Решение по дело №1521/2021 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 122
Дата: 7 април 2022 г.
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20214310101521
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Ловеч, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело
№ 20214310101521 по описа за 2021 година
Иск с правно основание : чл. 559, ал. 3 от КЗ вр. чл.558, ал.7 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София,
ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, представляван заедно от Изп.директори Максим Колев и
Стефан Стоилков, съдебен адрес: гр. Ловеч, ул.“Скобелевска“№1 / чез адв. Красимир
Калчев/ против Ф. Б. Д., с адрес: гр. Ловеч, ул.*********.
Ищецът излага, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /отм./
сега чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. (на основата на чл.6 от
Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 15.12.2016 г.
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета № 120708/15.12.2016
г. Гаранционен фонд е възстановил на НББАЗ в качеството му на компенсационен орган
сумата 1 857,53 лв. чрез банков превод на 23.12.2016 г. като парична равностойност на
949,74 евро по курса за деня, от които 667,25 евро обезщетение, 239,49 евро такса обработка
по ф-ра № **********/30.11.2016 г. и 43.00 евро банкови такси. Твърди, че на основание
чл.288а, ал.2 от КЗ / отм./ на посочената дата Фондът възстановил в пълен размер всички
суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното
бюро на автомобилистите на Швеция.
Твърди се, че към датата на образуване в ГФ на щета № 10708/15.12.2016 г.
международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Швеция чрез изплащане на обезщетение в размер на 949,74 евро, ведно с всички
гореописани разходи за щетите по увредения л.а. „Рено Меган“, рег.№ КНЕ **** е вече
1
извършено от Националното бюро на автомобилистите на Швеция в качеството му на
компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган
в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от
българското бюро на чл.282 и сл. от КЗ / отм/. Сочи се, че в производствата пред двата
компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са били направени
разноски, които на основание чл.288а, ал.2 от КЗ отм./ Фондът задължително възстановява.
Наведени са твърдения, че виновен е ответникът Ф.Д., който на 28.06.2016 г. в
Швеция при управление на автомобил „Мицубиши“ с ДК№ ЕН ****ВР извършва маневра
завой на дясно, след излизане от паркинг, но прави широк завой и навлиза в съседна пътна
лента и удря движещият се по нея л.а. „Рено Меган“ рег. № КНЕ **** и така причинява
процесното ПТП.
Твърди се, че в нарушение на чл.249 във вр. с чл.259 от КЗ / отм./ сега чл.461 във
вр. с чл.483 от КЗ ответникът е управлявал увреждащия л.а. „Мицубиши“ с ДК№ ЕН
****ВР, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и
часа на ПТП. С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови платеното от
Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си.
В петитумната част е направено искане, на основание чл.288а, ал.3 вр. с чл.288,
ал.12 от КЗ(отм.) сега чл. 559, ал.3 вр. с чл.558, ал.7 съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 1857,53 лв. –
обезщетение за имуществени вреди възстановени от Националното Бюро на Българските
Автомобилни Застрахователи /НББАЗ/ във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Швеция, за щетите по увредения л.а. „Рено Меган“ рег.№КНЕ **** от
ПТП, настъпило на 28.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендирани са и съдебно-деловодните разноски по делото.
На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от
назначения особен представиител – адв. П.П.. Заявява, че не признава иска. Счита, че
приложените писмени доказателства не са достатъчни да ангажират гражданската
отговорност на ответника по делото.
Ищецът Гаранционен фонд – гр. София се представлява от адв. И.К.. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Счита същия за доказан както
по основание, така и по размер.
Ответникът Ф. Б. Д. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен
представител – адв. П. П.. Счита, че представените по делото доказателства не са
достатъчни да обосноват виновното поведение на ответника и да обосноват размера на
претенцията за причинените щети.
Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
От приложените в заверен превод от шведски език двустранен констативен протокол
за ПТП и уведомителен протокол, съставени от съответните длъжностни лица на
полицейско управление в Гевле, Швеция се установява, че на 28.06.2016 г. в 14,20 часа при
управление на лек автомобил марка „Мицубиши“ с рег. № ЕН ****ВР ответникът е
предизвикал ПТП, в резултат на което са причинени материални щети по шведски
автомобил марка „Рено Меган“ с рег. № КНЕ ****. Посочено е, че вина за ПТП има
ответникът като водач на българското МПС л.а. „Мицубиши“, който излиза от паркинг с
намерение да завие надясно.В този момент от дясно се задава автомобил КНЕ****.
Българското превозно средство прави прекалено широк завой и навлиза в платното на
движещия се по него л.а. „Рено Меган“ с рег.№ КНЕ **** и предизвиква ПТП.
Видно от приложената справка от база данни на Информационен център към
Гаранционен фонд, към момента на настъпване на ПТП за автомобил марка „Мицубиши“ с
рег.№ ЕН****ВР не е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Образувана е щета от Националното бюро на автомобилистите в Швеция, като след
извършен опис и оценка на щетите на собственика на увредения автомобил е изплатена
сумата от 6 419 крони.
С писмо от 27.10.2016 г. Бюрото на автомобилните застрахователи в Швеция е
уведомило НББАЗ, че по щета 08-803544-16 JOSза л.а. с Рег.№ КНЕ**** е изплатено
обезщетение, както следва: Такси за обработка – SEK 1 920, Разходи за ремонт SEK 6 419
или обща сума SEK 8 339. Отправено е искане сумата да бъде възстановена, като се преведе
по международната банкова сметка на Бюрото.
Видно от представеното копие от платежно нареждане с дата 29.11.2016 г. е НББАЗ
е извършило банков превод в полза на Бюрото на автомобилните застрахователи в Швеция,
като е изплати претендираните суми по щети в общ размер на SEK 15 009.00, между които е
посочена и щета GF 16-493.
По образуваната преписка - щета № 12 0708/2016 г. с преводно нареждане от
23.12.2016 г. ищецът Гаранционен фонд е изплатил на НББАЗ сумата от 1 857.53 лв.
Установява се, че до ответника е изпратена регресна покана с Изх. №/27.04.2018 г., с която
ищецът Гаранционен фонд е поискал в едноседмичен срок от получаването й да възстанови
изплатеното от фонда обезщетение по щета № ГФ – 12-0708/15.12.2016 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът приема, че с оглед събрания по делото доказателствен материал
предпоставките за уважаване на предявения регресен ииск са налице.
Съгласно разпоредбата на чл.288 /отм./ и чл.519, ал.1 от Кодекса за застраховането,
Гаранционен фонд изплаща обезщетения за причинени имуществени или неимуществени
щети, в случай, че причинителят на произшествието не е имал сключена застраховка
3
„Гражданска отговорност“. Съгласно чл.559, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането,
Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава-
членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
територията на Р България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие
не може да се определи застрахователя.
В конкретния случай по делото са налични документи, от които може да се направи
безспорен извод, че ответникът при управление на л.а. „Мицубиши“ с рег.№ ЕН****ВР е
причинил ПТП на територията на държава – членка / Швеция/, при което са причинени
имуществени щети на шведски л.а. „Рено Меган“ с рег. № КНЕ ****. С оглед на
приложените по делото доказателства съдът приема за доказано съществуването на
деликтно правоотношение, явяващо се предпоставка за възникването на валидно задължение
на ответника да възстанови на ищеца стойността на причинените от виновното му
противоправно поведение имуществени вреди.
Безспорно е установено, че към датата на събитието, управлявания от ответника лек
автомобил не е бил застрахован и за него не е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
По делото са ангажирани доказателства, че обезщетението за причинените от ПТП-
то щети по увредения автомобил са изплатени от една страна от НББАЗ на Бюрото на
автомобилните застрахователи в Швеция, а от друга –от ищеца на НББАЗ. Платежните
документи като доказателство не са оспорени от ответника, поради което съдът приема
фактът на извършеното плащане в полза на собственика на увредения автомобил, респ.на
компенсационния орган за доказан.
Установява се, че в в изплатената сума са включени освен пряката щета, и всички останали
направени разноски по определянето и изплащането й, които са дължими на основание
чл.288а, ал.2 от КЗ /отм./, сега чл.559, ал.3 от КЗ.
В разпоредбата на чл.559, ал.3 от КЗ е предвидено, че след изплащане на
обезщетението по чл. 559, ал. 1 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице
до размера на изплатеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че са налице
законовите основание по чл.559, ал.3 от КЗ Гаранционния фонд да встъпи в правата на
увреденото лице, като за него е възникнало регресното право да иска заплащане на
изплатеното обезщетение от виновното лице – ответника Ф. Б. Д..
С оглед на всичко изложено дотук съдът намира, че регресният иск по чл.559, ал.3 от КЗ,
предявен от Гаранционен фонд – София против ответника се явява основателен и следва да
бъде уважен в пълния претендиран размер, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1857,53 лв, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета №
ГФ – 12-0708/15.12.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба /04.08.2022 г./до окончателното изплащане.
4
По разноските:
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищеца разноски по делото, именно:74,30 лв. – внесена държавна такса.
Мотивиран от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.559, ал.3 във вр. чл.558, ал.7 от Кодекса за застраховането, Ф.
Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Ловеч, ул.********* ДА ЗАПЛАТИ на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, представлявано заедно от
Изпълнителните директори Максим Колев и Стефан Стоилков сумата от 1 857,53 лв /
хиляда осемстотин петдесет и седем лева и 53ст/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди възстановени от Националното Бюро на Българските Автомобилни
Застрахователи /НББАЗ/ във връзка с претенцията на Националното бюро на
автомобилистите на Швеция, за щетите по увредения л.а. „Рено Меган“ рег.№КНЕ **** от
ПТП, настъпило на 28.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба /04.08.2021/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ф. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Ловеч, ул.********* ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – София, ул.“Граф
Игнатиев“№2, ет.4, представлявано заедно от Изпълнителните директори Максим Колев и
Стефан Стоилков сумата от 74.30 лв./седемдесет и четири лева и 30ст/– разноски по
делото.
Банкова сметка, по която присъдените суми могат да бъдат заплатени:
IBAN:BG**********
BIC:**********
Съгласно чл.259, ал.1 от ГПК решението подлежи на обжалване пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5