Р Е
Ш Е Н
И Е № 2265
гр.
Пловдив, 11.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ-ти н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА
ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №6062/2019 г. по описа на ПРС, ХVIII-ти н. с., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №170/05.09.2019г. на Директор на Областна дирекция
по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на „МП-АГРО 2012“ ООД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: с.Марково, местност Комсала,
представлявано от управителя М.П.И., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева на основание чл.166, ал.3 от Закона за
защита на растенията /ЗЗР/ за нарушение на чл.143, т.2 от ЗЗР.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния представител на дружеството - адв.С., се иска отмяна на
атакуваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и постановено
в нарушение на материалните и процесуални правила.
Въззиваемата
страна, се представлява от юрк.Б., която навежда
твърдения за безспорно доказано нарушение и моли наказателното постановление да
бъде потвърдено.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 23.04.2019г. от инспектори към отдел „Растителна защита“ при Областна
дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.Пловдив, сред които и свид. И.К.Д., ***, била извършена проверка в склад за
съхранение и търговия за торове, находящ се в с.Марково, местност „Комсала“, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Проверката
била във връзка с изпълнение на регионален план за контрол на пазара за 2019г.
и план за вземане на проби за съответствие на показателите на торове. В хода на
същата била взета проба от съхранявана в проверения склад партида тор с
количество 1500 кг, ЕО тор Зенит NPK 12-12-18+2MgO , за който било констатирано, че е произведен от Novaahris Agrola, Гърция и пуснат на пазара от жалбоподателя „МП-Агро 2012“ ООД. Върху оригиналната опаковка на
количеството торове имало етикет с надпис „ЕО тор“, както и етикет на български
език, който също показвал, че проверените торове отговаряли на изискванията на
Регламент /ЕО/ №2003/2003. За взетата проба бил
съставен Констативен протокол №0005948 от 23.04.2019г. Изпитването на пробите
било извършено в Централна лаборатория за химични изпитвания и контрол към
Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, Министерство на
земеделието, храните и горите, акредитирана да осъществява дейност по изпитване
на суровини и продукти, включително и продукти за растителна защита и минерални
торове. В резултат на изпитването, за което бил съставен Изпитвателен
протокол №370/14.05.2019г., били установени несъответствия с изискванията на
Регламент /ЕО/ 2003/2003 относно съдържащия се в
проверените торове Магнезиев оскид и обявеното от
производителя Novaahris Agrola,
Гърция съдържание по показателите Магнезиев оксид и Водоразтворим
дикалиев оксид. БАБХ изразила писмено становище №310/12.06.2019г.,
в чието заключение било посочено, че процесният
образец, предоставен за изпитване не съответства на обявеното от производителя
съдържание по показатели Водоразтворим дикалиев оксид и Магнезиев оксид, като по отношение
съдържанието на Магнезиев оксид не отговаря на минималните изисквания на Регламент
/ЕО/ № 2003/2003.
Въз основа на установеното несъответствие на 17.06.2019г. от свид. Д.Г.З.,***, била извършена втора проверка, в хода на
която проверяващият установил налична в склада една торба тор от вида, от който
била взета пробата при първата проверка. Свидетелят запознал представител на
дружеството с изготвеното писмено становище на БАБХ относно направеното
изпитване на образец за установяване на съответствие на торове. Въз основа на
установеното по време на двете проверки, извършеното изпитване и писменото
становище на БАБХ, свид. З. приел, че
дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.143, т.2 от ЗЗР, за
което на 25.06.2019г. съставил срещу „МП-Агро 2012“
ООД Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №0000048/25.06.2019г.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1900 лв.
на основание чл.166, ал.3 от ЗЗР за нарушение на чл.143, т.2 от ЗЗР.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от гласните доказателства – показанията на свидетелите Д.З. /актосъставителя
/и И.К.Д., които съдът кредитира като последователни, обективни,
непротиворечиви и съответни на
останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, след като съобрази приложимата в конкретния
случай правна уредба и я съпостави със събраните по делото доказателства,
намира, че „МП-Агро 2012“ ООД е нарушило съдържащата
се в чл.143, т.2 от ЗЗР забрана и е поставило маркировка „ЕО ТОР“ на продукт
/торове, съхранявани в стопанисвания от него склад в с.Марково, местност „Комсала“/, за който продукт безспорно е установено, че не
отговаря на изискванията на Регламент /ЕО/ 2003/2003
относно съдържанието по показатели магнезиев оксид и водоразтворим
дикалиев оксид, за което правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Въпреки установеното нарушение, съдът констатира, че в хода на
административното производство, при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на нарушителя и налагащи отмяна на обжалваното
НП, като незаконосъобразно.
На първо място, такова процесуално нарушение е липсата на описание на
нарушението по чл.143, т.2 от ЗЗР и на неговите съставомерни елементи от
обективната страна, която липса настоящият съдебен състав констатира и в двата
акта на администрацията. И актосъставителят, и наказващият орган в описателната
част на своите актове са изложили в хронология извършените от инспекторите при
ОДБХ гр.Пловдив действия по време на проверките, съставените в тази връзка
протоколи, като са посочили и заключението на БАБХ за несъответствие на
проверените торове с изискванията на Регламент /ЕО/ №2003/2003,
изразено в Становище от 12.06.2019г. Липсва обаче описани релевантни за
нарушението обстоятелства, което на практика е довело до липса на описание на санкционираното
деяние и до това какво точно правило за поведение контролните органи са приели,
че не е спазил жалбоподателя. Заключението им, че е нарушена забраната на
чл.143, т.2 от ЗЗР, се извежда единствено от цитиране на нейния текст в НП. Изискването
на закона всички фактически обстоятелства, релевантни за съставомерността на
деянието и за реализиране на отговорността да бъдат обективирани в съдържанието
на акта и съответно в наказателното постановление, в случая не е спазено. Това
е довело до липса на реквизит в съставените административни актове, който е
задължителен съгласно изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и до опорочаване на водения административнонаказателен
процес, с което неприемливо се ограничава правото на защита на жалбоподателя и
е основание за отмяна на атакуваното НП.
На следващо място няма коректност и по отношение на друг задължителен
реквизит от съдържанието на АУАН и НП, вменен съответно в чл.42, т.3 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН и касаещ датата на нарушението. Описвайки предприетите от
контролните органи проверки на стопанисвания от жалбоподателя склад за
съхранение и търговия за торове и последвалите ги действия в тази връзка, актосъставителят
и наказващият орган са пропуснали да впишат датата, приета от тях за дата на
нарушението. Липсва и отбелязване на дата на установяване на констатираното
деяние. Посоченият пропуск е довел до съществено нарушение на процесуалните
правила, ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като датата на
нарушението е пряко свързана с института на давността по чл.34 от ЗАНН. Без да
е изяснен въпросът кога е извършено нарушението, не е възможно да се прецени
дали е изтекла предвидената в закона давност, а от там и възможността да се
състави АУАН и издаде НП. Тази нередовност в акта и НП води до съществено
нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да
организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да
бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на
извършеното нарушение.
Наред с горното съдът констатира допусната в НП неяснота при посочване
на това кой е субектът на установеното нарушение, доколкото при обобщение на
своите констатации наказващият орган сочи за нарушител на забраната по чл.143,
т.2 от ЗЗР управителя на „МП-Агро 2012“ ООД и
едновременно с това налага административно наказание „имуществена санкция“ на жалбоподателя
„МП-Агро 2012“ ООД.
По отношение на изложеното в жалбата възражение за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при прилагане на определената от наказващия
орган санкционна норма, съдът приема същото за основателно. В случая дружеството-жалбоподател
е било санкционирано с налагане на административно
наказание на основание чл.166, ал.3 от
ЗЗР, която разпоредба предвижда имуществена санкция от 1900 до 3600 лв., когато нарушенията по ал.1 или 2
са извършени от юридическо лице или едноличен търговец. Видно от текста на цитираната
разпоредба, същата не съдържа конкретно правонарушение, а препраща към ал.1 и
ал.2 на чл.166 от ЗЗР и в този смисъл няма самостоятелно приложение. Следвало е
АНО при определяне на санкцията да направи връзка с кое от нарушенията /по ал.1
или ал.2 на чл.166 от ЗЗР/ свърза неправомерното деяние, осъществено от
жалбоподателя, за което ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност, доколкото горепосочените две
алинеи на чл.166 от ЗЗР касаят различни нарушения на закона. В случая жалбоподателят не е спазил забраната на
чл.143, т.2 от ЗЗР, санкционирането на което конкретно е посочено в ал.2 на
чл.166 от ЗЗР, и именно тази разпоредба е следвало да бъде посочена в НП при определяне
на основание за налагане на наказанието, наред с приложената ал.3 на същата законова
норма.
Коментираните нарушения са от категорията на съществените такива, тъй
като пряко рефлектират върху правото на защита на наказаното дружество и
ограничават възможността му да я реализира в пълен обем, поради невъзможността
на същото да узнае за какво точно деяние се ангажира
административнонаказателната му отговорност, защо именно то е субект на
нарушението, кои факти и обстоятелства следва да оборва и какво е основанието
за неговото санкциониране.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №170/05.09.2019г. на Директор
на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Пловдив, с което на „МП-АГРО
2012“ ООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: с.Марково,
местност Комсала, представлявано от управителя М.П.И.,
ЕГН:**********, е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1900 /хиляда и деветстотин/ лева
на основание чл.166, ал.3 от Закона за защита на растенията /ЗЗР/ за нарушение
на чл.143, т.2 от ЗЗР.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ