О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………..……./13.07.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 6256 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, срещу длъжника Б.Г.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, р-н Аспарухово, ул. „Перекоп“ № 6А, за следните суми: сумата от 500 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 5463938 от
24.08.2018 г., сключен между длъжника и „Вива кредит“
ООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
приложение № 1 от 01.07.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сумата от 76,90 лв., представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 07.09.2018 г. до 03.05.2019 г., сумата
от 206,10 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи,
сумата от 206,10 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция, сумата от 245 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения, както и сумата от 29,08 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 08.09.2018 г. до 28.01.2020 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.02.2020
г., до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № 701/11.02.2020г. по ч.гр.д. № 1595/2020 г. по описа на ВРС.
С молба
№45349/10.07.2020 г. ищецът е заявил, че оттегля предявените искове и моли за
прекратяване на производството по делото.
Съдът, като взе предвид депозираната
от ищеца молба чрез процесуален представител, разполагащ с мандат да оттегля
исковата претенция, и обективираното в нея
волеизявление за оттегляне на предявения иск, което за да произведе правното си
действие не се нуждае от съгласието на другата страна, предвид непровеждане на
първо съдебно заседание по делото, намира, че производството по делото следва
да бъде прекратено.
Освен това
съдът съобрази, че иска за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение за сумите: сумата
от 500 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем №
5463938 от 24.08.2018 г., сключен между длъжника и „Вива
кредит“ ООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
приложение № 1 от 01.07.2019 г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сумата от 76,90 лв., представляваща
договорна лихва, начислена за периода от 07.09.2018 г. до 03.05.2019 г., сумата
от 29,08 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
08.09.2018 г. до 28.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 06.02.2020 г., до окончателното изплащане на
задълженията, е и
недопустим.
Наличието на правен интерес от установяването на
вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът
следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен
иск е недопустим. При подадено възражение от длъжника се цели да се установи
наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, със сила
на пресъдено нещо, тъй като подаденото възражение
срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила.
Съобразно постановките на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, пред който е
висящо исковото производство извършва самостоятелна преценка за допустимостта
на производството без да е обвързан от извършената такава на заповедния съд.
В тази връзка, задължително се изследват въпросите: 1/
издадена ли е заповед за изпълнение; 2/ подадено ли е в рамките на законоустановения двуседмичен срок от връчването на
заповедта от длъжника възражение по чл.414 от ГПК; 3/ спазен ли е едномесечният
срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането (в този смисъл се явява Определение № 163 от
04.02.2011 г. по ч.т.д. № 901/2010 г., Т.К.,
II Т.О. на ВКС).
В случая от приложеното ч.гр.д. № 6256/2019 г. по
описа на ВРС се установява, че по издадената заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК съдът е разпоредил издаване на изпълнителен лист. Ето защо не са налице
и предпоставките по чл. 415 от ГПК за предявяване на иск.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
намира, че за ищеца липсва правен от предявяване на установителен
иск за вземането, предмет на заповедта за изпълнение, доколкото същата е влязла
в сила и съставлява годно изпълнително основание за предприемане на действия
за удовлетворяване на кредитора. Поради
тази причина въпреки прекратяване на производството по делото , издадената
заповед за изпълнение не подлежи на обезсилване.
По отношение на останалите вземания същите не са
предмет на издадената заповед за изпълнение, поради което не могат да бъдат
предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а
само на осъдителен иск, който в случая се оттегля.
Поради горното настоящото производство следва да бъде
прекратено изцяло.
По
изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 6256/2020г. по описа на ВРС, 50 състав, на основание чл. 232 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *********, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: