат да бъдат заплатени само по банков път, по банковата сметка на Мобилтел ЕАД в „Райфайзенбанк”, IBAN: ***, BIC: ***.

           Моли съда, в случай, че в първото по делото открито заседание, не се яви представител на ответното дружество, заседанието да бъде проведено в тяхно отсъствие, като приеме, че поддържат исковата молба и представените писмени доказателства, както и направените доказателствени искания.

 

                  В законоустановения срок по делото не е постъпил писмен отговор от ответника В.Г.И..

                    

          От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 30/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд, съществува. Ищецът носи доказателствена тежест относно твърденията в исковата молба за наличието на каузално правоотношение и изпълнението на задълженията си по същото.

        

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: договор № 2069543 от 01.08.2015 г., допълнение към приложение № 1 към договора от 30.11.2015 г., допълнение към приложение № 1, приемо-предавателен протокол от 30.11.2015г., приложение № 1 от 06.08.2015г., общи условия към договора, фактура № ********** от 25.01.2017 г., фактура № ********** от 25.02.2017г.,  фактура № ********** от 27.03.2017г., сметка № ********** от 31.03.2017 г., сметка ********** от 31.03.2017г., сметка ********** от 31.03.2017 г., сметка ********** от 31.03.2017г.

 

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д. № 30/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, б.б. за платена държавна такса, пълномощно на юрисконсулт М.М.К..

               

УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или са  налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.

 

           НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.

 

         УКАЗВА на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.

 

         НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на12.06.2018г.  от 09.40ч., за която дата да се призоват страните.

 

        ПРЕПИС от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: