Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 06.10.2020 г.
В И М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23-ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Татяна Щерева като разгледа докладваното
от съдия Желязкова гр.д. № 434/2019 г.,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.3 ГПК с искане съдът да осъди Л.И.Д., ЕГН ********** да му
заплати въз основа на договор за кредит за текущ потребление от 19.04.2017 г.
следните суми: главница в размер на 39 814,23 лв. /част от претендираната главница общо в размер на 49 326,17
лв., поради частично уважаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за сума по главница в размер на 9 511,94 лв./, заедно
със законната лихва върху нея от 07.12.2018г. (датата на подаване на
заявлението) до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва в размер
на 6012,57 лв. за периода
от 12.07.2017г. до 06.12.2018г. включително; санкционираща лихва (надбавка за
забава) в размер на 835,75 лв. за
периода от 20.07.2017 г. до 06.12.2018 г. включително; 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, за
които суми е постановен отказ да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.
417 вр. чл. 418 от ГПК с разпореждане от 16.12.2018 г., постановено по
ч.гр.д. № 77305/2018 г. по описа на СРС.
В исковата молба ИЩЕЦЪТ „Б.Д.” ЕАД,
ЕИК *******, чрез пълномощника си гл. юрк. Я.С.П.,***,
твърди, че на 19.04.2017г. между банката, като кредитор и Л.И.Д., ЕГН **********,
като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление в
размер на 50 000,00 лв., със срок на издължаване от 120 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита. Излага, че банката е изпълнила задължението си и кредитът е бил изцяло
усвоен от Л.И.Д. на 19.04.2017г. Навежда, че след получаване на сумата, кредитополучателят e платил само
две вноски по кредита за месец май и месец юни 2017 година. От месец юли 2017
година до 30.10.2018г. (датата, на която според Б.Д. ЕАД е обявен кредита за
предсрочно изискуем), кредитополучателят не е погасил нито една от дължимите 16
броя месечни вноски, поради което с покана уведомление, изпратена от ЧСИ Й.М.кредитът
е бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 30.10.2018 г. Заявява, че
уведомлението е редовно връчено на 11.01.2019 г. по реда на чл. 47 ГПК. Излага,
че със заявление по чл.417 от ГПК с вх. № 3095277/07.12.2018г. на Софийски
районен съд е предявено горепосоченото вземане срещу Л.И.Д., ЕГН **********, с
искане длъжникът да бъде осъден да заплати на банката следните суми: главница в
размер на 49 326,17 лв., заедно със законната лихва върху нея от 07.12.2018г.
(датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
договорна лихва в размер на 6012,57
лв., за периода от 12.07.2017г. до 06.12.2018г. включително;
санкционираща лихва (надбавка за забава) в размер на 835,75 лв., за периода от 20.07.2017 г. до 06.12.2018 г.
включително; 120,00 лв., представляваща
разходи при изискуем кредит; 1125,89
лв., платена държавна такса за подаване на заявлението и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение. На основание така подаденото заявление е образувано ч.гр.дело №
77305/2018г. по описа на СРС, 27 състав. С Разпореждане от 16.12.2018г.,
получено от Банката на 11.01.2019 г., подаденото Заявление е отхвърлено
частично поради нередовно уведомяване на длъжника за намерението на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Съответно в рамките на заповедното производство
са присъдени единствено сумите, произтичащи от 16 –те падежирали
и просрочени към датата на заявлението вноски в размер на 9 511,94 лв. и
съдът е дал указание на заявителя да предяви осъдителен иск по реда на чл.415,
ал.1. т.3 от ГПК за остатъка от вземането. С оглед на гореизложеното ищецът намира, че за него е
налице правен интерес да предяви настоящия иск, като претендира съдът да осъди
ответника да му заплати сумите както следва:
главница в размер на 39 814,23 лева (като твърди, че размерът на главницата
съставлява разликата между твърдяната от него дължима главница в размер 49
326,17 лв. и сумата от 9 511,94 лв., за която е издаден изпълнителен лист в
заповедното производство), заедно със законната лихва върху нея от 07.12.2018г.
(датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането;
договорна лихва в размер на 6012,57 лв. за периода от 12.07.2017г. до
06.12.2018г. включително; санкционираща лихва (надбавка за забава) в размер на
835,75 лв. за периода от 20.07.2017 г. до 06.12.2018 г. включително, и 120,00
лв., представляваща разходи при изискуем кредит. Прави и изявление в исковата
молба в случай, че съдът прецени, че предсрочната изискуемост не е била
съобщена надлежно на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съдът да приеме, че то е направено с връчването на
преписа от исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ- Л.И.Д., ЕГН **********, представляван от особен
представител адв. С.Г., САК, оспорва предявения иск като неоснователен. Навежда
доводи за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит. Оспорва
твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката по
главницата като твърди нередовно връчване на уведомлението.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди
направените доводи, намира за установено
следното:
От представените материали по ч.гр.д. № 77305/2018
г. по описа на СРС е видно, че Б.Д. ЕАД
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, т.2
от ГПК (въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката) срещу ответника Л.И.Д. за сумите както следва:
49 326,17 лв. главница по договор за текущо потребление от 19.04.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018 г., 6012,57 лв.
възнаградителна лихва върху главницата за периода от 12.07.2017 г. до
06.12.2018 г.(датата на подаване на заявлението), надбавка за забава в размер
на 835,75 лв. за периода от 20.07.2017 г. до 06.12.2018 г. и 120 лв. такса за изискуем
кредит. В заявлението се твърди, че е настъпила предсрочно изискуемост на
банковия кредит поради незаплащане на 16 бр. падежирали
вноски за периода от 12.07.2017 г. до 12.10.2018 г., като се излага и че е на
длъжника е връчено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Заявлението е придружени от редовно от външна страна
извлечение от счетоводните книги на банката. Към него е приложен и договор за
кредит за текущо потребление, ведно с общи условия, но касаещ правоотношения на
банката с друго лице – Д.А.и съответно неосносим към
правния спор. Доколкото в редакцията на чл. 410 ГПК към момента на подаване на
заявлението не се изисква прилагане и на договора и общите условия към
заявлението като условие за редовност на същото, това се явява ирелевантно. Пред
заповедния съд е представено и уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост, но то се относя до друг кредит, сключен
с Д.А.и съответно е отправено към нея, от което следва изводът, че пред съда не
е било представено доказателство, че банката е уведомила длъжника Л.И.Д. за
обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
С оглед представените пред заповедния съд доказателства
същият е издал заповед за изпълнение от 16.12.2018 г. единствено за падежиралите, съобразно представеното извлечение от
счетоводните книги, 16 бр. вноски за
периода от 12.07.2017 г. до 12.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С разпореждане
от 16.12.2018 г. съдът е отхвърлил заявлението в останалата част поради
непредставени доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
Пред съда страните не спорят, а е видно и от
представените писмени доказателства, че на 19.04.2017 г. между тях е сключен
договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е
предоставила на ответника кредит в размер на 50 000 лв. за срок от 120
месеца, като сумата следва да се усвои в 30 дневен срок, считано от датата на
подписването на договора. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е
12 – то число на месеца, а размерът на вноската е определен в приложения
погасителен план.
Съобразно чл. 7 от договора кредитът се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент в размер на 5,85% годишно или 0,02% на
ден, формиран от стойността на 6 – месечен SOFIBOR, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 5,524%, предоставен с оглед сключения между
страните договор за ползване на пакет частно банкиране на б.Д. ЕАД. При
прекратяване на договора за пакета, кредитополучателят губи правото си да се
полза от преференцията изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава чрез
прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%.
Съгласно представените общи условия към договора за
кредит(чл. 18.1) при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена с договора частта, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен
процент и с надбавка в размер на 10 процентни пункта, като тази възможност отпада,
ако кредитополучателят плати дължимата вноската до седмия ден след падежната
дата. Правилото на чл. 18.2 предвижда, че при допусната забава на плащанията за
главница и/ или лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. След предявяване на молбата за съдебно събиране на вземането остатъка
от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Пред настоящия съд е представено уведомление за обявяване
на предсрочна изискуемост на вземанията на банката по процесния
кредит, връчено чрез ЧСИ Моллова, с рег. № 920 на КЧСИ по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. От разписката за връчването на същото е видно, че връчителят
е посетил официално регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответника през
месец юни и юли( в почивен ден), като на третото посещение, направено на
11.10.2018 г., е залепил уведомление за получаване на книжа в срок до
25.10.2018 г. включително. На гърба на уведомлението ЧСИ е посочел, че
уведомлението се счита за връчено на 26.10.2018 г. на основание чл. 47, ал.5 ГПК, доколкото никой не се е явил да приеме книжата. Не са представени
доказателства за направена проверка за месторабота или местослуженето
на ответника( примерно протокол за извършени от ЧСИ действия, копия на
направените справки в НОИ или други) и съответно за предприети действия за
връчването на уведомлението на това място, както се изисква от разпоредбата на
чл. 47, ал.3 ГПК в редакцията й от ДВ,
бр. 86/2017 г.
С оглед посоченото следва да се приеме, че уведомлението
на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е редовно връчено
на ответника и не следва да се взима предвид от съда при съобразяване на
разрешенията, възприети с т. 18 от Тълкувателно решение 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС относно настъпването на предсрочната изискуемост. В тази връзка
съдът следва да вземе предвид само направеното с исковата молба изявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, връчено с препис от исковата молба
на 14.08.2019 г.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в посочения в договора за кредит срок ответникът е
усвоил договорената сума от 50 000 лв., както и че същият е заплатил
изцяло само две вноски по кредита на в общ размер на 1103,46 лв., от които
673,83 лв. са за главница, 428,85 лв. са за дължима възнаградителна лихва и 0,78 лв. са платени за просрочие. След
22.06.2017 г. ответникът не е заплатил никакви суми по задължението си към
банката. Съответно за периода от
12.07.2017 г. до 12.10.2018 г. не са били изплатени 16 бр. месечни вноски по
кредита в размер на 9 511,94 лв.
Размерът на
просрочената главница за периода от 12.06.2017 г.( вноските за 19.04.2017 г. и
12.05.2017 г. са платени от ответника) до 14.08.2019 г.( датата на връчване на
исковата молба на ответника, ведно с изявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита) е 49 326,17 г., а на дължимата възнаградителна
лихва за същия период е 10 461,20 лв.( ответникът е заплатил сумата от 428,85
лв. с първите две вноски по кредита). За периода от 12.07.2017 г. до 07.12.2018
г. (претендиран от ищеца) дължимата възнаградителна лихва е в размер на 6012,57
лв. За периода от 22.06.2017 г.( датата след която няма извършени плащания по
кредита) до 07.12.2018 г. ( датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) начислената санкционна лихва на основание чл.18, т.2 от
Общите условия към договора за кредит е в размер на 835,75 лв. Разходите, които банката е начислила за
изискуем кредит са в размер на 120 лв. съобразно тарифа за таксите, дължими към
потребителските кредити, без да са посочени в самия договор.
Съобразно допълнителното заключение на съдебно
-счетоводната експертиза на 12.06.2018 г. ответникът е отпаднал от програмата
за частно банкиране, предвид което е загубил правото си да ползва
преференцията, уговорена в чл. 7 от договора за текущо потребление и съответно
приложимият лихвен процент от тази дата към този договор се увеличава чрез
прилагане на фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,124%, което обуславя
увеличения размер на лихвата по процесния договор за кредит за периода от
12.06.2018 г. до 07.12.2018 г.
Експертизата е установила и че след като е издаден
изпълнителен лист за сумата от 9511,94 лв. при частичното уважаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, сумата за главница, за която не е налице издаден
изпълнителен лист е в размер на 39 814,23 лв.( извадена е сумата по
издадения изпълнителен лист представляваща общо 16 бр. неплатени вноски от общия
размер на главницата). Съдът обаче не
кредитира експертизата в тази й част, тъй като, видно от представените
доказателства, заповедният съд е издал заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за сумата от 9 511,94 лв., дължима по 16 бр. падежирали
вноски. Вноските по договора за кредит, съобразно уговореното в него,
включват в себе си не само вземания за главница, а и такива за възнаградителна
лихва, което не е било взето предвид от вещото лице при определяне на размера
на главницата, за която не е издаден към момента изпълнителен лист в рамките на
заповедното производство. Като се
съобрази представения по делото погасителен план, промяната в лихвения процент,
дължаща се на отпадане на преференцията от 12.06.2018 г. и данните за размерите
на дължимите вземания в таблица № 8 на лист № 82 и таблица № 9 на лист № 83 от делото( от
заключението на експертизата), към 12.10.2018 г. дължимите 16 бр. вноски
включат общо сумата от 4500,67 лв. главница и 5011,27 лв. възнаградителна
лихва.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск следва
да се квалифицира като осъдителен такъв по чл. 415, ал.1,т.3 ГПК. Същият е
подаден в указания от заповедния съд срок.
От събраните
доказателства се установява, че между страните е налице валидно сключен договор
за кредит за текущо потребление, по силата на който банката ищец е предоставила
на ответника кредитополучател сумата от 50 000 лв. със задължение да върне
същата на месечни вноски, с падежна дата дванадесети. Възраженията на
ответника, направени чрез особения му представител, че са налице неравноправни
клаузи в договора досежно уговорените лихви, са
неоснователни. На първо място следва да се има предвид, че от заключението на
допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че в процесния
период банката не е увеличавала или намалявала едностранно дължимата
възнаградителна лихва. Промяната, настъпила в нея на 12.06.2018 г., се дължи на
обективно настъпил и предвиден по взаимно съгласие на страните в договора факт,
а именно отпадане на ответника от програмата частно банкиране и свързаното с
това отпадане и на преференциалния лихвен процент, който банката му е предоставила
по процесния договор за кредит с оглед участието му в тази програма.
Съответно дори и
да са налице неравноправни клаузи в договора за кредит във връзка с предвидена
възможност банката да направи едностранна промяна на дължимата възнаградителна
лихва, то тази възможност не е приложена на практика и съответните разпоредби
не са относими за разрешаването на правния спор.
Последният е съсредоточен единствено върху размера на първоначално договорената
възнаградителна лихва в чл. 7 от договора за кредит. В тази връзка следва да се
има предвид, че договорената възнаградителна лихва съставлява цената по
договора, срещу който банката предоставя определена парична сума в заем на
ответника – чл. 430, ал.2 ТЗ. Предвид правната природа на договора за банков кредит,
който е възмезден договор, уговарянето на лихва в отнапред известен на
кредитополучателя точен размер, включително и при отпадане на преференцията, не
нарушава изискването за добросъвестност, като освен това тази уговорка е част
от същественото съдържание на договора и подлежи на проверка за неравноправност
единствено и само в случай, че е неясна и неразбираема, съобразно изискването
на чл. 145, ал.2 ЗЗП, какъвто не е настоящият случай ( така напр. решение № 92
от 09.09.2019 г., постановено по т.д. № 2481/2017 г. по описа на ТК, II ТО на ВКС).
С оглед посоченото
е налице валидно задължение за ответника да върне на ищеца сумата от
50 000 лв., предоставена в заем, ведно с договорената възнаградителна
лихва.
Установи се, че
ищецът е изпълнил горното задължение само по отношение на първите две вноски по
договора за кредит, като е изплатил общо сумата от 1103,46 лв., от които 673,83
лв. са за главница и 428,85 лв. са за дължима възнаградителна лихва и 0,78 лв.
са платени като неустойка за просрочие по чл. 18 от Общите условия към договора
за кредит. Считано от 22.06.2017 г. до 07.12.2018 г.( датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение), ответникът не е изплащал
никаква част от задължението си, в резултат от което към 30.10.2018 г. има просрочено
задължение за заплащане на 16 броя месечни вноски с падежни дати от 12.07.2017
г. до 12.10.2018 г. Съответно към
30.10.2018 г. е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не е доказано по делото обаче
наличието на втората такава, а именно уведомяването на длъжника за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Както е посочено горе, изпратеното уведомление
е връчено нередовно, поради което не се взима предвид от съда.
Заявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем е направено с исковата молба, като препис от
него е връчен на ответника на 14.08.2019 г. чрез назначения му особен
представител. Връчването на особения представител поражда правните последици на
връчване на самия ответник( така напр. в решение № 198/18.01.2019 г.,
постановено по т.д. № 193/2018 г. , ТК, I ТО на ВКС). Предвид това следва да се приеме, че кредитът е предсрочно
изискуем именно от 14.08.2019 г. Към тази дата са налице 26 бр. неплатени
дължими вноски по кредита на обща стойност 17 320,98 лв., поради което е
налице и втората предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Към 14.08.2019 г.
незаплатената главница по договора за кредит е в общ размер на 49 326,17
лв. За този размер на главницата съобразно уговореното по договора за кредит до
датата на обявяване на предсрочната изискуемост се дължи възнаградителна лихва
в размер на 10 461,20 лв. (12.06.2017 г. до 14.08.2019 г.), като се
отчита, че длъжникът е заплатил сумата от 428,85 лв. Дължимата „санкционна
лихва“/ неустойка е в размер на 836,53 лв. за периода от 22.06.2017 г. до
14.08.2019 г., от които длъжникът е заплатил сумата от 0,78 лв., и неизплатеният
остатък е в размер на 835,75 лв.
Заповедният съд е
издал изпълнителен лист за сумата от 9511,94 лв., включваща дължими към 12.10.2018
г. 16 бр. вноски. Вноските, съобразно условията на договора, включват в себе си
част от главницата и част от дължимата възнаградителна лихва. Като се вземе
предвид таблица № 8 на лист № 82 и
таблица № 9 на лист № 83 от делото( от заключението на експертизата) към 12.10.2018
г. дължимите 16 бр. вноски включат общо сумата от 4500,67 лв. главница и 5011,27
лв. възнаградителна лихва. От това следва, че към момента не е издаден
изпълнителен лист за незаплатена част от главницата в размер на 44 825,50
лв. и за сумата от 5449,93 лв., представляваща възнаградителна лихва
възнаградителна лихва.
Ищецът е
претендирал да му се присъди вземане за главница в размер на 39 814,23
лв., като предвид факта, че реално дължимата главница съобразно направените
горе изчисления е в размер на 44 825,50 лв., то искът му е изцяло
основателен и следва да се уважи до предявения размер с оглед диспозитивното
начало, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2018 г. до окончателното
изплащане.
Претенцията на
ищеца за възнаградителна лихва е в размер на 6012,57 лв. за периода от
12.07.2017 г. до 06.12.2018 г.( ден
преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение).
Съобразно приетото с тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
банката има право на договорената възнаградителна лихва до датата на обявяване
на предсрочната изискуемост, което в настоящия случай е направено с връчването
на препис от исковата молба на 14.08.2019 г. За периода от 12.07.2017 г. до
14.08.2019 г. банката има право на възнаградителна лихва в размер на 10461,20
лв. Ищецът обаче не е направил искане за присъждане на възнаградителна лихва за
периода от 06.12.2018 г. до 14.08.2019 г., предвид което с оглед диспозитивното
начало, съдът следва да присъди лихвата само за заявения от ищеца период.
Съобразно таблица № 5 на лист № 80 от делото, за периода от 12.07.2017 г. до
06.12.2018 г. дължимата възнаградителна
лихва е в размер на 6012,57 лв. Заповедният съд е издал изпълнителен лист за възнаградителната
лихва за периода от 12.07.2017 г. до 12.10.2018 г. за сумата от 5011,27
лв. Съответно за периода от 12.10.2018
г. до 07.12.2018 г.(крайната дата, претендирана от ищеца) остава дължима само
сумата от 1001,30 лв.( съобр. Таблица № 5 лист № 80
от делото). В останалата част претенцията на ищеца до сумата от 6012,57 лв. е
недопустима, доколкото за нея е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Санкционната лихва
за периода от 20.07.2018 г. до 06.12.2018 г. е дължима в размер на 835,75 в. и
претенцията следва да се уважи изцяло съобразно условията на чл. 18 от Общите
условия към договора за кредит.
Съдът намира, че
не следва да се присъжда в полза на ищеца сумата от 120 лв., претендирана като такса
за разходи за изискуем кредит съобразно приложение № 3. С оглед служебното задължение на съда да
следи както за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, така и на такива противоречащи
на закона, настоящият състав намира, че уговорката
за заплащате на такси по
кредита не покрива изискванията за валидност. Този
разход не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11 т. 7 ЗПК, а в тарифата, предоставена на кредитополучателя, не са оповестени
някакви допълнителни услуги, които да
могат да се преценят като
основание за допълнително възнаграждение по смисъла на
чл. 10а, ал.
4 ЗПК. В самата тарифа
таксата от 120 лева, е оповестена като "разход при изискуем кредит".
Явно е, че не се касае
за предоставяне на услуга, която
да съпътства и обслужва ползването на кредита като
допълнително благо за клиента, а за
вземане, предназначено да компенсира кредитора
за дейности, изцяло в негов интерес, които е извършил или възнамерява
да извърши за сметка на
клиента си, ако той допусне
просрочие на изискуемо плащане, което обаче противоречи
на забраната за ангажиране на
отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение
над законната лихва за забава
- чл. 33, ал. 1
ЗПК.
По разноските:
С огледа изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК
ищецът има право на направените от него разноски в исковото производство в
размер на 3762,37 лв. и 1046,91 лв. деловодни разноски за заповедното производство. Същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 54,85 лв. дължима за допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС сумата от 445,15 лв. разноски за допусната допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 415, ал.1, т.3 ГПК, Л.И.Д., ЕГН ********** с адрес: ***, представляван от особен представител
адв. С.Г., САК, със съдебен адрес:*** *******да заплати на „Б.Д.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, чрез пълномощника си гл. юрк. Я.С.П.,***, на основание договор за кредит за текущо
потребление от 19.04.2017 г., поради настъпила на 14.08.2019 г. предсрочна
изискуемост на кредита, следните суми: 39 814,23 лв. главница по договор
за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 07.12.2018 г. до окончателното изплащане,
1001,30 лв., представляваща дължима възнаградителна лихва за периода от
12.10.2018 г. до 07.12.2018 г. и 835,75 лв., санкционна лихва на основание чл.
18 от Общите условия към договора за кредит за периода от 20.07.2018 г. до
06.12.2018 г., за което суми с разпореждане от 16.12.2018 г. по ч.гр.д. №
77305/2018 г. е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение, като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата от 120 лв., претендираната като
такса за изискуем кредит, за която сума с
разпореждане от 16.12.2018 г. по ч.гр.д. № 77305/2018 г. е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустим иска за
присъждане на възнаградителна лихва в частта, касаеща периода от 12.07.2017 г. до 12.10.2018 г. и за
сумата от 5011,27 лв., за която е издадена заповед за изпълнение от 16.12.2018
г. по ч. гр.д. № 77305/2018 по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК Л.И.Д., ЕГН ********** да заплати на „Б.Д.” ЕАД,
ЕИК ******* сумата от 3762,37 лв. разноски по
исковото производство и 1046,91 лв. разноски в заповедното производство, както
и да заплати по сметка на СГС сумата от 445,15 лв. разноски за заплатена от
бюджета на съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, „Б.Д.” ЕАД, ЕИК ******* да заплати по сметка на СГС
сумата от 54,85 лв. за заплатена от бюджета на съда допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :