№ 134
гр. П., 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20241230101396 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх. №
7442/02.09.2024 г., ведно с приложения, поправена искова молба вх. №
8127/27.09.2024 г., ведно с приложения, подадена от И. И. Н. с ЕГН
**********, съдебен адресат адвокат Х. Р., САК, служебен адрес гр. С.. ул.
„И.“ № *, ет. 5 срещу „Е. М." ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр. С.. п.к. **** р-н "В.", ж.к. „М. д.", ул. „Р. П. К. № *-*,
представлявано от управителя Т. И. В., обективираща обективно кумулативно
съединени установителни отрицателни искове за следните вземания, за които
е издаден изпълнителен лист от 02.07.2012 г., въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 28.06.2016 г. по гр. д. № 1048 от 2012 г. по
описа на Районен съд гр. П., а именно: 3 278.71 /три хиляди двеста седемдесет
и осем лева и седемдесет и една стотинки/ лева главница, дължима на
основание Договор за банков кредит, ведно със законната лихва, считано от
27.06.2012 г. до окончателното й изплащане; 355.09 /триста петдесет и пет
лева и девет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода
21.10.2011 г. - 21.05.2012 г.; 39.01 /тридесет и девет лева и една стотинки/ лева
наказателна лихва за периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г., както и 372.56
/триста седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева разноски,
1
поради изтекла погасителна давност. Ищецът прави доказателствени искания,
представя писмени доказателства, доказателство за платена държавна такса,
претендира съдебни разноски.
Ищецът сочи, че е длъжник по изпълнителен лист, издаден издаден на
02.07.2012 г. от РС - П. на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
28.06.2016 г. по гр.д. № 1048 от 2012 г. по описа на РС - П., за следните суми: 3
278.71 лева главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва,
считано от 27.06.2012 г. до окончателното й изплащане, 355.09 лева договорна
лихва в периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г.; 39.01 лева наказателна лихва в
периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г.; 372.56 лева разноски по гражданското
дело.
Изпълнителното дело е образувано на 05.09.2012 г. по молба на взискателя
"Ю. И Е. Д. Б." АД. С молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателят е поискал извършването на различни изпълнителни действия,
включващи справка за собствеността на моторни превозни средства, както и
евентуално запор, опис и продан на моторни превозни средства. С
допълнителна молба (без дата и вх. номер на нея) са искали запор на трудово
възнаграждение получавано от работодателя на ищеца „У. М.". Извършвани са
някои плащания, като са заплатени 1 200 лева, от които 1100 към взискателя и
100 лева към СИС при РС - П.. Плащанията, отбелязани на гърба на
изпълнителния лист са както следва: по 200 лева месечно 6 вноски за месеците
август, септември, октомври, ноември, декември и януари 2016 г. Твърди се в
молбата, че на 12.09.2012 г. е изготвена Покана за доброволно изпълнение до
ищеца, като поканата е връчена лично от призовкар на В. Н.а - майка на
длъжника, със задължение да предаде на длъжника, на дата 17.09.2012 г. На
12.09.2012 г. е изпратено искане за справка за ППС-та до ОД на МВР - Бл.. На
18.09.2012 г. тази справка е получена. На 26.09.2012 г. е получена молба от
длъжника, с която се иска разсрочване на задължението и се задължава да
заплаща по 100 лева месечно. На 29.10.2012 г. е изпратено запорно съобщение
до ОД на МВР - Бл., с което се налага запор на МПС марка и модел “Опел
Вектра" с рег. № Е **** АТ и „БМВ 320И" с рег. № Е **** ВС. На 05.11.2012 г.
е получено уведомление от ОД на МВР. че горните запори са наложени. На
23.09.2014 г. е направено искане от взискателя за запор на трудово
възнаграждение получавано от „Т. С.", работодател на ищеца. На 18.11.2014 г.
2
е върнат отговор от „Т. С.". с който уведомяват, че длъжникът към тази дата
вече е с прекратен трудов договор. На 04.12.2014 г. е направено искане от
взискателя за запор на трудово 8 възнаграждение до работодател „С. Ф." ООД,
като работодателят не е открит на адрес. На 09.01.2015 г. е направено искане
от взискателя за запор на трудово възнаграждение до работодател „Х. Т. К.А.".
На 05.02.2015 г. е върната разписка от запорното съобщение до „Х. Т. К.А." с
отбелязване, че лицето е напуснало работа на 03.02.2015 год. На 22.04.2015 г. е
направено искане от взискателя за запор на трудово възнаграждение до
работодател "Л. *". На 05.02.2015 г. е получено уведомително писмо от „Л. *"
с информацията, че длъжникът е с прекратен трудов договор от 26.02.2015 г.
На 15.05.2015 г. е направено искане от взискателя за опис, оценка и продан на
движими вещи в дома на длъжника. На 11.08.2015 г. е насрочен опис на
движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен за 16.09.2015 г., а
призовката за него до длъжника е получена от неговата майка на 12.08.2015 г.
На 19.08.2015 г. е получена молба от длъжника, с която иска отлагане на
насрочения опис на движими вещи. Декларира, че ще заплаща по 200 лева
месечно. Прилага вносна бележка от същата дата за заплатени 200 лева. На
11.09.2015 г. е дадено становище от взискателя , че се съгласява с внасянето на
по 200 лева месечно и желае отлагане на насрочения опис. На 16.09.2015 г. е
съставен Протокол за опис, с който описът се отменя по молба на взискателя.
Следват плащания в размер на 200 лева в продължение на 6 поредни месеца до
месец януари 2016 г. На 10.03.2016 г. е постъпила молба от ответника „Е. М.",
с която уведомяват ДСИ за сключен договор за цесия, въз основа на което
искат да се конституират като взискател. Уточняват, че актуалният дълг е в
размер на 4 318.70 лева. На 19.09.2016 г. е изготвено Постановление за отказ
„Е. М." да се конституира като взискател, издадено от ДСИ. На 27.03.2017 г.
„Е. М." на основание на същия договор за цесия прави искане да се
конституира като взискател, с доказателства за връчено уведомление за цесия
до длъжника. На 03.04.2017 г. е издадено Постановление от ДСИ з а
конституирането като взискател „Е. М.". На 26.04.2017 г. е направено искане
от взискателя за справка за банкови сметки. На 11.07.2017 г. е получена
справка за банковите сметки на ищеца, съгласно която са налични общо 5
сметки в 4 различни банки. На 14.08.2017 г. е получено искане за налагане на
запор на банкови сметки в две банки - "П. и.б." и „Ю. Б.". Запорът е наложен с
разпореждане от същата дата. На 08.09.2017 г. е подаден отговор от 9 "Ю. Б.",
3
според който длъжникът няма авоари, както и няма сейфове. На 12.09.2017 г. е
подаден отговор от „П. и. б.", според който няма наличност по сметката.
Въз основа на изложеното ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на исковете. Позовава се на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , като сочи че
съгласно решението в изпълнителния процес давността не спира да тече.
Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече
от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в
изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана.
Съгласно разпоредбата на чл. 116. б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при
което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова
давност. Следователно нова давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
ни имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
С гореизложеното молителят обосновава претенциите си да се признае за
установено в отношенията с ответника, че не дължи сумите по процесния
изпълнителен лист.
Препис от исковата молба и доказателствата са надлежно връчени на
ответника.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, в който
обективира воля за неоснователност на предявените искове. Релевира
следните твърдения и възражения:
На 21.10.2009 г. е сключен договор за потребителски кредит № FL 499574
между И. И. Н. /кредитополучател/, от една страна, и „Ю. Б." АД /кредитор/,
от друга страна. Въз основа на сключения договор за кредит, между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение. Посоченото вземане е
прехвърлено /цедирано/ съгласно сключен Договор за цесия от 18.01.2016 г.
между "Ю. Б." АД /цедент/ и „Е. М." ЕООД /цесионер/. Длъжникът/ищецът е
4
уведомен 10 за настъпилото частно правоприемство на вземането.
Поради неизпълнение на договора, от страна на първоначалния кредитор
„Ю. Б." АД е инициирано заповедно производство, завършило с издаването на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени
по по ч. гр. д. № 1048/2012 г. по описа на PC П.. Въз основа на последния е
образувано изпълнително дело № 50/2012 г. по описа на държавна съдебно-
изпълнителна служба към PC П., което е прекратено ех lege на 14.08.2019 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, както и с нарочно Постановление на
държавния съдебен изпълнител от 15.10.2024 г., което е влязло в законна сила.
След прекратяването на изпълнителното дело не са предприемани
последващи действия по принудително събиране на вземането.
Заявява признание на обстоятелствата, с които ищецът обосновава
претенциите си, а именно че ищецът не дължи на ответника процесните
вземания, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
1048/2012 г. по описа на PC П., като погасени по давност.
Ответникът релевира възражения относно претендираните от ищеца
съдебни разноски. Счита, че предвид признанието на исковете и
обстоятелството, че „Е. М." ЕООД не е дало повод за завеждане на същия, на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направените по делото разноски следва да
останат в тежест на ищцовата страна. Твърди, че съдебната практика приема,
че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си
обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск
за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът
като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е
изразил готовност да ги предприеме. Понасянето на разноски от ответното
дружество в процесния случай би било равносилно на това да търпи вреди за
действия и поведение, което не е предприел. Сочи Определение № 744 от
18.04.2023 г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на III ГО,
съгласно което извънсъдебното поведение на кредитора има значение.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК и константно установената практика на ВКС по
прилагането на нормата, от значение е поведението на ответника като
кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно, т. е. включително
извънпроцесуалното му поведение. Разликата в положението на ответника, 11
когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл. 422 ГПК) иск с
5
това на ответника - кредитор при иска по чл. 439 ГПК, основан на настъпила
погасителна давност за вземането, и след като искът се признава е, че докато в
първия случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението
се разглежда като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск,
то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма същото
значение. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се
отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на
съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел,
докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като
давността е изтекла обуславя обратния резултат. Както снабдяването с
изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на
изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка,
доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да
се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В този
смисъл е и практиката на ВКС в определения по чл. 288 ГПК, с които актове
не е допуснато касационно обжалване при възложени в тежест на ответника
разноски, но поради изтъкнати и взети предвид негови активни действия,
осигуряващи му надлежно възможности за принудително изпълнение или
манифестирали незачитане на давността, вече настъпила и обявена му от
длъжника. В допълнение се позовава на определение N9 4421 от 26.03.2024 г.
по в. ч. гр. д. № 2277/2024 г. на СГС, II-B въззивен състав, в което е
разгледано, че само на база изпълнителен лист в полза на кредитора не може
да се направи преценка дали е даден повод за завеждане на делото. В същото е
кредитирано бездействието на частния правоприемник на прехвърлено
вземане, като след цедираното на същото, не е предприети изпълнителни
действия, които да засегнат материалната сфера на длъжника, както и че след
прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с действията си
кредиторът не е показал по никакъв начин, че има намерение да образува ново
изпълнително дело. В същия смисъл е и Определение № 4461 от 27.03.2024 г.
по в. ч. гр. д. № 447/2024 г. на СГС. В настоящия случай, „Е. М." ЕООД, в
качеството на частен правоприемник на процесиите вземания, предмет на
събиране по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1048/2012 г. по описа
на PC П., не е дало повод с процесуалното си поведение за завеждане на
настоящия иск. Обстоятелството, че след като е било прекратено ех lege на
14.08.2019 г. образуваното изпълнително дело № 50/2012 г. по описа на
6
държавна съдебно изпълнителна служба към PC П., като не са били
предприети последващи действия, които да накърнят правата на длъжника по
изпълнителното дело, било чрез депозиране на последващи молби за действия,
било чрез депозирането на молба за образуване на ново изпълнително
производство, свидетелства в тази насока. Кредиторът чрез процесуалното си
поведение е показал, че се е дезинтересирал от последващи действия по
отношение на длъжника-ищец в настоящото производство. Счита, че следва да
се обърне внимание, че не може да се очаква кредиторът да прилага служебно
давността в отношенията със своите контрахенти. В процесния случай липсва
направено извънсъдебно волеизявление от длъжника, с което да поиска от
кредитора да зачете давността и по този начин да избегне съдебния процес.
Преди завеждане на иска ищцовата страна не е търсила доброволно
разрешаване на взаимоотношенията ни и не е заявявала, че счита вече, че не
дължи въз основа на настъпила в нейна полза погасителна давност, на което
да е получила негативен отговор, като да намери като основание за завеждане
на настоящото дело. Счита, че не може да обективира повод за завеждане на
делото подавана информация в ЦКР на БНБ. Оспорва като неоснователно
твърдението на ищеца, че има висящо исково производство, вписано в ЦКР.
Такова вписване няма, като не са и представени конкретни доказателства от
ищеца. Сочи, че за „Е. М." ЕООД в качеството на финансова институция по
смисъла на чл. 3 от Закона за кредитните институции, на основание чл. 10 от
Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за Централния кредитен регистър,
възниква задължение да предоставя на ЦКР информация за кредитната
задлъжнялост на всички свои клиенти до окончателното погасяване на
задълженията им. Моли съда да постанови разноските, направени по
настоящото гражданско дело, да останат в тежест на ищеца поради
обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за неговото
завеждане. Ответникът заявява и възражение за прекомерност на
претендираните от ищеца разноски с оглед на правната и фактическа сложност
на делото. Претендира на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК съдът да
присъди минимален размер на разноските, заплатени за адвокатски хонорар,
при 13 условие, че се докаже заплащането им /в това отношение т.1 от
Тълкувателно решение №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по
тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС/, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Претендира
7
юрисконсултско възнаграждение в съответствие с разпоредбите на чл.78, ал.4
ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за
заплащането на правната помощ.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен адвокат, който поддържа предявените искове. Не сочи нови
доказателства. Счита, че в казуса не е налице основание за постановяване на
решение при признание на иска. Оспорва отговора на исковата молба. По
същество на делото пледира за уважаване на исковете като доказани и
основателни. Претендира съдебни разноски.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание. Депозира чрез
процесуален представител писмена молба, в която заявява становище относно
процеса и по същество на спора. Поддържа отговора на исковата молба. Не
прави нови доказателствени искания. Заявява възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, и като взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 02.07.2012 година, въз основа на
заповед за незабавно изпълнение № 1071/28.06.2012 г. по чл.417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1048/2012 г. по описа на Районен съд гр.П., е издаден
изпълнителен лист, с който И. И. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на
„Ю. И Е. Д. Б.“ АД сумите: 3 278,71 лева главница, дължима на основание
Договор за потребителски кредит от 21.10.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от 27.06.2012 г. до окончателното й изплащане; 355.09 /триста
петдесет и пет лева и девет стотинки/ лева, представляваща договорна лихва
за периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г.; 39.01 /тридесет и девет лева и една
стотинки/ лева наказателна лихва за периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г., както
и 372.56 /триста седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева
разноски. Въз основа на процесния изпълнителен лист и молба от 05.09.2012
г., подадена от „Ю. И Е. Д. Б.“ АД, действащо чрез адвокат С. Ч., е образувано
изпълнително дело № 50/2012 г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. П.. С
молбата за образуване на делото взискателят е направил искане за проучване
8
доходите и имуществото на длъжника и за предприемане на действия по
налагане на запори и възбрани върху такива, в случай че се установят. С писма
от 12.09.2012 г. ДСИ е предприел действия по изискване на справки за
налични банкови и имущество сметки на длъжника, за налични трудови
договори и доходи на длъжника. На 11.09.2012 г. ДСИ е изпратил до длъжника
покана за доброволно изпълнение, с която уведомява адресата за образуваното
изпълнително дело, дължимите по същото суми, както и че при непогасяване
на задълженията в определения срок за доброволно изпълнение, ще се
пристъпи към принудително изпълнение. ПДИ е връчена надлежно на
адресата на 17.09.2012 г. На 26.9.2012 г. по делото е получена молба от
длъжника с искане за разсрочване на задълженията. На 29.10.2012 г. е наложен
запор върху две собствени на длъжника МПС –та. През месец септември 2014
г. взискателят е депозирал по делото молба за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника. В тази връзка на 23.09.2014 г. ДСИ е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от
„Т. С.“. В резултат на предприетите действия по връчване на запорното
съобщение на работодателя е установено, че трудовото правоотношение с
длъжника е прекратено. На 04.12.2014 г. във връзка с постъпила от взискателя
молба ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от „С. Ф.“ ООД. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване,
че не е намерен служител, на когото да се връчи. На 08.01.2015 г. във връзка с
постъпила от взискателя молба ДСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Х. -Т. К. А.“. В резултат на
предприетите действия по връчване на запорното съобщение на работодателя
е установено, че трудовото правоотношение с длъжника е прекратено. На
26.02.2015 г. във връзка с постъпила от взискателя молба ДСИ е наложил
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Л. *“
ЕООД“ ООД. В резултат на предприетите действия по връчване на запорното
съобщение на работодателя е установено, че трудовото правоотношение с
длъжника е прекратено. Във връзка с постъпили през месец май и юни 2015 г.
молби от взискателя, на 11.05.2015 г. ДСИ е насрочил опис на имуществото на
длъжника. На 12.08.2015 г. на длъжника е връчена призовка за насрочения за
16.09.2015 г. опис. На 19.08.2015 г. по делото е подаде молба от длъжника Н.,
обективираща воля за доброволно погасяване на задълженията. Приложено е
доказателство за извършено от длъжника плащане на сумата от 200 лева в
9
полза на взискателя. На 10.09.2015 г. по делото е постъпила молба от
взискателя, обективираща съгласие с молбата на длъжника за разсрочено
погасяване на задълженията-предмет на принудителното изпълнение. В тази
връзка ДСИ не е пристъпил към опис на имуществото на длъжника.
Установи се, че на 31.08.2015 г., 10.09.2015 г., 30.09.2015 г., 31.10.2015 г.,
10.11.2015 г., 30.11.2015 г., 09.12.2015 г., 31.12.2015 г., 08.01.2016 г.,
длъжникът е извършил плащания на суми от по 200 лева, като погашение на
задълженията по процесното изпълнително дело.
През месец февруари 2016 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
„Е. М.“ ЕООД, с която дружеството уведомява за извършена цесия – договор
за цесия от 18.01.2016 г., сключен с „Ю. Б.“, по силата на който молителят е
придобил вземанията от длъжника по процесния изпълнителен лист. В
молбата е обективирана воля за конституиране на молителя като взискател по
изпълнителното дело с „активно вземане“ към 09.02.2016 г. в размер на
4 318,70 лева.
С постановление от 03.04.2017 г. ДСИ е конституирал на мястото на
първоначалния взискател по изпълнителното дело цесионера „Е. М.“ ЕООД.
С молби от 19/28.04.2017 г. новият взискател е поискал от ДСИ да се
извърши справка относно активни банкови сметки на длъжника Н.. В тази
връзка е изисана справка от БНБ, за която взискателят е надлежно уведомен. С
молба от месец август 2017 г. взискателят е заявил искане за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ до размера на активното
вземане от 3 872,64 лева. Искането е уважено – на 14.08.2017 г. ДСИ е
наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „ПИБ“ и „Ю. Б.“ АД. До
съответните банки са изпратени запорни съобщения, които са надлежно
връчени. С писмо от месец ноември 2018 г. ДСИ е уведомен от „Ю. Б.“ АД, че
във връзка с наложени от ДСИ запори по сметки на клиенти на банката,
последната е упражнила правото си едностранно да закрие сметката/сметките,
по които е наложен запорът, тъй като са неактивни.
На 02.09.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с
искане за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК – когато
взискателят не е поискал извършването на изплънителни действия в
продължение на две години. Посочено е в молбата, че т.нар. перемпция е
насъпила по силата на закона. С постановление от 15.10.2024 г. ДСИ е уважил
10
молбата на длъжника, като се е позовал на обстоятелството, че на 14.08.2017 г.
е последното искане от взискателя по изпълнителното дело. Въз основа на
това е направил извода за настъпила перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8
ГПК, поради което е прекратил изпълнителното дело. За постановеното
прекратяване страните са надлежно уведомени.
По горните обстоятелства страните не спорят, като ответникът заявява
изрично признание на фактите. В тази връзка с протоколно определение съдът
е обявил обстоятелствата за безспорни.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, с оглед на което в тежест на ищеца е да докаже
твърдяните от него правопогасяващи факти и обстоятелства, от които черпи
правата си, а именно липса на годни изпълнителни действия в хода на
процесните изпълнителни дела и изтекла погасителна давност към датата на
депозиране на исковата молба в съда /въз основа на която е образувано
настоящото дело/.
Разпоредбата на чл.439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Т.е. в това
производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание.
Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника
вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Относно релевираното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност, считано от издаване на процесния изпълнителен лист:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съдебната практика е
категорична, че в случаите, когато изпълнителният лист е издаден въз основа
11
на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК /какъвто е настоящият случай/ или
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК погасителната давност е
винаги пет години, считано от датата на влизане в сила на заповедта, като
влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради
забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили
обстоятелства /чл.424 ГПК/.
В допълнение съдът счита за необходимо да посочи, че съгласно действащия
ГПК, когато длъжникът не възрази в рамките на преклузивния срок по чл.414,
ал.2 ГПК /в случая липсват такива твърдения/, заповедта за изпълнение влиза
в сила, добива стабилитет, което има за последица окончателно разрешаване
на правния спор относно съществуването на вземането по заповедта. Съгласно
т.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, действащият ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес, поради което заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Последната се
прекъсва с предявяване на иск за съществуване на вземането, като съгласно
чл.422 ГПК предявяването на иска има обратно действие само ако е спазен
срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако установителен иск по чл.422 ГПК не е
предявен или ако е предявен след изтичане на срока по чл.415, ал.1 от ГПК,
давността не се счита за прекъсната със заявлението. Наред с това,
неподаването на възражение по чл.414, ал.2 от ГПК създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което с изтичането на срока заповедта влиза в
сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно чл.416 от
ГПК.
Поради горното настоящият съдебен състав намира за приложим в случая
чл.117, ал.2 от ЗЗД, доколкото безспорно е по делото, че процесният
изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение.
Съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия по принудително изпълнение. Същинско действие по принудително
изпълнение може да предприеме само съдебния изпълнител или друг орган на
принудително изпълнение – напр. публичен изпълнител, синдик, съд по
несъстоятелността/ и то прекъсва давността, но последната е свързана с
поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица.
12
Затова когато искането е направено от взискателя своевременно, но
изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок по причина, независеща от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори и когато то е било
нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа по
изпълнението/.
Доколкото ищецът претендира погасяване на вземането по давност, то
значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се
явява обстоятелството дали по образуваното изпълнително производство са
предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на
давностния срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, т.10, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането
/чл.116, б.“в“ ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое и да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение и др. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, налагането на запор или възбрана в
изпълнителното производство съставлява насочване на изпълнението върху
отделен имуществен обект на длъжника, поради което прекъсва давността. С
налагането на запора или възбраната длъжника започва за търпи ограничение
в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават
непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. В
13
случая несъмнено се установи, че в рамките на изп.дело № 50/2012 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника
неколкократно, като последното такова е от 11.08.2017 година, както и че
наложеният от ДСИ запор на банкови сметки на длъжника, на 14.08.2017 г. не
е изпълнен поради липса на установени налични банкови сметки / доходи
вземания на длъжника.
Във връзка с горното съдът съобрази и Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае
изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В тази връзка и предвид категоричните
данни по делото, че на 05.09.2012 г. е било образувано изпълнително дело №
50 по описа на ДСИ при Районен съд гр.П. следва, че в периода 05.09.2012 г.
до 25.06.2015 г. вкл. погасителна давност за процесните вземания не е текла.
Погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 г., когато е загубило
сила ППВС № 3/1980 г.
Считано от 26.06.2015 г. е започнала да тече нова давност по отношение на
вземанията на кредитора по процесния изпълнителен лист, която е била
прекъсвана с извършването на всички действия по ДСИ по налагане на запор
и насрочване на опис на имуществото на длъжника, последното по време от
които е налагането на запор върху банкови сметки на длъжника с
разпореждане от 14.08.2017 г., по които не е установен авоар/движение и
сметките са били закрити. В тази връзка и предвид, че кредиторът "Е. М." не е
предприел последващи действия/искания до ДСИ за принудително събиране
на процесните вземания, ДСИ е прекратил изпълнителното производство
/постановление от 15.10.2024 г./ по изпълнително дело № 50/2012 година по
описа на СИС при РС П.. Т.е. безспорно се доказа релевираното от ищеца
кредиторово бездействие в продължение на повече от пет години до датата на
предявяване на иска - 02.09.2024 г., поради което предявените отрицателни
установителни искове са доказани и основателни и като такива следва да
бъдат уважени.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените от последния разноски по делото в размер на дължимата и
14
заплатена държавна такса от 281,15 лева. По делото не са представени
доказателства за платено от ищеца адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител адвокат Х. Р., респ. адвокат В. Г., поради което
съдът не присъжда такова. В тази връзка съдът не обсъжда заявеното от
ответника възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е и възражението на ответника, че не дължи разноски
предвид на стореното от същия признание на иска. В случая не е приложима
разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, доколкото признанието на иска е сторено от
ответника /взискател по процесното изпълнително дело в хода на образувано
по молба на длъжника по същото изп.дело исково производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. И. Н. с ЕГН
********** и „Е. М." ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.
С.. п.к. **** р-н "В.", ж.к. „М. д.", ул. „Р. П. К. № *-*, представлявано от
управителя Т. И. В., че не съществува правото на принудително изпълнение за
паричните притезания по изпълнителен лист от 02.07.2012 г., издаден по реда
на чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 1048/2012 година по описа на Районен съд град
П., за сумите: 3 278.71 /три хиляди двеста седемдесет и осем лева и
седемдесет и една стотинки/ лева главница, дължима на основание Договор за
банков кредит, ведно със законната лихва, считано от 27.06.2012 г. до
окончателното й изплащане; 355.09 /триста петдесет и пет лева и девет
стотинки/ лева, представляваща договорна лихва за периода 21.10.2011 г. -
21.05.2012 г.; 39.01 /тридесет и девет лева и една стотинки/ лева наказателна
лихва за периода 21.10.2011 г. - 21.05.2012 г., както и 372.56 /триста
седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/ лева разноски.
ОСЪЖДА „Е. М." ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С..
п.к. **** р-н "В.", ж.к. „М. д.", ул. „Р. П. К. № *-*, представлявано от
управителя Т. И. В. да заплати на И. И. Н. с ЕГН ********** сумата от 281,15
/двеста осемдесет и един лева и петнадесет стотинки/ лева съдебни разноски
по делото.
15
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
16