№ 1186
гр. Варна, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20233100501161 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 27898/12.04.2023 г. , подадена от
„ДАРКСТРОЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище с. Яребична,
общ. Аксаково, обл. Варна, чрез адв. М. Г., против Решение № 908/20.03.2023
г., постановено по гр.д. № 12488/2022 г. по описа на РС – гр. Варна, 48-ми
състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК,
вр. чл.266 ЗЗД срещу „ИЗОЛАЦИИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5863,88 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност
на извършени в периода 01.01.2022г. – 19.02.2022г., въз основа на трайни
търговски отношения между страните, СМР в обект „Военно поделение
Приселци", описани в Протокол/Акт за извършени СМР от 21.02.2022г., за
която сума е издадена фактура №**********/18.03.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда –
27.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6736/2022г. по описа на ВРС.
Във въззивната жалба се застъпва становище, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че съдът е достигнал до
неправилни изводи, като е приел, че от събраните доказателства не може да
се приеме наличието на неизпълнено задължение от страна на ответника и че
включването в счетоводството на ищцовото дружество на процесната фактура
и отразяването й в съответните счетоводни дневници съставлява
доказателство за съществуването на самия договор, за неговото изпълнение и
1
приемане на работата по него, но само ако това е сторено и в счетоводната
отчетност на ответника, за което ищецът не е ангажирал доказателства. Сочи
се, че след като ответникът още с отговора на исковата молба е изрично
отрекъл договорка между страните за извършване на описаните в Протокол /
Акт за извършени СМР от 21.02.2022 год., получаването на процесната
фактура и съответно неосчетоводяването й в счетоводството си, то
безпредметно би се явило искането за провеждане на ССчЕ за установяване
на факта осчетоводена ли е процесната фактура в счетоводството на
ответното дружество. Относно приетата от ВРС липса на доказателства за
твърдението за сключени между страните отделни самостоятелни договори за
изработка на дейностите, обективирани в Протокол / акт за извършени СМР
от 21.02.2022 год. дейности, се изразява становище, че подобно твърдение не
е отправяно. Въведеното твърдение е било относно наличие на трайно
търговско партньорство по предходни строителни обекти, като за конкретния
случай писмен договор не е подписван. Твърди се още, че „ДАРКСТРОЙ
ГРУП“ ЕООД е закупувал и транспортирал до обекта за своя сметка
необходимите строителни материали, след което ги е влагал в обекта и е
извършвал възложените му СМР. Въззивникът разяснява практиката,
установена между страните, а именно: периодичното съставяне на подобни
протоколи, съдържащи цена на вече закупени материали, цена на техния
транспорт до обекта и цена на вложения в обекта труд, които протоколи са
изпращани по електронен път до възложителя „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД, след
което и при липса на възражение, е издавана фактура, която е била заплащана
от „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД. По същия ред били издадени и процесният протокол
и фактура, но плащане по тях не било постъпило. Относно свидетелските
показания въззивникът намира, че те потвърждават извършването на работата
в посочения обем, период от време и място. За неправилен се счита изводът
на ВРС, че предвид липсата на подписи на представител на ответното
дружество във фактура № **********/18.03.2022 год. и Протокол / акт за
извършени СМР от 21.02.2022 год., предявеният иск следва да се отхвърли
като неоснователен. Излага становище, че всички събрани доказателства по
делото обосновават основателността на исковата претенция. По същество,
моли да бъде отменен първоинстанционния съдебен акт и за решение, с което
да бъде уважен искът. Претендира разноски, сторени в двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ИЗОЛАЦИИ“ ЕООД, с който се изразява становище, че
решението на ВРС е правилно, законосъобразно и мотивирано, а подадената
срещу него жалба – неоснователна. Претендира се отхвърляне на въззивната
жалба и потвърждаване на решението. Достигнатите правни изводи от съда се
считат за правилни, тъй като не е доказано наличието на облигационни
отношения между страните по конкретната сделка. За неподкрепено от
събраните доказателства по делото се сочи и твърдението на ищеца, че е
изпълнил описаните в протокола за извършени СМР дейности. По отношение
на свидетелските показания въззиваемата страна посочва, че те визират
извършването на работата в различен период от време от този, обективиран в
протокола и представената фактура. Поради изложеното, се поддържа извода,
че не са ангажирани доказателства, които да установят възникналото валидно
договорно правоотношение между страните, водещо до обвързване на
въззиваемата страна. В заключение, моли да бъде постановено решение, с
което да бъде потвърден първоинстанционният съдебен акт. Претендира
разноски.
2
В открито съдебно заседание въззивната жалба и отговорът се
поддържат.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от
„ДАРКСТРОЙ ГРУП" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в с. Яребична
срещу „ИЗОЛАЦИИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Варна иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 266 ЗЗД за приемане на установено
в отношенията между страните съществуване на вземане в полза на ищеца за
сумата от 5863,88 лева с ДДС, представляваща незаплатена стойност на
извършени в периода 01.01.2022г. – 19.02.2022г., въз основа на трайни
търговски отношения между страните, СМР в обект „Военно поделение
Приселци", описани в Протокол/Акт за извършени СМР от 21.02.2022г., за
която сума е издадена фактура № **********/18.03.2022г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда –
27.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6736/2022г. по описа на ВРС.
Твърденията в исковата молба са идентични на изложеното и във
въззивната жалба.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Възразил е, че договорно правоотношение между страните за процесното
вземане не е възниквало.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съобразно чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да заплати
възнаграждението за приетата работа.
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да
установи възникнала между страните валидна облигационна връзка по
договор за изработка, точно изпълнение на задълженията си по него и
приемане на работата от възложителя.
Съобразявайки наведените във въззивната жалба оплаквания и
анализирайки ангажираните по делото доказателства, съставът на въззивния
съд намира, че правилно е установена изложената в първоинстанционното
3
решение фактическа обстановка и споделя правните изводи на
първоинстанционния съд по същество на спора.
Представените от ищеца писмени доказателства - фактура № 116 от
18.03.2022 г. за сумата то 5863,38 лв. и изготвен протокол/акт за извършени
СМР от 21.02.22г. са едностранно изготвени и подписани от ищеца,
респективно не могат да установят възникването на двустранна облигационна
връзка между страните за обективираните СМР, както и приемане на работата
от страна на въззиваемото дружество.
Показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел Добри Радев
също не са годни да установят извършване на твърдяната от ищеца работа,
тъй като претенцията е за извършени работи през м. януари и февруари
2022г., а свидетелят излага, че е работил на процесния обект от ноември,
декември 2022г. Т.е., гласните доказателства са неотносими към заявения от
ищеца период и други, извън описаните доказателства, не са ангажирани от
ищеца в подкрепа на твърденията му.
С оглед изложеното, наведените във въззивната жалба оплаквания се
явяват неоснователни, а предявеният иск недоказан.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, въззивният
съд намира въззивната жалба за неоснователна и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер от
890лв.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №908/20.03.2023г., постановено по гр.д.
№12488/2022г. по описа на Районен съд – Варна, 48-ми съдебен състав.
ОСЪЖДА „ДАРКСТРОЙ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
с. Яребична, общ. Аксаково, обл. Варна, да заплати на „ИЗОЛАЦИИ" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 54, бл. 1, ет. 2,
ап. 6, сумата от 890 лв. /осемстотин и деветдесет лева/, представляваща
разноски във въззивното производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1
ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5