Р Е Ш Е Н И Е №
376
гр.Монтана, 04.10.2022 год.
Административен съд - Монтана ,ІІІ състав , в
закрито заседание на деветнадесети септември ,през две хиляди двадесет и втора година в състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Д. и с участието на прокурора Галя Александрова
,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА адм.д.№279/2022г. по
описа на Административен съд - Монтана ,за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145
и сл.от АПК, вр.с чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл./,във вр. с чл.108
във вр. с чл.107,ал.1,т.5 от Закона за държавния служител/ЗДСл./.
Образувано е по жалба от Е.С.Д.-Т.,чрез адв. А.В.М.
,с адрес *** против Заповед №111 от
22.06.2022г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите/КЗП/,с
която на основание чл.107,ал.1,т.5 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния
служител/ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката ,на
длъжност Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца
,със седалище:гр.Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“ ,ранг ІVстарши
,код по НКПД1213-6012 ,считано от датата на връчване на заповедта .
С Определение от 08.09.2022г. производството
е разделено ,като в настоящето такова съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с
жалбоподателката ,и по искането й за възстановяване на заеманата от нея
длъжност преди прекратяването.
В
частта по т.3 и т.4 от жалбата-искане за изплащане на обезщетение за времето,
през което жалбоподателката не е била на държавна служба ,поради прекратяването
,на основание чл.121,ал.1,т.3 от ЗДСл. ,и поправка на основанието за
прекратяване на служебното правоотношение,вписано в служебната книжка или в
други документи,на основание чл.121,ал.1,т.4 ЗДСл.е образувано ново исково
адм.д.№342/2022г.,което е спряно до произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен
акт по настоящето дело.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, които по съществото си се свеждат до твърдения за немотивираност
и издаването й в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че
заповедта е издадена при липса на предпоставките, визирани в чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл – обективна невъзможност държавният служител да изпълнява
служебните си задължения, доколкото посочените от органа по назначаването
фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие
на обективна невъзможност служителят да изпълнява задълженията си. Аргументира
се и теза за тенденциозност на атакуваната заповед, доколкото подобни заповеди
са връчени на всичките шест директора на регионални дирекции на КЗП ,като целта
на издаване на същата е единствено, за да обоснове прекратяването на служебното
правоотношение с оспорващата. Въз основа на изложените аргументи е отправено
искане на основание чл. 121, ал. 1, т.
1 от ЗДСл заповедта да бъде отменена ,като незаконосъобразна и
служителката да се възстанови на заеманата длъжност преди прекратяването.Претендира
се и присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание оспорващата, чрез
адв.М. поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, в т. ч. и претенцията за
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответната страна –Председателя на КЗП-София ,
чрез процесуалния си представител юрк.М*** П*** оспорва
жалбата, като излага аргументи за нейната неоснователност. Представя и писмени
бележки в определения от съда срок. Въз основа на наведените доводи отправя
искане за отхвърляне на оспорването, като неоснователно.Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
на другата страна.
Представителят
на ОП-Монтана ,чрез прокурор Г*** Александрова дава заключение за основателност
на жалбата.Прилага и писмено заключение.
АС-Монтана,в настоящия си състав ,
преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и извършвайки служебна проверка за законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установено е от преписката и не се оспорва ,че
до 22.06.2022 година жалбоподателката Е.Д. е изпълнявала длъжността Директор на
Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца на Комисия за защита на
потребителите със седалище гр. Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“.
Със Заповед № Ц-ЗК-67 от 21.06.2022 г./л.13/
на Председателя на КЗП ,Е.Д. е командирована в гр. София за срок от 2 дни от 22.06.2022г.
до 23.06.2022 г. със задача „Участие в работна среща с Председателя на КЗП
относно указания за извършване на проверки по Програма „Наблюдение на цените на
предлаганите за продажба стоки от първа необходимост в търговски обекти на
територията на цялата страна". С подобни заповеди са командировани всички
директори на регионалните дирекции в страната.
На
22.06.2022г. на Е.Д. и на всички останали директори на регионални дирекции на
КЗП са подготвени и връчени заповеди за прекратяване на служебното
правоотношение с идентично съдържание. На Е.Д. е връчена Заповед №111 от
22.06.2022г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите/КЗП/, с
която на основание чл.107,ал.1,т.5 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния
служител/ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката ,на
длъжност Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца
,със седалище:гр.Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“ ,ранг ІV страши ,код
по НКПД1213-6012 ,считано от датата на връчване на заповедта.Като мотиви за прекратяване
на служебното правоотношение в заповедта е
посочено наличие на обективна невъзможност за държавният
служител да изпълнява служебните си задължения ,поради
липса на дигитална компетентност, въведена като изискване с чл. 15, ал. 2 от Наредба
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация (НУРОИСДА). Несъгласна с
цитираната заповед, жалбоподателката я оспорва пред Административен
съд-гр.Монтана с жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство по делото е
представено заверено копие от служебното досие на оспорващата,в това число длъжностна
характеристика за длъжността й :Директор на РД на КЗП от 2012г./л.90-93/,като по твърдения в
съдебно заседание от оспорващата ,това е последната и връчена длъжностна
характеристика. Приложени са и Формуляри за оценка на изпълнението на
длъжността от висши държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности
и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на жалбоподателката,
за 5 и повече години назад,в които като оценка е посочено:“Изпълнението
надвишава изискванията“.Административната преписка е приета от съда ,като не са
оспорени доказателства. Представеното в съдебно заседание писмо изх.№Ц-00-2338/11.07.2022г./л.318/
от процесуалния представител на оспорващата, адв.М. досежно датата ,от която
следва да се брои прекратяването-22 или 23.06.2022г.има отношение към
преценката на ТП на НОИ-Монтана от кой момент следва да се изплаща на
оспорващата обезщетение за безработица,не и досежно законосъобразността на
заповедта за прекратяване.Затова и същото ,макар и ирелевантно за делото ,е
прието от съда като доказателство ,за да бъде обсъдено в съвкупност с всички доказателства
,представени по делото,при липса на становище на процесуалния представител на
ответника относно допустимостта, относимостта му към предмета на делото и
неговото приемане и приобщаване към доказателствата по делото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира, че жалбата срещу Заповедта е процесуално допустима. Същата е
подадена в 14 -дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на оспорващата на 22.06.2022 г.,
а жалбата срещу нея е постъпила в деловодството на КЗП на 06.07.2022г.,т.е. в
законния 14 -дневен срок. Жалбата изхожда и от надлежна страна, имаща правото и
интереса да оспори горепосочения индивидуален административен акт, в качеството
на адресат на акта, за който същият е неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна,по искането за произнасяне по законосъобразността на заповедта
за прекратяване на служебното правоотношение.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Съгласно чл.8,ал.1 от Устройствения
правилник на КЗП „Председателят организира и
ръководи дейността на комисията и я представлява в страната и в чужбина“.
Председателят на КЗП е орган по назначаване на служителите в КЗП и доколкото жалбоподателката
е служител на КЗП -Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана
и Враца ,със седалище:гр.Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“ , съдът
приема, че заповедта за прекратяване е издадена от компетентния ,съгласно чл. 108,ал.1 от
ЗДСл орган по назначаването.
Оспорената заповед е издадена в изискуемата
писмена форма и съдържа визираните в нормата реквизити. Посочено е правното
основание за прекратяване на служебното правоотношение, а именно чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл, според който служебното правоотношение се прекратява от
органа по назначаване без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл.
103, ал. 1, т. 3 от с. з.Основното възражение в жалбата е ,че заповедта е
немотивирана,което не се споделя от настоящия състав-описани са правни основания/чл.107,ал.1,т.5
ЗДСл.във вр. с чл.108 от ЗДСл./ ,както и фактически обстоятелства за издаване
на заповедта-обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните
си задължения ,поради липса на дигитална компетентност, съгласно чл.15,ал.2 от
НУРОИСДА.
В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, като не е уведомявана оспорващата за
начало на административното производство,не са изискани от нея доказателства
във връзка с посоченото основание за издаване на заповедта ,което е нарушение
на чл.34,35 и чл.36 от АПК и представлява основание за отмяна на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение.
Заповедта е издадена и в нарушение на
материалния закон и целта на закона.Спорът
се свежда до това дали са налице предпоставките, уредени в посоченото в
заповедта правно основание, а именно чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл, за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното
правоотношение, по което страна е жалбоподателката, респ. спазени ли са
материалноправните изисквания на ЗДСл при издаване на оспорваната заповед.
Настоящият състав намира, че Заповедта е
издадена при липса на материалноправните основания за постановяването й и при
неспазване на целта на закона, по следните съображения:
Съгласно чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл, органът по назначаването прекратява служебното
правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност
държавният служител да изпълнява служебните си задължения, извън случаите по
чл. 103, ал. 1, т. 3 от с. з., регламентиращ хипотезите на прекратяване на
служебното правоотношение поради болест, довела до трайна неработоспособност,
или по здравни противопоказания. От изложеното следва, че чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл изисква наличието на обективна невъзможност на държавния
служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини
за това (каквито в настоящия казус не се твърдят), която е възникнала по време
на реализиране на самото служебно правоотношение. В ЗДСл липсва легална
дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната
практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи
извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са
непреодолими. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената
разпоредба, е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е
създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на
служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази
невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от
Закона за администрацията (ЗА) Държавните служители и лицата,
работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се
определят в Класификатора на длъжностите в
администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на
длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за степен на завършено
образование и ранг или професионален опит, необходими за заемането на всяка
длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Съгласно
ал.2 на същата разпоредба ,според функциите, които се изпълняват, длъжностите в
администрацията са:1. ръководни;2.
експертни;3. технически. В чл. 14, ал. 1 от ЗА
е предвидено, че за заемане на определена длъжност в администрацията са
необходими минимална степен на завършено образование и професионален опит или
ранг.В случая се касае за ръководна длъжност-директор на РД в КЗП , Ръководно
ниво 6А ,за която се изисква минимална образователна степен
„магистър“,минимален ранг ІІІ младши ,минимален опит 4г. ,която се заема по
служебно правоотношение. По делото не е
спорен фактът, че жалбоподателката отговаря на изискванията за образователна
степен, професионален опит и ранг за заеманата от нея длъжност, видно от
документите, приложени към служебното й досие.Видна е и от приложените Формуляри за оценка на изпълнението на
длъжността от висши държавни служители, служители, заемащи ръководни длъжности
и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции на
жалбоподателката,за 5 години назад,оценката на жалбоподателката :“Изпълнението
надвишава изискванията“.Съгласно последната и връчена длъжностна характеристика
на длъжността ,от 2012г. /л.90-93/ ,в изисквания за заемане на длъжността е
записано –да има допълнителна квалификация/обучение по компютърна грамотност. Следователно
, с приемане на новата разпоредба на чл.15
,ал.2 НУРОИСДА (Нова – ДВ, бр. 97 от
2019 г., в сила от 10.12.2019 г.)не се променят основните изисквания за заемане
на длъжността, произтичащи от ЕКД и описани в графа Х. - "Изисквания за
заемане на длъжността". Видно от изявление на оспорващата Е.Д. в съдебно
заседание ,няма издадена нова длъжностна характеристика след изменението . Съгласно
новоприетата разпоредба на чл. 15, ал. 2 от
Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация, приета с § 5, т. 1, буква "б" от
Постановление № 304 от 3 декември 2019 г. на Министерския съвет за приемане на Наредба за провеждане на конкурсите и подбора
при мобилност на държавни служители и за създаване на Портал за
работа в държавната администрация, е направено допълнение, съгласно което
служителите в държавната администрация, с изключение на заемащите технически
длъжности, следва да притежават дигитална компетентност и да прилагат в
работата си компютърни умения съгласно приложение № 1а. В приложение № 1а е
дефинирано определение на понятието "дигитална компетентност", а
именно – "Знания и умения за обработване на информация, създаване на
съдържание, дигитална комуникация, информационна сигурност и решаване на
проблеми, които са необходими за успешно изпълнение на длъжността".
Посочено е също, че поведение, отговарящо на тези изисквания, е налице, когато
държавният служител "създава цифрово съдържание (текст, таблици,
изображения) в поне един формат чрез дигитални инструменти и редактира
съдържание, създадено от други; запазва, съхранява, повторно използва файлове и
съдържание, като ги споделя с помощта на съответните инструменти; търси
информация онлайн чрез търсачки, познава и прилага правилата в тази област;
прилага и променя функции и настройки на софтуер и приложения, които ползва;
осъществява дигитална комуникация чрез използване на функции и инструменти в
съответствие с приложимите правила; демонстрира знания и умения за решаване на
рутинни дигитални проблеми съобразно длъжността си; информира и търси подкрепа
за решаване на по-сложни дигитални проблеми съобразно длъжността си; познава и
прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността си. "
Анализът на цитираните разпоредби обосновава
извода, че въведените изисквания за "дигитална компетентност" за
заеманата от оспорващата длъжност са допълнителни по естеството си, доколкото
не се извършва промяна в изискванията за минимална степен на образование, както
и на изискванията за професионален опит и минимален ранг. Нещо повече, касае се
за изисквания, регламентирани в подзаконов нормативен акт, който урежда реда и
условията за оценяване дейността на служителите в държавната администрация, от
което следва, че преценката дали служителят отговаря на изискването за
"дигитална компетентност" следва да се извърши в рамките на
нормативно регламентираното оценяване (атестиране) на държавния служител и в контекста
на конкретните функции, които последният изпълнява. Това означава, че липсата на дигитална компетентност би могла да
се прецени при извършване на оценка как оспорващата изпълнява своите задължения
като директор на РД за областите Видин ,Враца и Монтана със седалище Монтана в
КЗП , при наличие на нормативните условия за извършване на такава оценка, а не
представлява изискване, подлежащо на удостоверяване със съответни документи за
придобита квалификация в сферата на компютърните умения и дигиталната
компетентност. Това от своя страна означава, че липсата на приложени към служебното досие на оспорващата
документи, удостоверяващи компютърните й умения и дигиталната й компетентност,
е ирелевантна за преценката дали Е.Д. притежава такива умения, доколкото същите
подлежат на установяване и проверка при оценяване степента на изпълнение на
възложените й задачи.От приложените към преписката формуляри за атестиране за повече от 5 г. назад е видно,че
същата е получавала оценка:“Изпълнението надвишава изискванията“,т.е. и преди
изменението в чл.15,ал.2 от НУРОИСДА ,и
след него през 2019г. същата е изпълнявала прецизно служебните си задължения по
длъжностна характеристика,в която още от 2012г. са включени компютърни умения. От
това следва, че в случая не е налице "нова фактическа обстановка" по
смисъла, извличан от разпоредбата в чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл.
В подкрепа на направения извод за липса на
"нова фактическа обстановка" е и легалната дефиниция на понятието
"компетентност", регламентирана в § 1, т. 2 от ДР на
Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация, от която е изведено изискването за
"дигитална компетентност". Според същата, компетентността е
съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане
на резултати от изпълнението на дадена длъжност. Т. е., дигиталната
компетентност на служителя се отнася до конкретните компютърни умения, които
служителят проявява и прилага при изпълнение на своите задължения, а не до
наличието на документи, удостоверяващи, че притежава такива умения. Наличието
на такава е включено и в графа Х. – "Изисквания за заемане на
длъжността" от последната му длъжностна характеристика от 2012г.,като
минимално изискване, и след като в течение на 10г. същата е изпълнявала
стриктно и точно служебните си задължения ,както преди ,така и след изменението
през 2019г. ,разполага и със сертификат ,представен в съдебно заседание /който
не е изискван от органа поради липса на проведена процедура/,то това още веднъж
подчертава ,че лицето е отговаряло и отговаря и към настоящия момент на
основните изисквания за длъжността, и не е налице нова фактическа обстановка“ по
см. на чл.107,ал.1,т.5 ЗДСл.
Изложеното
обосновава извода, че визираното в чл.15,ал.2 от НУРОИСДА изискване за дигитална компетентност ,на
което се позовава органът ,не представлява обстоятелство, създаващо „нова
фактическа обстановка“ по смисъла, вложен в чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл. Освен това, налице е и още една пречка въведеното
изискване за дигитална компетентност да се квалифицира като "нова
фактическа обстановка". След като в рамките на продължителен период след
приемане на цитираните от административния орган норми, лицето, заемащо
въпросната длъжност, е изпълнявало своите задължения без изискване за дигитална
компетентност, то е очевидно, че въпросното изискване не е нововъзникнало и не
може да обоснове наличието на „нова фактическа обстановка“ по смисъла на чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл.
Освен
това, административният орган се позовава на изчерпателно цитирани в
оспорваната заповед затруднения при извършване
на задълженията и- „среща трудности при създаването на цифрово
съдържание чрез дигитални инструменти, както и при
обработката и редактирането на съдържание, създадено от други. Налице
са трудности и при прилагането и промяната на функции и
настройки на ползваните в работата софтуер и приложения. Липсата на
необходимата дигитална компетентност често води до неспазване
на основни правила за информационна сигурност в КЗП. Наблюдава се недобро ориентиране в работата с правни
информационни системи и системите за електронно управление и неприлагането на
добър контрол върху работата с тях от
служителите в поверената му дирекция.“В случай ,че същите са налице,това би обосновало ниска
оценка при атестация на оспорващата ,което обаче видно от приложените формуляри
за оценка ,не се наблюдава.
На следващо място, допълнителни изисквания за
дигитална компетентност не са въведени в нова длъжностна характеристика след изменението
през 2019г.,но и дори да бяха въведени такива ,то това ще е едностранно от
органа по назначаването, т. е. по силата на волята на едната страна по
действащо служебно правоотношение, което не е прекратено или изменено по
съответния законов ред, което е в противоречие с изискването на чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл причините за невъзможността служителят да изпълнява своите
задължения да не зависят от волята на страните в правоотношението.
На следващо място, по делото не са ангажирани
доказателства, сочещи действителната невъзможност на служителя да изпълнява
служебните си задължения ,поради липса на
дигитална компетентност. В този смисъл, съдът намира, че ответната
страна, чиято е тежестта да докаже наличието на обективна невъзможност
държавния служител да изпълнява служебните си задължения, не е ангажирала
доказателства, установяващи тази невъзможност. Изложеното обосновава извод, че
административният орган не само не е установил по надлежния ред, че оспорващата
не притежава изискуемата съгласно чл.15,ал.2 НУРОИСДА дигитална компетентност, но не е и провел
процедура и не е изискал от последната такива доказателства ,за да установи
налице ли е такава липса, в т. ч. и удостоверена със съответните
удостоверителни документи. Това от своя страна означава, че не е налице и
невъзможност оспорващата да изпълнява задълженията си по смисъла, вложен в чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл.
В обобщение на изложеното съдът намира, че
оспорваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото не е
установено наличието на нито една от трите кумулативно предвидени в чл. 107, ал. 1, т.
5 от ЗДСл предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение
на оспорващата.
Нарушаването на материалния закон предполага
и несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане. Това е
така, доколкото прекратяването на служебното правоотношение на оспорващата е
предприето на основания, който не се обхващат от законовата норма, респективно
правомощието на административния орган за освобождаване на служителя не е
упражнено добросъвестно.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед,макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата форма,е
издадена при съществени нарушения на административно-производствените правила, при несъблюдаване на материалния закон и
неговата цел, поради което следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Отчитайки изхода на делото и с оглед
заявената от процесуалния представител на жалбоподателката претенция за
присъждане на разноски, същите и се следват на основание чл.143,ал.1 АПК.Направени са разноски за адвокат в размер на 1000лв.,съгласно договор за
правна защита и съдействие.Направено е и възражение за прекомерност на разноските
на оспорващата ,от процесуалния представител на ответника юрк.Петкова ,като при
претендирани разноски за адвокат в размер на 1000лв. ,съгласно договора за
правна защита и съдействие/л.18/ ,възражението е основателно за редуцирането им
на минимума ,съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, от 1000лв. на 500лв. В случая е договорено и платено адвокатско
възнаграждение в двоен размер спрямо минималния такъв,което е неоправдано с
оглед предмета на делото и развилото се производство в едно съдебно заседание.
По искането в жалбата за възстановяване на заеманата преди
прекратяването длъжност.
Съгласно чл.122,ал.1 ЗДСл.,съгласно който
„При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от
органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на
предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок
от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.“Следователно
,възстановяването на предишната длъжност се приема за законна последица от отмяната на заповедта за прекратяване на служебно
правоотношение. Предвид разпоредбата на чл. 122 от Закона
за държавния служител, регламентираща фактическия състав на
възстановяването на държавния служител на предишната заемана длъжност, като го
поставя в зависимост от волята и поведението на последния, без да е предвидено
изрично произнасяне от съда, съдебният състав намира искането за възстановяване
за недопустимо, поради което в тази част образуваното производство следва да се
остави без разглеждане и да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. второ от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от
ЗДСл, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба от Е.С.Д.-Т.,чрез адв. А.В.М.
,с адрес *** ,Заповед №111 от
22.06.2022г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите/КЗП/,с
която на основание чл.107,ал.1,т.5 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния
служител/ЗДСл./ е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателката ,на
длъжност Директор на Регионална дирекция за областите Видин ,Монтана и Враца
,със седалище:гр.Монтана в Главна дирекция „Контрол на пазара“ ,ранг ІVстарши
,код по НКПД1213-6012 ,считано от датата на връчване на заповедта .
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите
,гр.София , да заплати на Е.С.Д. –Т. направените деловодни разноски в размер
на 500/петстотин/лв. ,представляващи разноски
за адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Е.С.Д.-Т. ,действаща
чрез адв. А.В.М. ,с адрес ***,за възстановяване на длъжността,заемана от нея преди издаване на
заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
му част.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14-дневен
срок от съобщаването.
В частта ,имаща характер на определение ,решението
подлежи на обжалване с частна жалба от страните в 7 -дневен срок от съобщението
пред ВАС .
Препис от решението да се изпрати на страните
по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: