РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1478/3.8.2023г.
Град Пловдив, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди и двадесети трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря
Г.Г. и участието на прокурор СЛАВЕНА КОСТОВА, като разгледа докладваното от
съдия ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 737 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на директора на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ против решение № 2240 от 29.11.2022г. на
Районен съд гр.Пловдив, постановено по а.н.д. № 6368/ 2022 г. по описа на Районен
съд Пловдив, с което е било отменено наказателно постановление № BG16032022/ 4000/ Р8- 241 от 31.08.2022г.,
издадено от касатора за наложена глоба на С.И.Ю. в размер на 1800 лв. на
основание чл. 179, ал.3а от ЗДвП за нарушение на чл.10, ал.1,т.2 от Закона за
пътищата.
Постъпила е и частна жалба от С.И.Ю.
против определение № 128 от 30.01.2023 г. по а.н.д.№ 6368/ 2022 г., с което е
оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя с искане за изменение в
частта за разноските на решение № 2240/ 29.11.2022 г. по делото.
Касационният жалбоподател намира решението за неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита се, че нарушението е
безспорно доказано, без допуснати съществени процесуални нарушение в
производството от АНО. Твърди, че неправилно с решението са били кредитирани
представените доказателства от жалбоподателя, касаещи твърденията, че на
инкриминираната дата МПС е било управлявано от друго лице, а не от наказаното.
В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител – юрк. Г.,
поддържа касационната си жалба. Иска да се отмяна на съдебното решение и да се
потвърди наказателното постановление. Счита частната жалба за ниоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – С.И.Ю., не се явява и не се
представлява. В писмен отговор оспорва жалбата и представя своите аргументи за
правилност на съдебното решение и иска неговото потвърждаване. Претендират се
разноски.
Моли да се уважи частната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за
основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, от процесуално
легитимирано лице - страна в производството пред районен съд.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна, при
следните съображения:
Касационният състав счита, че в случая е правилен изводът на РС, че в
административнонаказателното производство не е доказано, че соченото за
нарушител лице Ю. е бил водач на ППС на инкриминираната дата 14.03.2022г., и
той е управлявал ППС, за което не е платена такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от ЗП, по път включен в обхвата на платената пътна мрежа на тази дата.
В случая видно от АУАН и НП административнонаказателната отговорност на ответника
по касационната жалба С.Ю. е ангажирана за това, че на 14.03.2022 г. в 17:06:45
часа, пътно превозно средство с рег. № ***, попадащо в категорията ППС, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
е било засечено по път А-1, км 107+663, включен в обхвата на платената пътна
мрежа. АНО е приложил санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно
която водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
От събраните писмени и гласни доказателства по делото се установява, че С.Ю.
е имал качеството водач на процесното ППС на дата 16.03.2022г. в 20:26:28ч.,
когато е спрян на проверка на път граничен пропускателен пункт Русе –Дунав мост.
Същевременно обаче не е доказано същият да е управлявал ППС на 14.03.2022 г. в 17:06:45
часа, за което актосъставителят и АНО са приели, че той е нарушил чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП, поради което му е наложено адм.наказание по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Представените доказателства – генериран запис от електронната система по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, че ППС с рег. № *** е засечен от контролно устройство
с идентификатор № 20211, доказват, че ППС е преминало там на 14.03.2022г. в 17:06:45ч.
Съответно няма данни за валидно закупена маршрутна карта за тази дата.
Посоченото обстоятелство не е достатъчно да се приеме, че лицето, спряно със
същото ППС, на друга дата – 16.03.2022г., е било водач на това ППС и на 14.03.2022г.
Посоченото обстоятелсто е следвало да бъде установено от административнонаказващия орган в хода на
административнонаказателното производство, което не е сторено.
Съгласно чл. 53 от ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление,
с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато
установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на
лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за
прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено
споразумение с нарушителя. Изпълнението на задълженията са изясняване
самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода на
административнонаказателното производството.
В случаи като този е необходимо преди
съставянето на АУАН или най-късно преди издаването на НП /арг. от чл. 53, ал. 2
от ЗАНН/, съответните длъжностни лица да съберат доказателства които по
достатъчно категоричен начин да установят самоличността на нарушителя – напр.
трудов договор валиден към релевантната дата, пътен лист за ППС от същата дата
или други документи от този вид, още повече, че в момента на проверката водачът
на автомобила е възразил срещу констатациите в АУАН, но това не освобождава АНО
от задължението му да обоснове със съответните доказателства обстоятелствата,
въз основа на които е наложено административното наказание, вкл. да
персонализира по безспорен начин нарушителя. Като краен резултат на касатора е
било наложено наказание за нарушение авторството на което не е установено по
съответния ред, при недоказано осъществяване от него на изпълнителния състав на
обявеното за наказуемо деяние. Посоченото прави наказателното постановление
незаконосъобразно поради издаването му при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила и противоречието му с материалния закон.
Събирането на такива доказателства не е сторено от АНО и в хода на
производството пред районния съд, а представените от жалбоподателя
доказателства не са били оспорени от ответника по делото. Неправилно се сочи
като задължение на съда да събира доказателства в тази насока, тъй като е недопустимо
тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното
постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още по-малко -
да бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване.
Освен това съдът установи и друго
обстоятелство за отмяна на процесното НП. Според предписанието на чл. 10, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 11 от 2017 г., в сила
от 31.01.2017 г., изм., бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г.) ЗП, при
установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не е
заплатена таксата по ал. 1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице
може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да
носят такава във връзка с конкретното ППС.
Съгласно нормата на чл. 10е, ал. 1 ЗП компетентност да извършват контрол за
спазването на задължението за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП е
предоставена и на длъжностни лица от Агенция "Митници", като
контролът следва да се осъществява на граничните контролно-пропускателни
пунктове. Законът с чл. 10е, ал. 2 въвежда и забрана за напущането на страната
на пътно превозно средство, за което компенсаторна такса не е заплатена. В
случая в административната преписка са налице данни, че по повод напускането на
страната на процесното МПС, компенсаторната такса е била заплатена на датата на
излизане на КПП Русе – Дунав мост на 16.03.2022 г., за което е приложена
квитанция № 44885433 от 16.03.2022 г. за заплатена такса в размер на 786лв.
Възможността по чл. 10, ал. 2 ЗП не ангажира административнонаказателната
отговорност на лицето, а е законоустановена пречка за издаването на такова,
поради което съдът намира, че в случая не е следвало изобщо да се съставя АУАН
на лицето, след като тази такса е била заплатена.
Поради това съдът намира, че като е отменил издаденото НП, районният съд е
постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
От страните се претендират разноски, които предвид изхода от спора, следва
да се присъдят на ответника по касацията. Същите се констатираха в размер на
720 лв., които следва да му се присъдят.
Относно частната жалба от С.И.Ю. против определение № 128 от 30.01.2023 г.
по а.н.д.№ 6368/ 2022 г., с което е оставена без разглеждане молбата на
жалбоподателя с искане за изменение в частта за разноските на решение № 2240/
29.11.2022 г. по делото, съдът намира същата за неоснователна.
При извършената служебна проверка за
допустимост на така направеното искане за изменение на горепосоченото решение в
частта за разноските, съдът е приел, позовавайки се на чл. 80 от ГПК във връзка
с чл. 144 АПК и на т. 8 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по т. д. №
6/2012 г., ОСГТК, в която ясно са разграничени хипотезите, визирани в чл. 248 ГПК - допълване и изменение на постановеното решение в частта за разноските,
съдът е оставил искането като недопустимо.
Приел е, че на практика с касае за искане за допълване на решението в
частта за разноските, тъй като такива са били поискани с жалбата, но не са били
доказани. Съдът е посочил, че списък на разноските се представя с молбата по
чл. 24 ГПК, но следва да се представи до приключване на последното по делото
заседание. Според съда така посочва и нормата на чл.80 ГПК, както и в т.11 от
ТР 6/2012 ОСГТК, че под последното по делото заседание се разбира последното
открито заседания преди обявяване на делото за решаване. В случая то е било на 28.11.2022г.,
като до неговото приключване списък на разноските не е бил представен.
Съдът не е приел доводите на доводите на молителя за наличието на обективни
причини за непредставянето на списъка поради нередовно призоваване на
жалбоподателя, т.к. призовката за откритото заседание е била получена от
жалбоподателя 3 дни преди съдебното заседание, а не 7 дни преди него, съгласно ГПК. Позовал се е на нормата на чл.84 ЗАНН,
който предвижда субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН правилата на НПК, а не
тези по ГПК, съответно производството по чл. 61 и сл. ЗАНН има характер
въззивно такова, а в правилата уреждащи въззивното производство по НПК липсва
изискване за призоваване на жалбоподателя повече от седем дни преди съдебното
заседание. Не може по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл.247б НК,
тъй като жалбата е подадена от упълномощен адвокат и изцяло по инициатива на
жалбоподателя, а не се касае за повдигане на обвинение.
Съдът е посочил още, че видно от представената призовка, същата е получена
три дни преди с.з., поради което могло
да се поиска неговото отлагане за представянето на доказателства за разноските
и списък.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното определение за правилно и
законосъобразно.
Съдът подробно е обосновал и се е мотивирал защо е оставил без разглеждане
молбата на жалбоподателя за изменение в частта за разноските, а настоящата инстанция
напълно споделя тези доводи.
Не се споделят изтъкнатите съображения, че призовките до жалбоподателя и
адвоката били връчени в кметство Казичене на 25.11.2022 г. – три дни преди
датата на съдебното заседание, поради което съдът нямало как да знае дали страните
са били редовно призовани, тъй като не било възможно отрязъкът от призовката да
се върне по делото. В протокола от откритото съдебно заседание е отбелязано, че
страните са редовно уведомени, поради което е дал ход на делото. Повече от
очевидно е, че след като съдът е направил такава констатация, тя очевидно
отговаря на действителното положение. Следва да се посочи, че е напълно
възможно в рамките на три дни отрязъците от призовките да постъпят по делото,
още повече, че заседанието е било следобедно на дата 28.11.2022 г., а пощата се
доставя сутринта.
Не се споделят и изложените възражения за наличието на чл.271, ал.2, т.3 от НПК, тъй като по делото от една страна жалбоподател и защитник са уведомени
редовно за датата на съдебното заседание, а освен това не е заявено изрично
искането за присъствие на процесуалния представител по делото, за да се приеме,
че съдът не е спазил това изискване. Не е постъпила никаква молба с
доказателства или с възражения, че времето за подготовка е недостатъчно, поради
което да се поиска заседанието да бъде отложено за друга дата.
Предвид изложеното, съдът намира, че постановеното определение в частта за
разноските следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр.1 от АПК, вр. с чл. 63, ал.
1, изр. второ от ЗАНН, Административен съд Пловдив, ХХIV касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2240 от
29.11.2022г. на Районен съд гр.Пловдив, постановено по а.н.д. № 6368/ 2022 г. по
описа на Районен съд Пловдив.
ОСТАВЯ в сила определение № 128 от
30.01.2023 г. по а.н.д.№ 6368/ 2022 г. на Районен съд гр.Пловдив.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С.И.Ю., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 720 /седемстоти и двадесет/ лева разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.