№ 1536
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100513680 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Б. Б. А. срещу решение № 12617/26.06.2024
г. по гр.д. № 7749/2024 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която са уважени
предявените от „Софийска вода“ АД срещу жалбоподателя искове с правно основание
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:
2461,73 лв., представляваща стойност на потребена вода на адрес: гр. София, ж.к.
„*******, кл. № **********, за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2023 г., ведно със
законната лихва от 07.11.2023 г. до изплащане на вземането; 329,23 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до
07.05.2023 г., както и по частна жалба на адв. Н.И.И. срещу определение №
31196/31.07.2024 г. по гр.д. № 7749/2024 г. по описа на СРС, 77 състав, с което е
отхвърлено искането му за изменение на решението в частта, касаеща разноските.
Жалбоподателят - Б. Б. А., твърди, че решението в обжалваната част е
неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на водоснабдителни услуги за
процесния имот в периода, предмет на делото. Оспорва ищецът да е предоставил
1
водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на присъдената сума. Ето защо, моли
въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови
друго такова, с което да отхвърли исковете за главница и лихва изцяло. Претендира
разноските по производството.
Жалбоподателят - адв. Н.И.И., твърди, че определението, постановено по реда
на чл. 248 ГПК, е неправилно. Счита, че има право на отделно адвокатско
възнаграждение за заповедното производство, предвид изхода от делото, поради което
моли в негова полза да бъде присъдено такова.
Ответникът по жалбата - „Софийска вода“ АД, оспорва въззивната жалба, като
счита, че решението на СРС в частта, с която исковете са уважени, е правилно, поради
което моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Софийска вода“ АД с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, както следва: 4948,42 лв., представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 23.03.2016 г. до 31.03.2023 г., кл.
№ **********, открит за следния обект – ап. 18, намиращ се в гр. София, ж.к.
„*******, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 2213,93 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.11.2017 г. до
07.05.2023 г., за които в производството по ч.гр.д. № 61199/2023 г. по описа на СРС, 77
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2023 г. срещу
длъжника Б. Б. А..
Ищецът – „Софийска вода“ АД, твърди, че е бил в облигационно отношение с
ответника Б. Б. А., по силата на което му е предоставял водоснабдителни услуги за кл.
№ **********, открит за следния обект – ап. 18, намиращ се в гр. София, ж.к.
„*******. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок
стойността на доставените му услуги, поради което ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, както следва: 4948,42
лв., представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от 23.03.2016 г.
до 31.03.2023 г., кл. № **********, открит за следния обект – ап. 18, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2023 г. (датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
2213,93 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 09.11.2017
г. до 07.05.2023 г. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение в
2
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което съдът е дал указания за предявяване на
искове по чл. 422 ГПК. В изпълнение на дадените указания ищецът е предявил искове
по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които в
производството по ч.гр.д. № 61199/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.11.2023 г. срещу длъжника Б. Б. А..
Претендира разноските по производството.
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 2461,73 лв.,
представляваща стойност на потребена вода на адрес: гр. София, ж.к. „*******, кл. №
**********, за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от
07.11.2023 г. до изплащане на вземането; 329,23 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 09.10.2020 г. до 07.05.2023 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано по същество същото е
ПРАВИЛНО.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за
процесния период по силата на договор за предоставяне на водоснабдителни услуги за
кл. № **********; че за периода от 23.03.2016 г. до 31.03.2023 г. е доставил реално в
имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на претендираната в настоящото
производство сума.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга.
Съгласно представената справка от Агенцията по вписванията, ответникът Б. Б.
А. се явява собственик на процесния имот - ап. 18, намиращ се в гр. София, ж.к.
„*******, като собствеността му е придобита през 2006 г. Освен това, посоченото
обстоятелство е декларирано от ответника в подадените от него декларации по чл. 14
от ЗМДТ.
Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на
Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 80
ЗКИР актът се вписва ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на
правото, освен при придобиване на право по давност, а на основание чл. 82, ал. 1 ЗКИР
съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали
са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с
който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.
3
Следователно, представената справка е годна да установи притежанието на вещно
право. Не е проведено също така насрещно доказване, че през процесния период
ответникът не е бил собственик на процесния имот, тъй като се е разпоредил със
същия.
На основание §. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги потребители на водоснабдителни и
канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят водоснабдителните и
канализационни услуги. Следователно, по силата на закона ответникът, като
собственик на процесния имот – ап. 18, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, се
явява потребител на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни в
посочения имот, като дължи заплащане на цената им. Също така, фактът, че
ответникът се явява потребите на предоставените в имота услуги, се установява и от
представените към исковата молба талон за пломбиране на водомери и контролен лист,
отнасящи се за процесния имот, които документи са подписани от ответника като
потребител на водоснабдителни услуги.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника водоснабдителни и канализационни услуги за процесния период с
цена, възлизаща на претендираната стойност.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза
пред първата инстанция, което се възприема изцяло, се установява, че процесният
имот е водоснабден, като в периода, предмет на делото, са доставени реално
водоснабдителни услуги, отчитани по водомери и изчислявани въз основа на
предишен реален отчет, с количество в размер на 1878,731 куб.м., възлизащи на сумата
в размер на 4840,66 лв. Вещото лице сочи, че за периода, предмет на делото, не се
съхраняват хартиени „карнети“, а същите са заместени от електронни карнети, които
се съхраняват в електронната система на ищеца и са проверени от вещото лице. Също
така, по делото са представени талон за пломбиране и контролен лист, в които са
удостоверени показанията на водомерите в имота към 14.03.2017 г. и 27.11.2017 г.
Следователно, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза
и приетите по делото писмени доказателства се установява, че в имота на ответника е
предоставена реално водоснабдителна услуга, цената на която е в размер на 4840,66
лв. Доколкото е уважено възражението за давност на ответника, претенцията правилно
е уважена за периода от 01.08.2020 г. до 31.03.2023 г. и в размер на 2461,73 лв.
При посочените мотиви решението в частта, касаеща иска за главница, е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и
4
изпадането на ответника в забава – в случая – изтичането на срока за плащане на
задълженията по договора за топлинни услуги, определен в общите условия.
В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже
погасяването на дълга на падежа.
Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг,
представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на
водоснабдителни услуги в размер на 2461,73 лв. за периода от 01.08.2020 г. до
31.03.2023 г.
За забавено изпълнение на посоченото задължение първостепенният съд е
присъдил мораторна лихва в размер на 329,23 лв. за периода от 09.10.2020 г. до
07.05.2023 г. Не са изложени конкретни доводи във въззивната жалба относно размера
и периода, за които е уважен искът за лихва. Предвид посоченото, въззивната
инстанция не може да проверява служебно изводите на първоинстанционния съд в
тази насока (арг. чл. 269 ГПК).
Следователно, решението в частта, касаеща иска са лихва, е правилно и също
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на адв. Н.И.И. срещу определение № 31196/31.07.2024 г. по
гр.д. № 7749/2024 г. по описа на СРС, 77 състав, с което е отхвърлено искането му за
изменение на решението в частта, касаеща разноските:
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел,
че в полза на длъжника в заповедното производство не се дължат разноски за подаване
на възражение, който извод не се споделя от настоящата инстанция.
В конкретния случай, при подаването на възражение срещу заповедта за
изпълнение длъжникът е бил представляван от адвокат, който е подал възражението от
името и за сметка на длъжника. Към възражението е приложено надлежно
пълномощно, даващо право на адвоката, подал възражението, да представлява
длъжника, както и договор за правна помощ и съдействие, съгласно който
процесуалното представителство е осъществявано безплатно от страна на адвоката на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. Впоследствие, исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са били
отхвърлени частично, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2
ЗА адвокатът на длъжника в заповедното производство има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА,
като съдът осъжда другата страна да го заплати. При извършване на преценка за
размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се отчете, че действията
на процесуалния представител на длъжника се изразяват единствено в депозиране на
възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение. Процесуалното действие
на адв. И. се изразява в попълване на утвърдения образец на възражение, който се
5
връчва на длъжника и съдържа указания за попълването му. Това действие може да се
приравни по сложност на посоченото в чл. 6, т. 5 НМРАВ – изготвяне на книжа и
молби, за което е предвидено минимално възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно
редакцията на посочения текст от наредбата към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие (в този смисъл определение № 3262/01.10.2017 г. на САС
по в.гр.д. № 3474/2017 г.).
Ето защо, в полза на адв. И. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на
122,07 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Във връзка с изложеното, обжалваното определение трябва да се отмени и
вместо него следва да се постанови акт, с който да бъде изменено решението по
делото, като в полза на адв. И. бъде присъдена сумата в размер на 122,07 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът по жалбата
има право на разноски, като в негова полза следва да се присъди сумата в размер на
100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на адв. Н. И. следва да се присъди
сумата в размер на 15 лв., представляваща разноски за държавна такса във връзка с
подадена частна жалба срещу определението по чл. 248 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12617/26.06.2024 г. по гр.д. № 7749/2024 г. по
описа на СРС, 77 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Софийска вода“
АД срещу Б. Б. А. искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, както следва: 2461,73 лв., представляваща стойност на
потребена вода на адрес: гр. София, ж.к. „*******, кл. № **********, за периода от
01.08.2020 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от 07.11.2023 г. до изплащане
на вземането; 329,23 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 09.10.2020 г. до 07.05.2023 г.
ОСЪЖДА Б. Б. А., ЕГН ********** да заплати в полза на „Софийска вода“ АД,
ЕИК130175000, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ определение № 31196/31.07.2024 г. по гр.д. № 7749/2024 г. по описа
на СРС, 77 състав, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
6
ИЗМЕНЯ решение № 12617/26.06.2024 г. по гр.д. № 7749/2024 г. по описа на
СРС, 77 състав, в частта, касаеща разноските, като
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК130175000 да заплати в полза на адв.
Н.И.И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 122,07 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК130175000 да заплати в полза на адв.
Н.И.И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 15 лв., представляваща
разноски за държавна такса във връзка с подадена частна жалба срещу определението
по чл. 248 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7