РЕШЕНИЕ
Номер 127802.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна29 състав
На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20203110203375 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „“ ЕООД, против НП год. издадено от Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „н.“ ЕООД е наложено
административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена
санкция” в размер на 4000 лв. за административно нарушение по чл.6 ал.2 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл.121а ал.1 т.1 б.А и ал.8
от КТ.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното
постановление и е формулирано искане за отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателя се явява и се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
1
На 26.03.2019 г., служители на ДИТ – Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство и било уставновено, че „н" ЕООД, в
качеството на работодател, е договорил с лицето Г. В. П. ЕГН 8008:, на
длъжност „транжор", командирован в рамките на предоставяне на услуги на
територията на друга държава - членка на Европейския съюз - ФР Германия, в
гр. Олденбург, за периода от 04.05.2019 г. до 03.05.2020 г.; по договор с „к."
ООД, размер на основно часово трудово възнаграждение в размер на 8,75
евро на час, като така договореният размер е no-нисък от минималните ставки
на заплащане установени за същата или сходна работа в приемащата държава,
считано от 01.01.2019 г., минималната брутна заплата във ФР Германия е 9,19
евро на час. Нарушението е извършено на 23.04.2019 г., в гр. Варна, ул. „Мир"
бл. 2а, към който момент „Н. ЕООД е следвало да се договори размер на
основно часово трудово възнаграждение не по-малко от 9,19 евро на час.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло
установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.6 ал.2 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги вр. чл.121а ал.1 т.1 б.А и ал.8 от КТ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства, както и
гласните такива-показанията на св.Драгнева. Последните съдът кредитира
изцяло като обективни и последователни.
Съдът кредитира показанията на свид. Манолова, като дадени
обективно и безпристрастно.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение
в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
2
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. Издавайки НП административно
наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от
конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или
неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит
на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна
страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно АНО е приложил материалния закон като е
съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Съгласно
разпоредбата на чл. 121а ал.1 и ал.8 от КТ -Командироване на работници
или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато: 1.
български работодател командирова работник или служител на територията
на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на
Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз
основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.
Условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с
наредба на Министерския съвет. От показанията на свидетелката и от
писмените доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се
установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на трудовото
законодетелство. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган
е приел, че е било допуснато нарушение на посочените в постановлението
разпоредбите на Кодекса на труда. Съдът намира, че причините за
извършване на деянието са ирелевантни. Съгласно чл.6 ал.2 от Наредба за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги преди едно лице да замине в съответната
3
държава, където ще полага труд следва да има подписано допълнително
споразумение към неговия трудов договор. В това допълнително
споразумение следва да бъде и уговорено и възнаграждението на лицето,
което не следва да е по-малко от минималната ставка предвидена за
съответната държава. В конкретния случай е договорено възнаграждение от
8,75 евро на час /видно от доп. споразумение/, при минимална ставка за
ФРГермания -9,19 евро. Съдът намира доводите на жалбоподателя, че в
последствие били изплатени дължимите суми за ирелевантни. Следвало е при
сключване на доп. споразумение да не бъде уговарян по-нисък размер от
установения в съответната държава. В тази връзка съдът намира, че безспорно
е нарушението е било осъществено.
В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал
санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над
минималния размер се явява прекомерна. За това съдът намира, че следва да
редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в
чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание
би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще
изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този
извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на
трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и
социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата
страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не
показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като
„маловажно“.
Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи
разноски на страните, доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК,
урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
4
наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП / год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на „Н.“ ЕООД е наложено административно
наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 4000
лв. за административно нарушение по чл.6 ал.2 от Наредба за условията и
реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги вр. чл.121а ал.1 т.1 б.А и ал.8 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание
„Имуществената санкция“ от 4000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5