№ 158
гр. Кърджали, 27.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Здравка Ив. Дечева Запрянова
при участието на секретаря Татяна В. Кантарджиева
като разгледа докладваното от Здравка Ив. Дечева Запрянова
Административно наказателно дело № 20215140200995 по описа за 2021
година
Обжалвано е Наказателно постановление № ******/ 09.07.2021г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено
наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР, на А.Н.Д. от с.Ч. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 06.06.2021г. в
18.20ч. на общински път №****** в Община Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят А.Н.Д., който
обжалва наказателното постановление с молба да го отмени като постановено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение
на материалния закон. Твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение,
тъй като към 06.06.2021г. като собственик и водач не е бил уведомен, че управляваното от
него МПС е било със служебно прекратена регистрация. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован за съдебно заседание не се явява и
не се представлява. Представя писмено становище, с което моли съда да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление и да му присъди направените по делото разноски.
Излага подробни съображения.
Административно наказващият орган редовно призован не се явява и не се
представлява.
Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
1
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна: На 06.06.2021г. свидетелите П.С. и
Ш.Т. били на работа като служители в ЗЖУ- Кърджали. При обход на маршрута след 18ч.
преди влизане в с.Ч. забелязали движение на товарен автомобил марка „М.“ с рег.№ ******,
който спрели за проверка. При нея установили, че водач бил жалбоподателят А.Д., който им
представил само талон за регистрация на управляваното от него МПС. Поради това двамата
свидетели извършили справка с оперативния дежурен в ЗЖУ- Кърджали, при която
установили самоличността на водача, както и че е собственик на управлявания автомобил,
който обаче е дерегистриран поради несключване на застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради това те поискали съдействие от колегите си от сектор „Пътна полиция“- Кърджали,
при което на место се отзовал свидетелят Б.М.. Той около 19ч. пристигнал на место, където
свидетелите П.С. и Ш.Т. му посочили водача на товарния автомобил. Свидетелят М.
направил справка с ОДЧ, при която установил, че МПС марка „М.“ с рег.№ ****** е с
прекратена регистрация, въпреки, че регистрационните табели били поставени на
съответното място. По този повод на жалбоподателя А.Д. бил съставен и връчен акт за
установяване на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, който той подписал
без възражения. На 09.07.2021г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с
което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни
наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Видно от справка по история за товарен автомобил марка „М.“ с рег.№ ****** на
датата 23.02.2021г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила по
реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО. От документ Прекратяване на
регистрацията на МПС се установява, че считано от 10.10.2011г. спреният за проверка
товарен автомобил е собственост на жалбоподателя А.Н.Д.. Административно наказващият
орган е изпратил писмо до последния за прекратената регистрация на собствения му товарен
автомобил, но доказателства, че то е стигнало до него не бяха представени.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на
показанията на свидетелите П.С., Ш.Т. и Б. Д., Акт за установяване на административно
нарушение от 06.06.2021г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Справка по
история за ПС, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна и в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана
по същество. На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. За нарушение на този текст административно наказателната отговорност на А.Д.
е ангажирана на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с лишаване
2
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото
безспорно се установи, че на 06.06.2021г. по общински път №****** в Община Кърджали
жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „М.“ с рег.№ ****** след като
регистрацията на това МПС била прекратена по служебен път. Това означава, че към
момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред. Регистрацията на автомобила била прекратена по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДвП, който регламентира служебно да се прекратява регистрацията на пътни превозни
средства при получено уведомление от Г.ф. по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, за
което се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Изложеното сочи, че в
случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е
извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал
общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите
общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За
да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да
са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил
наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че управлявания от него
автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Д. е
управлявал МПС, което е негова собственост и не се ангажираха доказателства лицето да е
било уведомено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация от датата
23.02.2021г. С оглед наличието на поставени на определените места регистрационни табели,
водачът А.Д., който въпреки че е собственик на автомобила, не е осъзнавал
общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е
предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици, нито пък е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Още повече, че управлявания от него автомобил е бил с
надлежно поставени регистрационни табели. Липсата на субективната страна от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя
несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то
липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието
виновно, да е знаел или предполагал, че автомобилът е с прекратена регистрация. С оглед на
така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва да бъде
отменено.
3
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по
делото, а съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от
АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 480лв., но от представителя на
ответната страна не е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поради което същото следва да се присъди в пълен размер. Доколкото
издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция
на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР)
следва да понесе разноските по делото. По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******/ 09.07.2021г. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което е наложено
наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и отнемане на 10 точки на основание Наредба № Iз-
2539 на МВР, на А.Н.Д. от с.Ч. с ЕГН ********** за извършено нарушение на 06.06.2021г. в
18.20ч. на общински път №****** в Община Кърджали на чл.140 ал.1 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Кърджали да заплати на А.Н.Д. с адрес
с.Ч. № 210, общ.Кърджали с ЕГН **********, сумата от 480лв., представляваща направени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по
реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4