№ 959
гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100501446 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод жалба от А. Х. А., ЕГН ********** от гр. Б.,
понастоящем в З. - гр. Б., ул. „Индустриална“ № ** против действията на ДСИ
Таня Михова при Районен съд гр. Бургас, по изпълнително дело № 456/2021
г., изразяващи се в насочване на изпълнителни действия чрез налагане на
запор за удовлетворяване на взискателя върху несеквестируемо вземане на
парични средства в размер на 20 лева, постъпили по сметка на З. – гр. Б. за
лично ползване на жалбоподателя, предоставени от м. му Г.Г.К..
Жалбоподателят моли съда да отмени действията на ДСИ Таня
Михова.
По делото не са постъпили възражения от ГД Изпълнение на
наказанията – Бургас.
В срока предвиден в чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от
ДСИ Т. Михова, с които счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда
да я остави без уважение. Излага съображения.
Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо право на жалба и отговаря
на изискванията на закона.
1
Жалбата първоначално е подадена пред Административен съд – Бургас
на 29.07.2022 г., който с определение №1304/03.08.2022 г. по адм.дело
№1320/2022 г. е прекратил производството пред Административния съд и е
изпратил делото на Окръжен съд – Бургас за разглеждане на жалбата на А. А..
Страната е поискала освобождаването й от внасяне на държавна такса
в размер на 25 лева, като е отправил искане по чл.83 ал.2 от ГПК,
представяйки две декларации и заявление.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.
Изпълнително дело № 456/2021 г. е образувано с разпореждане на
ДСИ Таня Михова въз основа на молба и приложен изпълнителен лист №89
от 26.02.2021 г. по искане на ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София
чрез пълномощник Тодор Чанев – ст. юрисконсулт в Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ – гр. Бургас. Видно от приложеното
изпълнително дело, на 07.05.2021 г. жалбоподателят е получил изпратената
му от ДСИ покана за доброволно изпълнение в З. – гр. Б.. В последствие
съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника и сумите за лично ползване в касата на З., което е станало на
10.02.2022 г. На 18.02.2022 г. е получен отговор от З. – Б., че жалбоподателят
не работи, не получава трудово възнаграждение и запора не може да бъде
удържан. На 01.06.2022 г. от З. гр. Б. е постъпила сума в размер на 20 лева с
основание заплащане „запор на А. А.“, която сума е разпределена по делото и
изплатена на взискателя.
С оглед на така изложената по делото фактическа обстановка съдът
намира, че подадената жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.435 ал.2 т.2
от ГПК е във връзка с чл.446 и чл.446а от ГПК, които разпоредби касаят
секвестируемостта на вземанията. С оглед обстоятелството, че длъжникът не
работи и не са извършвани удръжки от възнаграждението му, не се касае за
въздействие върху несеквестируеми средства.Законодателят е дал възможност
на длъжниците по изпълнителни дела с посочените по-горе разпоредби да се
гарантира наличието на средства за личната издръжка както на длъжника,
така и на членовете на семейството му, като са определени минимуми на
приходи от труд, пенсия, помощи и обезщетения, които не могат да служат за
2
удовлетворяване на взискателите. В случая предадените 20 лева не касаят
несеквестируемо имущество, тъй като същите изхождат от м.та на длъжника
и по отношение на тях не се разпростира действието на чл.436 и следващите
от ГПК. Що се отнася до твърденията за извършено прихващане по смисъла
на чл.103 и следващите от ЗЗД по твърдения на жалбоподателя, съдът намира,
че няма данни за извършено прихващане на две насрещни парични
задължения. За да е налице прихващане трябва да има изрично
волеизявление, което да е отправено от един правен субект към друг, а по
делото не се установява ГД „Изпълнение на наказанията“ да е направила
волеизявления за прихващане, която от своя страна няма задължение към
жалбоподателя. В този смисъл възраженията за незаконосъобразно
приложение на чл.103 от ЗЗД са неоснователни.
С оглед на изложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна, което налага същата да бъде оставена без уважение.
Що се отнася до искането на жалбоподателя за освобождаването му от
внасяне на държавна такса от 25 лева, настоящата инстанция намира същото
за основателно, тъй като са налице предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСВОБОЖДАВА жалбоподателят А. Х. А., ЕГН **********,
понастоящем в З. – гр. Б., от задължение за внасяне на държавна такса в
размер на 25 лева по сметка на БОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Х. А., ЕГН ********** от
гр. Бургас, понастоящем в З. - гр. Б., ул. „Индустриална“ № **, против
действията на ДСИ Таня Михова при Районен съд - гр. Бургас, по
изпълнително дело № 456/2021 г., изразяващи се в насочване на
изпълнителни действия чрез налагане на запор за удовлетворяване на
взискателя върху несеквестируемо вземане на парични средства в размер на
20 лева, постъпили по сметка на З. – гр. Б. за лично ползване на
жалбоподателя, предоставени от м. му Г.Г.К.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4