РЕШЕНИЕ
№281
гр. Пловдив, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№*0245001000243 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му са три на брой жалби против съдебни актове
постановени по т. дело № 184/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд.
Първата е подадена от З. Д. Г., ЕГН **********, гр. П., ул. „О.“ №* и Р.
Г. И., ЕГН **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* в качеството им
на наследници на починалата в хода на първоинстанционното производството
ищца З.Т.П.
Тя е насочена против постановеното по делото решение № 148 от
05.12.2023 г. в частта, с която предявеният от П., респ. от конституираните на
нейно место наследници иск за осъждането на „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул.
„С.К.“ №* да заплати обезщетение за претърпените от първоначалната ищца
неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на дъщеря й Д. Д. И.
настъпила в резултат на ПТП от 01.06.2019 г. по вина на водача на лек
автомобил „А.**“, рег. № **, М.Б.М. е отхвърлен за сумата от 21 000 лв.
1
равняваща се на разликата между дължимото се според ищците обезщетение
от общо 105 000 лв. и присъдените им общо 84 000 лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъборазност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго присъждащо обезщетение и в обжалвания размер.
Втората жалба е насрещна и е подадена от „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С..
С нея решението се обжалва изцяло в частта, с която „З**А.“ АД, ЕИК
**, гр. С., ул. „С.К.“ №* е осъдено да заплати на З. Д. Г., ЕГН **********, гр.
П., ул. „О.“ №* по банковата й сметка с IВАN *** при „О.б.“ АД и на Р. Г. И.,
ЕГН **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* по банковата й сметка
с IВАN *** при „П**“ АД в качеството им на наследници на починалата в
хода на производството първоначална ищца З.Т.П.общо сума в размер на 84
000 лв./по 42 000 на всяка/, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпените от
първоначалната ищца неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта
на дъщеря й Д. Д. И., настъпила в резултат на ПТП от 01.06.2019 г. по вина на
водача на лек автомобил „А.**“, рег. *** АТ М.Б.М..
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска, респ. намаляващо размера на присъденото
обезщетение.
Третата жалба е частна. Подадена е от „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С.
против постановеното по делото на основание чл. 248 от ГПК определение №
83 от 06.03.2024 г., с което Пз Ос е изменил решение № 148 от 05.12.2023 г. в
частта за разноските и е осъдил „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №*, да
заплати на адв. Т. Я. от САК, личен № ********** по съразмерност още
4 833, 20 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
В нея също са изложени съображения за неправилност на
определението иска се отмяната му и постановяване на друго оставящо
искането за изменение на решението на Пз ОС в частта за разноските без
уважение.
Всяка от страните е изложила становище за неоснователност на
изходящите от другата жалби.
2
Съдът след като се запозна са актовете предмет на обжалване и
събраните доказателства намери за установено следното:
На 01.11.2022 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от
З.Т.П. ЕГН **********, гр. П. и З. Д. Г., ЕГН **********, гр. П. искова молба
против „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 01. 06. 2019 г.
около 17, 05 ч. в района на с. И., община Р. на кръстовището образувано от
път ** и път ** станало ПТП между лек автомобил „А.“, рег. №**,
собственост на „П.А.“ ЕООД и управляван от М.Б.М. и лек автомобил „Х.С.“,
рег. № **, управляван от Д. Д. И., ЕГН **********.
Твърди се, че в следствие на ПТП- то настъпила смъртта на И., както и
че с влязла в сила на 25.01.20211 г. присъда постановена по НОХД № 61/2020
г. на Пернишкия окръжен съд М.М. бил признат за виновен в това, че е
реализирал посоченото ПТП, при което на мястото на произшествието
настъпила смъртта на Д. И..
По- надолу в ИМ е направено подробно описание на механизма на
настъпване на произшествието свързан с движение на М. по главен път ** в
посока към гр. К. с превишена скорост от 87 км.ч. Твърди се, че той
наближавайки кръстовището с път ** невъзприел навлезлия в него от този
път лек автомобил „Х.С.“, не намалил скоростта на движение, а предприел
маневра по отклоняване на автомобила си в ляво и навлизане в неразрешена
за движение по отношение на него лента за движение и реализирал удар със
навлезлия в кръстовището лек автомобил „Х.С.“.
Изложени са също факти и обстоятелства за близостта на всяка от двете
ищци с Д. И. и изживяванията им след смъртта й с оглед на факта, че тя била
дъщеря на П. и сестра на Г..
На база изложеното е направен извод, че отговорен за претърпените от
тях неимуществени вреди е водачът на лекия автомобил „А“- М. М.
По този повод е посочено, че за управлявания от него автомобил имало
валидна сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество и с оглед
разпоредбите на чл. 432 от КЗ обезщетенията за претърпените вреди може да
се търсят от същото.
3
Претенции за изплащането им били предявени пред ответника на
01.04.2022 г. и имали негов вх. № 1-1772.
По повод на същите той с две писма от 26.04.2022 г. и 27.05.2022 г.
уведомил ищците, че не са налице предпоставки за изплащани на
обезщетения за неимуществени вреди.
Това и факта, че и в последствие в рамките на определения в КЗ срок
плащане по претенциите не последвало обуславяло интереса на двете ищци
да претендират заплащане на обезщетенията си по съдебен път.
На тази база е отправено искане за осъждането на ответното
застрахователно дружество да заплати на П. обезщетение от 150 000 лв. ведно
със законната лихва от 27.05.2022 г за претърпените от нея неимуществени
вреди-преживени душевни болки и страдания от смъртта на дъщеря й, а на Г.
сумата от 70 000 лв. ведно със законната лихва от 27.05.2022 г.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете. По повод на същото той не оспорва
обстоятелството за наличие на валидно сключена застраховка за „А“ , рег.
*** АТ и това, че водачът му е от кръга на застрахованите лица. Твърди
обаче, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната му
отговорност.
В тази връзка е оспорен посочения в исковата молба механизъм на
настъпване на произшествието.
Изразено е и становище, че ако все пак се приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, то не са
налице такива за присъждане обезщетения за неимуществени вреди на всяка
от двете ищци. В тази връзка се прави общо твърдение за липса на
проявление на претърпени от тях вреди от описания в ИМ тип, които да
подлежат на обезщетение по реда посочен в л. 52 от ЗЗД. Споменава се, че с
ИМ не са представени доказателства за наличие на такива, а липсвала
законова предпоставка, която да позволява същите да се презюмират.
Наред с това е направено подробно изложение за това, че Г. не е от
кръга лица, които са материалноправно легитимирани да получат
обезщетение за вреди от процесния тип.
С отговора се оспорва размерът на претендираните обезщетения и се
4
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата.
Във връзка с последното е посочено, че тя е отнела предимството на лекия
автомобил А. като не е спряла на спряла на знак „Стоп“. Говори се за
движение с много бавна скорост при навлизане в кръстовището и бавно
изнасяне от същото, което станало основна предпоставка за настъпване на
ПТП-то. Наред с това се споменава и че починалата нарушила задължението
си при приближаване към кръстовище да се движи с такава скорост, която да
й позволи да спре и пропусни участника в движението имащ предимство и за
нарушение по тази причина на чл. 50, ал.1 от ЗДП. Направено е и възражение,
че тя е пътувала в автомобила без да е поставила обезопасителен колан.
В ДИМ са изложени доводи за неоснователност на всяко едно от
защитните възражения направени с отговора.
В отговора на ДИМ пък застрахователят е заявил, че поддържа всяко
едно от защитните си възражения.
Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора
доказателства се е постановило и решението, част от която е предмет на
обжалване. Тук за пълнота е нужно да се спомене, че в хода на
производството пред Пз ОС е починала ищцата П., като на нейно место са
конституирани наследниците й - З. Д. Г., ЕГН **********, гр. П./дъщеря/ и Р.
Г. И., ЕГН **********/внучка/. Така от този момент насетне предмет на
разглеждане са били исковата претенция на Г. за заплащане на обезщетение
за претърпените лично от нея вреди, както и тези на Г. и И. за получаване на
полагащата им се наследствена част в размер на по 1/2 от обезщетението за
вредите претъпени от П..
В самото решение след анализ на събрания по делото доказателствен
материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на
застрахователя за репариране на причинени на покойната ищца П.
неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
Посочено е, че по делото е установено, че между майката и починалата
дъщеря са съществували отношения на взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Прието е и че след смъртта на дъщеря си П.
е изпитвала силни негативни емоции. На това основание е прието, че на
ищцата се дължи обезщетение, което съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД
и ползваната за ориентир практика на ВКС е определено на 120 000 лв.
5
Тази сума обаче не е присъдена в пълния й размер, защото съдът е
намерил за основателно възражението за съпричиняване. Същото според Пз
ОС се е изразявало в това, че Д. И. в нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДП
въпреки наличната хоризонтална и вертикална маркировка на кръстовището
не е спряла на стоп-линията след знак Б2, нито пък на дясната граница на
платното за движение, за да се убеди, че няма да застраши с маневрата си
движещите се по пътя с предимство превозни средства. Така тя без да се
съобрази с местоположението и скоростта на движещия се по път с
предимство лек автомобил „А.“ и е навлезела в кръстовището и е допринесла
за настъпване на инцидента.
Приносът на починалата е определен на 30 % с оглед на това, че лекият
автомобил А. се е движел с 87 км.ч. и заключението в експертизата, че при
движение от 50 км.ч. ПТП не би станало въпреки поведението на починалата.
Така на двете конституирани в хода на делото ищци в качеството им на
наследници на П. е присъдена общата сума от 84 000 лв., т.е. по 42 000 лв. на
вяска ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. Във връзка с тази дата е
посочено, че лихва се дължи от 01.04.2022 г., но в исковата молба такава се
претендира от по- късна дата.
Искът на Г. за претърпените лично от нея вреди е отхвърлен като
причините за това са без знамение за настоящето дело при условие, че
решението в тази му част не е предмет на обжалване.
С това решение съдът е осъдил застрахователя да заплати на адв. Т. Я. и
адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъществено безплатно
процесуално представителство в размер на 2 536 лв.
Я. е подала молба за изменение на същото в тази му част като е
поискала възнаграждението да се увеличи на 7 370 лв. , защото следва да се
определи съгласно редакцията на Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към датата на приключване на устните
състезания, а не към датата на подаване на исковата молба.
С определението това искане е уважено и на Я. са присъдени още 4 833,
20 лв.
Недоволни от решението по отношение размера на присъденото
обезщетение за претърпените от майката на починалата вреди са останали
6
ищците и застрахователя.
Първите са обжалвали същото в отхвърлителната му част за сумата от
21 000 лв. равняваща се на разликата между дължимите се общо на двете
ищци като наследници на П. 105 000 лв. и присъдените 84 000 лв. С жалбата
не се оспорва изводът на Пз ОС за наличие на съпричиняване и определеният
процент на същото, а само справедливия размер на дължимото обезщетение
за претърпените вреди като се сочи, че то следва да е 150 000 лв., а не
определения от Пз ОС такъв от 120 000 лв. Така след намаляване на същия с
процента съпричиняване се достига до извод, че дължимото се общо на двете
ищци обезщетение следва да е 105 000 лв.
Застрахователят е подал насрещна въззивна жалба като обжалва
решението на Пз ОС изцяло в отхвърлителната му част. В нея се говори за
постановяване на същото в противоречие със събраните по делото
доказателства. В тази връзка се споменава, че според застрахователя исковата
претенция била недоказана, както по основание така и по размер. В подкрепа
на това се говори за неизяснен механизъм на произшествието. Той е очертан в
жалбата от гледна точка на жалбоподателя на база събрания по делото
доказателствен материал и е направен извод, че приносът на починалата е
много по- голям от определените в решението на Пз ОС 30 %. Посочено е
също, че пръвоинстанционният съд е определил необосновано висок размер
на обезщетение, без да изложи мотиви за присъждането му.
Застрахователят е подал и частна жалба против опрделението по чл. 248
от ГПК. В нея се говори за това, че размерът на възнаграждението следва да
се определи на база нормативната уредба действаща към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, в който е уговорено,
че престираната прана помощ ще е безплатна. Наред с това в жалбата се
споменава решение на СЕС от 25.01.2024 г. постановено по дело № С-
438/2022 г. и се прави извод, че размерите по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
7
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност на
оспорваните актове не може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищцата от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
8
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на
исковата претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо
да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ
да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
От представените по делото доказателства е безспорно, че
първоначалната ищца е предявила претенцията си за обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди пред ответното дружество на 01.04.2022
г. С писмо на 27.05.2022 г. изплащане на такова е отказано.
От така изложеното следва извод, че за нея е налице интерес да
претендира по съдебен ред изплащане на същото. Съответно упражненото от
П. право да претендира обезщетение за неимуществени вреди е наследимо и
нейните наследници могат да получат полагаща се наследствена част от
същото, респ. да го дашитават по предвидения в КЗ и ГПК ред.
Това съобразено с факта, че исковете са разгледан от компетентния съд,
който се е съобразил с изложените в него факти и обстоятелства прави
постановеното от него решение допустимо. Това важи и за акта по чл. 248 от
ГПК при условие, че от данните по делото са налице предпоставките за
постановяването му.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на същото.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от
КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
9
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на
застрахователното дружество при наличие на сключен договор за застраховка
гражданска отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. Тя при непозволеното
увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Казаното предполага, че фактическият състав на непозволеното
увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
По конкретния казус, както се спомена по- горе ответното дружество не
оспорва факта, че за лек автомобил „А.**“, рег. *** АТ е имало валидно
сключена застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, нито
това, че М.Б.М. е от кръга на застрахованите лица по смисъла на КЗ.
Относно наличие на предпоставките обуславящи отговорността на
застрахования при ответника водач по чл. 45 от ЗЗД следва да се има
предвид, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 300 от ГПК с оглед на
представената по делото на Пз ОС влязла в сила на 25.01.2021 г. присъда
постановена по НОХД № 61/2020 г. на Пернишкия окръжен съд.
10
С нея М.М. е признат за виновен в това, че на 01.06.2019 г. в с. И.,
община Р. на кръстовището между ПП ** и път ** при управление на лек
автомобил „А.**“, рег. *** нарушил правилата за движение по пътищата
визирани в чл. 21, ал.1 ЗДП /движение със скорост 87 км.ч. при пределно
допустими 50 км.ч./ и чл. 20, ал. 2 от ЗДП /не намалил скоростта и не спрял
при възникнала опасност за движението/ и по непредпазливост причинил
смъртта на Д. И. и средни телесни повреди на Г. И.. Съответно с тази присъда
той е е оправдан по обвинението, че е нарушил правилата за движение по
пътищата визирани в чл. 6, ал.1 ЗДП /изпреварване на автомобил при
наличие на пътен знак забраняващ същото/.
По тази причина за ПАС е логичен извода, че той е длъжен да обезщети
причинените от него с оглед горното му поведение вреди на пострадалите
лица стига те да са в пряко причинно следствена връзка с виновното му и
противопрвано поведение. Самото обезщетение с оглед казаното по- горе
относно застраховката може да се търси и от застрахователя му.
В случая с оглед изложеното в жалбите пренесеният пред ПАС е за това
какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение за причинените на З.
П. неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. И. и съответно дали
приносът на починалата за настъпване на процесното произшествие не е по-
голям от определения от Пз ОС и неоспорен от конституираните в хода на
процеса наследници на П. 30 %.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната. При преценка начина на отразяване
върху духовното и психично състояние на увредения в случаите на смърт на
негов близък същата следва да се извърши и като се вземе предвид възрастта
на починалия. При преценка на близостта пък следва да се има предвид не
само наличието й от правна гледна точка, но и действителните отношения
между починалия и родственика претендиращ увреждане. Те от своя страна
за ПАС подлежат на преценка на база данните за начина, по който същите са
11
контактували помежду си и респективно реакциите, които членовете на
семейството са имали при моменти на трудност в живота на някои от тях.
В хода на тези разсъждения следва да се спомене и че определянето на
размера на обезщетението при смърт не е математическа операция по
събиране, изваждане, умножение или делене на константи, а сложен процес
по анализ на човешки съдби воден от мястото, което починалия е заемал в
живота на увреденото лице, респ. всичко това съобразено и с икономическите
условия в страната като цяло.
От приложените по делото писмени доказателства е видно, че
починалата е била дъщеря на първоначалната ищца. В тази връзка съставът на
ПАС намира за нужно да посочи, че връзката между дете и родител започва
от момента на раждането и с всяка изминала година до пълнолетието същата
се заздравява и задълбочава. В хода на тези отношения първоначално
родителите са тези които осигуряват физически и материални грижи за децата
си, участват при формиране на техните морални ценности и виждания за
живота, градят планове за живота на порастващите им наследници и
обвързват своите такива с тези на децата си. Така към 18-та година в
съзнанието на всяко едно дете неговият баща или неговата майка са най-
близките му хора и първите към които то се обръща за преодоляване на
житейски трудности, получаване на съвет и т.н. В последващия житейски път
на детето независимо от създаването на семейство, раждането на негови деца
и т.н. при нормално развитие на отношенията дете-родител за ПАС така
създадената връзка не отслабва по простата причина, че родителите като лица
с по- голям житейски опит са хората, които винаги помагат на своите дори и
пораснали деца във всеки момент на техния живот.
Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е
логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който
семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при
които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му.
Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек
и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той
няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да
12
получаваш синовна подкрепа.
За установяване отношенията в семейството до настъпване смъртта на
дъщерята, както и за изживяванията на П. след това по делото е разпитан П.
И. Г.. Той към ПТП -то, а и определен период след това е бил съпруг на З. Г. и
като такъв е имал преки и непосредствени впечатления от събитията след
ПТП-то, от отношенията в семейството на З. П., както и от изживяванията на
преживелите роднини след след инцидента.
В показанията си П. Г. проследява събитията от момента, в който той и
съпругата му са узнали за ПТП-то - пристигането на местопроизшествието,
подготовката за погребението, уведомяването на близките и т.н. Той говори и
че познава З., починалата и семейството им още от 1991 г. В тази връзка
излага впечатления за изградени отношения на близост, привързаност, силна
обич и неразделност. Те продължили и след като двете сестри създали свои
собствени семейства, а починалата отишла да живее в С.. В подкрепа на това
се споменава, че тя винаги, когато имало свободно време и възможност
идвала от С., за да се види със своите родители и другите близки в гр. П..
Самите родители също посещавали и домът й в гр. С., за да видят нея,
внучката, съпруга и да и гостуват. За инцидента майката научила от другата
си дъщеря З..Тя, за да пощади родителите си им съобщила дори три дни след
настъпването му. Свидетелят споменава, че към момента на съобщаването
трагедията за близките била голяма и не можело да се пресъздаде с думи
всичко случило се. З. припадала на няколко пъти, изпадала в състояние на
пълна безпомощност и й давали постоянно успокоителни. Припадъци имало и
на самите гробища. След погребението тя се затворила в себе си, не можела
да спи, започнала да ходи постоянно на църква и да се моли на бог, а цялата
къща било отрупана със снимки на починалата й дъщеря. По цели дни стояла
на гробищата. Психически не успяла да се възстанови, често изпадала в
състояние на безпомощност, неадекватност и губила представа за
действителността.
Така изложеното води до извод, че отношенията между ищцата и
покойната й дъщеря са били нормални и обичайни за тази степен на
родствена връзка, за която стана реч по- горе като липсват данни за
отклонения от същата и за отчужденост и прекъсване на контактите от
момента на изграждане на самостоятелно семейство от страна на покойната.
13
Внезапното прекъсване на живота на детето й е довело до рязка промяна в
живота на З. П.. Тя е видно от показанията на прекия очевидец Г. е изпитала
силен стрес, психически не е успяла да понесе загубата на едно от децата си и
по тази причина е подредила в дома си снимки на покойната така, че да има
усещане, че най-лошото не се е случило и е посещавала гроба й, за да
чувства, че е близко до нея. Посещенията на църквата ПАС също свързва с
желанието да има силна връзка с бог и със света, в който се е пренесла
дъщеря й.
Всичко това, честите припадъци, които майката е имала в първите дни
след инцидента води до извод, че преживените от ищците болки и страдания
от смъртта на дъщерята не са същесвени и следва да бъдат обезщетени. При
определяне на обезщетението съдът е логично да изхожда от описаното по-
горе и от икономическата обстановка в страната. Това независимо от факта,
че животът е най- скъпото нещо за всеки налага определената за
обезщетяване сума все пак да е съобразена със стандарта на живот в нашето
общество към момента на инцидента. Наред с това за ПАС от значение за
размера на обезщетението е и възрастта на починалото лице с оглед на факта,
че страданието от загубата на човек, който е бил в разцвета на силите се е
логично да е по- голямо от това при загубата на човек, който е в край на
житейския си път и т.н..
Това води до заключение, че в случая справедливия размер на
обезщетение следва да е 150 000 лв.
То в този си размер би следвало да се присъди ако направеното от
ответната страна възражение за съпричиняване е неоснователно. В случая
това безспорно не е така с оглед на факта, че от страна на наследниците на
първоначалната ищца не се оспорва определеният от Пз ОС принос на
починалата за настъпване на инцидента от 30 %, т.е. при всички случаи
горната сума следва да бъде намалена с този процент с оглед разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
От страна на застрахователят в насрещната жалба обаче се излагат
съображения за това, че този принос е по- голям и по отношение на това
спорът реално е пренесен пред ПАС.
По отношение на съпричиняването следва да се посочи, че изводите за
степента на приноса следва да се направят на база съпоставка между
14
действията на деликвента и пострадалия към момента на произшествието и
преценка с оглед на същата дали то би настъпило НЕЗАВИСИМО ОТ
ПОВЕДЕНИЕТО НА ПОСТРАДАЛИЯ. При положителен отговор на този
въпрос пък следва да се направи съотнасяне между едната и другата група
действия допринесли за инцидента и да се прецени тежестта им.Тази
съпоставка от своя страна пък следва да се направи на база механизма за
настъпване на произшествието.
Същият на първо място е очертан от споменатата по - горе присъда, в
която е прието, че единият от участниците в инцидента е нарушил правилата
за движение по пътищата визирани в чл. 21, ал.1 ЗДП/движение със скорост
87 км.ч. при пределно допустими 50 км.ч./ и чл. 20, ал. 2 от ЗДП /не намалил
скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението/.
Данни за механизма могат да се извлекат и от показанията на
разпитаните по делото свидетели-М. М./осъденият с присъдата водач/ и Н.С.
/водач, който се е движел по главния път преди джипа станал участник в
ПТП-то/. Такива могат да се извлекат и от приетата по делото КСАТМЕ,
която е определила техническите параметри касаещи скорост, спирачен път и
други на участниците в инцидента, за които са нужни специални знания и са
невидими за свидетелите.
По делото не се спори, че инцидентът е настъпил в населено место/с.И./
на кръстовището образувано между главен път ** и път **. Установено е, че
път ** е предназначен за двупосочно движение и е съставен от две пътни
ленти, всяка с ширина по 4, 50 м. В зоната на кръстовището при движение
към гр. К. лентите ставали три. От тях дясната е за движещите се направо в
посока към гр. К., средната е предназначена за завиващи наляво, а лявата за
насрещно движещите се. На път ** са били налични и следните знаци:
- В24 „Забранено изпреварването“-поставен на 150 метра преди
кръстовището,
- указателна табела Д 11 за начало на населеното място с. И.
поставена на 110 метра преди кръстовището и
- знак Б3 „Път с предимство“ поставен на 90 метра преди
кръстовището.
Разрешената максимална скорост за движение в този участък била като
15
за населено място, т.е. до 50 км.ч.
На път ** при движение от с. Д.л. към път ** на 100 метра преди
главния път имало монтиран знак Б1 „Пропусни движещите се с предимство“,
а преди началото на стоп-линията бил поставен и знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се с предимство“. Лентата за движение към път ** била
определена от разделителен остров.
Лекият автомобил „А.**“, рег. *** АТ се е движил в с. И. по път ** в
посока от гр. Р. към гр. К. на дневна светлина и суха асфалтова настилка със
скорост от около 87 км.ч.
По същото време по път ** в с. И. в посока от с. Д.л. към път ** се
движел управляван от починалата Д. И. лек автомобил „Х.С.“, рег. *** . На
кръстовището с път ** И. предприела маневра завой наляво в посока към гр.
Р.. Преди да предприеме същата в зоната на знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ и стоп-линия тя се движела със скорост
от 20 км.ч. Намалила скоростта до 4 км.ч. на нивото на ограничителната
линия на дясната лента на главния път ** и без да предприеме пълно спиране
предприела ускоряване на автомобила, навлязла в кръстовището като
достигнала скорост от 19 км.ч.
При пресичане на стоп-линията от страна на автомобила „Х.С.“
автомобилът „А.**“ се движел по главния път в дясната лента по посоката на
движение като бил на дистанция от около 84 метра от мястото на удара. При
достигане от страна на Х. на споменатия разделителен остров А.то било на
около 69 метра от мястото на удара, а към момента на предприемане на
ускорително движение от страна на Х./навлизането м път **/ автомобил
„А.**“ бил на около 50 метра от мястото на удара. Той обаче преди това или
по -точно на разстояние от 60 м. преди мястото на удара отклонил същия
вляво като на 42 м от мястото на удара вече бил в средната лента за движение
предназначена за движещите се по път ** автомобили, които на
кръстовището ще завиват наляво.
Според експертизата опасната зона за спиране на лекия автомобил А.
при скорост от 87 км.ч. била 69 метра, а при движение с допустимата от
закона скорост от 50 км.ч. следвало да бъде 30 м.
Това съпоставено с споменатите по- горе разстояния води до извод, че
водачът на този автомобил е можел да предприеме спиране и да предотврати
16
инцидента дори при движение с неразрешена скорост ако бе следил всички
участници в движението в района на кръстовището и бе забелязал
поведението на водача на лек автомобил Х. свързано с неспирането му на
стоп линията. До предотвратяване на инцидента пък безспорно би се
достигнало и ако водачът спазвайки правилата за движение се бе движил с 50
км.ч. В подкрепа на горното е и факта, че движещите се пред „А.**“ други
автомобили видно от показанията на разпитания свидетел С. са възприели
правилно пътната обстановка и са избегнали инцидента с водачката на лекия
автомобил „Х.С.“. В подкрепа на това е извода на експерта, че ако джипът не
бе се отклонил към лявата лента инцидентът също би бил избегнат.
Инцидентът реално би бил избегнат и ако водачката на Х. бе спряла на
стоп линията, респективно на крайната осева линия на път ** и бе пропуснала
движещите се по пътя с предимство автомобили н изпълнение на
вмемененото й от разпоредбите на ЗДП задължение.
При съотнасяне на допуснатите от двамата водачи действия довели до
инцидента ПАС обаче счита, че тези на водачът на „А.**“ са повече на брой
и по – съществени. По тази причина намира, че приносът му е 70 %, а този на
покойната вече водачка 30 %.
На база изложеното следва извод, че ответното дружество следва да
заплати на двете конституирани в хода на процеса ищци общата сума от
105 000 лв. или по 52 500 лв.
Върху тази суми се дължи и законна лихва. Във връзка със същата е
нужно да се посочи, че според чл. 492, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Посочено е че същите се дължат
при условията посочени в ал. 3 на чл. 429 от КЗ. В тази алинея пък е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност и считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването
от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл. 430, ял.1, т. 2 от КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
17
момент. В случая това е момента на предявяване на застрахователната
претенция на 01.04.2022 г. С исковата молба същата обаче се претендира от
по- късен момент, което съобразено с диспозитивното начало в гражданския
процес налага лихвата да се присъди от тази по- късна дата 27.05.2022 г.
От така изложеното следва, че решението на Пз ОС в обжалваната му
осъдителна част следва да се потвърди.
То съответно следва да се отмени в обжалваната отхвърлителна част за
сумата от 21 000 лв. и вместо това да се постанови друго осъждащо ответното
застрахователно дружество да заплати на двете ищци обезщетение от още
21 000 лв. /по 10 500 на всяка/, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. за
претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на дъщеря й Д. Д. И. настъпила в резултат на ПТП от
01.06.2019 г. по вина на водача на лек автомобил „А.**“, рег. № **, М.Б.М..
Допълнителното присъждане на още 21 000 лв. налага осъждането на
застрахователя да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Пз ОС още 840 лв. ДТ и 108 , 20 лв. платени от бюджета възнаграждения
за вещи лица. То съответно ще бъде осъдено да заплати и 420 лв. ДТ в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд
По отношение на определението по чл. 248 от ГПК ПАС намира за
нужно да посочи, че основанието за плащане на възнаграждението по чл. 38,
ал.2 от ЗА е сключеният между адвокатът и съответното страна по делото
договор. Той е безвъзмезден в случаите, при които не се пораждат
предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В случаите, при които тези
предпоставки са налице и се определя възнаграждение плащането се прави на
адвоката от насрещната страна, но в полза на лицето по чл. 38, ал.1 от ЗА,
което е страна по делото и договора за правна помощ. Размерът на дължимото
възнаграждение се определя от съда към момента, в който се извършва
преценката за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА,
т.е. приключване на устните състезания. В случая пред Пз ОС това е станало
на 24. 11. 2023 г.
Казаното обаче не значи, че то с оглед чл. 36, ал. 2 от ЗА следва да се
определи в размер не по - нисък от този посочен в действащата към този
момент редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.Това е така по причина, че според решение от 25.01.2024 г. на
18
СЕС постановено по дело № С-438/2022 г. тълкуване на чл. 101, §2 на ДФЕС,
вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС определените с Наредбата минимални размери на
възнагражденията не са задължителни и не обвързват съда. Това сочи, че при
определяне на справедливия им размер съдът трябва да изхожда единствено
от фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството
извършена работа от адвоката.
В случая ПАС не счита, че фактическата и правна сложност на делото е
съществена и ако на ищците бе присъдена само сумата от 84 000 лв. то би
следвало да се намали. В случая обаче с настоящето решение се присъждат
още 21 000 лв., което за ПАС прави присъденото от Пз ОС възнаграждение
адекватно и изключва нуждата от присъждане на ново за допълнително за
присъдените с решението суми.
Това от своя страна налага потвърждаване на определението по чл. 248
от ГПК.
В контекста на изложените до тук разсъждения следва да се приеме, че
застрахователното дружество следва да заплати на адв. Т. Я. от САК, личен
№ ********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и адв. възнаграждение за
осъщественото безплатно процесуално представителство пред ПАС в размер
от 7 370 лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 184/2022 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд решение № 148 от 05.12.2023 г. в частта, с която
„З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №* е осъдено да заплати на З. Д. Г.,
ЕГН **********, гр. П., ул. „О.“ № * по банковата й сметка с IВАN ***при
„О.б.“ АД и на Р. Г. И., ЕГН **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
по банковата й сметка с IВАN *** при „П**“ АД в качеството им на
наследници на починалата в хода на производството първоначална ищца
З.Т.П.общо сума в размер на 84 000 лв./42 000 лв. на всяка/ ведно със
законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение на претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на дъщеря й Д. Д. И., настъпила в резултат на
19
ПТП от 01.06.2019 г. по вина на водача на лек автомобил „А.**“, рег. *** АТ
М.Б.М..
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 184/2022 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд решение № 148 от 05.12.2023 г. в частта, с която
предявеният от З.Т.П. ЕГН **********, гр. П., респ. от конституираните на
нейно место наследници З. Д. Г., ЕГН **********, гр. П., ул. „О.“ №* и Р. Г.
И., ЕГН **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.* иск за осъждането
на „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №* да заплати обезщетение за
претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди - болки и
страдания от смъртта на дъщеря й Д. Д. И. настъпила в резултат на ПТП от
01.06.2019 г. по вина на водача на лек автомобил „А.**“, рег. № **, М.Б.М. е
отхвърлен за сумата от 21 000 лв. равняваща се на разликата между
дължимото се според ищците обезщетение от общо 105 000 лв. и присъдените
им общо 84 000 лв. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №* да заплати на З. Д.
Г., ЕГН **********, гр. П., ул. „О.“ №* по банковата й сметка с IВАN***при
„О.б.“ АД и на Р. Г. И., ЕГН **********, гр. С., ж. к. „Л.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
по банковата й сметка с IВАN ***при „П**“ АД в качеството им на
наследници на починалата в хода на производството първоначална ищца
З.Т.П.общата сума от 21 000 лв./по 10 500 на вяска/, ведно със законната
лихва от 27.05.2022 г. до окончателното плащане, представляваща
обезщетение на претърпените от първоначалната ищца неимуществени вреди
- болки и страдания от смъртта на дъщеря й Д. Д. И., настъпила в резултат на
ПТП от 01.06.2019 г. по вина на водача на лек автомобил „А.**“, рег. *** АТ
М.Б.М. и равняваща се на разликата между дължимото се обезщетение от
общо 105 000 лв./ по 52 500 лв. на всяка/ и присъдените от Пз ОС с
постановеното по т. дело № 184/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд решение № 148 от 05.12.2023 г. общо 84 000 лв./по 42 000 лв. на всяка/.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 184/2022 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд решение № 148 от 05.12.2023 г. в частта, с която
„З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №* е осъдено да заплати на адвокат Т.
Я. от САК, личен № ********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищците пред Пз ОС в размер на 2 536, 80 лв.
20
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 184/2022 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд определение № 83 от 06.03.2024 г., с което Пз Ос
е изменил решение № 148 от 05.12.2023 г. в частта за разноските и е осъдил
„З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №*, да заплати на адв. Т. Я. от САК,
личен № ********** по съразмерност още 4 833, 20 лв. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия окръжен съд още
840 лв. ДТ и още 108 , 20 лв. във връзка с платени от бюджета
възнаграждения за вещи лица, като ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т.
дело № 184/2022 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд решение № 148
от 05.12.2023 г. в частта, с която са присъдени разноски в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Пз ОС.
ОСЪЖДА „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд
сумата от 420 лв. ДТ.
ОСЪЖДА „З**А.“ АД, ЕИК **, гр. С., ул. „С.К.“ №*, да заплати на адв.
Т. Я. от САК, личен № ********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищците пред ПАС в размер на 7370 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21