№ 64
гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело №
20254001000074 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2582/24.02.2025г. от “Корпоративна търговска
банка”АД/в несъстоятелност/ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно срещу Решение
№ 119/09.12.2024г. постановено по т.дело № 68/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново, с което е ОТХВЪРЛEН иска на въззивника против „Аркус“ АД с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Лясковец, представлявано от Изп.Директори, с
правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено, че „Аркус“ АД дължи на
“Корпоративна търговска банка” АД/в несъстоятелност/ следните суми: 273
579.07USD,представляваща неиздължени комисионни /25 538.28USD - комисионна за
издаване съгласно чл.1/3/ б.„а“ в размер на 0.20% за периода: 01.01.2019г.- 31.12.2022г. и
248040.79USD - комисионна за ангажимент съгласно чл.1/3/ б.„б“ в размер на 2.05% за
периода: 01.01.2019г.-31.12.2022г./ по Договор за гаранционна сделка от18.12.2003г. между
„КТБ“АД и „Аркус“ АД и прилежащите му Анекс№1/06.01.2004г. и Анекс№2/25.10.2007г., с
лимит 786 600.00USD, SWIFT 36/032, ведно със законната лихва върху паричното вземане,
считано от датата на подаване на заявлението– 19.01.2023г. до погасяването му в цялост;
сумата 135.43лв., представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода:
11.10.2018г.-31.12.2022г./датата на извлечението/, за които суми е издадена
1
Заповед№397/12.05.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело№159/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата 300.00лв., представляваща
разноски по ч.гр.дело №159/2023г. на ГОРС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при
нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което иска на “Корпоративна търговска банка”
АД/в несъстоятелност/ да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски. Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено , че
„Аркус" АД има задължения към „КТБ" АД /н./, произтичащи от процесния Договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. № 36/032, сключен от една страна от „КТБ" АД и от
друга от „Аркус" АД като клиент/наредител или кредитополучател, с който банката поема
задължение да издаде по нареждане на „Аркус"АД контрагаранция за сума в размер 1 573
200 USD, която да послужи пред банката - гарант UBS AG Zurich/предоговорена на ТБ на
Абу Даби,ОАЕ/, която от своя страна да издаде гаранция пред посочения бенефициент,
обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 732
000 щ.д. , в претендирания от ищеца размер, като твърди , че задължението на ответника е
установено от приетото по делото заключение по ССЕ.Оспорва извода на съда,че
неустойката от 0.20% се дължи еднократно, като твърди, че до спиране на плащанията,
ответникът е заплащал същата на тримесечие. Текстът на банковата гаранция е изцяло
посочен в SWIFT съобщението 36/032. Съдът неправилно излага в обжалвания съдебен акт и
тълкува в тежест на КТБ факта, че по делото не е представена банкова гаранция от ТБ на
Абу Даби, доколкото „КТБ“ АД/н/ няма как да разполага с банковата гаранция, издавена от
ТБ на Абу Даби, тъй като връщането й би означавало, че отношенията по същата са
финализирани, а това не е така. Поддържа, че към дата на депозиране на исковата молба,
банковата гаранция е валидна, индиция за което е безспорно установеното, че „КТБ“ АД /н/ е
превела в полза на ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE/ ТБ на Абу Даби,
ОАЕ/,банковата гаранция 36/032 в размер на 1 573 200 щ. д., като същата не е възстановена
на ищеца в пълен размер. Доказателство, че договорът не е прекратен с представянето на
Окончателният сертификат от 2005г. е и, че до 2014г. /когато банката е поставена под особен
надзор/, ответникът е заплащал дължимите комисионни. Твърди, че в „КТБ“АД/н/ не е
постъпвала информация за финализиране на отношенията, като в банката не е отправяно и
връчвано от бенефициента й на уведомление за прекратяване на банковата гаранция, респ.
контрагаранцията. Предвид горното, счита, че е налице хипотезата на чл.1, ал. 2, т. 8 от
сключения договор за гаранционна сделка, а именно автоматично удължаване на действието
на гаранцията и контрагаранцията, което пък обективно означава дължимост на комисиони.
Окончателен сертификат за приемане на доставките по Договор № DP3/2/6/2002/50-B (Final
Acceptance Certificate) не е представен на банката , а в хода на производството същата го е
оспорила. Поддържа оспорването, както на подписите, така и по отношение верността на
съдържанието, като на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК счита датата на документа за
недостоверна по отношение на трети лица, включително „КТБ“ АД /н/. Отделно от това
твърди, че с окончателния сертификат се уреждат отношения между ответника и трето лице
2
за спора, поради което го счита за неотносим. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно, законосъобразно и
обосновано. Оспорва всички твърдения изложени в жалбата, с подробни аргументи
идентични с изложените в отговора на исковата молба. Поддържа, че съгласно чл.4, чл.6 и
чл.8 от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2023г., сроковете на валидност на
банковата гаранция, респ., на контрагаранцията са изтекли. Отношенията между „Аркус“
АД, в качеството на продавач, и Генералния щаб на Въоръжените сили на ОАЕ /купувач/ по
Договор №DP3/2/6/2002/50-B са били финализирани в рамките на срока на валидност на
гаранцията/контрагаранцията, за което е издаден Окончателен сертификат за приемане
/„Final Acceptance Certificate"/ от 19.06.2005г.,подписан от представители на страните /л.113
от дело/. „Аркус“ АД е доставило цялото количество боеприпаси по договора /последните
доставки на стоки са извършени на 20.12.2004г. и на 28.03.2005г./, като е получило пълния
размер на договорената цена от 15 732 000 USA, съобразно неотменяем акредитив, който е
бил открит в „КТБ“АД/н/. До изтичане срока на валидност на гаранцията, респ.,
контрагаранцията, не се установява да е имало рекламации от купувача спрямо „Аркус“ АД
във връзка с доставените изделия, поради което не са настъпили условията за удължаване
срока на гаранцията/контрагаранцията. Съгласно чл.11 от Договор №DP3/2/6/2002/50-B за
доставка на боеприпаси гаранцията на доставените стоки от „Аркус“ АД е две години от
датата на подписване на Окончателния сертификат за приемане, като през посочения период
купувачът ще проверява пратката за съответствие със спецификацията и този период се
базира на срока на валидност на банковата гаранция за изпълнение. Доколкото се касае за
„Банкова гаранция за изпълнение на договора/гаранционните задължения", същата се
издава, за да покрие гаранционния срок на изделията по чл.11 от договора. Твърди, че
гаранцията и контрагаранцията са прекратени и по силата на приложимото към
правоотношенията материално право -чл.288 от ТЗ, Еднообразни правила за гаранциите на
поискване (ЕПДГ) - чл.4 и чл.5 от ЕПДГ - ако гарантът не получи претенция на или преди
датата на прекратяването, както и ако претенцията по гаранцията е изпълнена при пълно
удовлетворяване на всички права на бенифициера, гаранцията се прекратява. Поддържа , че
невъзстановено парично покритие в цялост от ТБ на Абу Даби на „КТБ“АД/н/ не води до
извод за неизтекъл срок на гаранцията. Поддържа, че въпреки дадените му указания, ищецът
не представил по делото банковата гаранция, която е следвало да бъде издадена от ТБ на Абу
Даби съобразно клаузите на Договора за гаранционна сделка от 18.12.2003г.,а е представил
единствено контрагаранцията, която е излъчена от „КТБ“АД/н/ към ТБ на Абу Даби със
SWIFT съобщение реф. №36/032 . Въпросният документ, който изхожда от „КТБ“АД/н/ и е
постъпил при ТБ на Абу Даби не е банковата гаранция, не изхожда от ТБ на Абу Даби и не
съдържа волеизявления на ТБ на Абу Даби. Оспорва твърдението на ищеца, че банковата
гаранция се съдържа в контрагаранцията, както и тезата му, че няма как да разполага с
банковата гаранция, тъй като издател по гаранцията е ТБ на Абу Даби, а не „КТБ“АД/н/ ,
3
като неиздържана и несъответстваща нито на текста на искането за издаване на гаранцията,
обективирано в SWIFT съобщението от КТБ до ТБ на Абу Даби (реф. №36/032), нито на
добрите банкови практики. Твърди, че по делото ищецът не е представил изисканите от него
документи , а други е представил частично, като с това се опитва да обоснове
основателността на предявения от него иск. Оспорва по делото да е доказано от
заключението на вещото лице, че ответникът има задължения към банката за заплащане на
комисионни по процесния договор. Излага, че заключението на в.л. Румяна Върбанова
Борисова по ССЕ, изслушано в о.с.з. от 28.02.2024г. не е прието по делото, а от единственото
прието/ в о.с.з. на 11.11.2024г./ такова по допълнителната съдебно счетоводна експертиза
безспорно се установява, че „Аркус“ АД няма задължения към „КТБ“АД/н/ , които да
произтичат от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. Поддържа, че в
превода на съобщенията представени от ищеца, с молбата от 25.06.2024г. има значителна
неточност именно в частта за спесимените, водеща до промяна в смисъла на този абзац.
Претендира да бъдат присъдени направените по делото съдебно - деловодни
разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуален представител,
поддържа жалбата, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Прави
възражение е по чл.78 ал.5 от ГПК. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалните си
представители, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира
потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд –Велико Търново е образувано по иск на „КТБ“
АД /н./ - град София , с правно основание чл. 422 от ГПК против „Аркус“ АД – град
Лясковец, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на „КТБ“ АД
/н./ - град София сумата общо в размер на 273 579.07USD,представляваща неиздължени
комисионни ( 25 538.28USD - комисионна за издаване съгласно чл.1/3/ б.„а“ в размер на
0.20% за периода: 01.01.2019г.- 31.12.2022г. и 248 040.79USD - комисионна за ангажимент
съгласно чл.1/3/ б.„б“ в размер на 2.05% за периода: 01.01.2019г.-31.12.2022г.) по Договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003г. между „КТБ“АД и „Аркус“АД и прилежащите му
Анекс№1/06.01.2004г. и Анекс№2/25.10.2007г., с лимит 786 600.00USD, SWIFT 36/032, ведно
със законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на
заявлението– 19.01.2023г. до погасяването му в цялост; сумата 135.43лв., представляваща
разноски за подновяване на обезпечения за периода: 11.10.2018г.-31.12.2022г.(датата на
извлечението), за които суми е издадена Заповед№397/12.05.2023г. за незабавно изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№159/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата
300.00лв., представляваща разноски по ч.гр.дело №159/2023г. на ГОРС.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са в търговски отношения по силата
4
на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година, SWIFT 36/032.Банката е поела
задължение да издаде по нареждане на „Аркус“ АД, контрагаранция за сума в размер на 1
573 200 USD, която да послужи пред банката - гарант UBS AG Zurich / заменена с банка Abu
Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, съгласно Анекс № 1 от 06.01.2004 година/, която
от своя страна да издаде гаранция /безусловна, като плащане по нея ще се извърши при
получаване на първо писмено поискване от бенефициента, без обръщане към наредителя
пред посочения бенефициент/, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на
боеприпаси на стойност 15 732 000USD между ответника и Генералния щаб на въоръжените
сили на ОАЕ. Твърди, изпълнение на задълженията си по договора, като по нареждане на
„Аркус“ АД е издадена банкова контрагаранция с реф. № 36/032 в полза на Abu Dhabi
Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, която от своя страна е издала банкова гаранция за добро
изпълнение и качество в полза на Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ.
Излага, че претендираните от ответника суми представляващи такси и комисионни са
дължими съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, а именно комисионна за издаване на гаранцията в
размер на 0.2 % и комисионна за ангажимент в размер на 3.5 % на тримесечие, платима в
края на всяко тримесечие, такси за текст и др. Посочват, че с Анекс № 2 от 18.12.2007
година, страните са договорили размерът на дължимата комисионна за ангажимент от 3.5 %
да бъде намален на 2.05 %.
Ищецът обосновава правният си интерес от водене на настоящия иск с неизпълнение
на поетите от ответника задължения по процесния Договор за гаранционна сделка от
18.12.2003 година, за който твърди, че към дата на исковата молба все още обвързва страните
, по аргумент от чл. 1, ал. 2, т. 8 от същия, доколкото в „КТБ“АД/н/ не е постъпвала
информация за финализиране на отношенията, нито уведомление за прекратяване на
банковата гаранция, респективно – контрагаранцията, както и доколкото, че преведеното
парично обезпечение по банковата гаранция не й е възстановено от гаранта по сделката.
Относно размера на претенцията си, ищецът се позовава на Извлечение /Справка/ за
задълженията на „.Аркус“ АД, както следва: за комисионна за издаване съгласно чл. 1 /3/, б.
„а“ в размер на 0.20 % за периода 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 250538.28
USD; комисионна за ангажимент съгласно чл. 1 /3/, б. „б“ в размер на 2.05 % за периода
01.04.2019 г. до 31.12.2022 г. в общ размер на 248 040.79 USD и разноски за подновяване на
обезпечения за периода от 11.10.2018 г. до 31.12.2022 г. в размер на 135.43 лева.
Твърди, че за процесните вземания дружеството се е снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 159/2023 г. по опис на Районен съд – Горна Оряховица,
оспорена от ответника. Претендира уважаване на иска и присъждане на направените от
дружеството разноски по делото, както в исковото, така и в заповедното производство.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е
депозирал писмен отговор, в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Не оспорва, че страните са били в търговски правоотношения по силата на Договора за
гаранционна сделка от 18.12.2003 г., съгласно който „КТБ“АД/н/ се е задължила да издаде
5
контрагаранция в полза на банката гарант UBS AG Zurich, c цел последната да издаде от
своя страна гаранция пред бенефициента GHQ-UAE Armed Forces, Abu Dhabi, UAE,
обезпечаваща доброто изпълнение на Договор № DP3/2/6/2002/50-В на стойност 15 732 000
USD, като към договора са сключени и посочените в исковата молба Анекс № 1 и Анекс №
2. Оспорва наличието на задължения по договора, респективно действието му към
настоящия момент, като твърди, че съгласно последния много преди момента, за който се
претендират исковите суми, както банковата гаранция, издадена от ТБ на Абу Даби, така и
насрещната гаранция, издадена „КТБ“АД/н/ като обезпечение по банковата гаранция, са с
изтекъл срок на валидност и съответно – срок на действие, поради което са прекратени, в
съответствие с чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от договора за гаранционна сделка. Посочва, че
отношенията между „Аркус“ АД и купувачът Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ
по Договор DP3/2/6/2002/50-В са финализирани в рамките на срока на валидност на
гаранцията/контрагаранцията, като дружеството е доставило цялото количество договорена
стока по договора и е получило пълния размер на договорената цена от 15 732 000 лева, като
цената по договора е платена на Аркус АД чрез неотменяем акредитив, който е бил открит в
„КТБ“АД/н/. Допълва, че последните доставки на стоки /боеприпаси/ съгласно Договор №
DP3/2/6/2002/50-В, са извършени съответно на 20.12.2004 г. и на 28.03.2005 г., като на дата
19.06.2005г. от страна на представителите на купувача в полза на „Аркус“ АД е подписан
Окончателен сертификат за приемане на доставките. Излага, че издадената от ищеца
гаранция е „гаранция за изпълнение“ и целта й е да покрие гаранционния срок на договора,
който е две години от датата на последната доставка, като до изтичане срока на валидност на
гаранцията, респективно - на контрагаранцията /а и след това/ не е имало рекламации от
купувача спрямо „Аркус“ АД във връзка с ремонт или замяна на доставени по договора
изделия, поради което отношенията са финализирани и няма основание да се счита, че е
настъпило условието за подновяване на гаранцията/контрагаранцията. В подкрепа на което
се позовава на посоченото и в самия текст на искането на „КТБ“АД/н/ към ТБ на Абу Даби
в приложеното към исковата молба SWIFT съобщение 36/032.
Дължимостта на претендираните суми се оспорва и с аргумента, че същите са
начислени на основание чл. 1, т.9 от Договора за гаранционна сделка, съгласно който
„страните се договарят за частични плащания по гаранцията, респ. - на контрагаранцията, „в
случай на писмено съобщение за плащане от Бенефициента, т.е., от купувача на „Аркус“ АД
- Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ, а такова по делото липсва. Отделно от това,
съгласно чл. 1, ал. 3, б. ,,а“ от договора за гаранционна сделка комисионата за издаване в
размер на 0.2 % се събира от наредителя еднократно, а не периодично, поради което същата
не се дължи многократно и паралелно с т.н. “комисионна ангажимент“.
Твърди, че ищецът не е представил никаква относима документация относно
отношенията между двете банки по повод т.нар. от ищеца „парично покритие“, по което
ответното дружество не е страна, респективно ищецът не е представил документа ,
представляващ издадената от ТБ на Абу Даби банкова гаранция в изпълнение искането на
„КТБ“АД/н/, обективирано в SWIFT 36/032. Твърди, че след отнемане на банковия лиценз с
6
Решението на БНБ от 06.11.2014г. „КТБ“АД/н/ не може законно да извършва дейност по
„управление на банкови гаранции“, тъй като това е банкова дейност, за която се изисква
лиценз съгласно ЗКИ. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира да бъдат присъдени направените
от ответника разноски по делото.
В допълнителна искова молба, депозирана от ищеца в срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК
са оспорени наведените от ответника твърдения за изтичане срока на гаранцията и
недължимост на сумите по договора. Поддържа, че банковата гаранция е валидна и към
настоящия момент, като индиция за това е, че преведеното парично обезпечение, а именно
по гаранция 36/032 парично покритие в размер на 1 573 200 USD не е възстановено на
„КТБ“ АД /н./ от Abu Dhabi Commercial Bank, Abu DhabI, UAE.Позовава се чл. 1, ал. 2, т. 8 от
договора, съгласно който, в случай, че задълженията на наредителя по договора не са
финализирани в рамките на посочените срокове и няма уведомление от бенефициента за
прекратяване на банковата гаранция, респ. контрагаранцията, то тя се удължава прогресивно
и автоматично до момента, в който бъде дадено потвърждение от посочения бенефициент,
че доставките са изпълнени.
Твърди, че по делото липсва и документ, който да удостоверява прекратяване на
отношенията между страните, като представения с отговора на исковата молба Окончателен
сертификат за приемане на доставките по Договор № DP3/2/6/2002/50-В (Final Acceptance
Certificate) не представлява такъв и го оспорва, с възражение, че посоченият документ не е
представен в „КТБ“АД/н/ и в банката не е получено изричното писмено освобождаване от
ангажимента й по издадената контрагаранция. Оспорва изтичане на гаранцията, респективно
липсата на задължения на ответника по нея , като се позовава на Анекс № 2 от 25.10.2007 г.,
с който страните са се договорили за промяна на размера на дължимата комисионна за
ангажимент.
Поддържа, че извлечението от счетоводния регистър на банката представлява
документ с доказателствена стойност.
Твърди, че отнемането на лиценза на банката и поставянето й под специален надзор,
не представляват невъзможност за изпълнение по смисъла на чл.89 от ЗЗД/ цитира практика
на ВКС Решение № 375/11.02.2019г. по т.д. № 527/2018г. на ВКС,II т.о./
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба,
в който се поддържа, че не са налице основанията по чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора за
гаранционна сделка за автоматично подновяване на банковата гаранция, издадена от ТБ на
Абу Даби, и съответно, на контрагаранцията, издадена от „КТБ“АД/н/, тъй като
отношенията между „Аркус“ АД и неговия купувач по Договор № DP3/2/6/2002/50-В за
покупко-продажба на стоки /боеприпаси/ са финализирани, респективно - банковата
гаранция на ТБ на Абу Даби е с изтекъл срок на действие, т.е. и контрагаранцията, издадена
от „КТБ“АД/н/ като обезпечение в полза на ТБ на Абу Даби - издател на основната
гаранция, е с изтекъл срок на действие.
7
Оспорва представената в заповедното производство извлечение /справка/ от
счетоводния регистър на банката, като твърди, че същата представлява едностранно
изявление, което съдържа изгодни за ищеца факти, но няма доказателствена стойност по
делото. Оспорва, че Окончателен сертификат за приемане („Final Acceptance Certificate“) не е
бил представен в „КТБ“/н/ АД, като посочва, че плащането на цената по договора за
доставка в размер на 15 732 000 758 USD от купувача по договора на Аркус АД е извършено
чрез акредитив, който е открит при „КТБ“ АД, като без получаване на документа банката не
би платила.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на ВТАС, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, след съвкупния анализ на събраните по делото пред
първа и въззивна инстанция доказателства приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по валидността
на обжалваното решение, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 159/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица, съдът е
уважил заявлението на въззивника по чл.417 от ГПК и е издал в негова полза и против
въззиваемия Заповед за изпълнение № 397 от 12.05.2023г. , за сумите от заявлението –
процесното вземане.
Съобщението до длъжника е връчено редовно .
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК, ищецът да докаже възникването
на спорното право и дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент
– датата на депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
В конкретиката на настоящия правен спор, ищецът твърди дължимост от страна на
ответника на процесните суми представляващи комисионни начислени за период от
01.01.2019г. до 31.12.2022 г., по силата на валидно действащ между страните Договор за
гаранционна сделка от 18.12.2003г., Анекс № 1 от 06.01.2004г., Анекс № 2 от 25.10.2007г. и
SWIFT 36/032.
Безспорно в настоящото производство и установено от събраните писмени
доказателства е, че по силата на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г., ищецът
8
„КТБ“АД/н/, е поела задължението да издаде по нареждане на ответника „Аркус“ АД, в
качеството му на клиент или наредител или кредитополучател, контрагаранция за сума в
размер на 1 573 200 USD, която да му послужи пред банка UBS AG, Zurich, с цел последната
да издаде от своя страна гаранция пред GHQ-UAE Armed Forces, General Purchasing
Directorate, Abu Dhabi, UAE/бенефициент/, обезпечаваща доброто изпълнение на Договор №
DP3/2/6/2002/50-В за доставка на боеприпаси на обща стойност 15 732 000 USD между
„Аркус” АД и Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ. Договорено е / чл.1 ал. 2 от
договора/, че контрагаранцията се издава до 30.12.2003 г. и се излъчва чрез SWIFT
съобщение до банката гарант UBS AG, Zurich, която от своя страна следва да издаде банкова
гаранция и да я авизира чрез Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE /банка на
бенефициента/, като текстът на гаранцията е по предоставен от бенефициента и съгласуван
с наредителя образец. Банковата гаранция е безусловна и плащането по нея ще се извърши
незабавно от банката-гарант при получаване на първо писмено поискване от бенефициента,
без обръщане към наредителя, под формата на SWIFT съобщение от банката на
бенефициента до банката-гарант, съдържащо искане за плащане, придружено с писмена
декларация за наличие на неизпълнение на задълженията по договора от страна на
наредителя, по съгласуван образец.
Претендираните от ищеца комисионни са уговорени в чл.1, ал. 3 от договора и са
както следва: комисионна за издаването на контраганцията в размер на 0.2 %; комисионна за
ангажимент в размер на 3.5 % на тримесечие или част от него върху размера й, платима в
края на всяко тримесечие от датата на валидност на контрагаранцията, както и такси за текст
и SWIFT съобщения и други, съгласно тарифа на банката.
Не е спорно по делото и че с Анекс № 1 от 06.01.2004 г. страните са уговорили, че
банката-гарант UBS AG, Zurich се заменя с Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi UAE/ ТБ
на Абу Даби, ОАЕ/, която е и авизираща банка по издадената гаранция, както и че
контрагаранцията се издава до 07.01.2004 г., а с Анекс № 2 от 25.10.2007г. страните са се
съгласили да бъде намален размерът на дължимата от клиента комисионна за ангажимент,
определен в чл. 1, ал. 3, б. „б“ - от 3.5 % на 2.05 %.
По делото няма спор, а и се установява от извлечение от сметка /л. 23/ „Относно
гаранция 36/032, издадена по нареждане на „Аркус“ АД, за осчетоводяване на 1 573 200
USD – преводно покритие при Abu Dhabi Commercial Banka, UAE и от заключение по приета
ССЕ- л.319-347 от дело/, че ищецът е изпълнил задълженията си по чл.1 ал. 2, т. 1 от
договора, изменен с Анекс № 1 от 06.01.2004 г. и на 06.01.2004 год. е превел парично
покритие по процесния договор за банкова гаранция /реф. № 36/033/ до Abu Dhabi
Commercial Бank в размер от 1 573 200 USA.
Безспорен и установен по делото от заключението на вещото лице изготвило ССЕ по
т.9, е фактът, че сумата по неотменяемия акредитив реф.31/02/003 на стойност 15 732 000
USD е постъпила в КТБ на 19.03.2004г. и е усвоена от „Аркус“ АД с три превода –
04.01.2005г.,27.04.2004г. и 01.09.2004г.
Основният спор в настоящото производство е сведен до установяване валидността на
9
гаранцията/контрагаранцията по процесния договор от 01.06.2004г. за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2022г., за който период са начислени и се претендират процесните
суми за комисионни и такси и в тази връзка размерът на претендираните суми.
Възраженията на ответника-въззиваем, за недължимост на уговорените в договора
комисионни, поради изтекъл срок на валидност, както на банковата гаранция, издадена от
ТБ на Абу Даби, така и процесната контрагаранция излъчена от „КТБ“АД/н/, като
обезпечение по банковата гаранция със SWIFT съобщение реф.№ 36/032 от
06.01.2024г.,респективно - за тяхното прекратяване, в съответствие с чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от
договора за гаранционна сделка, настоящият съдебен състав счита за основателни по
следните аргументи.
Легалната дефиниция на банковата гаранция се съдържа в чл.442 от ТЗ. Доколкото
липсва друга нормативна уредба, регулираща отношенията по банковата гаранция, към нея
се прилага препращащата норма на чл.288 от ТЗ, а именно „търговските обичаи” .
Международните търговски обичаи в областта на гаранциите са обобщени в Еднообразни
правила за договорните гаранции, публикувани от Международната търговска камара –
Париж, под № 325. Същите, както и Еднообразните правила за гаранциите на поискване –
URDG758/ЕПГП/, в сила от 01.07.2010 година, с предходна редакция – URDG 458 /ЕПГП/ от
1992, а така и в Еднообразните правила за договорните гаранции от 1978г./ЕПДГ/ приети от
МТК, представлявайки кодифицирани търговски обичаи, се считат за част от българското
законодателство. В практиката е прието, че текстът на чл. 288 от ТЗ преодолява нуждата от
изричност на препращането относно приложимостта им /включително изискването на чл. 1
ЕПГП и чл. 1 ЕПДГ/ и обуславя автоматично приложение на правилата на МТК към
банковите гаранции, издадени в България.
Банковата гаранция може да се квалифицира като едностранен договор, по силата на
който банката-гарант се задължава по искане на наредителя пред получателя на гаранцията
да заплати определена сума пари в определен срок, ако бъдат изпълнени условията,
посочени в документа. В случая по делото страните изрично са уговорили, както условията
по банковата гаранция, така и срока на валидност на същата, таксите и комисионните,
свързани с издаването й.
Възраженията на въззивника „КТБ“АД/н/ за неотносимост на окончателния
сертификат към срока на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г., са неоснователни.
Съгласно чл. 1 ал.2 т.4 от договора, срока на валидност на банковата гаранция е до
90 календарни дни /2 месеца/ след датата на окончателното приемане на последната
доставка и приключване на всички договорни задължения по доставките между страните,
съгласно текста на договора, но не по-късно от 30.03.2005 година, в случай, че задълженията
си страните изпълняват съгласно уговореното в договора. Контрагаранцията на банката е с
валидност 15 календарни дни след датата на изтичане на валидността на банковата гаранция,
т.е. 15.04.2005 г.
Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 8 от договора, в случай, че задълженията на наредителя по
10
Договор № DP3/2/6/2002/50-В не са финализирани в рамките на горепосочените срокове и
няма уведомление от бенефициента за прекратяване на банковата гаранция, респективно -
на контрагаранцията, то тя се удължава прогресивно и автоматично до момента, в който
бъде дадено потвърждение от Генерален щаб на Въоръжените сили на ОАЕ, че
доставките/гаранциите по договора са изпълнени. Същото е валидно и за контрагаранцията.
В т.3 от SWIFT съобщение - реф. №36/032, е посочено , че „гаранцията прогресивно и
автоматично ще бъде удължена, докато не бъде издадено потвърждение от ГД “Покупки“ на
ГЩ на въоръжените сили, че доставките /поръчките по договора са изпълнени“.
Страните са се споразумели за автоматично намаляване на размера на гаранцията
/контрагаранцията/ след 15.04.2005 г., или от дата на получаване на съобщение от
наредителя за окончателно приемане на доставките по договора с 5% /до 786 600 щатски
долара/както и, че срокът на валидност на гаранцията /контрагаранцията след намаляване
на размера е две години от датата на издаване на Окончателен сертификат за приемане на
всички доставки, но не по – късно от 30.03.2007г. /за контрагаранцията респективно до
15.04.2007г. - чл.1 ал.2 т.5 и т.6. От цитираното следва , че страните са се съгласили,
фиксираният краен срок на валидност на процесната гаранционна сделка да тече от дата на
подписване на посочения в т.6 на чл.1 ал.2 от договора документ, а именно - Окончателният
сертификат за приемане на всички доставки. Кореспондиращ на посочената разпоредба е чл.
11 от Договор № DP3/2/6/2002/50-В, в който е посочено, че гаранционният срок на
доставяните от ответника изделия е две години, считано от дата на подписване на
Окончателния сертификат.
В хода на производството няма твърдения, както и ангажирани никакви
доказателства за рекламации от купувача /въоръжените сили на ОАЕ/ на доставените от
ответника изделия в срока на валидност на гаранцията/контрагаранцията. Нещо повече,
установено е, че сумата по договора за доставка е платена на „Аркус“ АД.
С изтичане срока на гаранционната отговорност на „Аркус“ АД е изтекъл и срокът
на процесната гаранция, доколкото видно от обсъдените по- горе писмени доказателства ,
вкл. и SWIFT съобщение - реф. №36/032, безспорно се установява, че гаранцията обезпечава
гаранционната отговорност на „Аркус“ АД, в качеството му на продавач към купувача на
боеприпасите, предмет на сключения между тях договор. Същата се е издава за да покрие
гаранционния срок на изделията по чл.11 от договора. Съответно, ако гарантът не получи
претенция на или преди датата на прекратяването, както и ако претенцията по гаранцията е
изпълнена при пълно удовлетворяване на всички права на бенифициера, гаранцията се
прекратява - чл.5, ал.1 от ЕПДГ публикация 325 на МТК –Париж.
С оглед безспорността по делото на получаването от ответното дружеството на
цената по Договор № DP3/2/6/2002/50-В от 29.11.2003г. в размер на 15 732 000 USD, чрез
неотменяем акредитив, открит в „КТБ“ АД, т.е. че договорът е окончателно приет за
изпълнен, възраженията на въззивника, че не е получил окончателния сертификат/не
разполага с него/, респективно, че същият не носи подписите на оправомощените лица, са
неоснователни.
11
Приложими към настоящия казус по аргумент от чл.288 от ТЗ, са и Еднообразните
правила и обичаи за документарните акредитиви/ЕПОДА/. В чл. 13 и чл.14 от същите са
уредени стандарта за преглед на документи и несъответстващи документи и уведомления,
съгласно които „Банките трябва да преглеждат всички документи, посочени в акредитива, с
необходимата грижа, за да установят дали визуално изглеждат в съответствие с условията на
акредитива. Визуалното съответствие на посочените документи с условията на акредитива
се определя от стандартната международна банкова практика“.
Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да
плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в
срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови
условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето, от което следва, че след
като банката е приела акредитива и е платила по него/ без възражения съгласно ЕПОДА-
чл.14/ тя е получила окончателния сертификат за приемане на доставките, в едно с всички
посочени в него реквизити, вкл. и със съдържащите се спесимени на двете длъжностни лица,
подписали документа от името на Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ. По делото
липсват твърдения или представени от ищеца доказателства, съгласно които банката в
определения в ЕПОДА правила „разумен срок който не надвишава седем банкови дни,
считано от деня на получаване на документите “ е решила да ги откаже и съответно да
уведоми страната. Напротив банката е платила по тях, което означава, че ги е проверила и
приела. Допълнителен аргумент за получаване от ищеца на Окончателния сертификат, в
едно със съответните спесимени на подписите на посочените в него подписали го
длъжностни лица, може да се извлече и от съдържанието на SWIFT от 11.03.2004г.-
представен от ищеца в оригинал на л. 239,240 и в превод на л. – 289 и 290 от дело, както и
ответника, съответно в оригинал – л.32 и в превод на л.31 от въззивното производство.
Въпреки граматическите разлики в изписания превод, съдът счита, че не са налице смислови
такива и текстът на пункт 47 Б “допълнителни условия“ е ясен- посочените в SWIFT суми
са платими при предоставяне на банката /ищеца/ на следните документи: фактура от
продавача …., окончателен сертификат за приемане …../коментирания в настоящото
изложение/подписан от командира или зам. командира на сухопътни войски и от директора
или зам. директора на дирекция“ Снабдяване“/“Обща складова база“ на купувача, ведно със
образец от подписите им. Дори и да бъде прието буквалното тълкуване на извършения от
ищеца превод на въпросния документ, а именно, че към него не са представени образци от
подписите на подписалите го длъжностни лица, възражението на КТБ АД/н/, за неговото
приемане, респективно за редовността му е неоснователно първо, по изложените вече
аргументи за плащането на акредитива и второ, поради липса на направени от банката
възражения по смисъла на ЕПОДА.Нещо повече, в т. 10 от заключението по ССЕ, е
посочено ,
че банката е получила комплект със стоково – разпоредителни документи , търг.
фактури и окончателен сертификат. Вещото лице подробно е описало изискуемите и
получени документи, като е посочило , че с писмо от 11.07.2005г. „Аркус“ АД уведомява и
12
изпраща на „КТБ“АД документи на стойност 3 146 400 USA, а именно : търговски фактури
с № № 1099-А и 1133-А, драфт и сертификат за окончателна приемка.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че
липсата на пълно възстановяване на паричното покритие по контрагаранцията от ТБ на Абу
Даби на „КТБ“ АД/н/, което е безспорно установено от заключението на приетата по делото
ССЕ /на 14.02.2007г. е осчетоводено получено парично покритие в размер на 786 600.00
USD/ не може да обоснове извод, че банковата гаранция е валидна и към настоящия момент.
При доказаност по делото, че издадената от ищеца контрагаранция обезпечава
гаранционната отговорност на „Аркус“АД, в качеството му на продавач към купувача на
боеприпасите, предмет на сключения между тях договор, както и за приемането от банката
на Окончателния сертификат, отношенията на „КТБ“АД/н/ с банката кореспондент в ОАЕ
са ирелевантни за срокът на действие на процесния договор в отношенията ищец –
ответник. Тук следва да се има предвид и, че ищецът за периода 2019г. – 2022г. с
изпращането на едно писмо до ТБ на Абу Даби на 14.06.2022г. не е положил дължимата
грижа за да се удовлетвори.
Относно размера на претендираното вземане , съдът цени приетото по делото
заключение на вещото лице по изготвената ССЕ - л. 330 от което се установява, че
размерът на начислените като дължими комисионни от „Аркус“ АД на „КТБ“ АД (при
положителен изход на спора за „КТБ“ АД /н./), съгласно клаузите на процесния договор за
гаранционна сделка, изчислени от вещото лице за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. и
към момента на изготвянето му, са както следва: за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. –
287 305.65 USA и за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2024 г. – 394 873.20 USA. Начислените
към 31.12.2013 г. дължими такси и комисионни от „Аркус“ АД към „КТБ“ АД/н/ по
процесния договор за гаранционна сделка, с реф. № 36/032 са напълно заплатени, като
последното плащане е извършено на 05.02.2014 г. в размер общо на 57 939.00 щ. дол.
За пълнота на изложението, правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е
приел, за неоснователно възражението на процесуалните представители на ответното
дружество, че след поставянето на банката под специален надзор по чл. 115 ЗКИ и отнемане
на банковия лиценз, е налице невъзможност за изпълнение на договора. Настоящият състав
споделя практиката на ВКС, вкл. и цитираната в решението, че лиценз за извършването на
банкова гаранция, като едностранна банкова сделка, е необходим към момента на издаването
й, а последващото отнемане на лиценза на банката не рефлектира върху валидността на
издадените от нея като обезпечения банкови гаранции и не я освобождава от задълженията
й по тях, респективно не се отразява на тяхната валидност.
В заключение, ищецът, чиято е доказателствената тежест не е установил по делото
наличието на ликвидно и изискуемо вземане, основано на процесния договора за
гаранционна сделка от 18.12.2023г., в претендирания размер и период, поради което
предявеният от него установителен иск за дължимост на сумите за което е издадена Заповед
№ 397 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
28.04.2023 година по ч.гр.дело № 159/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; както и за
13
сумата 300.00лв., представляваща разноски по ч.гр.дело №159/2023г. на ГОРС/като
последица от отхвърлянето на установителния иск за сумите в заявлението/ е неоснователен
и правилно и законосъобразно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение, следва да бъде потвърдено, вкл. и в частта за присъдените разноски.
При този изход на спора, с оглед направеното искане и представените доказателства,
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 25 142.40 лв. с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат. Възражението на въззивика по чл.78 ал.5 от ГПК, съдът счита за
неоснователно при съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото по смисъла
на разясненията дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, както и с оглед обема на осъщественото от процесуалния представител на
ответника – въззиваем процесуално представителство, като приема, че не е налице
несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 119/09.12.2024г. постановено по т.дело № 68/
2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА “КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД /в несъстоятелност/ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „Аркус“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, сума в размер на
25 142.40 /двадесет и пет хиляди сто четиридесет и два лв. и четиридесет ст./ лева с
ДДС - представляваща направените от дружеството разноски по делото, на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14