№ 1
гр. Пещера, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20245240100752 по описа за 2024 година
Производството е по реда на гл. ХXVІ от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по иск за развод от Ф. Л. И. с правно основание чл. 49, ал.
1 вр. с ал.3 от Семейния кодекс /СК/ срещу Т. Т. И..
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на
05.07.1981г. в гр.Пещера, от който имат две пълнолетни вече деца. Поддържа,
че през целия съвместен живот между съпрузите, заради децата си ищцата
търпяла неуважително, властно и грубо отношение на ответника към нея, като
той обиждал произхода й, крещял й, унижавал я и я заплашвал, позволявал се
да й налита на бой и да хвърля по нея боклук. Сочи се също, че ответникът не
е помагал с нищо на ищцата при посрещане на семейни битови разходи или
отглеждането на двете им деца, а в период от около 5-6 години по време на
брака, дори живял в Англия с друга жена. Изтъква се, че агресивното му и
неуважително отношение не само не престанало с порастването на децата им,
но се прехвърлило и към тях, а на 22.06.2024г. се наложило ищцата да подава
и сигнал на тел. 112 - за защита от физическо домашно насилие, упражнено
спрямо нея от мъжа й, който я душил за гърлото. При тези твърдения се
претендира прекратяване брака между страните поради настъпилото му
1
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, както ищцата
желае да запази брачното си фамилно име И..
В подадения в срок а по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва
ищцовите твърдения - да се е държал грубо и неуважително към съпругата си
или да не й е помагал в общия им живот. В тази връзка твърди, че й е помагал
в студентските й години и се грижил за нея в период, когато претърпяла тежка
операция. Сочи, че вина за признаваното разстройство на брачната връзка не е
само негова, а се дължи и на семейни конфликти, предизвикани от
неглижиране от страна на ищцата на домакинската работа, свързана с
хигиената на жилището им и приготвяне на храна за семейството. Ответникът
поддържа, че въпреки твърденията на ищцата – че тя няма чувства към него,
той обича семейството си и „го устройва“ семейната им връзка. Изтъква, че не
би се противопоставил ако жена му настоява за прекратяване на брака, но - по
взаимна вина на съпрузите, като общото им жилище остане за ползване и от
двамата, в противен случай той би останал на улицата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно
изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От предоставеното удостоверение за сключен граждански брак –
Дубликат № 192/2024г., издадено на 11.07.2024г. от Община Пещера въз
основа на акт за граждански брак № 0078/05.07.1981г., се установява, че Ф. Л.
И. и Т. Т. И. са сключили граждански брак на 05.07.1981г. в гр. Пещера, като
след брака съпругата е приела да носи фамилното име И..
От преценените съобразно чл.172 ГПК гласни доказателства -
показанията на свидетеля З. И. /дъщеря на страните/, се установява, че от
ранна детска възраст помни ответникът често да е вдигал на майка й скандали
за битовизми, неоправдано вменявайки на ищцата, че тя е виновна, и че
трябва да е признателна, че чрез брака с него е приета в по-висшето му
семейство. Свидетелката сочи също, че е чувала за публичноизвестна
извънбрачна връзка на ответника с работничка в семейния им бизнес, а в
последните години и лично е станала свидетел на друга извънбрачна връзка на
баща й в периода, в който той живял в Англия (2016г.-2022г.) с друга жена.
Дъщерята на страните описва още как заради негативното му отношение към
2
сестрата на ищцата – ответникът крещял обиди по адрес на Ф. И., а
последната ескалация на грубото му отношение довело до необходимост
майка й да вика полиция и да подаде молба за защита от домашно насилие.
Последното обстоятелство се потвърждава и от приетата като доказателство
по делото Заповед за незабавна защита по гр. д. № 963/2024г. на РС-Пещера. С
чувствата на майка си към ответника, двете деца от брака, семейният бизнес и
неудобството пред обществото при евентуален развод, свидетелката обяснява
търпението на Ф. И. по отношение на брака през годините, което явно се е
изчерпало.
В показанията на свидетеля Б. И. /брат на ответника/ е акцентирано на
материалната помощ, която родителите му указвали приживе на семейството
на неговия брат. Свидетелят описва и представата си отпреди за брака на Т. И.
като образцов, но в съответствие с показанията на свид. З. И., сочи и, че
последните 7 години Т. И. му се оплаквал от проблеми в своето семейство, за
които упреквал сестрата на съпругата си. Описва случаи от преди години, в
които ищцата, по време на свои ангажименти като общественичка, разчитала
на свекърва си да гледа още малките й деца, както, и да й помага с готвенето
за домакинството.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на допуснатите
свидетели, тъй като са последователни и логични, резултат са на
непосредствени и лични възприятия.
При така установената фактическа обстановка съдът достигнa до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
От показанията на свидетеля З. И. се установява съществуването на
факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака на страните. Въпреки направените опити за запазване
на брака - прекъсната е духовната връзка на взаимност, любов, доверие и
разбирателство помежду им, присъща за едно здраво семейство. Липсват
отношения на близост и взаимопомощ. Никой от съпрузите не споделя живота
на другия и двамата не полагат общи грижи за благополучието на
семейството. Всичко това се е отразило пагубно върху брачната им връзка и я
е разрушило, тя съществува само формално и е изпразнена от следващото се
3
от закона и морала съдържание. Разстройството на брака не може да бъде
преодоляно, тъй като не съществува обща воля у съпрузите да полагат усилия
за това. В този смисъл продължаването на брачният им съюз не би могло да
бъде от полза нито за самите тях, нито за обществото. Ето защо съдът счита,
че предявеният иск по чл. 49, ал. 1 СК е основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него
дълбоко и непоправимо разстройство.
В аспекта на направените искания (по чл. 49, ал.3 от СК) за произнасяне
относно вина за такова разстройство – съгласно доклада по делото, всяка от
страните следва да докаже твърдените от нея провинения на другата.
Релевантни в тази връзка доказателства представляват показанията на
свидетелите – З. И. и Б. И..
Изложеното от свидетеля З. И. за продължилото с години високомерно и
грубо отношение на баща й по отношение на ищцата, достигнало до степен да
се наложи подаване на молба за защита от домашно насилие, както и
показанията на свидетелката относно извънбрачните връзки на Т. И., само по
себе си представя обстоятелства, обосноваващи в повече от достатъчна степен
категоричен извод, че вината за настъпилото разстройство на брака е на
ответника. Този извод не се променя от показанията на свидетеля Б. И., като
споменатите от него случаи от преди години на гледане на все още малките
тогава деца на страните, докато майка им била служебно ангажирана, или
помощ в готвенето за домакинството от страна на свекървата, са тривиални и
типични за всяко семейство, а нямат характера на предизвикано от ищцата
разстройване на брачната връзка. Ето защо искът следва да бъде уважен.
Предвид това, че първоначално заявената претенция за предоставяне
ползването на семейното жилище не се поддържа – съдът не следва да се
произнася по нея.
По отношение на фамилното име на ищцата - доколкото в случая не е
налице изрично искане от нейна страна за промяна на брачното й фамилно
име, и съобразно чл. 326 ГПК, съдът следва да постанови с решението си след
прекратяване на брака тя да продължи да носи фамилното име И.. (в такъв
смисъл - Решение № 245 от 17.05.2012 г. по гр. д. № 1058/2011 г. на ВКС, 4-то
г. о.)
При този изход на спора, на осн. чл. 329, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
4
следва да се възложат деловодните разноски по делото. Те представляват
дължимите съответно на осн. чл.6, т.1 и т.2 ТДТКССГПК държавни такси: при
завеждане на исковата молба – 25 лв., и опредЕ.та от съда в размер на 50 лв.
такса ори решаване на делото; както и претендираното от ищцата и доказано
заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 05.07.1981г. в гр. Пещера
граждански брак между Т. Т. И. с ЕГН **********, и Ф. Л. И. с ЕГН
**********, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по вина
на Т. Т. И. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Ф. Л. И. с ЕГН
**********, да продължи да носи брачното си фамилно име – И..
ОСЪЖДА Т. Т. И. с ЕГН **********, да заплати на Ф. Л. И. с ЕГН
**********, сумата от 925 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т. Т. И. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пещера сумата от 50 лв., представляваща дължима държавна такса по
делото, а в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното
събиране - и сумата от 5,00 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5