Р Е
Ш Е Н
И Е № 95
Гр. Кубрат, 13.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично
заседание на осемнадесети юни, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при
секретаря В.Дкато разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 706
по описа на РСКт за 2019 год., З.да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание в разпоредбата Н.чл.
124, ал.1, предл.второ ГПК, предявена по реда на чл.416 ГПК, във вр. с чл. 79 и
сл. ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** чрез пълномощника си
твърди, че в изпълнение на Договор за заем CrediHome № 1192-00040272/31.07.2018
год., сключен между „Микро
Кредит“ АД с А.М.А.,
на заемателя е предоставена сума в размер на 600 лв., която той се задължил да
върне ведно с договорна лихва в размер на 40.44 лв., на 6 равни месечни вноски,
всяка в размер на 106.74 лв., като
първата платима на 01.09.2018 г. На основание попълнен формуляр искане за допълнителни
услуги, на 31.07.2018 г. заемодателят се задължил да предостави на
заемополучателя пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към
договора, а последният се задължил да плати пакетна цена за тези услуги в
размер на 46.80 лв., която сума следвало да заплати на 6 бр. равни месечни
вноски, всяка в размер на 7.80 лв., при първа погасителна вноска дължима на
01.09.2018 г. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, „Микро Кредит“
АД в качеството на застрахователен посредник предоставил на заемополучателя
застраховка „Живот“, която последният се задължил да върне в срок от 6 месеца
на равни погасителни вноски, всяка в размер на 39.60 лв., при обща
застрахователна премия от 237.60 лв. Поради това, че заемополучателят не е
изпълнил задължението си по договора е начислена по договора за заем сума от
26.81 лв. за периода от 01.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда и по договора за допълнителни услуги – сума в размер на 11.91 лв. за
периода от 01.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Заявява,
че срокът на договора е изтекъл на 01.02.2019 г. с последната погасителна
вноска и не е бил обявяван за предсрочно изискуем. Н.10.12.2018 г. е било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г. между „Микро Кредит“ АД и „А.з.с.на в.“ ЕАД, по
силата на който В.та на „Микро Кредит“ АД срещу А.М.А. са бил прехвърлени на
ищцовото дружество.
Последното със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило в РС – Кубрат на 03.07.2019 г., е поискало от заповедния съд издаването на
заповед за изпълнение на задължението; в производството по цитираното заявление
по ч. гр. дело № 458/2019 г. е издадена Заповед № 289/04.07.2019 г. срещу ответника, връчена му
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид изложеното, като твърди, че с оглед
връчването на заповедта чрез уведомление за залепване, има интерес от
установяване на вземането си по реда на чл. 416 ГПК, моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника А.М.А., ЕГН **********, вземането си срещу него по Заповед №
289/04.07.2019 г. за сумите: 600.00 лева, представляващи просрочена
главница по Договор за заем CrediHome №
1192-00040272/31.07.2018 год., ведно със законната лихва считано от 03.07.2019
год. до окончателното плащане; 40.44
лева – договорна лихва начислена за периода от 01.09.2018 год. до 01.02.2019
год.; 46.80 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги; 237.60 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги
за периода от 01.09.2018 г. до 01.02.2019 г.; 26.81 лева – лихва за забава по
договор за заем начислена за периода от 01.09.2018 год. до 03.07.2019 год.;
11.91 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги начислена
за периода от 01.09.2018 год. до 03.07.2019 год., като претендира
сторените в заповедното и в
настоящото производство разноски.
Ответникът А.М.А., ЕГН ********** *** чрез назначения му особен
представител, заявява становище за допустимост, но за частична основателност на
предявените искове. Твърди, че договорът за заем е нищожен поради нарушение на
чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, тъй като погасителния план не съдържа разбивка на
всяка погасителна вноска; че разпоредбата от договора за допълнителни услути,
задължаваща потребителя да заплати цена на допълнителни услуги пакет
„Комфорт“ е недействителна, тъй като
противоречи на чл.10а, ал. 2 от ЗПК; при сключване на застрахователна полица за
застраховка „Защита“ не е спазено изискването на форма и същата е нищожна, а
също така клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна и по см. на чл.
143 ЗЗ, тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер
до предоставената в заем сума; неоснователно се претендира и договорна лихва за
периода от 01.09.2018 г. до 01.02.2019 г., едновременно със законната лихва за
периода от 01.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Заявява,
че претендираните по реда на чл.422 ГПК вземания в размер на 40.44 лева –
договорна лихва за периода от 01.09.2018 год. до 01.02.2019 год.; 46.80 лева –
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги; 237.60 лева –
застрахователна премия по застрахователна полица за застраховка „Защита“;
сумата 26.81 лева – лихва за забава по договор за заем за периода от 01.09.2018
год. до 03.07.2019 год. и сумата 11.91 лева – лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, са неоснователни и следва да се отхвърлят. Заявява, че
претендираното юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство и пред
първата инстанция следва да бъде намалено поради прекомерност.
СЪДЪТ, преценявайки събраните,
по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
От материалите по приложеното
ч. гр. д. № 458/2019 г. по описа на РС–Кубрат се установява, че на 03.07.2019
г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника-ответник в настоящото производство. По образуваното дело
съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да
заплати поисканите със заявлението суми а именно: 600.00 лева, представляващи просрочена главница по
Договор за заем CrediHome № 1192-00040272/31.07.2018 год., ведно със законната
лихва считано от 03.07.2019 год. до окончателното плащане; 40.44 лева –
договорна лихва начислена за периода от 01.09.2018 год. до 01.02.2019 год.;
46.80 лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги;
237.60 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 01.09.2018 г. до 01.02.2019 г.; 26.81 лева – лихва за забава по
договор за заем начислена за периода от 01.09.2018 год. до 03.07.2019 год.;
11.91 лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги начислена за
периода от 01.09.2018 год. до 03.07.2019 год., 25.00 лева – платена държавна
такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Поради това, че заповедта е
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал.1. от ГПК на осн чл. 415 от ГПК е
указано на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви искове за
установяване съществуването на вземанията си срещу длъжника А.М.А..
В указания от съда срок ищецът
– заявител е предявил иск.
По делото е представен договор
за заем CrediHome № 1192-00040272/31.07.2018 г., сключен между „Микро
кредит“ АД и А.М.А., по силата който „Микро кредит“ АД се задължило да
предостави на ответника сумата в размер на 600 лева, а ответникът се задължил
да я върне за срок от 6 месеца с падежни дати, които са отразени в
погасителен план, част от договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен
процент по договора в размер на 22.75%, а годишен процент на разходите
– 50.00%. Уговорено е, че всяка месечна погасителна вноска е в размер
на 106.74 лева, като договора е посочено, че общата дължима сума за
главница и възнаградителна лихва възлиза на 640.44 лева.
На същата дата – 31.07.2018 г.
между „Микро Кредит“ АД и ответника бил сключен и договор
за допълнителни услуги към заем Credi Home №
1192-00040272, видно от който „Микро Кредит“ АД предоставя на клиента
пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит“ АД застраховка както следва: пакет
„Комфорт“ и застраховка Пакет „Премиум Живот“. Цената на допълнителните
услуги не е посочена в договора, а е посочено: за пакет Комфорт срок
6 месеца, вноска 7.80 лв., за застраховка Защита Пакет
„Премиум живот“ срок 6 месеца вноска 39.60 лв. Посочено е в договора, че
Пакет „Комфорт“ включва: посещение в къщи или в удобно място за С.на вноската,
безплатно внасяне от името и за сметка на клиента по банковата сметка
на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне н.вноската директно в офис на
„Микро Кредит“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. По делото е
представен също така договорът за застраховка, сключен между „УНИКА Живот“ АД и
ответника със застрахователна премия 237.60 лева. Представени са и Общи условия
към договор за заем CrediHоme, като същите са подписани от заемодателя и
от заемополучателя, но липсват твърдения и доказателства същите да са били
уговорени индивидуално.
Видно е, че договорът з.заем CrediHome №
1192-00040272/31.07.2018 г., договорът за допълнителни услуги към
заем № CrediHome № 1192-00040272/31.07.2018 г. и общите условия към
него са написани на шрифт, който е по-малък от 12.
Между „А.за с.на в.“ ООД
(понастоящем „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД) в качеството
на цесионер, и „Микро кредит“ АД, в качеството на цедент е
бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015
г. (л.15), по силата на който страните се споразумели,
че цедентът регулярно ще прехвърля на цесионера станалите
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от сключени
от цедента договори за заем за предлаганите кредитни продукти.
Видно от отбелязването сумата от 600 лева е
усвоен.от ответника, тъй като в договора изрично е посочено, че паричните
средства са получени в брой, и договорът има силата на разписка.
С исковата молба е представено
и копие от договора за застраховка „Защита”, полица с номер МС
*********–00040272, с който е уговорено, че ответникът А.М.А. ще заплати
като застрахователна премия сумата от 237.60 лева, със срок на застраховката 6
месеца з.територията на Република България, началната дата на застраховката е
31.07.2018 г., а крайна дата 31.07.2019 г., като ползващо лице е посочен „Микро
кредит“ АД.
По делото е представен рамков
договор за цесия от 16.01.2015 г., Анекс № 1 от 11.12.2015 г., Анекс № 3 от
16.12.2016 г., Анекс № 4/22.01.2018 г. и потвърждение подписано от законния
представител на „Микро кредит“ АД към него, от които е видно, че
„Микро кредит“ АД е прехвърлило на ищцовата страна „А.за с.на в.“
ЕАД всички вземания към А.М.А., произтичащи от договор за паричен
заем CrediHome № 1192-00040272/31.07.2018 г. Приложено е пълномощно,
от което се установява, че „Микро кредит“ АД е упълномощило ищцовото дружество
да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за
цесия.
Съдът приема, че
ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата
молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на
ответника.
От изготвената по делото ССЕ, която съдът кредитира изцяло като
обоснована, компетентно извършена и неоспорена от страните, се установява, че
размерът на усвоения заем е 600 лв. Остатъкът от задължението е в размер на
общо 924.84 лева, от които: 600 лв. – усвоен заем, 40.44 лв. – договорна лихва,
46.80 лв. – допълнителна услуга застраховка „Комфорт“ и 237.60 лв. –
допълнителна услуга застраховка „Премиум живот“.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Искът за установяване на
вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено от
съда указание по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Фактическият състав, от който
възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното
наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски
кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението
за неговото връщане, заедно с размера на лихвата и наличието на валидни клаузи
за неустойка и такса „събиране на вземане“. В тежест на ищеца е да установи
тези обстоятелства.
Не е спорно между страните по
делото, че между ответника и „Микро Кредит“ АД е сключен договор за паричен
заем. Не се спори и относно условията при които същият е следвало да бъде
върнат, както и че ответникът не е извършвал плащания по договора.
Съдът приема от представените
писмени доказателства, вземането по процесния договор е надлежно цедирано на
ищеца по настоящото дело и следва да се приеме, че ответникът е уведомен
надлежно за цесията с връчването на препис от исковата молба на особения представител в настоящото
производство.
Съдът споделя възражението на
особения представител и счита, че процесният договор за
заем, договорът за допълнителни услуги и застрахонвателната полица са
недействителни на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй
като всички негови елементи са изготвени на шрифт, който е по-малък от 12. Не е
спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК предвиждащ погасителният
план да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и допълнителните
разходи. Това е самостоятелно основание, според съда да се приеме, че договорът
за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Поради това и на основание
чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне на кредитора само чистата стойност
на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита.
Освен изложеното по отношение
допълнителния пакет „Комфорт“ за сумата 46.80 лв., съдът счита за необходимо да
отбележи, че се касае за заплащане предварително цена за услуги, които не са
предоставени, които могат никога да не бъдат предоставени, без да е уговорено,
че цената ще се плати при предоставяне на услугата. Услугите не са уточнени,
няма достатъчна конкретизация, уговорени са възможности бъдещи и несигурни като
напр. „безплатно предоговаряне и разсрочване“, за които дори не е посочена
точната цена, а същата се установява от предвиденото пращане на вноски по 7.80
лв. за 6 месеца. Така уговорените допълнителни услуги включени в пакет
„Комфорт“ са уговорени при неспазване разпоредбата на чл. 10а, ал. 4
от ЗПК, противоречат на цитираната норма и целят заобикаляне на императивните
правила в ЗПК. В тази връзка съдът счита, че допълнителният пакет от услуги съдържа
нищожни клаузи по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Съдът е длъжен да следи
служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, следователно,
претенцията за възнаграждение за пакета от допълнителни услуги е
неоснователна и следва да се отхвърли. Според съда е налице още едно основание
за отхвърляне претенцията за сумите по
предоставените допълнителни услуги и то е свързано с прехвърлянето
на вземанията. Видно от представеното Приложение 1 към рамковия договор за
прехвърляне на вземания от „Микро кредит“ АД на ищеца липсва отразяване за
прехвърляне на конкретни индивидуализирани вземания за допълнителни
услуги и застраховки. В Приложение № 1, в графа „отпусната главница“ е
посочена единствено сумата по договор за заем, а именно 600 лева, като други задължения
по договор за допълнителни услуги (застраховки и услуги) и съответно
остатък от това задължение не са посочени. Вземанията в това число и тези от
допълнителни услуги, трябва да бъдат конкретно посочени и трябва да се
индивидуализирани в представен от цедента опис – Приложение № 1 към
този договор и това е предвидено в чл. 1. 2 от Рамковия договор. Това е
допълнително основание за неоснователност на предявения иск за
установяване дължимостта на застрахователна премия и сумата по
договора за допълнителна услуга Пакет „Комфорт“ в размер на 46.80 лв., както и
е основание за неоснователност на исковете за установяване на дължимата лихва
забава върху сумите по този договор.
По отношение на
представения договора за застраховка „защита”, полица с номер МС *********–00040272,
с който е уговорено, че ответникът А.М.А. ще заплати като застрахователна
премия сумата от 237.60 лева, следва да се има предвид, че не е сключен, както
се твърди в исковата молба, между „Микро Кредит“ АД, като цедент на
вземането и ответника, като длъжник, а между ответника и друго трето на спора
юридическо лице - застраховател, „Уника“ АД. В случая „Микро Кредит“ АД (което
дружество няма качеството на застраховател или презастраховател по смисъла на приложимия
Кодекса за застраховането, обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., но в редакцията
му към датата на сключването на договора за застраховка, 31.07.2018 г.) не
договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя. Съгласно чл. 164
от КЗ по договора за застраховка правата и задълженията
на застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия,
възникват направо в патримониума на ЗК „Уника“. Правата на „Микро
Кредит“ АД като трето правоимащо лице по договора за застраховка (но
не и като застрахователен агент) са ограничени само до възможността да получи
застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално
изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане на
премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит“ АД в полза
на застрахователя, но това касае реалното изпълнение на договора между цедента
и застрахователя за застрахователно агенство, какъвто според съдържанието на
полицата за застраховка е имало към датата на сключването й. Както в
договора за застраховка, така и в искането за сключването на такъв ( което също
съдържа уговорки между страните), липсва изрична уговорка за плащане на
вноските в полза на третото правоимащо лице, а предвид това кои са договарящи,
такава и не може да бъде предположена или изведена чрез тълкуване. Нещо повече,
липсват по делото данни дали „Микро Кредит” АД е обвързан към
ЗК„Уника“ АД застрахователен агент или не, а Кодексът за застраховането
забранява изрично на обвързания агент да събира премии и да извършва плащания
към потребителите на застрахователни услуги.
Предвид изложеното
установителният иск е основателен само по отношение на чистата стойност на
кредита – сумата 600 лв., а по отношение на останалите вземания следва да се
отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски пропорционално на уважената част от исковете. Ищецът
претендира направени разноски както следва: 25.00 лв. държавна такса по
заповедното производство, 225.00 лв. държавна такса по исковото производство,
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, 350.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 300.00 лв. –
възнаграждение за особен представител и 250.00 лв. депозит за вещо лице.
Ответникът е направил възражение за перкомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по искането
му. На ищецът се дължат разноски съгласно разп.на чл.78 ал.1 ГПК, като съгласно
чл.78 ал.8 ГПК в полза на ЮЛ, какъвто е настоящия ищец следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда н.чл.37 ЗПП. Съгласно
чл. 26 от НЗПП при защита в заповедно производство дължимото възнаграждение
може да варира от 50 до 150 лв. Видно от данните по делото ответникът и при
подаване заявлението в заповедното производство, и в настоящото исково
производство е действал чрез юрисконсулт. В процесния случай, след като взе
предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото,
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер н.
300.00 лв. общо за заповедното и исковото производства. Така съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят сторени разноски в
общ размер на 685 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.М.А., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
на „А.З.СЪБИРАНЕ НА В.” ЕАД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни директори следната сума,
за която е издадена Заповед № 289/04.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 по ч. гр. д. № 458/2019 г. по описа н.РС – Кубрат: 600.00
лева (шестстотин лева, нула стот.), представляваща главница за
неизпълнено задължение по Договор за заем CrediHome № 1192-00040272/31.07.2018 год.,
ведно със законната лихва считано от 03.07.2019 год. до окончателното плащане, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
79 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.за с.на в.“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и
М.Д.Д.– изпълнителни директори срещу А.М.А.,
ЕГН **********, установителен
иск за сумите 40.44 лева – договорна лихва начислена за периода от
01.09.2018 год. до 01.02.2019 год.; 46.80 лева – сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги; 237.60 лева – застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги за периода от 01.09.2018 г. до 01.02.2019 г.; 26.81 лева
– лихва за забава по договор за заем начислена за периода от 01.09.2018 год. до
03.07.2019 год.; 11.91 лева – лихва з.забава по договор за допълнителни
услуги н.числена за периода от 01.09.2018 год. до 03.07.2019 год., за които е издадена Заповед №
289/04.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч. гр. д. №
458/2019 г. по описа на РС – Кубрат, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.М.А., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на „А.за с.на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, офис
– сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.Т.С.и М.Д.Д.– изпълнителни
директори сумата от 685.00 лева
(шестстотин осемдесет
и пет лева,
нула стот.) представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.
Великова