Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на тринадесети май 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Деница Кръстева
и прокурора Александър Атанасов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 824/2021г.
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител – ст.ю.к.К.Л.-А.,
против Решение № 260346/10.03.2021г. по АНД № 14/2021г. по
описа на Варненския районен съд, постановено ІV-ти с-в, с което е отменено
Наказателно постановление /НП/ № 20-0819-003415/02.10.2020г. на Началник група
към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“, с което на Г.С.Г., ЕГН **********,***,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на осн.
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
Касаторът твърди,
че въззивното решение е незаконосъобразно, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Счита за неправилен извода на съда, че липсва
субективния елемент от състава на
деянието. Сочи, че доказателствата по делото безспорно установяват, че
наказаното лице е било водач на автомобил с прекратена регистрация, което
обстоятелство не се оспорва от Г.. Твърди, че липсата на изрично уведомяване за
прекратяване на регистрацията не води до отпадане отговорността по чл.140 ал.1
от ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл.143 ал.15 от с.з. не изисква такова. Като
правоспособен водач, лицето е следвало да се убеди, че управлявания от него
автомобил съответства на изискванията на закона и едва тогава да го управлява.
Счита, че деянието е съставомерно и при непредпазлива форма на вина. На
изложените основания претендира отмяна на въззивното решение и потвърждаване на
НП. В депозирана за с.з. писмена молба, жалбата се поддържа. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение за две съдебни инстанции. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
претендирано от ответника по касация.
Ответникът по
касационната жалба – Г.С.Г., в представени по делото чрез пълномощник – адв.Ж.Г.
писмени бележки, оспорва последната. По подробно изложени съображения счита
решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се
остави в сила.
Представителят на
ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от страна по делото, за която е
налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
ВРС е бил сезиран с
редовна жалба от Г.С.Г. срещу гореописаното НП. Съдът е установил от фактическа
страна, че при извършена на 16.06.2020г. проверка от служител в Сектор ПП
при ОД на МВР Варна било установено, че Г.Г. управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ В 1708 ВА, със служебно прекратена на 13.01.2020г. регистрация,
на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП. За констатираното на лицето бил съставен
АУАН, в който деянието било квалифицирано като нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Актът бил надлежно предявен на
въззивника, който не вписал в съдържанието му възражения. АУАН бил изпратен на
ВРП с оглед престъпление по чл.345 ал.2 от НК. С постановление от 27.07.2020г.
прокурор при ВРП е отказал да образува досъдебно производство, като препис от
постановлението е изпратен на ОДМВР –
Варна. На 02.10.2020г. е било издадено и процесното НП, с което административнонаказващия
орган /АНО/ като е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената
правна квалификация, наложил на лицето глоба в размер на 200 лв., съобразно
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП.
Съдът е приел, че
описаната фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото
доказателства. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетенти органи
и в предвидените от закона срокове. За да отмени НП, съдът е приел, че същото е постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Приел е, че автомобилът
е бил с поставени регистрационни табели, поради което и за неговия ползвател не
са били налице обективни данни по отношение на липсата на регистрация по
надлежния ред, т.е. няма как да се презюмира, че у въззивника е било налице
знание, че управлява служебно дерегистриран автомобил.
Съобразно преобладаващата
практика на административните съдилища в страната и на основание чл.8, ал.1 от ЗСВ, настоящият състав намира, че следва да уважи касационната жалба.
Законът за движението по
пътищата изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се движат
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани /чл.140, ал.1/ и
предвижда наказание за водачите, които управляват МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред /чл.175, ал.3, пр.1/.
Надлежният ред за регистриране
на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства /Наредбата/.
В конкретния случай наказаното
лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек
автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на
което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по
чл.175, ал.3, пр.1, във вр. чл.140, ал.1 от ЗДвП. Без правно значение за
субективната страна на нарушението е обстоятелството дали ответникът по
касационната жалба е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на
автомобила, т.е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е
с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация по чл.143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация
на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението
на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това.
Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в
автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява
собственикът на МПС за това по аргумент на противното от чл.18б, ал.2 от
Наредбата. Обстоятелството, че ответникът по касационната жалба е управлявал
автомобила с поставени регистрационни табели не изключва вината му за
управление на МПС с прекратена регистрация. Г., като водач притежаващ СУМПС, е следвало да
знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е
видно, че той е придобил собствеността върху МПС преди повече от шест месеца,
поради което е бил длъжен в двумесечен срок от покупката на автомобила да регистрира
на свое име автомобила, съгласно разпоредбата на чл.143, ал. 15 от ЗДвП. Г. е
бил наясно, че като приобретател не е изпълнил задължението си да регистрира
закупения автомобил съобразно изискванията на закона, поради което незнанието
му за последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство
не прави деянието му несъставомерно поради липса на вина. Нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да
бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл.7,
ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, като в разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП не се изключва
наказуемостта при тази форма на вина. Управлявайки собствения си автомобил,
след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в
законоустановения срок за това, Г. е бил длъжен и е могъл да предвиди
настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната
дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно
поведение от негова страна под формата на непредпазливост. С оглед на това
следва да се приеме, че той е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което правилно и
законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Всякакво друго разбиране би означавало лицето да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, което е недопустимо.
Като е стигнал до обратните
правни изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва
да бъде отменен. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, спорът следва
да бъде решен по същество от касационната инстанция.
Нарушението и неговото
авторство са безспорно установени и правилно квалифицирани. От доказателствата
по делото е видно, че жалбоподателят се е движил с автомобил, който няма
надлежна регистрация, поради което следва да понесе отговорността си за
неспазване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. НП е съставен след отказ за образуване на
досъдебно производство и отговаря на изискванията за форма и съдържание по
чл.57, ал.1 от ЗАНН. Не са налице материалноправните предпоставки за приложение
на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретните обстоятелства по извършването на
нарушението не разкриват по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Наложените кумулативни наказания
са определени към законовия минимум, поради което не подлежат на преразглеждане
от съда.
С оглед на изложеното
обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и
своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на
касационния жалбоподател, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира, че следва да присъди на същия разноски в размер на общо 200 лв. за двете
инстанции.
Водим от горното и на
основание чл.222, ал.1, във вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260346/10.03.2021г. по
АНД № 14/2021г. по описа на Варненския районен съд, ІV-ти с-в и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-0819-003415 от 02.10.2020г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, сектор
„Пътна полиция“, с което на Г.С.Г., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.140
ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. С. Г., ЕГН **********,***, да
заплати на ОД на МВР Варна съдебно-деловодни разноски – юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции общо в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.