№ 184
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20221110121080
по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от ........ срещу ..... осъдителен иск с правно
основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл. 49, вр. 45 ЗЗД, за сумата 786.24 лева /с включена
сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/, представляваща престирано на
застраховано лице застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за
вредите, причинени на лек автомобил „........ ......”, с рег. № ......... от настъпило на
04.06.2021г. ПТП – попадането му в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.04.2022г. /датата на депозиране на исковата
молба/ до окончателното й погасяване.
В исковата си молба ........ твърди, че при ПТП, настъпило на 04.06.2021г. на
територията на гр. София – в посока от Околовръстен път към кв. „Красна поляна“ бил
увреден лек автомобил „........ ......”, с рег. № ........., по отношение на което била
сключена имуществена застраховка „Каско”, по силата на която застрахователят-ищец
определил и изплатил на застрахованото лице обезщетение в размер на 771.24 лева /с
включена сумата от 51.84 лева – стойност за репатрирането на автомобила/. Участъкът
от пътя, на който съществувала необезопасена дупка, в която попаднал автомобилът
бил собственост на ответника, който не изпълнил задължението си да го поддържа в
състояние, годно да осигури безопасен пътен трафик. Със заплащане на
застрахователното обезщетение, ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице
срещу ответника, който по пътя на регреса следва да му възстанови заплатеното
обезщетение, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът е
представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е
допустимо.
Ответникът, ..... в срока на чл.131 ГПК депозира отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск като неоснователен. В тази връзка са релевирани
следните възражения: оспорва механизма на процесното ПТП като същевременно
заявява, че уведомлението не доказва наличието на ПТП, предвид липсата на протокол
1
за ПТП; оспорва наличието на твърдяната от ищеца дупка върху пътното платно;
претендираното обезщетение е силно завишено; водачът не е съобразил скоростта на
движение спрямо пътните условия; водачът е допринесъл с поведението си за
възникването на процесното ПТП. Моли за отхвърляне на иска, с присъждане на
разноските за производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 411, ал.1 КЗ, вр. чл. 31 ЗП, вр. чл. 49, вр.
45 ЗЗД.
В тежест на ищеца ........ е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1/. да докаже предпоставките на деликтната отговорност на процесуално
легитимирания ответник – ....., 2/. характерът и размерът на вредите; 3/. наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за релевантния период и 4/.
плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на сключеният
договор.
Относно първата предпоставка за уважаване на иска – наличие на
предпоставките на деликтната отговорност на лицето причинило увреждане, следва да
се изложи следното: фактическият състав на деликтната отговорност, регламентирана в
нормата на чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на
поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното
деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на
непосредствения извършител.
От представената по делото декларация за настъпване на застрахователно
събитие по полица „Каско +” /л. 12 и сл./ се установява, че в срока на действие на
процесния застрахователен договор – на 04.06.2021г. на територията на гр. София –
.........., преди склад за строителни материали фирма „......“, при движение на
застрахования лек автомобил „........ ......”, с рег. № ........., настъпва ПТП – лекият
автомобил попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно,
вследствие на което се увредиха предна и задна десни гуми. Действително
декларацията представлява частен документ, който не носи подписа на ответника и не
се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, а единствено с формална
доказателстевна сила. Но във връзка с направеното оспорване на на механизма на
настъпване на вредите, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства чрез
разпит на свидетеля С. Г. Г. /л. 86 и сл./, чиито показания настоящата инстанция
кредитира като обективни и кореспондиращи на наличния по делото доказателствен
материал. От показанията се установява, че процесното ПТП е причинено от
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Показанията на свидетеля
напълно съответстват на механизма на настъпване на ПТП, посочен в декларацията за
настъпване на застрахователно събитие, поради което е неоснователно релевираното
възражение в ОИМ. В тази връзка следва да се вземе предвид и представената
декларация от С. Г. Г. /л. 12 и сл./, чиято истинност не е оспорена от ответника в
законоустановения срок и от която се установява, че посоченото лице е възприело
механизма на процесното ПТП, който напълно съответства на описания в исковата
молба.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи още, че съгласно
константната съдебна практика /в този смисъл са Решение №206/12.03.2010г. по т.д.
2
№35/2009г. на II т.о. на ВКС, Решение №59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на
ВКС, решение №98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС и Решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС/ изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по безспорен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за появата на вредоносния резултат, като е създал условия за настъпването
му или го е улеснил. В случая съдът счита, че не са установени по надлежния ред, с
ангажирани, съобразно въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест,
каквито и да било годни доказателствени средства, въз основа на които настоящият
състав да приеме, че е налице съпричиняване от страна на водача на пострадалия лек
автомобил „........ ......”, с рег. № ..........
По отношение на ответника е налице качеството лице, носещо отговорност на
деликтно основание за причинените щети, тъй като са осъществени предпоставките за
ангажиране на отговорността му на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл.8, ал.3 ЗП, общинските пътища са публична общинска
собственост, като със законовата разпоредба на чл.31 ЗП на общината като юридическо
лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние,
отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка
настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на
движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл.167, ал.1 ЗДП
предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-
кратък срок.
От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път – на .......... в гр.
София, към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) е имало
необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени
доказателства, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си
задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината
като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез
натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по
повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – община София за обезщетяване на вредите.
Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл.45, ал.2 ЗЗД се
презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен фактически
състав, придаващ на община София качеството лице, отговарящо на деликтно
основание, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на
определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за поддържане
на пътната мрежа или с предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице,
като договорен или законов представител на юридическото лице – община София – да
сключи договор за поддържането на общинската пътна мрежа.
Произходът на установената дупка на пътната настилка е ирелевантен за
ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП предвижда общо и абстрактно
задължение на общината да поддържа общинските пътища, без значение под
въздействие на какви фактори е настъпила частичната им негодност за осигуряване на
безопасен пътен трафик.
3
Причинно-следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено
нормативно задължение и претърпените вреди, се установява от приетото заключение
на автотехническата експертиза. При движение по процесната улица, застрахованият
автомобил е попаднал в дупка, която не е била обозначена, което обективно и
неизбежно е довело до увреждането му като движима вещ, чрез привеждането му в
състояние временно негодно за употребата му по предназначение.
Относно следващите предпоставки за уважаване на иска, а именно –наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка „Каско” за релевантния период,
следва да се изложи следното:
От представената застрахователна полица № ....../30.11.2020г. /л. 14/, се
установява, че между ........ и ....... е сключен при общи условия договор за застраховка
„Каско+”, клауза „Премиум и чужбина”, по силата на който застрахователят се
задължил да обезщети застрахования за нанесени щети на собственото му моторно
превозно средство – лек автомобил „........ ......”, с рег. № ........., настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, съгласно клауза „Премиум и чужбина”, която
покрива всички рискове, включително пътнотранспортни произшествия по време на
движение и/или в паркирано положение. Застрахователното правоотношение между
страните е уговорено като срочно и валидно за периода от 00.00 часа на 30.11.2020г. до
23.59 часа на 29.11.2021г.
По отношение на следващата предпоставка от фактическия състав на
предявения иск – плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в рамките на
сключения договор, с изготвения по делото доклад /л. 67, стр. 2/ е отделено като
безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните
посоченото обстоятелство.
Относно последната предпоставка за уважаване на иска, а именно – доказване
на размера на вредите, следва да се посочи, че спорът между страните касае именно
обема на регресната отговорност на ответника. Във връзка с този елемент от
фактическия състав на предявения иск следва да се вземат предвид следните
съображения:
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, съгласно чл. 343, ал. 1 КЗ, като по правилата на
чл.499, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. Нормата на 411 КЗ установява, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение (което, на
основание чл.499, ал. 2 КЗ, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие), както и обичайните разноски направени за
неговото определяне.
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът цени като безпристрастно и компетентно изготвено, се установява, че описаните
в декларацията за настъпване на застрахователно събитие повреди на лек автомобил
„........ ......”, с рег. № ......... са в причинно-следствена връзка с описания в протокола за
ПТП механизъм, като пазарната стойност на щетите възлиза на сумата от 762.36 лева /с
включена сумата от 15.00 лева – ликвидационни разноски/, а с включена сумата от
51.84 лева – стойността на ползваната услуга „Пътна помощ“ възлиза на сумата от
814.20 лева /л. 82/.
Доколкото обаче ищецът претендира вреди в по-малък размер, то съобразно
принципа за диспозитивното начало, съдът е обвързан от размера на иска, така както е
посочен в ИМ.
4
С оглед изложеното следва да се обоснове извода, че предявеният иск е
основателен и доказан изцяло.
Върху присъдената главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от
предявяване на иска – 19.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за ищеца като съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК /л. 103/ и намиращите се по делото доказателства
за реално сторените разноски, последните възлизат в общ размер на 690.00 лева, от
които сумата в размер на 300.00 лева – адвокатско възнаграждение; сумата от 300.00
лева – заплатен депозит за САТЕ; сумата от 50.00 лева – заплатена държавна такса и
сумата от 40 лева – депозит за свидетел.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... с ЕИК ........, с адрес: ..........., представлявана от кмета Йорданка
Фандъкова да заплати на ......., с ЕИК ........., със съдебен адрес: ....., надп., офис 3, на
основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от 786.24 лева /с включена сумата от 15.00 лева –
ликвидационни разноски/, представляваща престирано на застраховано лице
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на
лек автомобил „........ ......”, с рег. № ......... от настъпило на 04.06.2021г. ПТП –
попадането му в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху главницата от 19.04.2022г. /датата на депозиране на исковата молба/ до
окончателното й погасяване, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 690.00
лева – разноски за производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5