№ 7017
гр. Варна, 28.06.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20213110115814 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Д. М.
против М. Д. М., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 30 от ЗН.
На 23.05.2022 г. е проведено първото по делото о.с.з., като производството е
отложено за друга дата и час във връзка със събиране на ангажираните по делото
доказателства.
На 30.05.2022 г. ищецът е депозирал молба с вх. № 35923, с която оттегля предявения
конститутивен иск, на основание чл. 232 от ГПК, и в условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за
адвокатски хонорар.
С разпореждане № 18763 от 31.05.2022 г. препис от молбата по чл. 232 от ГПК е
връчен на ответника с указание в едноседмичен срок от съобщението да заяви дали дава
съгласието си за оттегляне на предявения иск по чл. 30 от ЗН, доколкото същото е
направено след приключване на първото по делото о.с.з.
В указания срок на 24.06.2022 г. по делото е депозирана от ответника молба с вх. №
42731, с която същият изрично сочи, че е съгласен със заявеното оттегляне на иска от страна
на ищеца. Претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 1 523.00 лева съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие,
представляващ разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът като взе предвид молбата намери, че с нея е отправено до съда изявление на
ищеца по делото чрез адв. Т.Т., която е изрично овластена да се разпорежда с предмета на
делото, с което последният се отказва към момента от търсената защита, като запазва
правото си да предяви отново исканията си. По този начин страната десезира съда с
произнасяне по същество по спора по образуваното дело. Поради това и при спазване
разпоредбата на чл. 232 от ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено с
оглед и на изричното съгласие на ответника със заявеното от ищеца оттегляне.
1
По претенцията за присъждане на разноски:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е облигационно
правоотношение между страните по спора, има материалноправен характер, обхваща само
разноските за производството, направени от насрещната страна по делото, страната не може
да бъде освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
реализирана само във висящ исков процес. Съгласно процесуалноправната норма,
обективирана в разпоредбата на чл. 81 от ГПК, разноските по делото се присъждат с
окончателния акт, а окончателният акт е решението по същество или определението за
прекратяване на производството по делото.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото. В настоящия случай производството следва да бъде прекратено поради оттегляне
на иска. Налице е следователно хипотеза на прекратяване на производство по причина,
която не е пряко свързана с процесуалното поведение на ответника, поради което в полза на
същия следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Последният
претендира единствено адвокатски хонорар в размер от 1 523.00 лева. Релевираното
възражение за прекомерност от страна на ищеца е основателно с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото; ранния етап, на който се намира производството и
обема на оказаното професионално съдействие от страна на адв. Алб. П., което обуславя
присъждането на адвокатски хонорар в минимален размер. Предявеният иск, срещу който
ответникът се защитава, е с правна квалификация по чл. 30 от ЗН. Трайна и последователна
е съдебната практика на ВКС, която съдът не намира за нужно да цитира, но която споделя,
че процесният иск е неоценяем, поради което и минималният размер на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен съобразно правилото на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Т.е. в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер от 600.00 лева за адвокатски
хонорар.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15814 по описа за 2021 г., на РС-Варна,
ГО, 9-ти съдебен състав, на основание чл. 232, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Моряшка“ № 27, ет. 6,
ап. 105 да заплати в полза на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Моряшка“
№ 21, ет. 4, ап. 13 сумата в размер на 600.00 лева, представляваща хонорар за един адвокат,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
2
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3