О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил, 01.11.2019
г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
разгледа докладваното от съдия Савова в. ч. гр. д. № 481 по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274,
ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано
по въззивна частна жалба подадена от Т.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***,
действаща чрез пълномощника адв. Ю. С., срещу Определение № 1290/09.09.2019 г.,
постановено от Районен съд - Дупница по гр.д. № 1501/2019 г. по описа на съда.
С
оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е прекратил производството по
гр.д. № 1501/2019 г. поради недопустимост на предявения иск и е върнал исковата
молба, приемайки че между същите страни и досежно същия процесен имот има
влязло в сила решение №600/21.11.2017 г., постановено по гр.д.№699/2017 г. по
описа на ДнРС, с което са отхвърлени предявените от Т.Х. срещу П. Т. искове с
правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.108 ЗС. Приел е също така, че не е
налице правен интерес за ищцата от предявяване на установителен иск за
нищожност на договор, по който същата не е страна, както и че по отношение на
ищцата има по-ефективен способ за защита, а именно иск по чл.108 ЗС.
В частната
жалба се излага подробно становище във връзка с правилността на постановеното
определение, като се иска от въззивния съд да го отмени и да върне делото на районния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия. Счита се, че в настоящия случай не може да се
приеме, че е налице сила на пресъдено нещо за предявяване на иск по чл.108 ЗС,
доколкото в първоинстанционното съдебно решение по гр.д.№699/2017 г. по описа
на ДнРС на стр.8, последен абзац съдът е приел: „Поради неоснователността на
иска по чл.26, ал.2, предл. 1-во ЗЗД на посоченото от ищцата основание,
неоснователен се явява и предявения от нея иск с правно основание чл.108 ЗС,
доколкото същата обосновава основателността му с основателността на иска по
чл.26, ал.2, предл. 1-во ЗЗД“. Частният жалбоподател твърди също така, че в
съответствие с принципа на диспозитивното начало, ищецът определя съм търсената
защита и при евентуална основателност на предявения иск за нищожност пред него
е налице правната възможност да предяви последващ иск по чл.108 ЗС. Изтъква се,
че в константната съдебна практика е прието, че когато самият ищец твърди, че е
собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна по договора, чиято
нищожност цели, той има правен интерес от обявяването на нищожността на
договора.
Въз основа
на всичко гореизложено, счита, че обжалваното определение е неправилно поради
неговата незаконосъобразност и моли същото да бъде отменено.
При
преценка на основателността на частната жалба, въззивният съд взе предвид
следното:
Настоящата
инстанция счита, че частната жалба е подадена от страна с правен интерес в
предвидения от закона срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, съдът я приема за основателна по следните съображения:
Производството
по гр.д.№1501/2019г. по описа на Районен съд –
Дупница е образувано по искова молба, подадена от Т.И.Х., чрез
пълномощника адв. Ю. С., срещу
П. И.Т., с която е предявен иск с правно основание чл.26,
ал.1 ЗЗД с искане да бъде прогласена нищожността поради противоречие със
закона на договор за покупко – продажба
на недвижим имот, оформен в нотариален акт №74, том III, дело №798/1993 г. на С. М. –
нотариус при Районен съд – Дупница, с който И. А. Т. и Н.
И. Т. са
продали на П. Т. следния
имот: „сутеренен етаж от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата състояща се от
сутеренен етаж и жилищен етаж, който сутеренен етаж се състои от две стаи и
коридор, ведно с тавански етаж от пристройката към описаната жилищна сграда,
цялата пристройка състояща се от сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който
тавански етаж се състои от хол, кухня-трапезария и баня-тоалетна, построени в
парцел XVIII за имот пл.№4135, кв.240 по плана за гр. Дупница, с площ от 975
кв.м.“ .
С
Решение №600 от 21.11.2017 г., постановено по гр.д.№699/2017 г. по описа на РС
– Дупница /потвърдено с Решение №136 от 20.06.2018 г., постановено по
в.гр.д.№19/2018 г. по описа на ОС – Кюстендил, недопуснато до касационно
обжалване с определение №903 от 21.11.2018 г. по гр.д.№3339/2018 г. на ВКС, IV
г.о./ са отхвърлени предявените от Т.И.Х. ,ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
*** срещу П. И. Т., ЕГН **********,
с постоянен адрес: гр. ***, искове
с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 108 ЗС- за прогласяване за нищожен договор за
покупко-продажба на недвижим имот - „Сутеренен етаж от едноетажната масивна
жилищна сграда, цялата състояща се от сутеренен етаж и жилищен етаж, който
сутеренен етаж се състои от две стаи и коридор, ведно с таванския етаж от
пристройката към описаната жилищна сграда, цялата пристройка състояща се от
сутерен, жилищен етаж и тавански етаж, който тавански етаж се състои от хол,
кухня - трапезария и баня - тоалетна, построени в парцел XVIII за имот пл. №
4135, кв. 240 по плана на гр. Дупница, с площ от 975 кв.м., оформен в
Нотариален акт № 74, том III, дело № 798/1993г. на Сийка Милева - нотариус при
Районен съд Дупница, за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата е собственик на сграда с идентификатор 68789.13.548.3, със застроена
площ от 107 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – многофамилна,
изградена в Поземлен имот е идентификатор 68789.13.548, по КК и КР па
гр.Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД па АГКК,
последно изменение със Заповед № 18-2196-18.03.2016г. на Началника на СГКК -
Кюстендил, адрес на поземления имот: гр. ***, с площ от 1248 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
метра/, стар идентификатор: 68789.13.102; 68789.13.101, номер по предходен
план: 4135, кв. 240, парцел: XVIII, при съседи: 68789.13.431, 68789.13.100,
68789.13.103, 68789.13.104, 68789.13.105, 68789.13.108” и осъждане на ответника
да й предаде владението на стая, мазе и помещение за гориво от първоначално
изградената сграда и тавана от първоначалната сграда и пристройката към нея,
като неоснователни.
С
Определение №1030/17.07.2019г., постановено по гр.д. № 1501/2019г. по описа на
Районен съд Дупница е прекратено производството по делото поради недопустимост
на предявения иск и е върната исковата молба на ищеца Т.Х.. За да мотивира
извода си Районен съд – Дупница намира, че по отношение на въведения спор е
налице сила на пресъдено нещо – спорът е разрешен с влязло в сила решение и не
може да бъде пререшаван. Между този иск и решеният по-рано с влязло в сила
Решение №600/21.11.2017г. по гр.д. 699/2017г. по описа на ДРС спор е налице
идентичност по отношение на страните, обстоятелствата и искането.
Така
постановеното прекратително определение е отменено от ОС – Кюстендил с
определение от 12.08.2019 г., постановено по в.ч.гр.д.№411 по описа за 2019 г.
и делото е върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С
обжалваното в настоящото производство определение № 1290 от 09.09.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1501/2019г. по описа на Районен съд Дупница, съдът
отново е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба,
приемайки че между същите страни и досежно същия процесен имот има влязло в
сила решение №600/21.11.2017 г., постановено по гр.д.№699/2017 г. по описа на
ДнРС, с което са отхвърлени предявените от Т.Х. срещу П.Т. искове с правно
основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.108 ЗС.Приел е също така, че не е налице
правен интерес за ищцата от предявяване на установителен иск за нищожност на
договор, по който същата не е страна, както и че по отношение на ищцата има
по-ефективен способ за защита, а именно иск по чл.108 ЗС.
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав от правна приема
следното:
Предметът
на двете дела е установяване наличие или не на основание за нищожност на един и
същ договор за покупко-продажба на недвижим имот, индивидуализиран по-горе, но
докато по първото дело ищецът е целял прогласяване нищожността на договора,
поради невъзможен предмет, то във втория иск въведеното правно основание, на
което ищецът настоява същият договор да бъде обявен за нищожен, е противоречие
със закона,т.е. за ищцата не е налице процесуална пречка да предяви нищожност
на процесния договор за покупко – продажба на недвижим имот на друго правно
основание, а именно противоречие със закона.
Свързвайки
основателността на иска с правно основание чл.108 ЗС с основателността на иска
за прогласяване нищожността на процесния договор на соченото от ищеца
основание, районният съд впоследствие неправилно е приел, че е налице идентитет
между двете дела, тъй като при последващото гр.д. №1501 по описа на ДнРС за
2019 г. е посочено ново правно основание, на което се иска прогласяване
нищожността на договора за покупко – продажба на недвижимия имот. Ако искът
бъде уважен на соченото от ищеца основание, то същият впоследствие има правната
възможност да предяви осъдителния иск по чл.108 ЗС, позовавайки се на
нововъзникналото основание, а именно прогласената нищожност на договора поради
противоречието му със закона. От тук следва и погрешността на извода на
районният съд, че ищцата няма правен интерес от предявяване на иска за
нищожност на процесния договор, по който същата не е страна. Относно
допустимостта на този иск в тази част, е налице съдебна практика, обективирана
в решение № 397 от 03.10.2012 г. по гр.д. № 1604/2011 г. на ВКС, ІV г.о. В него
е прието, че съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно
право, когато има интерес от това, а съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, освен в
изрично предвидените от закона случаи, никой не може да предявява от свое име
чужди права пред съда. За ищеца, предявил установителен иск за прогласяване
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот е налице правен интерес и
той е процесуално легитимиран да предяви този иск, когато твърди и представя
доказателства, че е собственик на целия процесен имот, макар и да не е страна
по договора. В този случай ищецът брани правото си на собственост, тъй като с
предявения иск за нищожност се домогва до постановяването на положително за
него съдебно решение, с което със силата на пресъдено нещо да бъдат отречени
правните последици на атакувания договор – неговото облигационно действие между
страните по договора, и най-вече – вещно-прехвърлителният ефект на договора,
имащ за предмет имота, претендиран като собствен на ищеца. По делото ищцата
представя доказателства в тази насока, а именно нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №76, том
III, дело №800 от 1995 г. на Нотариус при Районен съд гр. Дупница.
Погрешен
е и изводът на районния съд, че с предявения установителен иск за прогласяване
нищожността на процесния договор, ищцата не би защитила в пълна степен правата,
че същият не би породил целеният правен ефект, съответно няма правен интерес от
иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца или ако в неговото
разположение има друг по-ефективен способ за защита, сочейки като такъв иска по
чл.108 ЗС. В случая определящ е принципът на диспозиитвното начало в
гражданския процес. Диспозитивното начало се определя най-общо в съдебната
доктрина по следния начин – съдът дава
защита тогава, дотолкова и до когато защита се иска от заинтересованата страна.
След като съдът е сезиран с искане за защита на накърнено право, то същият
следва да разгледа искането, стига то да е процесуално допустимо.
В
случая предявеният установителен иск по чл.26, ал.1, предл 1-во ЗЗД е допустим
и страната би постигнала целения със същия правен резултат, а именно
установяване нищожността на процесния договор поради противоречието му със
закона, респ. да бъдат отречени правните последици на атакувания договор –
неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече –
вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота,претендиран
като собствен на ищеца. Как ищцата
впоследствие ще реализира своето право на защита на накърнените й права, дали
чрез предявяване на ревандикационен иск на вече породеното ново основание, е
въпрос, който в настоящото производство не стои и съдът не следва да отказва
правна защита по един надлежно предявен и допустим иск.
По
изложените съображения, атакуваното определение ще бъде отменено и делото ще се
върне на Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Мотивиран
от горното, Кюстендилския окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №1290/09.09.2019г., с
което е прекратено производството по гр.д. № 1501/2019г. по описа на Районен
съд - Дупница и е върната исковата молба , по която е образувано, на
ищцата Т.И.Х..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за
продължаване съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.