Р Е Ш Е Н И Е
№ 106 26.03.2018
г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на тринадесети март две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 179 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по възражение, имащо характера на жалба от А.К.С., в качеството й на управител на “Мартанет” ООД, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Начо Цанов” № 20, ет. 4 срещу Наказателно постановление № 292753 – F343224 от 16.10.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив, с което на основание чл. 53, вр. чл. 27 /чл.83/ и чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на жалбоподателя е наложена административно наказание – глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на състава на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се навеждат конкретни аргументи, сочещи на хипотеза по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, каквато била налице, тъй като представляваното от жалбоподателя дружеството не било извършвало дейност и следователно новелата на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството била приложима като по – благоприятен закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят А.К.С.,
редовно призована се явява лично и заявява, че поддържа жалбата и в хода по
същество излага съображения за нейната основателност.
Административнонаказващият орган - Директора
на ТД на НАП, град Пловдив, чрез упълномощения по делото представител – ст. юриск. С. Х. оспорва
жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност
на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което
е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след
като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на
обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
Въз основа на Писмо с вх. № 12 – 00 – 307 от 19.07.2017 г. от Агенцията
по вписванията, била предприета проверка от свид. Д.Ж.Б.,
на длъжност ст. инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково по
отношение на „Мартанет“ ООД, град Хасково. В хода на
проверката било установено, че дружеството – жалбоподател не било извършвало
дейност през 2016 г., видно от подадена в ТД на НАП – Пловдив годишна данъчна
декларация по чл. ЗКПО, обр. 1010а с вх. №
264351700569025/20.09.2017 г. След като достигнали до извод за допуснато
нарушение по чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, въз основа на
изложените факти, доколкото, от страна на „Мартанет“
ООД, град Хасково, като предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и
търговец по смисъла на Търговския закон, не бил публикуван към дата 01.07.2017
г. годишен финансов отчет за 2016 г. като такъв не бил заявен за вписване и не
бил представен за обявяване в Търговски регистър към 30.06.2017 г., на
29.09.2017 г., срещу срещу жалбоподателя, в качеството й на управител на „Мартанет“ ООД, град Хасково бил съставен, от свид. Д.Б., Акт за установяване на административно
нарушение № F343224/29.09.2017 г. за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
присъствие на жалбоподателя А.К.С., която подписала акта, без да впише
обяснения и/или възражения по него.
По отношение така съставения акт за установяване на административно нарушение е постъпило в рамките на законоустановения срок от връчването на екземпляр от него обяснение от страна на жалбоподателя, в което се сочат обстоятелства във връзка с целта на учредяване на дружеството и се поднасят извинения за констатираната некоректност към органите на НАП, която била неосъзната.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и след
като счел обясненията по акта за несъстоятелни, на основание чл. 74, ал. 1 от
Закона за счетоводството наложил процесната административна санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по
– горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът
кредитира показанията на свидетелите Д.Ж.Б. относно обстоятелствата, изложени в
АУАН и тази около неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи. Следва да се даде вяра и на показанията
на свидетеля Г.Р.Т. за изнесените от нея обстоятелства около съставяне н АУАН и
че това е станало в присъствие на представляващия по закон дружеството -
жалбоподател.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: т. 1. всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година, а по силата на чл. 16, ал. 1, т. 4 от същия закон, ръководителят на предприятието отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон. Според чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет, се наказва с глоба в размер от 200 до 3000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя, в качеството й на управител на „Мартанет“ ООД, град Хасково, е обявено от закона за наказуемо с административно наказание към датата на издаване на наказателното постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му в присъствие на жалбоподателя А.К.С.. Препис от АУАН е надлежно връчен. Факт, удостоверен с нейния подпис в разписката, съдържаща се в самия АУАН. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Доказано е, че дружеството – жалбоподател, чийто управител е
жалбоподателя не е упражнявало търговска дейност, като подадената годишна
данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за 2016 г., обр.
1010а отразява този факт, прието и от контролните органи като достоверен, а
констатациите за неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството
съответстват на събитията, осъществени и констатирани към датата на съставяне
на акта и издаване на НП.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна
признаците на състава на административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т.
1, вр. чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството, както правилно
деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган, но само формално, поради
следните съображения:
Действително, към 30.06.2017 г. и към датата
на съставяне на акта за установяване на административно нарушение, за
жалбоподателя, в качеството й на управител на „Мартанет“
ООД, град Хасково е възникнала отговорност, по отношение на съществуващото задължение да бъде заявено и
обявено в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията при МП годишен
финансов отчет за 2016 г. и това е следвало да бъде сторено най – късно до
30.06.2017 г. Нарушението по текста, визиран от актосъставителя
и наказващия орган е формално, на просто извършване чрез неизпълнение на
задължение за предприемане на определено действие, в хипотези като настоящата,
когато търговец по смисъла на Търговски закон следва да заяви и представи за обявяване в ТР в съответния срок годишен
финансов отчет за 2016 г., а именно до 30.06.2017 г. Фактът, че в случая
дружеството – жалбоподател не е упражнявало дейност през 2016 г. обаче препятства
извод за наличие на нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството и основание за отговрност към момента на настоящото произнасяне, поради
необходимост от прилагане, на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, на разпоредбата
на чл. 38, ал. 9 от Закона за счетоводството, изключваща приложението на ал. 1
– 8 от същия законов текст, като явяваща се по – благоприятен закон, приложим в
хипотези, идентични на установената.
В случая наистина не са били представени доказателства за изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството в съответния законоустановен срок или доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала точното изпълнение на задължението, като възраженията жалбоподателя в обратна насока и в контекста на обяснението за целта на учредяване на представляваното от нея дружеството, съдът счита за несъстоятелни. Деянието, обявено от чл. 74, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч. за наказуемо към датата на извършването му, съгласно принципа по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН обаче се изразява в неизпълнение задължението чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистърна ГФО, в срок до 30 юни на следващата година, което за ГФО за 2016 г, означава до 30.06.2017 г., а отговорността по чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч е и на ръководителя на предприятието. Деянието от обективна страна се осъществява чрез бездействие, но в случая, както вече бе посочено, е налице изключението по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за прилагане на принципа по ал. 1 на същия текст за именно за всяко административно нарушение да се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, тъй като няма спор, че санкционният акт не е влязъл в сила, поради обжалването му пред съда в законоустановения срок и в периода до влизане в сила е последвал по – благоприятен закон. С редакцията на чл. 38 от ЗСч., обн. ДВ.бр.97 от 05.12.2017 г. в сила от 01.01.2018 г. е приета разпоредбата на чл. 38, ал.9, т.1 от ЗСч. съгласно която алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия /а това означава и отговорността за изпълнението им по чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗСч от страна на техните ръководители/, които не са осъществявали дейност през отчетния период, каквато е настоящата хипотеза с изискването това обстоятелство да се декларира с декларация, която се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година; такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица. От друга страна, в нормата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, изм. с ДВ, бр. 92 от 2017 година, в сила от 01.01.2018 г., е прието, че алинеи 1 – 8 не се прилагат за предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, но за да се ползват от тази по-благоприятна за тях норма, предприятията имат задължението да декларират с декларация това обстоятелство, която декларация се публикува в търговския регистър в срок до 31 март на следващата година (предл. второ на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч). Тоест законодателят е въвел по-благоприятен закон, но при спазването на точно определени условия, които следва да са изпълнени кумулативно. Обстоятелството, че предприятието не е осъществявало дейност през отчетния период изглежда, че не е достатъчно за прилагане на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, а следва търговецът: да е декларирал изрично това обстоятелство, декларацията да е публикувана в търговския регистър и това да е извършено в определения от закона срок - до 31 март на следващата година, но това само на пръв поглед. В случая това изискване би означавало то да бъде изпълнено до 31.03.2017 г., което изисква да се приеме, че на закона се придава обратно действие, което е недопустимо, без да бъде изрично предвидено и по изключение. Следва да се отрази, че годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО действително има друго предназначение и се подава пред приходната администрация, но въпреки това за случаите, като настоящия, изпълва хипотезата на чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., още повече, че самите твърдения на наказващия орган са в насока, че дружеството не е извършвало дейност. В противен случай би се стигнало до неоправдано лишаване на жалбоподателя от действието на по – благоприятния за него закон, последвал нарушението и приет преди влизане в сила на наказателното постановление, поради недопустимо придаване на обратно действие за изисквания, които няма как да бъда изпълнени към дата 31.03.2017 г., но обстоятелствата, за които се отнасят, а именно, че дружеството не е осъществявало дейност, са установени по надлежния в този период ред с подаване на декларация по чл. 92 от ЗКПО, обр. 1010а.
Поради тези съображения, наказателното постановление, предмет на обжалване ще следва да бъде отменено от съда. Впрочем дори тези съображения на съда за изключението по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН от принципа по чл. 3, ал. 1 от ЗАНН да не бъдат споделени, поради липсата на формалните предпоставки за това, то оценката на законодателя за обществената опасност на деянията по визираните от органите на НАП текстове от Закона за счетоводството е до такава степен занижена в случаите, когато дружеството не е осъществявало дейност, че същите вече не съставляват нарушение и в такива хипотези само по себе си това е достатъчно да обоснове явна маловажност на тези случаи и съответно приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от съда в рамките на осъществявания контрол за законосъобразност, по отношение на отговорността на ръководителя на предприятието предвидена в чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗСч., явяващо се самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 292753 – F343224 от 16.10.2017 г. на Заместник - директора на ТД на НАП, град Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.