Р Е Ш Е Н
И Е
№ 693 / 30.9.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора С. Янев, като разгледа докладваното от съдия
Ингилизов к.а.н.д. дело № 835 по описа за 2021 год. на Административен съд-
Пазарджик, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.
Образувано е
по касационна жалба от М.Р.Д., чрез адв. С.П. срещу Решение № 392/21.06.2021 г.
по АНД 482/2021 г. по описа на РС - гр. Пазарджик с което е потвърден
електронен фиш серия К № ****, издаден от ОДМВР Пазарджик, с който на М.Р.Д., е
наложено административно наказание за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1,
г.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Жалбоподателят,
редовно призована, не се явява, не се представлява. По делото са постъпили
становища, в които се иска отмяна на решението на РС Пазарджик и отмяна на
електронния фиш, както и присъждане на направените разноски по делото.
Ответната
страна – ОДМВР Пазарджик, редовно призована, не изпраща представител, взема
становище по подадената жалба, в което се иска потвърждаване на решението на РС
Пазарджик и присъждане на разноски по делото.
Прокурорът
сочи в становището си, че следва да се потвърди решението на РС Пазарджик като
законосъобразно и правилно.
Пазарджишки
административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районен съд
Пазарджик е посочил в решението си следната фактическа обстановка :
Жалбоподателят е санкциониран
с ЕФ за това, че на 03.08.2020 г., в 16,19 часа, в гр. Пазарджик, на бул. „*****",
в посока на движение към кръстовище с ул. „****", е управлявал лек
автомобил „****" с рег. № ****, негова собственост, като се е движел с
превишена скорост от 64 км/ч, при максимално допустима за движение в населено
място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо
средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1
с № 11743bb. Системата отчела движение
със скорост именно от 64 км/час, т.е. превишение на скоростта от 14 км/час, но
от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост
под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 11 км/час. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
жалбоподателя на 15.03.2021 г. (виж справка за нарушител/водач т.29 раздел
Фишове на л. 19-21). Жалбата против ЕФ е депозирана директно в съда по пощата
на 18.03.2021 г., поради което е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от лице активнолегитимирано да обжалва санкционния акт
пред компетентния съд.
В мотивите на решението съдът
е приел, че в
хода на административнонаказателното производство по безспорен начин се доказа
фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл.182 ал.1 т.2
във вр. с чл.21 ал. 1 от ЗДвП. Прието е, че административнонаказателната
отговорност на М.Д. е ангажирана на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, а именно
като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано
процесното нарушение. За това, че Д. е собственик на управлявания автомобил
свидетелстват и данните от справката за собственост и регистрация на ПС от
ЦБ-КАТ (приложена на гърба на ЕФ). Тези факти не се оспорват и от
санкционираното лице в депозираната жалба. Въззивният съд също така е приел, че
не са допуснати при издаването на електронния фиш и съществени процесуални
нарушения, като е изложил подробни мотиви защо счита това.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че на датата 03.08.2020 г. на соченото място е установено нарушение
на правилата за движение по пътищата, което е осъществено с процесния лек автомобил
„****“ с ДК № ****. По делото не
се спори, че лекият автомобил, заснет с мобилната радарна система, е управляван
от касатора. Той е индивидуализиран с три имена, ЕГН и адрес. В този смисъл
авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано от
събраните доказателства по делото. В тази връзка с оглед субекта на нарушението
- физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е
съобразен с предвидения такъв в чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за
превишаване на скоростта на движение в населено място. От доказателствата
по делото следва да се приеме за установено и че заснемането на нарушението е
осъществено с отговарящо на законовите изисквания АТСС, тъй като същото е от
одобрен тип и е преминало последваща проверка. Следва да се има предвид и това,
че са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12 май 2015г. за условията
и реда за използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол по чл.10 от тази наредба за използването на
техническото средство на датата 03.08.2020 г. Наведените аргументи за липса на
доказаност кой автомобил е заснет се считат за неоснователни от съдебния
състав. Действително на приложените снимки от видеоклипа се вижда и друг лек
автомобил, но е безспорно установено, че на всички тях във фокуса на камерата
попада именно процесния автомобил, като техническото средство е автономно и
заснема автомобила нарушаващ правилата за движение по пътищата, без участието
на контролен орган. С оглед на всичко посочено се налага единствено възможния
извод за доказаност на осъщественото нарушение на правилата за движение по
пътищата. Предвид изложеното съдът намира, че правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане
на предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението
Неоснователни
се явяват и останалите възражения в касационната жалба. В конкретния случай
административното наказание на касатора е наложено с електронен фиш, а не с
наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният
фиш съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП подлежи
на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП предвижда,
че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените
в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, поради
което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013
г. Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш,
тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл. 189, ал. 4, изр.
2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна
ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително
по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията,
при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и
се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с
техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Съгласно § 6, т. 65 ДР на ЗДвП: "Автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна радарна система, за чието
използване на посоченото място и време е представен надлежен протокол и снимков
материал. Системата представлява одобрен тип техническо средство, отговаря на
метрологичните изисквания и към момента на установяване на нарушението е била
технически изправна.
Неоснователни
са и доводите за нарушение на нормата на чл. 39, ал. 4 ЗАНН.
Последната следва да се тълкува в единство с нормата на чл. 39, ал. 2 ЗАНН и
просто разширява приложението на последната, като дава възможност да се налагат
глоби в размер над необжалваемия минимум в случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, като се издава
ел. фиш. Това не означава, че не могат да се налагат глоби с ел. фиш и под
необжалваемия минимум, както неправилно счита касатора.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в
законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията
на чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП, т. е. отразява
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос от заснетия
клип. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на
скоростта.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пазарджик не
страда от сочените в жалбата пороци.
По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
Предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за касационната
инстанция, които представляват юрисконсултско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство. На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че следва да се присъди
минимално възнаграждение в размер на 80 лева с оглед провеждането на едно
съдебно заседание, без явяване в открито съдебно заседание по делото на
процесуалния представител и изготвянето само на писмен отговор.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
392/21.06.2021 г. постановено по АНД № 482/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
М. Румено Д. с ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Пазарджик, сумата от 80
(осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2./п/