Решение по дело №69/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 80 от 17.11.2024 г., постановено по анд № 2023440200264/2023 г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление № 23-0374-000554/3.07.2023 г. на Началник РУ-Червен бряг, с което на Т. П. Я. с [ЕГН] от гр.Червен бряг, ***, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за това, че на 14.06.2023 год. около 21:40 часа в гр.Червен бряг, по ул „Княз Борис“, на кръстовището, образувано с ул „Христо Ботев“ с посока на движение към ул „Шипка“, като водач на лек автомобил БМВ525ТДС с рег.№[рег. номер], собственост на П. М. Я., използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари-умишлено поднася автомобила /дрифтира/, навлиза в лентата на насрещно движение без основание за това, с което застрашава живота и здравето на хората на обществено място.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Я. чрез адв.В., който сочи, че за да постанови своето решение PC-Червен бряг е намерил за доказано, че на 14.06.2023 г. в около 21.40 часа в град Червен бряг, по [улица]Я. е управлявал л.а. „ БМВ“ с per № [рег. номер], като е използвал пътя, отворен за обществено ползване, не по предназначение - умишлено е поднасял автомобила - дрифтирал, форсирал двигателя и въртял гуми, навлизал в лентата за насрещно движение, без основание за това, с което е застрашил живота и здравето на хората, намиращи се около платното за движение. Счита, че събраните доказателства са тълкувани неправилно от решаващия съд и по тази причина съдът е установил фактическа обстановка, която не отговаря на действителната. От събраните по делото доказателства според касатора се установява, че в момента, в който е управлявал посоченото МПС, в гр. Червен бряг е валяло дъжд и пътното платно е било мокро. Това е причината автомобилът да поднесе еднократно. За да овладее автомобила, се е наложило в действителност да форсира двигателя, за да го насочи и да не допусне да навлезе в насрещното платно. Твърди, че не са събрани каквито и до е доказателства, че при управлението на автомобила е допуснал да излезе извън платно за движение, в което се е движил. Не са установени каквито и да е хора в района на произшествието , още по -малко да бъде застрашен техният живот или здраве.

В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът, Началник РУ-Червен бряг, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че с наказателно постановление № 23-0374-000554/03.07.2023 г. на Началник РУ към ОДМВР Плевен, РУ Червен бряг, на Т. П. Я. от гр. Червен бряг, са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева и 12 /дванадесет/ месеца лишаване от управление на МПС, за това, че на 14.06.2023 около 21:40 ч. в гр.Червен бряг по [улица], на кръстовището, образувано с [улица], с посока на движение [улица], управлява лек автомобил БМВ 525ТДС с per. номер [рег. номер], собственост на П. М. Я., като използва пътя, отворен за обществено ползване не по предназначение - умишлено поднася автомобила - дрифтира, навлиза в лентата за насрещно движение, без основание за това, с което застрашава живота и здравето на хората на обществено място.

Съдът разпитал полицейските служители, констатирали нарушението и установил, че св. Д. и Д.на 14.06.2023 са били назначени наряд автопатрул. Около 21:40 часа били спрели служебния автомобил в района на гр. Червен бряг, в района на жп гарата. Чули рязко подаване на газ на автомобил и забелязали идващ от [улица]към тях лек автомобил марка „БМВ“, който форсирал двигателя. Приближавайки кръстовище с [улица], с посока на движение [улица], водачът предприел действия, довели до превъртане на гумите на управлявания от него автомобил, който започнал да се движи напречно на завоя, осъществено под влияние на тежестта му и инерционните сили, при което задната част на МПС не следва предната по начин, характерен при използване на улицата по предназначение. Автомобилът се унесъл, навлизайки няколко пъти в насрещното платно за движение и продължил напред. Последван е, и със светлинен и звуков сигнал е спрян за проверка. На лицето е било разяснено, че за извършеното нарушение ще му бъде съставен АУАН. Успоредно по посоката на движение на автомобила имало няколко спрени МПС-та и същото се явявало опасност и за намиращия се наблизо павилион. Имало е клиенти, които са били застрашени при евентуална катастрофа на автомобила.

Съдът приел, че жалбоподателя твърди, че това е станало поради мократа настилка, довела до допуснато от него неправилно боравене с органите за управление на автомобила и не е искал същият да се унесе, в какъвто смисъл били и показанията на свидетеля, воден от жалбоподателя - К. К. Б. - негов приятел. Съдът не споделил тази негова защитна теза, тъй като в показанията си полицейските служители непротиворечиво са възприели действията на водача, с които е целял този резултат и при спирането му същият е признал, че знае, че е спрян за именно това негово умишлено поведение.

Съдът изложил съображения, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление и налагане на наказанието административно наказващия орган не е допуснал процесуални нарушения,

Като счел деянието за съставомерно и доказано, съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е извел правилни правни изводи за съставомерност и доказаност на вмененото на Я. нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия касаторът е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл. 104б т. 2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Съответна на това нарушение е предвиденото наказание в разпоредбата на чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, регламентираща санкция за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Именно в предметния обхват на тези норми-нарушена и санкционна , влизат действията , извършени от касационния жалбоподател на процесните дата и място. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че поведението на Я. е описано по следния начин използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като ясно и точно са описани извършените от него действия-умишлено поднася автомобила /дрифтира/, навлиза в лентата на насрещно движение без основание за това, с което застрашава живота и здравето на хората на обществено място. Вмененото на Я. нарушение на правилата за движение по пътищата, се доказва от приобщените по въззивното дело показания на свидетелите –очевидци, възприели непосредствено и лично управлението на автомобила на процесните дата и място, Д. и Д.. Те съобщават, че са били нощна смяна в района на ЖП гарата, когато на ул „Христо Ботев“ се чуло свистене на гуми и забелязали касатора в автомобила, който се поднасял на пътното платно. След спиране на автомобила било установено, че в него има шест човека. Свидетелите сочат, че времето е било сухо и топло, случилото се било вечерта, към тъмната част на денонощието. Св.Д.потвърждава, че автомобилът-БМВ подавал газ и на завоя спрял да подава, автомобилът се унесъл и задницата навлязла в другото платно няколко пъти. Сочи, че движението на автомобила създало опасност за стоящите наблизо паркирани таксита и пешеходци.

Според касационната инстанция правилно въззивният съд е кредитирал с доверие показанията на тези двама свидетели, които са еднопосочни, кореспондентни, категорични и ясни относно маневрите, които са възприели да се извършват от водача автомобила, който е наказан. Те са преки и непосредствени очевидци на нарушението и са го възприели в момента на движение на управлявания от Я. автомобил като движение, застращаващо безопасността на стоящите наблизо паркирани таксите и пешеходци и несъответстващо на установените правила за движение. От разказа на тези свидетели-очевидци за движенията, които е извършил автомобила на процесното място и време, а именно- свистене на гуми, поднасяне на автомобила на пътното платно, подаване на газ, унасяне и навлизане в другото платно за движение на задницата на автомобила няколко пъти, за условията и особености на пътя- тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, преминаване на автомобила в пътната лента за насрещно движение и създаването на опасност за паркиралите в близост таксита и за пешеходците, за касационната инстанция се налага извод, че Я. е осъществил съзнателно опасно шофиране с несъобразена на пътните условия, настилка и конкретно място скорост, довела до занасяне на автомобила и навлизане в насрещното платно за движение, създавайки опасност за останалите участници в движението. Тези движения, както правилно е приел и въззивният съд, не представляват използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари. Подобно съзнателно поведение по оживени улици застрашава живота и здравето на останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи пешеходци, впрочем застрашава живота и здравето и на самия водач и на останалите пътници в автомобила, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност. Точно такава е била и целта на законодателя, въвеждайки нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване на подобни случаи в цялата страна. Без значение за съставомерността на деянието са конкретните способи, чрез които се постига крайния резултат-дали това става посредством рязко подаване на газ, боравене със съединителя, завъртане на волана, дърпане на ръчната спирачка или по друг начин, същественото е настъпилия краен резултат, а именно навлизане на водача в пътната лента за насрещно движение, по начин, не само затрудняващ, но и възпрепятстващ движението на насрещно движещите се автомобили. Тези изводи не се променят от показанията на разпитания свидетел Б., който твърди, че пътната настилка е била мокра и колата е поднесла, при което водачът е подал малко газ, за да овладее колата. От една страна касаторът не е представил писмени доказателства-например справка от НИМХ за времето в процесния ден и час, която би имала материална доказателствена стойност за отразените в нея обстоятелства, поради което не е доказал твърденията си за наличие на мокра пътна настилка, а от друга страна-дори да се приеме, че са били налице съобщените от свидетеля Б. пътни условия, обстановка, особености на пътя, то това винаги следва да е индиция, че водачите следва да управляват със съобразена с тези условия скорост, дори тази скорост по принцип да е в рамките на разрешената, щом следва да преодолеят препятствия от такова естество и да не застрашат живота и/или здравето на другите участници в движението, а впрочем и собствените си такива. Това изрично е регламентирано в ЗДП-чл.20, а именно, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Я. очевидно не се е съобразил с тези правила, което е довело до използване на пътя не по неговото предназначение, поради което правилно е ангажирана отговорността му за вмененото му деяние.

Като е достигнал до извод за съставомерност и доказаност на вмененото на Я. нарушение, въззивният съд е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 80/17.11.2024 г., постановено по анд № 20234440200264/2023 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.