№ 14314
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110157272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Е. М., чрез пълномощника адв. Ж.
Ж., срещу *****************, с която са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.
Ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „*****“, модел
„*****“ с рег. №********, както и, че на 03.02.2019г. в гр. ************ с
посока на движение на кръстовището с ул. ***************************,
управлявайки посочения автомобил, претърпял ПТП вследствие на удар в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Автомобилът
постъпил в сервиз „**********“ АД, като на 15.03.2019г. на ищеца била
представена оферта за ремонт на стойност от 6081,10 лева. Увредени при
ПТП били следните части на автомобила: лети джанти, предна дясна
пружина, преден десен амортисьор, задна дясна пружина, заден десен
амортисьор. Автомобилът бил оригинално произведен с горепосочените
екстри и същите не били слагани допълнително. В производство по реда на
чл.207 от ГПК било изслушано и прието заключение на съдебно-
автотехническа експертиза, с което бил установен механизмът на ПТП,
причинно-следствената връзка, както и видът и степента на щетите и тяхната
1
стойност, като същата била определена на 5366,10 лева. Автомобилът бил
допълнително усъвършенстван с технически подобрения и се отличавал
значително от стандартния модел, на който съответствал. Вследствие на ПТП
на автомобила били нанесени и допълнителни повреди, като дългият престой
в сервиз и множеството допълнителни ремонтни дейности, които следвало да
бъдат извършени, принуждавали ищеца да продаде автомобила. Поради това
същият претърпял неимуществени вреди – болки и страдания, в пряка
причинно-следствена връзка с необходимостта да продаде автомобила след
претърпяното ПТП. Ищецът инвестирал време и парични ресурси в
усъвършенстването на автомобила, поради което същият представлявал вещ с
афектационна стойност, като подобренията били правени в течение на
години, за да придобие автомобилът технически характеристики,
надхвърлящи като параметри стандартните за модела. Посочва, че ответникът
има задължение да поддържа пътния участък в изправно състояние, да
сигнализира незабавно препятствията по пътя и да ги отстранява във
възможно най-кратък срок. Поради това ищецът моли съда да постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми:
5366,10 лева, представляваща обезщетение за претърпените вследствие на
ПТП имуществени вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на щетите
по автомобила – авточасти, допълнителни консумативи и труд, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 21.10.2022г. до окончателното
плащане, 366,10 лева – мораторна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за периода от датата на увреждането 03.01.2019г. до
07.10.2022г.; 2000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, вследствие на необходимостта да продаде лекия
автомобил с афектационна за него стойност поради прекомерни разходи,
свързани с ремонта, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.10.2022г. до окончателното плащане, 763,33 лева – мораторна лихва за
периода от датата на увреждането 03.01.2019г. до 07.10.2022г. Претендират се
и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника *****************, чрез пълномощника юрисконсулт
А.К., с който предявените искове се оспорват изцяло. Оспорва механизма на
ПТП. Сочи, че липсват доказателства за скоростта на движение на
автомобила, като счита, че водачът не е управлявал автомобила със
2
съобразена скорост. Поради това прави възражение за съпричиняване, като
счита, че водачът е допринесъл за настъпване на ПТП, и при условията на
евентуалност моли да бъде намален размерът на обезщетението. Оспорва
наличието на несигнализирана и необозначена дупка на платното за
движение, както и твърдения механизъм на ПТП. Излага доводи, че исканото
обезщетение е прогнозна цена на ремонта, предложена от официалния
представител на марката, и не представлява реално направен разход, както и
поддържа, че същата е завишена. Не били представени доказателства дали
автомобилът е продаден и за каква цена. С оглед изложеното моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на предявените искове с правно основание чл.49 от
ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди от
непозволено увреждане ищецът следва да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго
лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен
фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност
и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод
извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко
съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други
правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е
при оспорване да обори презумпцията.
Съгласно чл. 3 от Закона за пътищата “Пътищата са републикански и
местни”, като републикански пътища са автомагистралите и пътищата от
първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от
национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са общински и частни. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
3
във вр. с чл.3, ал.2, т.1 Закона за общинската собственост във вр. с §7, ал.1,
т.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация
общинските пътища са общинска публична собственост. Именно това е и
основанието на законодателят да възложи на общините задължение по
тяхното изграждане, ремонт и поддържане – чл. 31 от Закона за пътищата.
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях се
утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. За републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии изпълнителната агенция „Пътища” и общините осъществяват
съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта.
В случая в исковата молба са изложени твърдения, че лекият
автомобил, собственост на ищеца, е претърпял вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на общински път, поради преминаване на автомобила през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно.
За установяване механизма на ПТП по делото е приета съдебно-
автотехническа експертиза и са събрани гласни доказателствени средства.
От заключението на вещото лице по съдебно-автотехническа
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на 03.02.2019 г. л.а.
„***** *****“, рег. № ********* се е движел по ************* с посока от
***********************, където преминал през неравност на пътното
платно, като вещото лице е посочило, че вредите, получени при процесното
ПТП отговарят на механизма на настъпване на ПТП и са в причинна връзка с
него. В открито съдебно заседание от 12.04.2021 г. вещото лице допълва, че
процесните щети могат да се получат и при друг механизъм на ПТП,
доколкото същите могат да се получат и при преминаване през друго
препятствие, освен дупка на пътното платно.
От свидетелските показания на свидетеля С.Е.С., живееща на
съпружески начала с ищеца, които съдът цени съгласно разпоредбата на чл.
172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост, се установява, че през 2019 г., месец
февруари, с ищеца са се прибирали към *********, като пътували в посока
*****************, като на излизане от кръговото, на последния разклон към
4
********, при излизане от дясната страна, колата е преминала с предна и
задна гуми през дълбока дупка.
При така установените правнорелевантни факти и с оглед изрично
наведеното от ответника възражение за недоказаност на механизма на
увреждане на автомобила, т.е., на обстоятелството, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на преминаване на застрахования автомобил през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, съдът приема, че
ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява настъпването на
застрахователното събитие по описания в исковата молба механизъм, а
именно поради наличието на дупка на пътното платно, необозначена по
начин, позволяващ избягването . Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2
от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди
да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато
между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на
МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл.123, ал.1, т.3,
б. „б“ от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между
участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол
на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания / чл.123, ал.1,
т.3, б. „в“ от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат
задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл.125 от
ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни
средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с
един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди
/т. 8/.
На основание чл.125а, ал.2 от ЗДвП и във връзка с чл.294, ал.7 от КЗ е
издадена Наредба №Iз-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране
между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
5
Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов
нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за
настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали
лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен
протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
По аргумент за противното от чл. 6, т. 4 /приложима редакция – доп.,
ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г./, протокол за ПТП с материални щети следва да
бъде съставен от органите на МВР след посещение на място, когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с
един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, при задължително посещение
на мястото на ПТП, представлява официален свидетелстващ документ. В този
случай съставителят удостоверява пряко възприетите от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП /в т. ч. възпроизведени
в схема/, като разположението на МПС, участници в ПТП, характер и вид на
нанесените щети, състояние на пътя, пътни знаци и маркировка на мястото на
произшествието и др. Вписаните в протокола за ПТП обстоятелства може да
не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП, поради което
дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП посредством ангажиране и на други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни
за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални
познания, които съдът не притежава. (в този смисъл решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. дело № 1506/2013 г., I т. о., ТК, решение
№71/16.08.2017г. по т.д. №60343/2016г. на ВКС, ІІ г.о.).
В случая от кредитираното заключение на САТЕ и от показанията на
свидетелката С.С. се установява, че автомобилът не е могъл да се придвижва
на собствен ход, поради което местопроизшествието е следвало да бъде
посетено от служители на МВР и да бъде съставен протокол за ПТП. Липсват
твърдения и доказателства по делото ищецът да е изпълнил задълженията си
по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и да е уведомил органите на МВР чрез обаждане
на телефона за спешни повиквания 112 относно настъпилото ПТП.
6
На следващо място, следва да се има предвид и обстоятелството, че в
открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че процесните щети
могат да се получат и при друг механизъм на ПТП, доколкото същите могат
да се получат и при преминаване през друго препятствие, освен дупка на
пътното платно, а от събраните по делото свидетелски показания съдът не
достига до категоричния извод за наличие на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, доколкото отчита възможната
тяхна заинтересованост, като от страна на ищеца не са ангажирани други
доказателства за установяване механизма на настъпване на процесното ПТП.
Ето защо по делото не са установени по безспорен и категоричен начин
нито обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, нито попадането на
автомобила в дупка на пътното платно, стопанисвано от *****************,
нито фактът, че вреди на МПС са настъпили именно в резултат на
преминаването през препятствие, находящо се в гр. ************, с посока
на движение на кръстовището с ул. ***************************. Поради
това предявените искове по чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени и
неимуществени вреди от непозволено увреждане следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
Предвид акцесорния им характер на отхвърляне подлежат и исковете по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за ответника,
поради което на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъде присъдена
сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр.
**********************, чрез пълномощника адв. Ж. Ж., срещу
*****************, с адрес: гр.****************** осъдителни искове с
правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните
суми: 5366,10 лева, представляваща обезщетение за претърпените вследствие
7
на реализирало се на 03.02.2019 г. в гр. ************ с посока на движение
на кръстовището с ул. *************************** ПТП имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за отстраняване на щетите по лек автомобил
марка „*****“, модел „*****“ с рег. №******** – авточасти, допълнителни
консумативи и труд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
21.10.2022г. до окончателното плащане, 366,10 лева – мораторна лихва върху
обезщетението за имуществени вреди за периода от датата на увреждането -
03.02.2019г. до 07.10.2022г.; 2000 лева – обезщетение за претърпените
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на необходимостта да
продаде лекия автомобил с афектационна за него стойност поради
прекомерни разходи, свързани с ремонта, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 21.10.2022г. до окончателното плащане, 763,33 лева –
мораторна лихва за периода от датата на увреждането - 03.02.2019г. до
07.10.2022г.
ОСЪЖДА П. Е. М., ЕГН **********, адрес: гр.
**********************, чрез пълномощника адв. Ж. Ж., да заплати на
*****************, с адрес: гр.******************, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8