Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3243
Година 01.08.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На пети
юли две хиляди и деветнадесета
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1575 по описа за 201 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по установителен
иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, предявен от ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …., седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ..А…Т…, против Г.Н.Н. ЕГН **********,***,
с която се иска от съда да признае за установено, съществуването на вземането
на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, към ответника, на следните суми, както
следва:
1. главница в размер на 460,12 лв.,
представляваща стойността на неплатената топлинна енергия за периода 01.11.2014
г. - 30.04.2017 г.
2. обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 02.01.2015 г. - 21.11.2017
г. в размер на 81,40 лв.
3. законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (22.11.2017 г.) до пълното изплащане на засължението, както и
4. направените деловодни разноски в
производството по чл. 410 от ГПК в общ размер от 175 лв.
5. деловодните разноски по
настоящото производство, вкл. платените държавни
такси и депозити за вещи лица, както и определеното от съда юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
С исковата си молба ищеца твърди, че „ЕВН България Топлофикация"
ЕАД, в качеството си на енергийно предприятие, по смисъла на чл. 126, ал.1 и
чл. 129 от Закона за енергетиката (ЗЕ), било единственото търговско
дружество, притежаващо лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, за производство и
пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществявало при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
ЩКЕВР). Общите условия (публикувани и на сайта на дружеството, www.evn.bg ) влизали в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
По силата на Раздел II от Общите
условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия
за битови нужди (ОУ), „ЕВН България Топлофикация" ЕАД било длъжно да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
ответникът Г.Н.Н., като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П…., ул. „Б…" №…, вх…, ет.., ап…., имал качеството на клиент на топлинна енергия и съгласно чл. 34, ал. 1 от ОУ
бил длъжна да заплаща месечните дължими суми за
доставената топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичането на периода, за
който се отнасят. Според клаузата на чл. 35, ал. 1 от ОУ, при неизпълнение в
срок на задълженията по чл. 34, ал. 1 от ОУ, клиентите на топлинна енергия
дължат на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
В изпълнение на
законоустановените си задължения на топлопреносно предприятие ищцовото дружество доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение на топлинна енергия, е разпределил за имота на ответника топлинна
енергия на обща стойност 541,52 лв., включваща главница в размер на 460,12
лв., представляваща стойността на разпределената топлинна енергия за
периода 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно с обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 02.01.2015 г. - 21.11.2017 г. в размер на 81,40 лв.
Начислената на ответника топлинна
енергия била доставена и разпределена в пълно съответствие с
изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане и
по-специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (НТ).
За събиране на посочените по-горе
суми на 22.11.2017 г. депозирали пред Районен съд - гр. Пловдив
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по
което бе образувано ч. гр. дело № …… по описа на ….. Със заявлението, освен цитираните по- горе суми, претендирахме
ответникът да бъде осъден да ни заплати и законната лихва върху главницата,
считано от 22.1 1.2017 г.# както и сумата от 175 лв., представляваща деловодни
разноски, а именно платената държавна такса в размер на 25 лв. по чл. 12 от
ТДТКССПГПК, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Тъй като срещу издадената заповед
за изпълнение било подадено възражение по чл.423 от ГПК, което бе уважено
и прието, за ищцовото дружество възниквал
правен интерес да предяви настоящия иск за установяване съществуването на
вземането по реда на чл. 422 от ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ Г.Н.Н.
чрез .. М.Б., с отговора на исковата молба заявява, че опорва изцяло и в срок подадената
от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД искова молба. Счита същата за изцяло
неоснователна. Съображенията за това са следните:
На първо място, оспорва съществуването на
облигационно правоотношение между страните, въз основа на което ищцовото
дружество претендира заплащане на процесните суми. Оспорва ответника да е бил собственик на имота, за който се претендира потребената енергия
за процесния период. Оспорва партидата за потребена топлинна енергия да е била
на името на ответника през процесният период.
Отделно от горното, ответникът не бил в договорни отношения с ищцовото дружество, тъй като доставката
на ТЕ в сгради под режим на етажна собственост представлява услуга, която се
ползвала от самата етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана,
за отношенията в енергетиката законодателят я разглеждал
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление". При доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се
прави не от всеки отделен етажен собственик,
а от мнозинството
етажни собственици, конто по общо правило могат да вземат решения дали и как да
бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост. В този смисъл е задължителната съдебна практика на ВКС,
обективирана в Тълкувателно решение от 25.05.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г.
на ВКС, ОСГК.
Ето защо страна в
правоотношението по доставка на ТЕ в сградата, в която се намира имотът
на ответника била етажната собственост и
исковата молба следвало да бъде предявена срещу нея. Твърди, че
ответникът не бил
материалноправно легитимиран да отговаря за доставената в
сградата в режим на етажна собственост ТЕ, съответно предявеният срещу него иск
следва да бъде отхвърлен.
На следващо място, дори да се приеме, че за процесния период между
страните е било налице облигационно правоотношение, липсвали доказателства за
реалното ползване и потребяване на топлинна енергия. Представените от ищеца
препис-извлечение от сметка за задължения за консумирана топлинна енергия в
имота и справка за доставена топлинна енергия (ТЕ) по количество и стойност,
представлявали частни свидетелстващи документи, изходящи от ищцовото
дружество и удостоверяващи изгодни за него факта и като неподписани от ответника нямали обвързваща съда материална доказателствена сила и не доказвали по безсъмнен и безспорен начин
удостовереното в тях. Във връзка с горното, изрично оспорва представеното препис-извлечение от сметка и справка за доставена ТЕ, като счита, че посочените в
тях суми не съответствали на реално дължимите. Поради горното, ищецът не
установявал вземането си и по размер.
Отделно от горното, ответникът многократно заявявал
и уведомявал ищеца, че не
желае да ползва
неговите услуги, съответно не желае да му
бъде доставяна ТЕ и ако въпреки това такава му
се достави, ще счита същата за непоискана. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал.
1 от ЗЗП (в редакцията към ДВ, бр. 18 от 01.03.2011 г.) доставката на стоки на
потребителя срещу заплащане без изрично и предварително искане от негова страна
е забранено. Съгласно чл.
62, ал. 2 от ЗЗП когато потребителят получи стока, за която не е направил
изрично и предварително искане, той не
е длъжен да възстанови
стоката и не дължи
заплащането й на този, който я е изпратил.
Също така оспорва годността и изправността
на топломера в процесната абонатна станция. Счита, че същият не е одобрен тип
средство за измерване и не е преминавал необходимите първоначална и последващи
проверки съгласно изиксванията на Закона за измерванията,
Отделно от горното, оспорва правилността
на начисляването и
разпределянето на доставените в процесната абонатна станция количества ТЕ от
страна на топлинния счетоводител и конкретните параметри, използвани от
последния за изчисляване на доставните количества ТЕ, съгласно „Методиката за дялово разпределение
на ТЕ в сгради - етажна собственост" - Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредбата
за топлоснабдяването. В тази връзка счита, че топлинният счетоводител не е използвал реални показатели за изчисляване на размера на
припадащата се заразпределяне на ответника ТЕ отдалена от сградната
инсталация, а приизчисляването
на този размер съгласно формулата по т. 6.1.1. от „Методиката задялово
разпределение на ТЕ в сгради - етажна собственост" - Приложение към чл.
61,ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването, е използвал произволни величини.включително
и по отношение на (1) действително инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградата за отчетния период, (2) денградусите за
настоящия отчетен период. (3) средната външна
температура за отчетния период и външната изчислителна температура за населеното място. Впоследствие тези
грешни стойности са пренесени от ишеца във фактурите за отделяйте отчетни
периода от процесния период, което се е отразило и на размера на претендираните
суми за доставена топлинна енергия.
Счита, че фактурите, в които
е обективирано процесното вземане (каквито обаче не са представени с исковата
молба), не отразяват реалното потребление на топлинна енергия в имота на
доверителя ми, поради което противоречат на изискванията на разпоредбата на чл.
13, ал. 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
05.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осыцествяване на енергийни услуги, съгласно която „държавите членки
гарантират, кьдето е уместно, че сметките се шготвят от енергоразпределителните
дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с
енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и
информацията е представена по ясен и разбираем начин.п
Твърди,
че топлинният товар на отоплителните тела в сграда-етажна собственост, е
намален с над 50 % от проектния отоплителен товар на сградата и количеството на
енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голямо от количество го на
енергията за отопление на имотите в процесната сграда. Това води до
неправилно функциониране на абонатната станция и е задължителното топлопреносното
предприятие да извърпш обследване и да предприеме коригиращи мерки. Оспрова
такова обследване на абонатната станция да е правено, както и да са предприети коригиращи мерки. Твърди, че абонатната станция в процесната ограда не функционира правилно и
съответно дяловото разпределение на ТЕ е неправилно.
На следващо място, оспорва дължимостта на претендираната
лихва за забава, тъй като същата била начислена върху прогнозно потребена
топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал.1 от ЗЕ във връзка с чл. 34-35 от
ОУ на,,ЕВН България Топлофикация" ЕАД за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД на потребители в град
Пловдив, потребителите на топлинна енергия заплащат стойността на доставената
им топлинна енергия по някои от начините по чл.155 от ЗЕ като при платане на
прогнозни сметки, плащането следва да се извърши до 30 дни след изтичане на
периода, за който се отнася съответната фактура. Предвид обстоятелството, че
прогнозните сметки не удостоверявали реалният размер на доставената топлинна
енергия, то не следвало да се начислява лихва върху прогнозно доставена топлинна енергия. Едва
с издаването на изравнителна сметка ицщовото дружество установявало, дали сумите по издадените фактури (за прогнозно потребление) били
по-големи или по-малки от реалното потребление на топлинна енергия.
Поради което искането за заплащане
на лихва върху просрочената главница било изцяло неоснователно и следвало да бъде отхвърлено.
Прави
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията за периода
01.11.2014 г. - 21.11.2014 г., тъй като заявлението за издаване
на заповед за изпълнение било подадено на 22.11.2017г.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е
заведен в едномесечния срок от получаване на съобщението, изпратено до
заявителя по заповедното производство ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив, че е постъпило
възражение от длъжника Г.Н.Н..
Видно от представеното по делото ч.г.д. № 18503/17 г. по описа на ………..на ПРС,
се установява, че към момента на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив, ищеца претендирал от ответника сума в размер на 460,12 лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия; 81,40 лв., представляващи
стойността на законната лихва за забава за периода 02.01.2015 г. - 21.11.2017 г., законна лихва върху
горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда - 22.11.2016 г., до окончателното изплащане на
задължението; разноски в общ размер от 175,00
лв.
Ответника е възразил в
законоустановения срок, че не дължи претендираните суми в издадената заповед за
изпълнение.
В предявеното исково производство
ищеца е представил в заверени преписи от Препис – извлечение от сметка за
задълженията за консумирана топлинна енергия и Справка за доставена топлинна енергия по количество и
стойност за клиентски
номер …………. с потребител Г.Н.Н. .
От заключението на ………. Е.И.Ж. - Н.
по допуснатата съдебно-техническа ескпертиза се установява, че за процесния
период правилно е бил изчислен рамера на ТЕ отдадена от сградна инсталация.
Съгласно заключението на вещото лице стойностите използваните
от топлинния счетоводител при използването на формулата по т.6.1.1. от Методиката,
съответстват и са правилно използвани. Топлинната енергия за отдадена от
сградната инсталация не е повече от ТЕ за отопление на имотите в сградата.
Установява се, че мястото на
измерване и отчитане на топлинната енергия се определя в съответствие с
границата на собственост на съоръженията по чл. 156 ЗЕ. Топлинната енергия се измерва със средства за търговско измерване - собственост на топлопреносното предприятие, монтирани на
границата на собственост на съоръженията. Границата на собственост на
съоръженията между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия
в самостоятелна сграда или в сграда -етажна собственост, е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Когато топлинната енергия се
измерва със средства за търговско измерване, монтирани на място, различно от
границата на собственост, начинът за отчитане на топлинната енергия се урежда
съгласно наредбата по чл.125,ал.З.
Твърди се, че поради факта, че
топломера в сградата на процесния имот не е монтиран на границата на
собственост, се приспадат загубите в абонатната станция. Наредбата за
топлоснабдяване е определила как да бъдат изчислявани те. Количеството топлинна
енергия за технологични разходи в абонатната станция са за сметка на
топлопреносното предприятие при клиента, ползващи топлинна енергия за битови нужди. В „ЕВН
България Топлофикация" ЕАД са определени технологичните разходи на база на
топлотехнически изследвания извършени съгласно договор за поръчка с Технически
университет София - „Технологии" ЕООД през 2006г., като правилно са
изчислени технологичните разходи за съответните месеци от разглеждания период.
Установява се, че за процесния период абонатната
стнация обслужваща процесната сграда е работила и са отчислявани за сметка на
топлофикационното предприятие количествата топлинна енергия за технологични
разходи в абонатната станция.
Установява се, че процесния имот е с отопляем обем 133
куб.м., като в имота има щранг-лира с мощност 594 Вт., а останалите отоплителни
тела са демонтирани и затапени.
Установено е, че в имота има монтиран водомер за топла вода.
Вещото лице е заявило, че за процесния период в имота е
осигуряван достъп за проверка и няма рестриктивни начисления на енергия.
От заключението на
вещото лице М.П.М. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. по партидата на
ответника са били издадени три кредитни известия на обще стойност 25,59 лева.
Установява се, че стойността на
топлинната енергия потребена от ответника съгласно СТЕ по клиентски № ……..с обект на потребление ИТН
…на адрес: гр. П… ул.“Б..“ №…, вх…., ет.., ап…., за процесния период е в общ
размер на 485,71 лева преди датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 22.11.2017
г., като има данни за извършено прихващане с минусови изравнителни сметки в обще размер на 25,59 лева, като ставащата
неизплатена сума е 460,12 лева.
Лихвата за забава върху главницата
за периода от падежа на всяко плащане 02.01.2015 г. до датата 21.11.2017 г. е в
общ размер от 81,40 лева.
С оглед направеното оспорване, по
делото е представено доказателство за собственост на процесния имот –
Нотариален акт №…, том…., рег. № …., дело № ……. от който се установява, че процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. П…. ул. „Б…" №…, вх…., ет…., ап…,
е собственост на ответника по делото.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, в качеството си носител на вещтно право на собственост по
отоншение на горецитирания топлоснабден имот, същия е имал и качеството на
клиент на топлинна енергия на ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, гр. Пловдив и съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия е бил длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставената му топлинна енергия в 30 - дневен
срок след изтичането на периода, за който се отнасяли.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общите условия ––(публикувани
и на сайта на дружеството: www.evn.faq) влизат в сила в тридесетдневен срок след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без
да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. По силата на Раздел
II от Общите условия на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД, за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, одобрени от КЕВР, „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, било длъжно да
доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване.
Установи се от заключението на … Ж. - Н. , че имота е бил топлофициран, като има щранг-лира с мощност 594 Вт., а
останалите отоплителни тела са демонтирани
и затапени. Установено е, че в имота има монтиран водомер за топла вода.
Във връзка с направеното оспорване на
ответника по делото бяха представени писмени доказателства за годността на
топломера монтиран в абонатната станция захранваща сградата, в която се намира
процесния имот, както и за това че същия е бил от одобрен тип, с валидност до
12.12.2026 г. Представени са протоколи за проверка със последен срок на
проверката до 21.04.2017 г.
В заключението си … Ж. – Н. изрично
е записало, че правилно е извършено разпределение от
топлинния разпределител и няма разлика с начисленото от „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД. Топлинния счетоводител правилно е изчислил количествата
енергия полагащи се за процесния имот, съгласно методиката за дялово
разпределение към наредбата за топлоснабдяването 16-334/06.04.2007 г. и са
спазени всички законови разпоредби на ЗЕ.
Ответникът
е направил своевременно възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на вземанията за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2014 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС, плащанията за доставена топлинна енергия представляват по своя
характер периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен
интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са
погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При периодичните
месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна
вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната давност съгласно
чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че с
предприемане на действия на принудително изпълнение давността се прекъсва
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а след прекъсването съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД
започва да тече нова тригодишна давност.
Съгласно разпоредбата
на чл. 114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта на най – късното вземане по издадените фактури за периода от 01.11.2014
г. до 30.04.2017 г. е 01.01.2015 г./Фаткура №…. Следователно, най – късната
дата, на която най – късното вземане по последната фактура се погасява с
изтичане на тригодишната погасителна давност е м.01.2018 г.
С оглед гореизложеното съдът намира че възражението за
езтекла погасителна давност за суми за периода 01.11.2014 г. – 21.11.2014 г. е
неоснователно и недоказано.
Установи се от заключението на … М.М., че за
процесния период 01.11.2014 г. - 30.04.2017 г.г. е дължима сумата 460,12
лева като няма данни за плащане на същата.
С оглед така събраните
доказателства, съдът намира, че се установява дължимост на сумите за топлинна
енергия както са установени от заключението на вещото лице. Надлежно издадени
са фактури за посочения период, по които се дължи съответно плащане.
Лихвата за забава за същия период за
периода от падежа на всяко плащане 02.01.2015 г. до 21.11.2017 г. е 81,40 лева
и не са представи доказателства за плащане.
Или при така установеното исковете се явяват
основателни и доказани до размера установен от експертизата, а именно 460,12 лева главница и 81,40 лева лихва за забава, към датата
на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
– 22.11.2017 г., и в този размер съдът следва да ги уважи.
Следва да се признае за установено
дължимостта на законна лихва върху сумата 460,12 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.11.2017
г., по ч. гр. д. №………. на ПРС, до окончателното издължаване.
По отношение
на разноските:
В хода на заповедното производство заявителят „ЕВН България
Топлофикация" ЕАД е направил разноски
в размер на 175,00
лева от които 25,00 лева за държавна такса и 150,00 лева
за юрисконсултско възнаграждение и същите са
залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2014 г. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение, следва да се присъдят с решението по исковото
производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в заповедта
за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на настоящото производство
разноски, които за
ищеца са в общ размер на 530,00 лева, от които
75,00 лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на на вещи лица,
5,00 лева държавна такса за СУ и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Н.Н.
ЕГН **********,***, че ЕВН БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК …, седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, има вземане спрямо него в размер на: 460,12(четиристотин и шестдесет лева и 12 ст.)
лева главница представляващи стойността на
консумираната от обекта на потребителя топлинна енергия за периода 01.11.2014
г. до 30.04.2017 г., 81,40(осемдесет и един лева и 40 ст.)лева представляваща законна мораторна лихва върху главницата 460,12 лева за периода 02.01.2015 г. до
21.11.2017 г., както
и законна лихва върху главницата от 460,12 лева, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №……… по описа на ПРС, до
окончателното издължаване.
ОСЪЖДА Г.Н.Н. ЕГН **********,***, да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК ….. седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата
от 175,00(сто седемдесет и пет) лева разноски направени
в хода на заповедното производство, развило се по ч.гр.д. №…… по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Г.Н.Н. ЕГН **********,***, да заплати на ЕВН
БЪЛГАРИЯ ТОПЛОФИКАЦИЯ ЕАД, ЕИК … седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. "Христо Г. Данов" № 37, сумата от 530,00 (петстотин и тридесет)лева разноски направените
в хода на настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.