Определение по дело №328/2017 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд ,гражнадско                     отделение ,в   закрито    заседание на  14  декември две хиляди и седемнадесета година,    в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

        

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

гр.дело N` 328 по описа за  2017 г.,за да се произнесе взе предвид:

    Ф.Б.Н. с ЕГН ********** *** ,чрез  проц. си представител адв. Е.П. от Адв. дружество"Чаталбашев, П. *** с БУЛСТАТ ***, е подала  молба  до ВОС с правно  основание чл. 248 от ГПК.

     В молбата се твърди, че на Ф.Н. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 575 лв, а с оглед уважената част от иска по Наредба №1/2004 г за мин. размери на адв. възнаграждения при материален интерес  от 10 000 лв- мин.адв. възнаграждение е 830 лв. Освен това следвало да се начисли и 20% ДДС т.е. общо  сумата от 996 лв.

    Моли се да се допусне изменение на решението по делото в частта за разноските, като на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА се присъди допълнително  за адв. възнаграждение  за разликата от 575лв до 996 или  сумата от 421 лв.

    С молбата е  направено искане за намаляване  юрисконсултското възнаграждение  на юк.А. на осн.чл. 78 ал.8 от ГПК, тъй като присъдената сума от  515 лв нахврляла допустимата от 450 лв по чл.37 от ЗППомощ т.е. иска се редуциране до 450 лв.

     Освен това се моли на Ф.Н. да се присъди сумата  от 64 лв- направени от нея съдебни разноски,без посочване да какво са направени както и писмени документи затова.

    На осн. чл. 248 ал.2 от ГПК ВОС е изпратил копие от молбата по чл. 248 от ГПК на ответниците , които в законния едноседмичен срок не са депозирали писмен отговор.

    Във връзка с подадената молба по чл. 248 от ГПК, съдът приема следното:

    1.Искането за присъждане допълнително адв. хонорар от 421 лв на осн. чл. 38 ал.2 от ЗА е неоснователно.

По делото е представено пълномощно, по силата на което  Ф.Н. е упълномощила  Адв. Дружество "Чаталбашев, П. *** да я представлява, като са налице преупълномощавания  на  различни адвокати . Никъде в пълномощните по делото  не  посочен договорен размер на адв. възнаграждение. Тъй като исцата Н. е  освободена  на осн.чл. 83 ал.2 от ГПК от такси  и разноски/ още преди изпращане делото по подсъдност от СОСъд на ВрОСъд/,то  в заключителната пледоария на защитата й пред ВОС е поискано дв. възнаграждение на осн.чл. 38 ал.2 т.2 от ЗАдвокатурата.

    Съдът  е определил  адв. възнаграждение на осн.  чл. 38, ал.2 от ЗА, като е приложил  чл. 36, ал. 2  от ЗА препращащ към Наредбата  за адв. мин. адв.възнаграждения.

 Размерът на адвокатското възнаграждение, определен по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно цената на предявения иск от 70 000 лв, е 2630 лв и  това е  минималния адв. хонорар дължим при пълното уважаване на иска.При  изчисляване  дължимия адв. хонорар при частично уважен иск за 10 000 лв както е в случая- сумата е 376 лв.

Неоснователно  и неправилно е тълкуването  в молбата  на Наредбата за мин. адв. възнаграждения,относно мин. адв. хонорар  по чл.7 ал.2 т.4 от нея , а именно ,че за  иск за 10 000 лв адв. възнаграждение е   830 лв,защото тази сума се взима за база  при изчисляване на цялата искова претенция и едва след това се преценява по компенсация размера на  адв. хонорар при частично уважаване на иска.

    Тъй като има  по делото акт за регистрация по ДДС/стр.141/ на  адв.дружество " Чаталбашев, П. ***, то  съгласно пар.2а от ДР на Наредбата за мин. адв. възнаграждения ДДС влиза в договореното адв. възнаграждение и не се начислява отделно.В случая обаче няма договорено адв. възнаграждение между Ф.Н. и  адв.  дружество , поради което следва да се начисли такъв в размер на 20% или 20% Х376 лв =451 лв. Останалата част   до посочената сума от 575 лв е формирана  от разходите за свидетели ,пропорционално на уважената  част на иска. Затова молбата на Адв. дружество за изменение решението на ВОС в частта за присъденото адв. възнаграждение и разноски е неоснователно.

    2.Искането за намаляване присъденото юрисконсултско възнаграждение от 500 лв на 450 лв на осн.чл. 37 от ЗПП  също е неоснователно. В мотивите към решението си ВОС е посочил ,че на осн.чл.25 ал.2 от Наредбата за  плащането на правната помощ ,към която препраща чл.78 ал.8 от ГПК ,съдът може до 50% да увеличи възнаграждението на юрисконсулта при посочените условия. ВОС е изложил мотиви защо юрисконсултското възнаграждение   го  намалява от 900 до 500 лв.

    3.По искането  за заплащане на Ф.Н.  разноски по делото в размер на 64 лв , няма представени  писмени данни за такива . Освен това исцата е освободена от такси и разноски по делото на осн. чл. 83 ал.2 от ГПК и такива не са й възлагани.

    Предвид гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

     ОТХВЪРЛЯ молбата на Ф.Б.Н. с ЕГН ********** *** ,чрез  проц. й представител адв. Е.П. от Адв. дружество"Чаталбашев, П. *** с БУЛСТАТ ***,  с правно  основание чл. 248 от ГПК, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

    На осн.чл. 248 ал.3 от ГПК подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от съобщението до страните.

 

 

                     Окръжен  съдия: