Присъда по дело №430/2021 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 8
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20212310200430
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. Елхово, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
СъдебниМ.С. И.а

заседатели:Н.Ж.Д.
при участието на секретаря Николина Д. Златева
и прокурора Ан. Г. С.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20212310200430 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. Х. /S.H./, роден на **********г. в
гр.Шераз, Иран, живущ в гр.Шираз, Ислямска Република Иран, гражданин
на Ислямска Република Иран, с висше образование, женен, служител в
агенция за застраховки, неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 27.12.2018г.
около 23.15 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол,
съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - граничен полицай ИВ. П. ИВ. -
служител в ГПУ - Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция" -
Елхово, от неистински официален документ - паспорт с № РВ5654827,
издаден на 05.08.2017г. в Р.Словения, валиден до 05.08.2027г., на името на
S.H., роден на 26.07.1989г., гражданин на Р.Словения, на който е бил
придаден вид, че е издаден на 05.08.2017г. от надлежните органи на
Република Словения, като от него не може да се търси наказателна
отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е чуждестранен
документ за самоличност - престъпление по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с
ал.1 от НК, като на това основание и на основание чл.54 от НК го
ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
1
наложеното на подсъдимия С. Х. /S.H./, с установена по-горе самоличност,
наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА подсъдимият С. Х. /S.H./, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
27.12.2018г., около 23.15 часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово,
област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта -
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и на
основание чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода и на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. Х. /S.H./, с установена по-горе самоличност,
наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23 ал.1 от НК определя на подсъдимия С. Х. /S.H./, с
установена по-горе самоличност, едно общо наказание между наказанията,
наложени по настоящата присъда, а именно: ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението му за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.23 ал.3 от НК присъединява към определеното на
подсъдимия С. Х. /S.H./, общо наказание, ИЗЦЯЛО и наказанието ГЛОБА
в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.189 ал.2 от НПК направените във
фазата на досъдебното производство разноски за преводач в размер на 30.00
/тридесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното
производство - РД”ГП” – Елхово.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият С. Х. /S.H./,
с установена по-горе самоличност, да заплати направените по делото
разноски, а именно: – 261.70 /двеста шестдесет и един лева и 70 стотинки/
лева, направени във фазата на досъдебното производство разноски, платими
в полза на Републиканския бюджет, по сметка на РД“ГП“-Елхово и 20.00
/двадесет/ лева, направени във фазата на съдебното производство разноски,
платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово,
както и по 5.00 /пет/ лева държавна такса при издаване на изпълнителни
листи, платими в полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на РС-
Елхово.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – неистински официален
документ - паспорт с № РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Р.Словения,
валиден до 05.08.2027г., на името на S.H., роден на 26.07.1989г., гражданин на
Р. Словения, приложен в запечатан плик на л.36 от ДП №66/2018г. по
описа на ГПУ-Елхово, след влизане в сила на настоящата присъда, на
основание 112 ал.2 от НПК, ДА СЕ ПРЕДАДЕ на ОД на МВР гр.Ямбол за
2
унищожаване.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред
Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд, в 15-дневен срок,
считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 8/24.01.2022 година, постановена по НОХД №
430/2021г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол обвинителен акт по ДП №66/2021г. по описа на ГПУ-Елхово, с който против
подсъдимия С. Х. /S.H./, гражданин на Ислямска Република **********са повдигнати
обвинения в извършване на следните престъпления:
- по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, за това, че на 27.12.2018г. около 23.15
часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, съзнателно се ползвал пред
длъжностно лице - граничен полицай ИВ. П. ИВ. - служител в ГПУ - Елхово при Регионална
дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - паспорт с №
РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Р.Словения, валиден до 05.08.2027г., на името на S.H.,
роден на 26.07.1989г., гражданин на Р.Словения, на който е бил придаден вид, че е издаден
на 05.08.2017г. от надлежните органи на Република Словения, като от него не може да се
търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е
чуждестранен документ за самоличност
- по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 27.12.2018г., около 23.15 часа, в района на
ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
който е бил редовно призован за съдебното заседание чрез защитника си, съобразно
заявеното от него в хода на ДП.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор А.С. при РП-Ямбол-
ТО-Елхово, поддържа повдигнатите против подсъдимия С. Х. обвинения в извършване на
престъпления по чл.316 вр.с чл. 308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279 ал.1 от НК, като намира
същите за доказани по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Предлага на подсъдимия за всяко едно от двете деяния, в извършването на които е обвинен
да му бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, както следва: - за
престъплението по чл.279 ал.1 от НК – лишаване от свобода за срок от 4 месеца и глоба в
размер на 100 лева, а за престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК -
лишаване от свобода за срок от 8 месеца, като по отношение на наложените наказания
лишаване от свобода се приложи института на условното осъждане и изпълнението им се
отложи за изпитателен срок от три години. Прокурорът счита, че са налице основанията на
чл.23, ал.1 от НК, поради което предлага на подсъдимия да бъде определено едно общо
наказание за двете деяния, в размер на по – тежкото от тях, а именно 8 месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване се отложи за изпитателен срок от три години, както и да бъде
присъединено и наказанието глоба.
Служебният защитник на подсъдимия, назначен от фазата на ДП адв.Р.С. от АК-
Ямбол, не оспорва, че подзащитният й е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпленията по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279, ал.1 от НК,
като пледира налагане на минимално предвидените в закона наказания за тези две
престъпления, предвид наличието на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства –
процесуалното поведение на подс.Х., който чрез направените самопризнания е съдействал
на разследването, както и причините и мотивите за извършване на деянията и чистото му
съдебно минало.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обв.акт факти, а именно:
Въз основа на установената по делото самоличност подсъдимият С. Х. /S.H./ е
роден на **********г. в гр.Шераз, **********живущ в гр.Шираз, Ислямска Република
1
**********гражданин на Ислямска Република Иран, с висше образование, женен,
служител в агенция за застраховки. Подсъдимият възнамерявал да се установи да живее в
Обединено кралство Великобритания, преминавайки през територията на Република
България, но предвид на това, че не разполагал с надлежно разрешение да влезе в Република
България, решил да използва неистински документ за самоличност. В изпълнение на
намерението си подс.Х. на 24.12.2018г. се придвижил до гр.Истанбул, Република Турция,
където на 25.12.2018г. се снабдил с неистински документ за самоличност - паспорт №
РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Република Словения на името на S.H., роден на
**********г., гражданин на Република Словения. На чуждестранният документ за
самоличност бил предаден вид, че е издаден на 05.08.2017г. от надлежните органи в
Република Словения. След като се снабдил с паспорта, вечерта на 27.12.2018г. подсъдимият
отпътувал от гр.Истанбул към турско-българската граница. Същият преминал
безпрепятствено граничния пункт на Република Турция и се насочил към ГКПП-Лесово. По
този начин на 27.12.2018 г. около 23.15 ч. подс.Х. пеша влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България в района на ГКПП-Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол
и застанал на трасето „Вход леки автомобили" от Република Турция в Република България.
По това време на работа бил граничен полицай - свид. ИВ. П. ИВ. - служител в ГПУ-Елхово
при РД“ГП“-Елхово, който извършвал гранична паспортна проверка. Св.И. поискал от
подс.Ходейни документ за самоличност - паспорт. Пред длъжностното лице - св.И.,
подсъдимият съзнателно представил неистинския официален документ - паспорт №
РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Република Словения на името на S.H., роден на
**********г., гражданин на Република Словения. Докато проверявал паспорта, у св.И.
възникнало съмнение относно истинността на документа, поради което свидетеля
селектирал подсъдимия за контрол на втора линия. За такава проверка били селектирани и
още две лица от мъжки пол, които също преминали турско-българската граница,
представяйки документи за самоличност, за които у свид.И. се породили съмнения, че са
неистински. Св.И. от своя страна представил ползвания от подс.Х. документ - паспорт за
извършване на експертна справка. След изготвяне на експертната справка, приложена на л.4
от досъдебното производство, било установено, че представения от подсъдимия документ за
самоличност, е неистински и не е бил издаден от надлежните органи на Република
Словения.
В хода на ДП е била назначена съдебно-техническа експертиза за установяване
представения от подс.Х. паспорт № РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Република
Словения на името на S.H., роден на **********г., гражданин на Република Словения,
истински документ ли е и има ли поправки в същия. Заключението на назначеното вещо
лице – Н. Р. ГР., поддържано и при изслушването му в хода на съдебното следствие при
приобщаване на експертизата по реда и при условията на чл.282 от НПК е, че представения
от подс. Х. паспорт № РВ5654827 е изцяло неистински документ, същият не е изготвен на
оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и
отпечатването липсват или са имитирани.
От приложената по делото справка за съдимост с рег.№ 891 от 20.09.2021г. издадена
от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на
правосъдието, се установи, че подсъдимият С. Х. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК,
показанията на свидетелите – ИВ. Т. Т. и ИВ. П. ИВ., дадени в хода на съдебното следствие,
заключението на вещото лице – Н.Г. по възложената му в хода на ДП техническа
експертиза, приобщено чрез изслушването му в хода на съдебното следствие по реда и при
условията на чл.282 от НПК, писмените доказателства, приложени по делото и приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
2
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянията,
както и такива относно формата на вината и мотивите за осъществяване на
инкриминираните престъпления. Показанията на разпитаните свидетели Т. и И. се
кредитират от настоящия съдебен състав като последователни, кореспондиращи помежду
си, взаимно допълващи се, логични и относими към предмета на доказване. Оценени в
съвкупност с останалите доказателствени материали, те подкрепят отразените в
обвинителния акт факти и обстоятелства, на които се основават обвиненията и които
очертават двете престъпни деяния – по чл.279 ал.1 от НК и по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с
ал.1 от НК, вменени на подсъдимия. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко
относими към времето, мястото, механизма на осъществяване на престъпните деяния и
предмета на престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК. Между
свидетелските показания, както и между тях и останалите доказателства и доказателствени
средства, липсват противоречия относно релевантните за спора обстоятелства – времето,
мястото и механизма на извършване на двете престъпления, поради което съдът ги
кредитира като непротиворечиви и взаимно допълващи се, намиращи се в хармонично
единство помежду си, водещи до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешното убеждение на съда както за извършените деяния, така и за
авторството на престъпленията. Същите кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото. Писмените доказателства, приложени по ДП № 66/2018г. по описа на
ГПУ-Елхово /Експертна справка № 514/2018г. от 28.12.2018г., Заповед за задържане на лице
от 27.12.2018г., Протокол за полицейски обиск на лице от 27.12.2018 г., Разписка за върнати
вещи и пари на задържано лице от 28.12.2018 г., Евродак дактилоскопна карта, писмо-
справка рег.№5364р-4673 от 05.03.2019г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, писмо-справка
изх.№КП-451/1/27.02.2019г. на ДАБ при МС, справка рег.№5364р-6369 от 28.03.2019г. на
Дирекция „Миграция“ при МВР, Постановление за обявяване на обвиняемия за ОДИ от
06.04.2020г., справка за обявяване на обвиняемия за ОДИ от 24.04.2020г. на ГПУ-Елхово,
справка за съдимост на подсъдимия/, се прецениха за редовни от външна страна, а като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
При така изложената фактическа обстановка и събраните и обсъдени по този начин
доказателства, обосновават следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от
НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, прие, че с горното подсъдимият С. Х. /S.H./, роден
на **********г. в гр.Шераз, **********живущ в гр.Шираз, Ислямска Република
**********гражданин на Ислямска Република Иран, с висше образование, женен,
служител в агенция за застраховки, неосъждан, е осъществил от обективна и субективна
страна следните престъпления:
- по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК, тъй като на 27.12.2018г. около 23.15
часа, в района на ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, съзнателно се ползвал пред
длъжностно лице - граничен полицай ИВ. П. ИВ. - служител в ГПУ - Елхово при Регионална
дирекция „Гранична полиция" - Елхово, от неистински официален документ - паспорт с №
РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Р.Словения, валиден до 05.08.2027г., на името на S.H.,
роден на 26.07.1989г., гражданин на Р.Словения, на който е бил придаден вид, че е издаден
на 05.08.2017г. от надлежните органи на Република Словения, като от него не може да се
търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет на деянието е
чуждестранен документ за самоличност;
- по чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 27.12.2018г., около 23.15 часа, в района на
ГКПП - Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
3
Съдът прие, че подс. С. Х. следва да отговаря по тези две обвинения, поради
следните си съображения:
Относно престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК:
От обективна страна подсъдимият Х. се е ползвал пред длъжностно лице - граничен
полицай - служител в ГПУ-Елхово при РД“ГП“гр.Елхово от неистински официален
документ - паспорт с № РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Р.Словения, валиден до
05.08.2027г., на името на S.H., роден на 26.07.1989г., гражданин на Р.Словения, като от него
за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, тъй като от
доказателствата по делото се установява безспорно, че документът е съставен не от
подсъдимия, а от друго неустановено в хода на разследването лице. Използваният от
подсъдимия документ – паспорт, е официален такъв по смисъла на чл.93 т.5 от ДР на НК,
тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по съответен ред и форма. В
случая инкриминираният документ е неистински, тъй като не е издаден от надлежните
органи на Република Словения, а му е предаден вид, че е издаден на 05.08.2017г. от
надлежните органи в Република Словения. Ползваният от подсъдимия документ - паспорт с
№ РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Р.Словения, валиден до 05.08.2027г., на името на
S.H., роден на 26.07.1989г., гражданин на Р.Словения, е документ за самоличност, тъй като
служи за удостоверяване на самоличност. Също така е чуждестранен документ, тъй като му
е предаден вид, че е издаден от надлежни органи на друга държава, в конкретния случай -
Република Словения. Ползването на документа е извършено от подсъдимия чрез неговото
представяне на св. И. при и по повод изпълнение на служебните му задължения, свързани с
осъществяването на паспортен граничен контрол.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл. Същият е съзнавал противоправния характер на
извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Напълно е съзнавал факта, че използва неистински официален документ, който не е издаден
от надлежните органи на Република Словения, за да удостовери пред длъжностно лице –
граничен полицай, че е с имена, посочени в паспорта и съответно, че притежава право да
влезе през границата на страната от Република Турция в Република България.
Относно престъплението по чл.279 ал.1 от НК:
В случая от обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление е
осъществено от подсъдимия Х. чрез фактически действия по преминаване през държавната
ни граница в посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на
27.12.2018г. подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение
от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват
преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните
власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат
в показанията на свидетелите Т. и И. и самопризнанията на подсъдимия, направени при
дадените от него в хода на ДП обяснения, приобщени към доказателствения материал по
реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1 т.2 от НПК. Или от обективна страна с деянието си
подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в
страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине
държавната граница. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл.
279 от НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или
4
мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата. Така
очертани обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият, е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си, подсъдимият Х. е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се такива за
влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал, че ще влезе в страната ни без
знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана
представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни
последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното
настъпване, за да реализира крайната си цел – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи придвижването си до Обединено кралство
Великобритания, където желаел да заживее.
Относно наказанията:
При определяне на вида и размера на наказанията, следващи се на подсъдимия,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянията, която е висока, предвид
динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената
опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по
предявените му обвинения, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъпленията, както и
механизма на извършването им. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче
да бъдат определени като многобройни, нито като изключителни, за да се определят за всяко
едно от двете деяния, вменени на подс.Х., наказания при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът му
наложи наказания както следва: за престъплението по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от
НК - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, а за престъплението по чл.279 ал.1 от НК –
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимия и за двете деяния. Последният, към момента
на извършване на деянията не е бил осъждан за престъпление от общ характер, наложените
му наказания са до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложените наказания лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66,
ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода
за двете деяния за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй като престъпленията по чл.316 вр.с чл.308 ал.2 вр.с ал.1 от НК и по чл.279, ал.1
от НК са извършени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, съдът
прецени, че са налице основанията на чл.23, ал.1 от НК за определяне на подсъдимия на
едно общо наказание, като определи и наложи по–тежкото измежду наложените на
подсъдимия наказания лишаване от свобода, а именно: - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от
свобода.
На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така
определеното общо наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът присъедини изцяло към определеното
общо наказание лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и наказанието Глоба в
полза на Държавата в размер на 100.00 лева, наложено на подсъдимия за деянието по
5
чл.279, ал.1 от НК.
По отношение на веществените доказателства:
Съдът постанови приложеното на л.36 от ДП веществено доказателство – паспорт с
№ РВ5654827, издаден на 05.08.2017г. в Р.Словения, валиден до 05.08.2027г., на името на
S.H., роден на 26.07.1989г., гражданин на Р. Словения, представляващ неистински
официален документ, след влизане в сила на настоящата присъда на основание 112 ал.2
от НПК, ДА СЕ ПРЕДАДЕ на ОД на МВР гр.Ямбол за унищожаване.
По отношение на разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият С. Х. /S.H./, да заплати
направените по делото разноски както следва: - 261.70 лева, направени във фазата на
досъдебното производство разноски, платими в полза на Републиканския бюджет, по
сметка на РД“ГП“-Елхово и 20.00 лева, направени във фазата на съдебното производство
разноски, платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово ,
както и по 5.00 лева държавна такса при издаване на изпълнителни листи, платими в
полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на РС-Елхово.
Направените в хода на ДП разноски за преводач на основание чл. 189, ал.2 от НПК в
размер на 30.00 /тридесет/ лева, съдът постанови да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД“ГП“ – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ на състав:
/М. Кирова/
6
Съобщи за изтекли лични данни