№ 67
гр. И., 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от ЮЛИАНА ИВ. ТОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221840200203 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. Р., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление № 797 от 11.03.2022г., издадено от Директора на Регионална
Дирекция по горите (РДГ) град София, упълномощен със Заповед № РД - 49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
жалбоподателя на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1, т. 1 от Закона за горите е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лева за
нарушение на чл. 257, ал.1, пр.1, т.1 вр с чл. 190, ал. 2, т. 1 вр с. чл. 188, ал.1,
т.3 от Закона за горите.
В депозираната по делото бланкетна жалба се релевират доводи за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно
постановление. Жалбоподателят посочва, че съставения акт за установяване
на административно нарушение не му бил предявен.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат А. с доказателства за надлежно учредена
представителна власт. Пълномощникът подддържа жалбата. В дадения ход по
същество моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление поради
наличие на съществено процесуално нарушение в АУАН – липсва подпис на
свидетел по акта. В допълнение излага доводи, че жалбоподателят не е
надлежен субект на административно наказателна отговорност.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Х. с
доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по
1
същество и в депозирана по делото писмена защита, процесуалният
представител пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и
законосъобразен. Посочва, че АУАН е съставен при хипотезата на чл. 40, ал.
4 от ЗАНН. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
На 27.10.2021г. в 18:00 часа инж. В. Ф. М. – главен горски инспектор в
РДГ София, Я. Н. М. - старши специалист КДД в РДГ София и инж. С. Н. –
Директор на Общинско горско предприятие град И., извършили проверка на
горски земи в землището на община И., подтодели 367 “б“, „в“, “д“ и „к“, за
които подотдели било издадено разрешение за сеч на дружество „Ч.“ ООД.
По време на проверката се установило, че в подотдел 367 „б“, „д“ и „к“ са
изградени временни тракторни пътища с обща дължина от 1415 линейни
метра и ширина 3м., които пътища не са отразени на технологичния план.
Съставен бил констативен протокол Серия Р014 № 008971 от 27.102021г.,
подписан от служителите на РДГ София, извършили проверката и от
представителя на Общинско горско предприятие И..
При извършена проверка по документи било констатирано, че със
Заповед № 14 от 29.03.2021г. на Директора на Общинско горско предприятие
град И. за определяне на охранителни участъци за горски стражар на
процесните подотдели бил определен С. М. Р.. Същият е бил назначен на
длъжност „горски стражар“ към Общинско горско предприятие град И. с
трудов договор № 37 от 07.05.2014г., изменен с допълнително споразумение
№ 7 от 01.01.2021г.
На 10.11.2021г. на С. М. Р., ЕГН: **********, адрес: град И., ул. „Ц.“ №
** в качеството му на горски стражар на Общинско горско предприятие И.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 797 от
10.11.2021г., в който актосъставителят инж. П. И. Д., на длъжност Главен
горски инспектор в РДГ София, е приел, че в периода от 04.01.2021г. до
27.10.2021г. С. Р. не е изпълнил задълженията си да опазва поверените му
горски територии от незаконни ползвания и увреждания вследствие, на което
са изградени временни тракторни пътища с обща дължина от 1415 линейни
метра и ширина 3м. в подотдели 367 „б“, „д“ и „к“, находящи се в землището
на община И.. Препис от акта е бил връчен на 10.11.2021г. на нарушителя
срещу подпис като същият не е възразил. Не са постъпили писмени
възражения и в срока по чл. 44 от ЗАНН.
Констатациите в акта за установяване на административно нарушение
се потвърждават и от актосъставителя. Същият е съставил акта на база на
констативния протокол от извършената теренна проверка и не е присъствал
при установяване на нарушението. Установи се в хода на съдебното
следствие при разпита на свидетеля Е. Д. А., че същият не е подписал АУАН,
въпреки че името му е вписано в акта като свидетел.
Разпитан в хода на съдебното следствие свидетелят М. – служител на
РДГ София, извършил проверката на терен, поддържа обективираните в
констативни протокол резултати от проверката. Посочва, че при проверката
на място установили, че има новоизградени извозни пътища в подотдели 367
2
„б“, „д“ и „к“, като в трите подотдела сечта не е изведена върху цялата площ
на подотделите и има дървесина по извозните пътища. Свидетелят Н. –
заместник директор на Общинско горско предприятие И., заявява, че не е
присъствала през цялото време на проверката на терен, а само е завела
служителите на РДГ София до въпросните подотдели. Поддържа
констатациите на констативния протокол, който е подписала без възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление
№ 797 от 11.03.2022г., издадено от Директора на Регионална Дирекция по
горите (РДГ) град София, упълномощен със Заповед № РД 49-
199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните, с което на
жалбоподателя на основание чл. 257, ал.1, пр. 1, т 1 от Закона за горите е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 900 лева за
нарушение на чл. 257, ал.1, пр.1, т.1 вр. с чл. 190, ал.2, т.1 вр. с. чл. 188, ал.1,
т.3 от Закона за горите. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 17.03.2022г. /видно от обратна разписка – л. 13 от делото/.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства, писмените
доказателства, приложени към административнонаказателната преписка,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от
писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 283 от НПК, като относими към предмета на
доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че
жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана
страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Този съдебен състав счита, че доводите на жалбоподателя за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до
опорочаване на процедурата по установяване на нарушението и наказване на
нарушителя са несъстоятелни.
Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок
като са спазени разпоредбите не чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ наказателните постановления по
Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му се издават от
оправомощени от министъра на земеделието, храните и горите длъжностни
лица от регионалните дирекции по горите - в останалите случаи (какъвто е
настоящият, тъй като не попада в останалите хипотези на чл. 275, ал. 1 от
Закона за горите). Атакуваното НП е издадено от директора на РДГ София, а
3
според Заповед № РД -49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните (л. 14 от делото) директорите на РДГ са компетентни да издават
наказателни постановления.
Недоказано по делото се явява релевираното още в жалбата възражение,
че АУАН не е предявен на санкционираното лице. Видно от АУАН, препис от
същия е връчен на нарушителя в деня на съставянето му, за което
обстоятелство нарушителят е положил собственоръчно своя подпис.
Съдът не приема за основателни възраженията на пълномощника на
жалбоподателя, че съставянето на конкретния АУАН без свидетели
представлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание
за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Действително в хода на
съдебното следствие се установи, че АУАН е подписан само от
актосъставителя, но доколкото същият е издаден въз основа на официални
документи – констативен протокол Серия Р014 № 008971 от 27.10. 2021г.,
който констативен протокол е издаден от компетентни длъжностни лица,
действащи в кръга на техните правомощия, и като такъв има материална
доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства. С оглед
горното съдът намира, че в случая приложима се явява разпоредбата на чл.
40, ал. 4 от ЗАНН, следователно актът за установяване на административно
нарушение е валидно съставен и в отсъствие на свидетели.
Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал.1, т.1 от Закона за горите ( за
краткост - ЗГ) се наказва с глоба от 300 лева до 5000 лева, ако не е
предвидено по - тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо
лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания,
основания на тях. Съгласно чл. 190, ал. 2, т. 1 от ЗГ функциите по опазване на
горските територии, независимо от тяхната собственост се възлагат на лица с
лесовъдско образование, които имат задължение да опазват поверените им
горски територии от незаконни ползвания и увреждания. А съгласно чл. 188,
ал. 1, т. 3 от ЗГ предотвратяването и установяването на нарушения,
извършени в горските територии се извършва от служители, назначени от
общината.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
извършеното нарушение е съставомерно от обективна страна.
Констатираното деяние осъществява признаците на административно
нарушение на горското законодателство относно задължението за опазване на
поверените горски територии от незаконни ползвания и увреждания,
вследствие на което са изградени нови извозни пътища в подотдели 367 „б“,
„д“ и „к“ в землището на община И. без същите да са отразени на
технологичния план на съответните подотдели.
От представеното по делото допълнително споразумение № 7 от
01.01.2021г. към трудов договор № 37 от 07.05.2014г. се установява, че в
периода на извършване на проверката и установяване на нарушението С. Р. е
бил назначен на длъжност „горски стражар“ в Общинско горско предприятие
град И., на което е възложено стопанисването на горски територии,
собственост на община И., включително и процесните подотдели.
Установено е, че в горския участък, за който съгласно Заповед № 14 от
29.03.2021г. на Директора на Общинско горско предприятие град И. отговаря
въззивникът в качеството си на горски стражар, са били изградени временни
4
тракторни пътища с обща дължина от 1415 линейни метра и ширина 3м.,
които не са били отразени на технологичния план на подотделите.
Според по делото е въпроса дали въззивникът е годен субект на
административно наказателна отговорност за процесните нарушения.
В чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии е предвидено, че лицата по чл. 108, ал. 2 от
Закона за горите след получаване на позволително за сеч са длъжни да следят
за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и
мерки при добива на дървесина.
Съгласно чл. 108, ал. 2 от ЗГ позволително за сеч се издава на лице,
вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при
условия и по ред определени в наредбата по чл. 101, ал.3 от ЗГ.
Съгласно чл. 108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2, на което е издадено
позволително за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина,
както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определени с
наредбата по чл. 148, ал. 11 от ЗГ, до освидетелстване на лицето.
В конкретния случай въззивникът не е лице по смисъла на чл. 108, ал. 2
от ЗГ, тъй като не притежава качеството на лице, вписано в публични
регистър за упражняване на лесовъдска практика, тоест лицензиран лесовъд,
на когото е издадено позволително за сеч за процесния отдел и подотдели и
което не е упражнило контролните си правомощия съгласно чл. 108, ал. 2 от
ЗГ, а именно в случая да следи спазва ли се одобрения технологичен план за
отдела. ( в този смисъл е и Решение № 306 от 21.03.2023г. по КАНД № 1266
по описа на Административен съд София област за 2022г.)
Предвид изложеното атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 вр. ал. 2, т .1 вр. чл.
58д, т. 1 от ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 797 от 11.03.2022г., издадено
от Директора на Регионална Дирекция по горите (РДГ) град София,
упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на
земеделието и храните, с което на С. М. Р., ЕГН: **********, с адрес: град И.,
ул. „Ц.“ № ** е наложено на основание чл. 257, ал.1, пр. 1, т. 1 от Закона за
горите административно наказание „глоба“ в размер на 900 лева за нарушение
на чл. 257, ал.1, пр.1, т.1 вр. с чл. 190, ал. 2, т.1 вр. с чл. 188, ал.1, т. 3 от
Закона за горите като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
6