№ 548
гр. Варна, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110204285 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.
Й. Н., ЕГН **********, , депозирана чрез процесуален представител - адвокат Б. Ж., против
Наказателно постановление № 24-8703-001305/27.09.2024 г. издадено от ВПД Началник
група в ОД МВР-Варна, сектор Специализирани полицейски сили, с което на жалбоподателя
са наложени: 1/ административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и 2/
административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
В жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, незаконосъобразно и
издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.Наложено било
административно наказание за хипотеза, която не фигурира в посочената като нарушена
норма.От изложените факти не би могъл да се направи извод за ползване на пътя не по
предназначение, не било посочени за какви цели е използвано пътното платно.Прието за
установено нарушение не било описано пълно, точно и ясно.Имало несъответствия в
посочения рег№ на процесния автомобил.Предвид горното се твърди, че е било ограничено
правото на защита на санкционираното лице, оспорва се и извършването на нарушението и
посочените в АУАН и НП факти, твърди се, че процесният автомобил е оборудван с няколко
системи за сигурност, които препятстват поднасянето на автомобила и се иска отмяна на НП
и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в част от
съдебните заседания и се представлява от надлежно упълномощен и преупълномощен
процесуален представител -адв.Р. и адв.Ж..Адв. Р. поддържа жалбата, а в хода на делото по
1
същество адв.Ж. пледира НП да бъде отменено с аргументи, идентични с изложените в
жалбата срещу НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в с.з., депозирани са
писмени бележки с молба НП да бъде потвърдено, като се излагат аргументи за доказаност и
съставомерност на приетото за установено нарушение и се иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.09.2024 г., около 15: 50 часа, въз.Н., управлявайки л.а. „Мерцедес“ с рег.
№FY10OFO/ рама WDD2163712А024831/ се движел в гр.Варна, по ул. "Дрин" в посока
ул.“Д-р Пискюлиев“. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил спортен модел и при
движение бил доста шумен.
По същото време, на ул.“Дрин“ до № 71, екип на сектор СПС-Варна, в който
участвали свидетелите И. и З., бил спрял за проверка лек автомобил, управляван от св.Г..
Въз.Н. преминал с управлявания от него автомобил покрай полицейските
служители и автомобила, управляван от св.Г., след което бил последван от двамата
полицейски служители, които се придвижвали с мотоциклети и бил спрян за проверка в
непосредствена близост.
Св.Г. последвала въззивника и полицейските служители и достигайки до
жалбоподателя, който й обяснил, че е спрян заради „дрифт” му предоставила своя визитка,
като го уверила, че би могла да даде показания за обстоятелствата, касаещи неговата
проверка, след което напуснала мястото на проверка на въз.Н..
При тези констатации на место св. И. съставил срещу въззивника АУАН за
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. В него посочил, че възз. като водач на автомобил
използва път, отворен за обществено ползване за друга цел, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари, като умишлено форсира автомобила и
контролирано поднася задната му част наляво и на дясно и довежда до загуба на сцепление
на задните гуми, с което застрашава останалите участници в движението, като създава
предпоставка за ПТП.
Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го
подписал и в съответната графа било вписано, че няма възражения.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО
възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на
въззивника на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП. НП било връчено лично на
жалбоподателя и обжлвано в законостановения срок.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителят И. и свидетеля по
акта З., които би следвало да са възприели действията на възз. и извършили проверка на
същия. По искане на защитата бе разпитана и св.Георгие4ва, очевидец на случилото се на
2
процесната дата.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, заповеди за компетентност, справка
за нарушител/водач и др.
Съдът приема за житейски достоверни показанията на св.И. – актосъставител,
който твърди, че няма спомен за обстоятелствата, при които е било прието за установено
процесното нарушение, предвид изминалият период от време от датата на нарушението до
датата на разпит в с.з. и естеството на ежедневната работа на свидетеля.
Съдът напълно кредитира и показанията на св.Г., тъй като същите са искрени,
последователни, непротиворечиви, а и по делото не се събраха никакви доказателства за
някаква близка връзка на тази свидетелка с жалбоподателя, респективно за наличие на
някаква заинтересованост от изхода на делото.
Съдът не кредитира показанията на св.З. в частта, в която същият първоначално
посочи, че въз.Н., първоначално, преминавайки покрай спреният за проверка автомобил,
управляван от св.Г., почти е спрял, провел е разговор с нея, след което умишлено е форсирал
управлявания от него автомобил и последният е „поднесъл на една страна” , тъй като в тази
им част показанията на свидетеля са непоследователни, колебливи и при проведената очна
ставка със св.Г., св.З. се разколеба по отношение на тези показания, а в тази им част
показанията на св.З. коренно противоречат на показанията на св.Г., за която, както съдът
вече е отбелязал, няма никакви доказателства да е заинтересована пряко или косвено от
изхода на делото.В останалата им част съдът кредитира показанията на св.З., тъй като
същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок ,от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
приобщената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е
съставен от компетентен орган .АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел. Формално е налице нарушение, но същото не е
от естество да наруши правото на защита на санкционираното лице да научи в какво точно е
3
обвинено. Поради това съдът счита, че цитираното нарушение не е съществено и не
опорочава издадения АУАН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението, прието за установено. В акта формално е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В АУАН и
НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е привлечен към отговорност за това,
че използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
неговото предназначение за превоз на хора и товари, фактическото описание на
нарушението напълно кореспондира с описанието на нарушението от правна страна и с
посочената като нарушена норма, поради което съдът не споделя възраженията в тази
насока.
Категорично е посочен номерът на рама на процесния автомобил, така че, дори да
има някакви незначителни съответствие в рег.№ на същия те не съставляват съществено
процесуално нарушение и по никакъв начин не ограничават правото на защита на
нарушителя.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание
"глоба" в размер на 3000 /три хиляди /лева и административно наказание "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал.
1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
Следователно, за да бъде осъществен съставът на това административно
нарушение е необходимо да се докаже, че на датата, часа и мястото посочени в АУАН и НП
възз. е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, съгласно възведеното
административно обвинение.
Към настоящия момент в българското законодателство липсва легално
4
определение на понятието "дрифт". В буквален превод от английски език това понятие
означава "плъзгане, пързаляне". Съдебната практика безпротиворечиво приема, че дрифтът
представлява техника на шофиране, при която водачът преднамерено извежда дадено
превозно средство /най-често автомобил/ извън контрол, чрез презавиване и форсиране,
довеждайки по този начин до загуба на сцеплението на част от колелата, като по време на
дрифт движението на автомобила е напречно, осъществено под влиянието на тежестта му и
инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол обосновава високата
обществена опасност на това деяние. Такъв вид шофиране се възприема в съдебната
практика като използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен превозването на хора и товари, и е основание за налагане на административно
наказание.
В случая от ангажираните пред настоящия съд гласни доказателства не се
установява с необходимата категоричност, че водачът на процесния автомобил умишлено е
форсирал автомобила и контролирано е поднасял задната му част наляво и на дясно , довело
до загуба на сцепление на задните гуми. Единствен св.З. дава конкретни показания, но и той
не сочи контролирано поднасяне на задната част на процесния автомобил наляво и на
дясно.В противовес на неговите показания са показанията на св.Г., според която въз.Н. е
управлявал шумен спортен автомобил и с него е преминал покрай проверяващите, което е
провокирало последващата проверка. Св.И.- актосъставител няма конкретни спомени за
факта на умишлено форсиране та автомобила и контролирано поднасяне задната му част
наляво и на дясно, което е довело до загуба на сцепление на задните гуми, с което са
застрашени останалите участници в движението и е създадена предпоставка за ПТП, каквото
обвинение от фактическа страна е предявено на жалбоподателя.Единствено се установи по
безспорен и категоричен начин, че автомобилът е бил спортен модел и е бил доста шумен.
Настоящият съдебен състав принципно счита, че използването на пътищата
отворени за обществено ползване за демонстриране на маниер на управление на МПС,
особено на мощен автомобил със задно предаване, с оглед изява на младежка натура и
състезателен дух не бива да се толерира, а следва да се наказва с цялата строгост на закона,
доколкото поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението, в това число
и на самия водач, а и на пътниците в автомобила му. Санкционирането, обаче, е допустимо
само при безспорни и категорични доказателства, че такъв маниер на управление е
демонстриран на пътя. В случая безспорни доказателства в тази насока не се събраха в хода
на въззивното следствие, не са приложени и в АНП. Евентуално еднократното занасяне на
автомобила допуснато от водач, за което дори няма събрани категорични доказателства по
делото не би могло да се субсумира под административнонаказателния състав по чл. 175а,
ал. 1, предложение трето от ЗДвП. Поради което и административното обвинение се явява
недоказано. Горното прави издаденото НП незаконосъобразно и като такова същото следва
да бъде отменено.
Отделен е въпросът за ангажираните доказателства относно подпомагащите
системи на процесния автомобил, но предвид недоказаността на приетото за установено
5
нарушение съдът не счита за необходимо да излага допълнителни аргументи.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния
и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
В настоящия случай от процесуалният представител на АНО е е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но тъй като са налице основания за
цялостна отмяна на НП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото
дело принципно не се дължи.
Искане за присъждане на разноски са направени и с жалбатка срещу НП, но в хода
на производството не са ангажирани никакви доказателства за това какви разноски е
направил жалбоподателя, поради което и такива не следва да бъдат присъждани в негова
полза.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-8703-001305/27.09.2024 г. издадено от
ВПД Началник група в ОД МВР-Варна, сектор Специализирани полицейски сили, с което на
Д. Й. Н., ЕГН **********са наложени: 1/ административно наказание "глоба" в размер на
3000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл.
104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на въз. Д. Й. Н..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на АНО за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението
и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6