№ 45276
гр. София, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело
№ 20231110137448 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба, подадена от адв. Н. К., в качеството й на процесуален
представител на длъжника В. Н. К., с искане за допълване на постановеното по настоящото
дело Определението от 26.06.2024 г., с което е обезсилена издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските. В молбата се
посочва, че в полза на длъжника по делото са оказани безплатна правна помощ и съдействие
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв по силата на договор за правна помощ, като с възражението е
претендирано присъждане на тези разноски съгласно приложени договор и списък по чл. 80
ГПК. Предвид това и с оглед обезсилване на заповедта за изпълнение се отправя искане за
допълване на определението в посочената част.
В депозирания в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК писмен отговор насрещната страна –
заявителят [фирма], чрез пълномощника си юрк. Н., оспорва искането като неоснователно,
посочвайки, че по своя характер подаването на възражение по чл. 414 ГПК е формална
предпоставка за прерастване на производството в двустранно и състезателно такова, а не е
израз на материалноправна защита на длъжника. Предвид това, сторените разноски във
връзка с това действие не следва да са съизмерими със заявения за защита материален
интерес от значение единствено при определяне разноските, следващи се на заявителя.
Поддържа се, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а размерът на
минималното адвокатско възнаграждение по заповедното производство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде определено съгласно установеното в чл. 6, т. 5 от
Наредбата. В отговора се излагат подробни съображения поради които заявителят намира за
неприложима разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв, препращаща към Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като несъответна на правото на ЕС.
Отправено е искане молбата да бъде оставена без уважение, а при присъждане на
адвокатски хонорар, то същият да бъде определен в размер на 50 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално
допустимо като релевирано в законоустановения едноседмичен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и
от легитимирана страна с правен интерес – пълномощника на длъжника по делото за
1
присъждане на разноски за оказана безплатна правна защита. С оглед изложените в същата
доводи, съдът намира, че се касае за искане за допълване на постановеното по делото
определение от 26.06.2024 г., тъй като се твърди, че такова искане е направено от длъжника с
депозираното по делото писмено възражение по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл по
същото.
По същество искането се явява частично основателно, предвид следните
съображения:
Настоящото производство е образувано по заявление, подадено от [фирма] с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Н. К..
Съдът е уважил изцяло заявлението и по делото е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2023 г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора следните суми: 1 369,61 лева, представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № *** от 10.12.2019 г., сключен с [фирма], ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2023 г. до изплащане на вземането,
332,65 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.11.2020 г.
до 31.12.2021 г., 524,60 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.11.2020 г. до
29.06.2023 г., държавна такса в размер на 44,54 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева - разноски по настоящото дело, произтичащи от договор за
потребителски кредит № *** от 10.12.2019 г., сключен с [фирма] и договор за предоставяне
на поръчителство, сключен с [фирма], вземанията по който са прехвърлени в полза на
заявителя с приложение № 1 от 14.11.2022 г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.02.2022 г.
По делото в срок е постъпило писмено възражение от длъжника В. Н. К., чрез
пълномощника й адв. Н. К., с което вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени по
основание и размер. С възражението е направено искане за присъждане в полза на адв. К. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева. Към
възражението е представен Договор за правна защита и съдействие от 11.01.2024 г., сключен
между длъжника и адв. К. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
представителство по настоящото дело. В т. 3 „възнаграждение“ е отразено, че услугите по
договора ще бъдат предоставени безплатно от адвоката на клиента на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв, като клиентът декларира, че е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв, за което е изготвена и самостоятелна декларация.
С разпореждане от 26.02.2024 г. съдът е указал на заявителя възможността в
едномесечен срок от получаване на препис от разпореждането да предяви иск за
установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, издадена по
делото, предвид депозираното от длъжника писмено възражение.
С Определение от 26.06.2024 г. издадената по делото Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.07.2023 г. е обезсилена, поради това, че в указания
му едномесечен срок дружеството – заявител не е предявило искове за установяване
съществуването на вземанията си, респ. не е депозирало в срок доказателство за това.
С оглед изхода на делото – обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
основанието за това – непредявяване от страна на заявителя на установителни искови
претенции за вземанията, удостоверени в същата, съдът намира, че поначало на длъжника се
следват сторените разноски – по арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.
Изясни се, че същият е представляван в производството от адв. Н. К. на основание
договор за правна защита и съдействие от 11.01.2024 г., в който страните изрично са
уговорили, че последната ще бъде предоставена безплатно от адвоката на основание чл. 38,
2
ал. 2 ЗАдв, тъй като доверителят е материално затруднено лице, което обстоятелство същата
е декларирала с договора и с нарочна декларация а адвокат К. се е съгласила да представлява
клиента безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че представянето на
договора за правна защита и съдействие, в който изрично е вписано, че правната защита се
оказва от адвоката на клиента безплатно, както и основанието за това – доверителят е
материално затруднено лице, е достатъчно, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза
по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – в т. см. Определение № 337 от 18.10.2018 г. на ВКС по т. д. №
2221/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4735/2019 г.,
II г. о., ГК, Определение № 395 от 9.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1314/2018 г., II т. о., ТК. В
допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая от страна на заявителя не
са представени доказателства, опровергаващи наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, следващо се на
адв. К. за осъщественото процесуално представителство на длъжника по делото, съдът
съобрази конкретно извършените от пълномощника на длъжника процесуални действия,
изразяващи се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК, поради което намира, че
следващото се адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в минимален размер от
200 лева, установен в разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (съгласно
приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими по
аналогия съгласно § 1 от ДР на същата, съображения в който смисъл са възприети в
Определение № 1292/16.02.2022 г. по ч. гр. дело № 13860/2021 г. на СГС, II-А въззивен
състав, Решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II-Д въззивен
състав, Определение № 3262/01.10.2017 г. по в. гр. д. № 3474/2017 г. на САС и определение
№ 11614/16.11.2022 г. по ч. гр. дело № 11675/2022 г. по описа на СГС, I-И състав.
В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на
чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния размер на следващото се адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението, остава неприложима спрямо
дължимото възнаграждение за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез
депозиране на възражение по чл. 414 ГПК, която форма на защита не е обусловена от
материалния интерес. Възражението по чл. 414 ГПК не се постановява в самостоятелно
състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на
кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи
възраженията си за неоснователност на иска. В проведеното заповедно производство
извършеното от пълномощника на длъжника процесуално действие се изчерпва единствено
с подаването на възражение.
Същевременно съдът намира, че макар с оглед даденото разрешение в Решение на
Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. по отправено преюдициално запитване при
определяне на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско
възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на
разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът да не е обвързан от посочените в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимални размери, като възнаграждението следва да бъде определено при
съобразяване фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената
работа, то при съобразяване с предмета на делото и извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител и участието му в процеса, при отчитане на
положените усилия от пълномощника на страната, така определеното възнаграждение е
справедливо и не следва да бъде намалявано под минималния размер, установен в
3
Наредбата.
По изложените съображения, процесното искане следва да бъде уважено частично,
като предвид липсата на произнасяне по този въпрос в определението на съда от 26.06.2024
г., същото следва да бъде допълнено и заявителят да бъде осъден да заплати на длъжника
сумата от 200 лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, и да бъде оставено
без уважение в останалата част.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното по настоящото ч. гр. дело
№ 37448/2023 г. по описа на Софийски районен съд, I-во Гражданско отделение, 51-ви
състав Определение № 26278/26.06.2024 г., като ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 ЗАдв, да заплати на адв. Н. К. от Софийски адвокатска колегия, с личен номер ***
и със съдебен адрес: [адрес], сумата от 200 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на длъжника по делото В. Н. К.,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителката по чл. 248, ал. 1 ГПК в
останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4