№ 145
гр. София, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
в присъствието на прокурора Димитър С. Стоянов и
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20251000600155 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.34, ал.1 вр. с чл.20 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане
и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/, като е
образувано по жалба на защитника на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице И. А. С., гръцки гражданин, в
качеството му на управител и представляващ „Ейч Ес Интернешнъл
Транспорт“ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ж.к.
Еленово, бл.139,ет.1 срещу Решение № 11/2025г. по описа на Благоевградски
окръжен съд.
С цитираното решение, на основание чл.32,ал.1 вр. с чл.16, ал.7, т.1, вр.
с чл. 36 вр. с чл. 22,ал.1 ЗПИИАКОРНФС, съдът е признал решение №
LINZ/924010001032/24 на несъдебен орган в Република Австрия (Кмета на
град Линц), постановено на 28.03.2024г., в сила от 08.05.2024г., с което на
заинтересованото лице И. А. С., гръцки гражданин, в качеството му на
управляващ и представляващ „Ейч ЕС Интернешънъл транспорт“ ЕООД е
наложена финансова санкция – глоба в размер на 405 евро, с левова
равностойност 793 лева, за извършено нарушение на правилата за движение в
Република Австрия.
1
Съдът е постановил след влизане в сила на решението да се изпрати
препис на съответния орган на НАП за събиране на наложената глоба както и
да се уведоми незабавно органът на издаващата държава за привеждане в
изпълнение на признатото решение.
Съдебният акт е постановен в съдебно заседание, за което
заинтересованото лице И. А. С. не се е явил лично поради невъзможност да
бъде установен конкретен адрес в България. С оглед обезпечаване правата на
лицето в това производство, съдът му е назначил служебен защитник от САК,
адвокат В. С..
В срока за обжалване е постъпила жалба от служебния защитник, в
която се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на постановения
съдебен акт. Според защитника изпратеното удостоверение не отговаря на
изискванията на чл.5,ал.2 ЗПИИАКОРНФС и на Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. В жалбата се излагат съображения за
непълноти в удостоверението касаещи името на заинтересованото лице,
непълноти в съдържанието на документа касаещи извършеното нарушение на
конкретни разпоредби, както и пропуски в реда за връчване на решението от
австрийските власти на санкционирания. С жалбата се иска отмяна на
атакувания съдебен акт.
В съдебно заседание проведено на 19.02.2025г. пред апелативния съд,
заинтересованото лице не се явява, като призовката изпратена на адреса на
дружеството е върната в цялост. Вместо него се явява служебния му защитник
адв. С., редовно уведомена. Същата поддържа жалбата като моли съдът да
отмени решението на окръжния съд и да откаже признаване на решението за
налагане на финансова санкция.
В хода на съдебните прения прокурорът от САП изразява становище, за
правилност, обоснованост и законосъобразност на решението, като предлага
да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд след като прецени изложените в жалбата
доводи и съобрази наведените оплаквания, намери за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, депозирана е от процесуално
легитимирана страна в срок, а разгледана по същество, същата е
неоснователна по следните съображения:
Не е спорно по делото, че с решение № LINZ/924010001032/24 от
28.03.2024г. в сила от 08.05.2024г., на несъдебен орган на Република Австрия
2
(Кмета на гр.Линц), на И. А. С., гръцки гражданин, в качеството му на
управляващ и представляващ търговско дружество „Ейч Ес Интернешънъл
транспорт“ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. Благоевград,
ж.к.“Еленово“, бл.139, ет.1 му е наложена финансова санкция-глоба в размер
на 405 евро.
На следващо място, не е спорно по делото, че въз основа на това
решение е било издадено и Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение
2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции. Видно от удостоверението, решението за
налагане на финансова санкция е издадено от несъдебен орган на решаващата
държава въз основа на наказуемо деяние по националния й закон, като
санкционираният е имал правна възможност да отнесе въпроса за разглеждане
до съд по наказателни дела. От текста на удостоверението се установяват
данните на засегнатото лице - собствено и фамилно име, а също и адресът на
търговското дружество, което представлява. От удостоверението по чл.4 от
Рамковото решение се установява, че актът на несъдебния орган е издаден на
28.03.2024г. за нарушение на правилата за движение. Във формуляра на
удостоверението е отбелязано, че решението е влязло в сила на 08.05.24г. и
срещу същото лице, за същото деяние изпълняващата или трета държава не са
постановили друго решение. Отразено е също така, че засегнатото лице е било
уведомено, съгласно законодателството на Република Австрия, за правото си
да обжалва решението както и за сроковете, в които може да извърши това.
Решението е било връчено на лицето на 23.04.2024г. и след като не е се
възползвало от правото си да го обжалва, решението е влязло в сила на
08.05.2024г. Тези фактически твърдения на несъдебния орган на издаващата
държава са обективирани в Удостоверението по чл.4 от РР, като към него са
приложени доказателства за отправянето на уведомление за задължението на
засегнатото лице да даде информация за конкретния извършител на предходно
нарушение, както и за изпращане на уведомление за наложената на
засегнатото лице финансова санкция за собственото му нарушение,
осъществено чрез бездействие. Действително, към преписката не се намира
писмено доказателство за твърдяното връчване на 23.04.2024 г., но в
специалния закон ЗПИИАКОРНФС в никакъв случай не се предвижда
компетентност на съда на изпълняващата държава да осъществява
извънинстанционен контрол спрямо законосъобразността на процесуалните
действия на съответните органи на издаващата държава. В такива случаи
3
намира приложение принципа на взаимно доверие между държавите-членки и
страни по Рамковото решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции.
При тези посочени и от първия съд фактически положения от правна
страна САС приема следното:
Рамковото решение 2005/214/ПВР регламентира прилагането на
принципа на взаимното признаване по отношение на финансови санкции,
които са наложени от съдебни или административни органи, с цел улесняване
изпълнението на такива санкции в държава-членка на Европейския съюз,
различна от държавата, в която са били наложени. По смисъла на Рамковото
решение „решение за налагане на финансови санкции“ е влязъл в сила акт на
съдебен или административен орган за налагане на задължение за плащане на
парична сума или наложените със същия акт: обезщетение за пострадал от
престъпление, разходи по съдебните или административни процедури или
парична сума в полза на обществен фонд или организация за подпомагане на
пострадали от престъпление. Рамковото решение се прилага за всички
правонарушения, за които могат да бъдат наложени финансови санкции
съгласно националното законодателство, включително за нарушения за
правилата на движение. Проверките за двойна наказуемост са премахнати по
отношение на 39 нарушения, изброени в рамковото решение. В процесния
случай, такава проверка също не се изисква, тъй като решението, което се иска
да бъде признато, санкционира поведение, представляващо нарушение на
правилата за движение по пътищата (арг. чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИАКОРНФС). Не
съставлява съществено нарушение изписването на уточнението, че
нарушението е в обхвата на такива относно движението по пътищата в т.4
вместо т.3 на Удостоверението, доколкото същото е обективирано в
съдържанието на удостоверението и кореспондира с описанието на
нарушението. Липсата на надлежното отбелязване в удостоверението е
преодоляна от съда чрез консултация с органа на изпращащата държава.
Няма основание решението на несъдебния орган да не бъде признато и по
другата, предвидена в чл.30, ал.3 от закона причина, тъй като от справките
постъпили в производството пред първоинстанционния съд, лицето има
легален статут на територията на страната, регистрирало е търговско
дружество, чрез което извършва стопанска дейност. От справката постъпила
от ОДМВР гр.Благоевград се установява, че превозното средство посочено в
удостоверението на издаващата държава, идентифицирано чрез
4
регистрационния му номер, е притежание на дружеството чийто управител и
представляващ е санкционираното лице. Следва да се отбележи, че макар и
първоинстаннцонният съд правилно да е установил всички обстоятелства,
релевантни за ангажиране на отговорността на И. С., апелативният съд счита,
че същият следва да понесе санкцията, в качеството му не на субект извършил
конкретно нарушение на правилата за движение и престой в Р Австрия, а като
лице, което по силата на австрийския закон е било длъжно да посочи в
рамките на определен срок, конкретния нарушител, но не е сторило това, т.е.
нарушението се изразява във виновно бездействие. В действителност, няма
данни това да е било извършено от санкционираното лице в дадения му срок.
В удостоверението са изложени обстоятелствата, касаещи извършеното
конкретното нарушение, както и основанието по силата на което е ангажирана
отговорността на санкционираното лице (секция „Ж“, т.2 от удостоверението).
Според настоящата инстанция, горните обстоятелства, сочат липсата на
задължителна пречка за признаване на решението. Първоинстанционният съд,
при констатирани от него съмнения и пропуски в удостоверението, правилно
и в изпълнение на изискването на чл.32,ал.3 от ЗПИААКОРНФС е провел
последваща консултация с органа на издаващата държава с цел тяхното
изясняване и преодоляване. Лаконичният отговор на издаващата държава
насочва към съдържанието на полученото удостоверение, като САС се
уверява, че описанието на нарушението е достатъчно недвусмислено и на
засегнатото лице се вменява негово лично наказуемо действие/бездействие.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ за
признаване, визирани в чл.35 от закона. Удостоверението съдържа всички
предвидени в закона и Рамковото решение реквизити, лицето не е
санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната
давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението, деянието е
извършено на територията на чуждата държава, производството в Република
Австрия е било писмено, а санкционираното лице е било уведомено в
съответствие с националното законодателство на чуждата държава за
възможността да обжалва санкцията.
Не е налице и факултативното основание за отказ, визирано в текста на
чл.35,т.6 ЗПИИАКОРНФС, доколкото наложената с решението санкция е над
70 евро и възлиза на 405 евро.
5
Настоящия съд не споделя възраженията на защитата, относно липсата
на задължителни реквизити в удостоверението, което от формална страна го
прави негоден за изпълнение акт на издаващата държава. Съставът на САСК
счита, че проведените запитвания до австрийските власти са дали отговор на
въпросите от съществено значение за постановяване на решение, с което е
признато решението на несъдебния орган на издаващата държава. В никакъв
случай действията на българския съд не могат да се счетат, за такива, с които е
попълнено липсващо в удостоверението съдържание, а такива, чрез които за
изясняване на обстоятелства относно идентификацията на лицето и
извършеното нарушение е събрана и постъпила допълнителна поясняваща
информация от органа на издаващата държава, послужила като основание за
вземане на правилно решение от съда.
Релевираните към настоящия казус гореизложени съображения,
мотивират настоящия състав на САС да приеме, че Благоевградския окръжен
съд не е имал основание да откаже признаване на решението на австрийските
власти, поради което правилно и законосъобразно обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.34,вр. с чл. 20,ал.1-3, вр. с чл.32,
ал.1 вр. с чл.16,ал.7, т.2 ЗПИААКОРНФС, Софийски апелативен съд,
Наказателно отделение, 5-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №11/15.01.2025г. на Благоевградски
окръжен съд, 3-ти наказателен състав, по НЧД 20241200201220/2024г., с което
е признато Решение № LINZ/924010001032/24, от 28.03.2024г., влязло в сила
на 08.05.2024г., постановено от Кмета на столицата Линц, Република Австрия,
с което на гръцкия гражданин И. А. С., в качеството му на управляващ и
представляващ „Ейч Ес Интернешънъл транспорт“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Благоевград, ж.к. „Еленово“, бл.139, ет.1 е наложена
финансов санкция – глоба в размер на 405 евро, с левова равностойност от 793
лв., за нарушение на правилата за движение по пътищата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7