Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. В., 23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански
състав в публичното заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 4534 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по предявен иск
за развод с правно основание чл.49 от СК.
В исковата молба ищцата Л.И.А. ***
твърди, че с ответника К.Б.А. *** са сключили брак на 23.04.1999 г. в гр. В.,
от който имат две деца - С.К.А., родена на *** год., и И.К.А., родена на ***
год. Поддържа, че със съпруга си не са сключвали брачен договор и че през време
на брака не са придобивали недвижимо имущество или МПС. Посочва, че в началото
съпружеските им отношения протичали в пълна хармония и разбирателство, но
постепенно съпругът й се отчуждил и не й давал топлина и подкрепа, интимните им
контакти намалели и накрая се преустановили. Изтъква, че всеки опит за близост
от нейна страна бил отблъскван от съпруга й, че търпяла незаслужени упреци и
била обвинявана за всички проблеми в семейството. Крайната фаза на нетърпимост
в отношенията им било изгонването й с детето И.К.А. от ответника от семейното
им жилище през 2013 год. и заживяването му с любовницата му. Твърди, че след
тази проява няма желание да разговаря с ответника и да го вижда и че живее
самостоятелно с И.в друго жилище, а С.останала да живее при ответника. Счита
брака си с ответника за дълбоко и непоправимо разстроен и лишен от всякакъв
смисъл и съдържание, поради което моли съда да го прекрати по негова вина; да
предостави родителските права над И.К.А. на нея, а над С.К.А. - на ответника;
да определи режим на лични отношения между родителите и децата; да постанови
заплащането на издръжка, като твърди, че нямат семейно жилище и всеки от тях
живее самостоятелно.
В съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител, допълва исканията си, като моли съда да осъди
ответника К.Б.А. да заплаща на детето И.К.А. издръжка в размер 170,00 лева и да
осъди ищцата Л.И.А. да заплаща на детето С.К.А. издръжка също в размер 170,00
лева, както и да постанови детето С.да живее при бащата К. на адрес ***, а
детето И.да живее при ищцата на адрес гр. С., ж.к. „***”, ***, а личните
отношения да бъдат определени при обичаен режим.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК
ответникът К.Б.А. *** не е депозирал отговор на исковата молба, не е взел
становище по исковете, не е направил възражения и не е посочил и представил
доказателства. Редовно призован за участие в съдебно заседание не се явява и не
се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, след изслушване на ищцата и на децата от
брака, намери за установено следното:
Установи се, от представеното по
делото Удостоверение за сключен граждански брак от 23.04.1999г. на община В.,
че ищцата Л.И.А. и ответника К.Б.А. са съпрузи, сключили граждански брак с акт
№ 98 от 23.04.1999 година на община В., като от брака си имат две деца – С.К.А.,
родена на *** год. в гр.С., ЕГН **********, видно от приложеното удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № 166 от
21.01.2003г. на Община Столична, район "***", обл. С., и И.К.А.,
родена на *** год. в гр.С., ЕГН **********, видно от приложеното удостоверение
за раждане от ***г., издадено въз основа на акт за раждане № 810 от
05.07.2007г. на Община Столична, район "***", обл. С.. Семейното
жилище на съпрузите е било в гр.В., където са живеели заедно с децата до
фактическата раздяла.
От разпита на свидетеля И. В.А.– баща на ищцата, се
установи, че съпрузите са разделени от 5-6 години, като след раздялата К. *** Л.
***. Според свидетеля причините за раздялата са много, ответникът е обиждал
ищцата, биел я и я тормозил.
При преценка на показанията на свидетеля съдът следва да
има предвид възможната негова заинтересованост от изхода на делото, предвид
родствената му връзка с ищцата, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
По делото е представен
социален доклад на отдел “Закрила на детето” при Дирекция за социално
подпомагане, гр.В., изготвен
след извършени срещи и разговори с непълнолетната С.К.А., телефонен разговор с
нейната майка Л.И.А. и посещение на адреса, на който се отглежда С.. В доклада
е отразено, че С.живее
на адрес: гр. В., ж.к. „***" ***заедно със своята баба по бащина линия С.П.Х..
Жилището е собственост на бабата и е тристаен апартамент, обзаведен с всичко
необходимо за едно домакинство с отлични жилищно-битови условия. За
непълнолетната са подсигурени необходимите социално-битови условия и същата е
обградена с необходимото внимание и обич от своята баба С.Х., която оказва
подкрепа на своята внучка. Според доклада за учебната 2019/2020 г. С.е записана като
редовна ученичка в XI клас на ПГТР - гр. В., но поради бременност е преминала
от дневна в самостоятелна форма на обучение по собствено желание. Пред
социалните работници С.е споделила, че родителите й са в добри взаимоотношения,
че свободно контактува и с двамата си родители и сестра си И.и че желае да
продължи да живее при своята баба и за нея да полага грижи баща й. Бащата на
детето е в чужбина, но осигурява средства и подкрепа за дъщеря си. Същият е дал
съгласието си майката Л.А. да извежда детето И.А. зад граница, като двамата
родители са уточнили параметрите на отношенията помежду си и с двете деца С.и И..
Социалните работници не са провели среща и разговор с родителите на децата и с
детето И., тъй като майката с И.пребивава в Ш., а бащата - в Ч..
Изслушана в съдебното заседание
ищцата Л.И.А. твърди, че с ответника поддържат приятелски отношения заради
децата. Голямото дете – С.К.А., е искало да си остане във В. при баба си по
бащина линия, а малкото - И.К.А. живее с нея. Поддържа, че децата им са
разделени отдавна, още когато са живеели заедно със съпруга й, тъй като С.още
тогава е живеела с баба си. Изтъква, че всеки месец изпраща по 100 евро на С.и
че може да й заплаща издръжка в размер 170,00 лева, както и че ответника не
изпраща пари на И..
Изслушано в съдебното заседание в
присъствието на социален работник от ДСП-В. детето С.К.А. твърди, че живее при
баба си по бащина линия С.П.Х., тъй като баща й е в чужбина. Същото поддържа ежедневни
контакти с баща си по телефона. Последно баща й си е дошъл в страната в края на
месец декември минала година за празниците. Детето твърди, че майка му се
интересува от него и че поддържа връзка с нея и със сестра си като ходи при тях
в гр. С.. Твърди също, че и двамата му родители полагат грижи за него и всеки
месец му изпращат пари. Желанието му е да остане при баба си и при баща си.
Изслушано в съдебното заседание в
присъствието на социален работник от ДСП-В. детето И.К.А. твърди, че от две
години живее в Ш. заедно с майка си и че с баща си, който работи в Ч., поддържа
контакти по телефона. Поддържа, че се виждат два пъти годишно с баща му - когато
се връща в България. За последно е видяло баща си през миналото лято. Със
сестра си С.са в добри отношения и също се чуват по телефона. Желанието й е да
остане да живее при майка си, която и понастоящем се грижи за нея.
При така възприетата фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Разпоредбата на чл.
49, ал.1 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да иска развод, когато
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
Дълбоко е това разстройство на
брака, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение и доверие, а
брачната връзка съществува само формално и в нея няма това социално, правно,
икономическо, духовно и емоционално съдържание, каквото изискват закона и
морала. Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее и да се
възстановят нормалните отношения между съпрузите. То е налице, когато
съпружеските отношения са достигнали такова състояние, което изключва
възможността за неговото преодоляване, тъй като безвъзвратно са изчезнали взаимната
привързаност, уважение и доверие между съпрузите.
Дълбокото и непоправимо разстройство е един сложен
факт, извод за който съдът прави въз основа на конкретните факти от живота на
съпрузите.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака на страните. Безспорен е фактът, че страните от няколко години се намират
във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за заздравяване
на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има свой
собствен личен живот. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните
принципи, установени в Семейния кодекс. Бракът им е изпразнен от съдържанието,
което закона и добрите нрави влагат в понятието брак и съпружески отношения –
на взаимност, доверие, взаимопомощ. Съдът намира, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения, тъй като дълбокото
разстройство е трайно и окончателно, без възможност за преодоляване. Между
съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив, брачната връзка съществува
само формално, поради което запазването на брака е безпредметно и не е в
интерес на съпрузите, децата им и обществото.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан, поради което
следва да се допусне прекратяването на брака с развод.
По делото ищцата твърди, че вина
за разстройството на брака им има ответника. В производството обаче не се доказаха
по категоричен и несъмнен начин твърденията й за незаслужени упреци и обвинения
за проблемите в семейството от страна на ответника, за изгонването й с детето И.К.А.
от ответника от семейното им жилище през 2013 год. и за заживяването на
ответника с любовницата му, обуславящи изключителна вина на ответника. В тази
насока единственото доказателство са показанията на свидетеля И. А., които от
една страна са оскъдни и твърде общи, а от друга страна следва да се отчете
обстоятелството, че свидетеля е баща на ищцата, поради което е заинтересован от
изхода на спора за вината в нейна полза, поради което показанията му следва да
се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, съгл. чл.172 ГПК. А в случая показанията на свидетеля не бяха подкрепени от други
доказателства. Затова съдът не изключва заинтересоваността на свидетеля да е
повлияла на достоверността на показанията му, поради което не може да основе
само на тях фактическите си изводи относно вината за разстройството на брака.
С оглед установените факти и
обстоятелства по делото, съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака носят и двамата съпрузи. Никой от тях не е положил усилия
за преодоляване на отчуждаването помежду им, за запазване на взаимността,
доверието и отношенията на близост, взаимопомощ и разбиране в семейството,
което е довело до подриване на здравината и целостта на брака.
За да вземе решение по отношение
предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от
обстоятелства, посочени в чл.59, ал.4 от СК, и действа в интерес на правилното
развитие на децата във физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е
длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички
обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие
на децата, респективно създаване на такива условия на живот, които да
съответстват на нуждите им.
В разглеждания случай, решаващият
състав на съда приема, че е в интерес на детето С.К.А. да бъде отглеждано от
бащата К.Б.А., а в интерес на детето И.К.А. е да бъде отглеждано от майката Л.И.А..
Съдът счита, че това разрешение е в интерес и на двете деца от брака.
На първо място следва да се
изтъкне възрастта на децата – С.К.А. е на 17 години, а И.К.А. е на 12 години -
възраст, в която нито едно от двете няма изключителна нужда от грижите на бащата
или майката, свързани с израстването му. По делото няма данни за родителския
капацитет на родителите, с оглед на което съдът приема, че и двамата родители притежават
нужния родителски капацитет и възможности да осигурят физическото и
емоционално-псохологическото развитие на децата. Установи се по делото, че и
двете деца имат изградена емоционална връзка с двамата си родители и че
поддържат с тях нормални отношения. Съдът при разбора на доказателствата
прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като създаденото
от години фактическо положение - детето С.К.А. още преди раздялата на
родителите е живяло и отглеждано от майката на бащата К.Б.А., а след раздялата
детето И.К.А. е отглеждано от майката Л.И.А.; желанието на двете деца, изразено
лично пред съда, както и това на майката и липсата на оспорване от
ответника-баща, както и наличието на собствени доходи на всеки от родителите, с
които обезпечават финансово отглеждането на децата.
С оглед изложените по-горе
съображения настоящият състав намира, че упражняването на родителските права по
отношение на детето С.К.А. следва да бъде предоставено на бащата К.Б.А., а
упражняването на родителските права по отношение на детето И.К.А. следва да
бъде предоставено на майката Л.И.А..
При решаването на въпроса за
упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от
съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът
следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но
да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на
лични контакти с другия родител.
Упражняването на родителските
права по отношение на детето С.К.А. от бащата К.Б.А. по необходимост определя и
местоживеенето на детето при бащата-ответник на адреса на който живее
понастоящем - гр. В., ж.к. „***” бл. 3, вх. А, ет. 5, ап. 13, а упражняването
на родителските права по отношение на детето И.К.А. от майката Л.И.А. по
необходимост определя и местоживеенето на детето при майката-ищца на адреса на
който живее понастоящем - гр. С., ж.к. „***”, ***.
Интересът на детето е основание,
както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на
лични отношения с другия родител.
Съдът счита, че съобразно
критериите по чл.59 от СК и с оглед възрастта на децата, един стандартен режим
на лични отношения би бил в изключителен техен интерес, тъй като би позволил
заздравяването на емоционална и дори чисто физическа връзка с другия родител. Затова съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения между майката Л.И.А. и нейната дъщеря С.К.А.,
включващ правото й да я вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10 часа в съботния ден до 17 часа на неделния ден с
преспиване, както и един месец в годината от месеците юни, юли или август,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата К.Б.А., а така също да
взима детето за Коледа и Великден на всяка нечетна година по три дни, както и на
рождения ден на детето всяка нечетна година. Следва да бъде определен режим на
лични отношения между бащата К.Б.А. и неговата дъщеря И.К.А., включващ правото му
да я вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца
от 10 часа в съботния ден до 17 часа на неделния ден с преспиване, както и един
месец в годината от месеците юни, юли или август, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката Л.И.А., а така също да взима детето за
Коледа и Великден на всяка четна година по три дни, както и на рождения ден на
детето всяка четна година.
Съдът намира, че така
определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент
защитава правото на децата да контактуват и да не губят връзката с другия
родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и
правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява
своята обич и привързаност към детето, да полага непосредствени грижи за него и
да участва във възпитанието му. Този режим дава възможност и за осъществяване
на контакти между самите деца. Разбира се, следва да се отбележи и това, че
законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените
мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и
това е в интерес на самите деца.
Предоставяне упражняването на
родителските права по отношение на детето С.К.А. на бащата К.Б.А. и по
отношение на детето И.К.А. на майката Л.И.А. и определянето на местоживеенето
на всяко едно от тях при съответния родител налага и присъждане на издръжка за
всяко едно от децата.
Родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл.143, ал.2 от СК, независимо от
обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е
безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за
основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие
към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител. В случая, макар
Л.И.А. да не е ответник по делото, то с оглед обстоятелството, че упражняването
на родителските права по отношение на детето С.К.А. е предоставено на бащата К.Б.А.,
то същата дължи издръжка на това дете.
По делото се установи,
че С.К.А., на 17 години и И.К.А., на 12 години, са деца на страните К.Б.А. и Л.И.А..
Към момента на предявяване на иска и понастоящем същите не са навършили
пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на
издръжка.
За определяне на нейния размер
следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на
децата от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.
По делото не се твърди и
не са представени доказателства, установяващи специфични нужди на децата,
различни от обичайните такива на деца на тяхната възраст. С оглед събраните
доказателства, съдът преценява нуждите на децата С.К.А. и И.К.А., като обичайни
за тяхната възраст, включващи нужда от дрехи, обувки, храна и други ежедневни
разходи, необходими за правилното им физическо, интелектуално и духовно
развитие, както и нужда от средства за закупуване на учебници и учебни
помагала, за задоволяване на общообразователни и културни потребности, каквито
имат деца на тяхната възраст.
Родителите не са представили
писмени доказателства за своите доходи. От социалния доклад на ДСП-В. и от
изявлението на детето И.К.А. се установява, че и двамата родители работят в чужбина
(бащата - в Ч., а майката - в Ш.) и с оглед възнагражденията, които получават
работещите в тези държави, съдът приема, че същите имат доходи не по-малки от средната
за нашата страна работна заплата (около 1332 лв. за 2019г. по данни на НСИ).
Не се установи страните да имат и
други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения.
При определяне размера на
издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение
нормата на чл. 142, ал.1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се
определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от
възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал.2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС № 350 от 19.12.2019г.
е определен от 01.01.2020г. нов размер на минималната месечна работна заплата
за страната 610 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно е
152, 50 лв. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие
деца цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им
гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им
живееха заедно.
Съдът намира, че
присъждане на издръжката в претендирания от ищцата размер от 170 лева месечно
отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК. Всеки от
родителите следва да участва в издръжката на детето, спрямо което не са му
предоставени за упражняване родителските права с посочената сума от 170 лева,
който размер е съобразен с възможностите на родителите и няма да затрудни
тяхната собствена издръжка. Така определеният размер на издръжката не би създал
неоправдани затруднения за всеки от родителите и ще допринесе за срочното
изпълнение на задължението, което също е от особена важност с оглед характера
на този вид престации, осигуряващи ежемесечното битово и социално осигуряване
на издържаните. Останалите необходими средства ще се дават от другия родител,
който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и
отглеждането на детето.
Определената сума за издръжка се
присъжда, считано от датата на предявяване на иска – 04.11.2019г., до
настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане, и следва да се изплаща до 10-то число
на месеца, за който се дължи.
На основание чл. 242, ал.1, предложение 1-во от ГПК съдът допуска
предварително изпълнение на настоящето съдебно решение в частта му относно
присъдената издръжка.
По делото не стои за разрешаване
въпроса за ползването на семейното жилище, тъй като в същото вече не живее
никоя от страните.
Страните нямат и претенции за
издръжка един към друг, поради което съдът не следва да се произнася и по този
въпрос.
Ищцата не е поискала произнасяне
на съда по отношение на фамилното й име, поради което съдът не следва да се
произнася и по този въпрос.
Разноските по делото следва да
останат в тежест на всяка от страните, както са ги направили, съгласно чл.329,
ал.1, изр. второ ГПК.
Всяка от страните следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В.
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 4% върху тригодишните
платежи в размер 244, 80 лева и 5 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист, като ответникът следва да заплати допълнителна държавна такса за
прекратяване на брака от 25,00 лева.
Водим от изложеното, на основание
чл.49 от СК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака между К.Б.А.
с ЕГН ********** ***, и Л.И.А. с ЕГН ********** с адрес ***, сключен с акт за
граждански брак № 98 от 23.04.1999 година на община В., поради ДЪЛБОКОТО МУ И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, по вина на двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете – С.К.А., родена на ***
год. в гр.С., ЕГН **********, на бащата К.Б.А..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С.К.А.
при бащата К.Б.А. на адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака дете – И.К.А., родена на ***
год. в гр.С., ЕГН **********, на майката Л.И.А..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето И.К.А.
при майката Л.И.А. на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между бащата К.Б.А. и детето И.К.А., като бащата има право да вижда и взема при
себе си детето всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа в
съботния ден до 17 часа на неделния ден с преспиване, както и един месец в
годината от месеците юни, юли или август, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката Л.И.А., а така също да взима детето за Коледа и
Великден на всяка четна година по три дни, както и на рождения ден на детето
всяка четна година.
ОПРЕДЕЛЯ режим на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ
между майката Л.И.А. и детето С.К.А., като майката има право да вижда и взема
при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа в
съботния ден до 17 часа на неделния ден с преспиване, както и един месец в
годината от месеците юни, юли или август, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата К.Б.А., а така също да взима детето за Коледа и
Великден на всяка нечетна година по три дни, както и на рождения ден на детето
всяка нечетна година.
ОСЪЖДА К.Б.А. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАЩА на детето И.К.А., родена на *** год. в гр.С., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законна представителка Л.И.А. с ЕГН ********** с адрес ***,
месечна издръжка по 170 (сто и седемдесет) лв., платима до 10-то число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска –
04.11.2019г., до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
момента на просрочието до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.И.А. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на детето С.К.А., родена на *** год. в гр.С., ЕГН **********,
със съгласието на неговия баща К.Б.А. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка по
170 (сто и седемдесет) лв., платима до 10-то число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на предявяване на иска – 04.11.2019г., до настъпването
на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане.
На основание чл. 242, ал.1,
предложение 1-во от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по
отношение на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА К.Б.А. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В.
допълнителна държавна такса за развода в размер 25,00 (двадесет и пет) лева,
държавна такса върху присъдената издръжка в размер 244, 80 (двеста четиридесет
и четири лв. и 80 ст.) лева, както и 5 (пет) лева такса при издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Л.И.А. с ЕГН ********** с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-В.
държавна такса върху присъдената издръжка в размер 244, 80 (двеста четиридесет
и четири лв. и 80 ст.) лева, както и 5 (пет) лева такса при издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - В. в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: