№ 18727
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110130707 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Т. М. с ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. П. П., срещу „С К К Г“ АД, ЕИК *****, с която е предявен
иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата в сключен между страните договор за паричен заем №
106791/24.02.2023г, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
неизпълнение на задължение на кредитополучателя да представи
обезпечение, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и
накърняване на добрите нрави, и като неравноправна. Претендира се
присъждане на разноските по производството.
В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответната страна, с който се
оспорва наличието на облигационно правоотношение, със съдържанието,
посочено в исковата молба. При условията на евентуалност поддържа, че
клаузите на договора са действителни, в т.ч. процесната, поради което
исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по така предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД
за прогласяване нищожността на клаузата /чл.2, пар.8/ в сключен между
страните договор за паричен заем № 106791/24.02.2023г., предвиждаща
заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на задължение на
кредитополучателя да представи обезпечение, поради противоречие със
закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, и като
1
неравноправна.
От изготвеното и прието по делото заключение по ССчЕ, което настоящият
съдебен състав изцяло кредитира, се установява по безспорен начин, че между
страните по производството е бил сключен договор за потребителски кредит, с
посоченото в исковата молба, съдържание. Ищцата е усвоила сумата в размер
на 1200 лв., която е следвало да върне на дванадесет равни месечни вноски, по
126,38 лв., всяка. Съгласно чл.2, пар.8, при непредставяне на обезпечение се
дължи сума в размер на 808,08 лв., платима разсрочено с всяка дължима
месечна вноска по договора за кредит.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за нищожност
на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за предоставяне
на обезпечение. Съдът намира, че уговореното по сключения между страните
договор за потребителски кредит, предоставяне на обезпечение, представлява
разход по кредита, който неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по
договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход
по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Следователно неустоечната клауза се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочена в договора за кредит и включена в ГПР. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така
уговореното клауза за неустойка при непредставяне на обезпечение, по
същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по
договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
уговорената между страните клауза за неустойка при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение по кредита - чл.2, пар. 8 от
договора, е нищожна на твърдяните от ищеца основания.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 409,59 лв. за
внесена държавна такса и за депозит за вещо лице, като на основание чл.38,
2
ал.2 ЗАдв. в полза на адв. П. П., следва да се присъди сумата от 448,98 лв. -
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване на добрите
нрави, и като неравноправна, клаузата за неустойка, обективирана в чл.2,
пар.8 от Договор за паричен заем № 106791/24.02.2023г., сключен между М. Т.
М. с ЕГН ********** и „С К К Г“ АД, ЕИК *****.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, “С К К Г“ АД, ЕИК *****, да
заплати на М. Т. М. с ЕГН **********, сумата от 409,59 лв., разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗАдв., “С К К Г“
АД, ЕИК *****, да заплати на адвокат П. И. П. при АК - Х, с ЛНА: *****,
сумата от 448,98 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3