№ 141
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600166 по описа за 2022 година
Производството се развива след решение № 52/06.06.2022 г. по НД
№119/22 г. на ВКС, с което е бил отменен предходен въззивен акт по ВНОХД
№ 71/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане в настоящата инстанция.
Предмет на проверката е присъда № 260011/22.12.2020 г. по НОХД
№163/19 г. на окръжния съд в град Шумен, с която И. И. е бил признат за
виновен и осъден на дванадесет години лишаване от свобода за това, че на
08.06.2018 г. в с.Лятно, обл. Шумен, умишлено умъртвил Е. Р., като
убийството е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост,
а по време на извършването му деецът е бил непълнолетен, но е могъл да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи действията си. С
присъдата е приложен чл.25 от НК и е определено общо наказание с НОХД №
77/2019 г. на РС Нови пазар, както и, частично са уважени разглежданите
съвместно четири граждански иска.
Жалбата от защитата на И. в лицето на адвокат И. Й. е за нова
оправдателна присъда, или за намаляване на размера на наложената санкция,
а в пледоариите - и за приложение на закон за по-леко наказуемо
1
престъпление. Представителите на държавното и частното обвинение молят
за потвърждение на проверявания съдебен акт. Подсъдимият И. желае по-
малка присъда.
Относимите към предмета на доказването, респективно отговорността
на подсъдимия факти, които този въззивен състав приема за установени,
накратко са следните:
Подсъдимият И. И. бил глухоням по рождение, не владеел българския
жестомимичен език, но контактувал с околните чрез елементарни житейски
жестове, най-пълноценно - с майка си. В своето юношество дори бил
общителен, събирал се с деца на своята възраст, работел при различни хора,
като гледал животни, или извършвал селскостопански дейности. Около 16-
годишната си възраст започнал да употребява алкохол, станал агресивен и
тормозел близките си психически и физически.
През 2018 г. семейството му се установило в изоставена къща в с.
Лятно, община Каолиново. Там подсъдимият се запознал с Л.В.М. – Л.
/починал на 10.10.2019 г./, който отглеждал крави и понякога го наемал да му
работи.
На 08.06.2018 г. подсъдимият косил в двора на Л., където след работа
седнали да вечерят и да пият, заедно с майката и брата на подсъдимия - К. И.а
и Д. И.ов, както и с Н. и В.С. - съответно брат и сестра на Л.. Около 20:30 часа
пристигнала пострадалата Е. Р., която се познавала и често гостувала на
домакините. Тя била със заболяване и куцала. Пострадалата донесла бира, и
се присъединила към компанията. Личало си, че вече е пила, и в един момент
седнала на земята, разстроена и разплакана по свои лични причини. Тогава Л.,
като седнал до нея, неусетно й взел парите с портмонето и телефона, а в
последствие я изгонил, като я ударил по лицето и я избутал от двора си.
Когато пострадалата установила липсата на вещите си, се върнала, но Л.
не я пуснал и заключил вратата. Към 22:00 ч. тя била в центъра на селото,
където се оплакала на свидетелите Б.Н. и С.А., че Л. (Л.М.) й е взел телефона.
След сигнал на тел.112 на място бил изпратен патрулен автомобил на РУ
Каолиново. Пострадалата казала на полицаите С.И. и В.К. какво й е сторил Л.,
а те възприели кръв по лицето й, при което била прегледана от медицинския
фелдшер П.С., който не установил сериозни наранявания.
По-късно пострадалата се върнала пред къщата на Л.М. и на висок глас
2
започнала да си иска телефона. Подсъдимият, който заедно с майка си и брат
си бил останал да нощува в къщата на свидетелката В.С., находяща се в
същия двор, я чул и излязъл, въпреки че майка му и свидетелката С. опитали
да го спрат. Пострадалата се насочила обратно към центъра, но подсъдимият я
настигнал и й нанесъл побой с ръце чрез множество силни удари по главата и
тялото, притискане на шията и крайниците й. Оставил я на улицата, прибрал
се и си легнал. Р. успяла да се придвижи на кратко разстояние от мястото на
боя, след което паднала безжизнена в затревена площ, където я намерил
случайно преминаващият свидетел И.А.. Пострадалата била приета за лечение
в МБАЛ Шумен, където починала на 26.06.2018 г.
На 09.06.2018 г. подсъдимият споделил за стореното първо с майка си,
след това и с Л., който го заснел, а клипът бил публикуван във Фейсбук от
негов племенник.
Непосредствена причина за смъртта на Е. Р. била двустранна
конфлуираща бронхопневмония, като усложнение на множеството
травматични увреждания от побоя – в т.ч. лицево-челюстна и черепно-
мозъчна, а констатираната между тях причинно-следствена връзка е
безспорна.
Въззивната проверка не открива нарушения на процесуални правила,
свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и
доказателствените средства, каквото неаргументирано декларативно
твърдение стои във въззивната жалба. Това оплакване не се и поддържа по
същество от адвокат Й., който ограничава защитната линия до двете
алтернативни искания по приложението на материалния закон и
справедливостта на наказанието.
Служебно се констатира, че в хода на проведеното съдебно следствие в
окръжния съд, по реда и със средствата, допустими по НПК, са събрани
всички налични фактически данни, свързани с обстоятелствата по делото,
които допринасят за тяхното изясняване и за разкриване на обективната
истина, без да е допуснато нарушаване на права на страните, включително
правото на защита на подсъдимия. Слуховия и говорен дефицит на последния,
липсата му на познания по официалния жестомимичен език и леката умствена
изостаналост, са специфични обективни обстоятелства по това дело, но както
от всички съдебни протоколи, отразяващи процесуално-следствени действия
3
с участието на И., така и от непосредствено възприетото му поведение при
протичане на въззивното производство, за настоящия съдебен състав не
остава съмнение, че подсъдимият разбира в какво е обвинен, както и
значението и последиците на водения срещу него съдебен процес. Годността
на И. правилно и точно да възприема и запаметява обстоятелствата и фактите,
които имат съществено значение за процеса, както и да ги възпроизвежда, е
потвърдена по експертен път, с условието, че е необходим подход, съобразен
с описаните когнитивни дефекти и личностови особености. Всички действия с
него са били извършвани в присъствието на защитник и тълковник, при което,
възприемането и въпроизвеждането на информация от подсъдимия
посредством допълнителна помощ за това, която му е била предоставяна във
всеки един момент от развитието на процеса, е в рамките на нормата, и
липсват основания да се счете, че неговите права са били накърнени в каквато
и да било степен.
При съпоставката и анализа на изложените по-горе фактически данни,
относими към предмета на доказване, законосъобразно се извличат
признаците по чл.116 от НК, за това възражението по приложението на
закона, с искане за преквалифициране на деянието по чл.124 от НК, е
неоснователно.
Първоинстанционната присъда не страда от необоснованост. В хода на
досъдебното и съдебно разглеждане на делото са били събрани необходимите
доказателства, които изпълват критерия за относимост и достатъчност.
Техният анализ обосновава извод за извършено от подсъдимия деяние по
чл.116, ал.1, т.6 от НК.
По експертен път е било потвърдено, че всички травми на пострадалата
са получени по механизмите на действие на твърди тъпи предмети, основно
чрез силни директни удари, при кръвонасяданията в областта на шията и при
някои от тези по горните крайници чрез осъществен натиск, а охлузванията са
от удари в неравна повърхност и триене, както и че всички те могат да се
получат по начина, който сочат данните по делото - при събаряне на Е. Р. на
земята и нанасяне на удари с ритници и юмруци по главата и тялото,
притискане на шията с ръце, захващане, задържане на крайниците. С
позоваване на тежестта, локализацията и броят на лицевите травми, и тези в
областта на шията, е отхвърлена възможността да се получат при
4
самонараняване или падане от собствен ръст на земната повърхност. Според
експертите, при получаване на всяко едно от множеството наранявания в
различни области на тялото, пострадалата е изпитвала чувство на болка, като
изключително силни са били болевите усещания в местата на счупените
лицеви кости. Болката в случая е била придружена и от редица други
нарушения, като кървене, затруднено дишане, невъзможност за говорене,
нарушения в зрението и др., които допълнително засилват страданията на
пострадалата. Характерът и тежестта на получените наранявания без оказване
на своевременна висококвалифицирана помощ неминуемо би довела до
смъртен изход в много по-ранен етап, макар този изход да не е бил преодолян
и въпреки оказаната специализирана медицинска помощ.
По делото е приобщен компакт-диск с видеозапис, направен от
свидетеля М. с мобилен телефон. Той е бил обект на комплексна видео-
техническа и лицево-идентификационна експертиза, която не е установила
манипулации по видеофайла, идентифицирала е лицето като подсъдимият,
което и самият той е потвърдил. В клипа подсъдимият разказва за насилието
над пострадалата, което сам е упражнил.
Дрехите, с които подсъдимият е бил облечен при извършване на
деянието са били обект на експертно изследване, като по метода на ДНК
профилирането върху жилетката му е установена кръв от пострадалата, както
и негова собствена.
Чрез свидетелски показания е установено, че преди да бъде открита
безжизнена със следи от нанесен побой, пострадалата последно е била пред
къщата, в която е останал да нощува подсъдимия, а подразнен от виковете й,
той е излязъл и я е последвал сам.
Въз основа на всички изброени в мотивите на първоинстанционния съд
доказателства, събрани и проверени от него при проведеното съдебното
следствие, и след аналитична оценка на формираната доказателствена
съвкупност, правилно е прието, че подсъдимият е осъществил състав на
престъпление против личността - убийство, като е действал сам, без
съучастник. Неговите обяснения в обратния смисъл основателно не са били
кредитирани, с позоваване на показанията на майката на И. и на свидетелката
В.С., които са имали непосредствени възприятия от събитията, предхождащи
смъртта на пострадалата, и въз основа на които се налага извод, че
5
подсъдимият е бил сам в процесната вечер, когато е последвал пострадалата,
след което тя е открита мъртва. Правилно показанията на подсъдимия са
били кредитирани само частично и предвид безспорно опроверганото му
твърдение за осъществен полов акт с пострадалата, което се отхвърля предвид
състоянието на трупа и липсата на съответни медицински находки.
Свидетелките В.С. и К. И.а безпротиворечиво въпроизвеждат фактите
относно времето, в което подсъдимия е възприел виковете на пострадалата,
че е излязъл навън, и я е последвал. Майката е категорична, че Л.М. се е
приготвял да ляга, а синът й е бил сам, когато е излязъл, свидетелката С. също
не е видяла друг да се присъединява към него. Двете описват облеклото на И.,
а дрехите му впоследствие са изследвани и е установено наличието на кръв от
пострадалата. Описват емоционалното състояние на подсъдимия като ядосан
и агресивен. Липсват основания достоверността на техните показания да бъде
поставяна под съмнение, при това И.а свидетелства доброволно, въпреки
правото си като майка на подсъдимия да откаже разпита.
Присъствието и на друг извършител на местопрестъплението, а именно
М., който при това осъществил с Р. и полов акт, не намира друга
доказателствена опора, извън твърдението на подсъдимия. Извършените
изследвания и заключенията на експертите установяват с категоричност, че не
са открити следи от насилствен контакт или семенна течност в половата
област, нито ДНК материал с произход от трето лице. Състоянието на трупа
също не показва обективност на обясненията на И. за подобен полов контакт,
последван от измиване на жертвата в интимната област, която е намерена
напълно облечена.
На досъдебното производство подсъдимият е участвал в извършването
на следствен експеримент за възпроизвеждане и проверка на обстоятелствата
на извършване на деянието, при който не е съобщил за участие и на друго
лице в посегателството над пострадалата, потвърдено и с показанията на
поемните лица. В приобщения по делото видеозапис, на който безспорно е
заснет подсъдимият, е обективиран разказът му за това как е умъртвил
пострадалата, при който той не споменава участието на второ лице, в
частност М., и за който липсват основания да се счете, че е манипулиран, или
изявлението да е в резултат на чуждо въздействие.
Защитата допуска, че ударът, нанесен на пострадалата от М. по-рано
6
същата вечер в двора на къщата, може да има каузален принос към
настъпилия фатален резултат, но липсват доказателства в тази насока. Според
установеното, физическият контакт между Л. М. и Р. е довел до леки
охлузвания и кръвотечение върху едната скула на лицето. Свидетелите С.И. и
В.К. отбелязват червенина по едната й буза, без други травматични
увреждания, или оплаквания от нейна страна в този смисъл. Състоянието на
пострадалата към онзи момент, в т.ч. липсата на сериозни увреждания и
последици от такива, е било възприето също от пристигналите полицаи, и от
медицинското лице, извършило прегледа й. Заключенията по изготвените
съдебно–медицински експертизи след последвалата смърт обосновано са
включили в причинно-следствения процес нанесени не по-малко от пет-шест
удара с изключително голяма сила в областта на главата и лицето, довели до
многофрагментно счупване на лицевите кости, както и един-два удара със
значителна сила в лявата гръдна половина, довели до счупване на ребро и
контузия на ляв бял дроб. Тези травматични увреждания отговарят на
заявеното от подсъдимия пред първоинстанционния съд, че е удрял
пострадалата по лицето, и се е опитвал да я души.
Механизмът на събитията, възприет от първата инстанция и споделен
при въззивната проверка, отговаря и на заявеното от Л. М., който предоставя
косвени доказателства за инкриминираното време, но съпоставката на
казаното от него с наличния доказателствен ресурс сочи на съответствие с
обективната истина, която по мнението на настоящия състав е, че
травматичните увреждания, които е получила Р., и които са довели до
нейната смърт, са причинени само и единствено от подсъдимия И., т.е.
деянието е извършено еднолично, а не в съучастие.
Няма основания за преквалифициране на престъплението в такова по
чл.124 от НК, но същевременно не може да се обоснове убедително и
наличието на пряк умисъл за извършване на убийство.
При така установеното поведение на подсъдимия не може да има спор,
че той е действал не с умисъл, насочен единствено и само към причиняване на
телесна повреда, и същевременно отношението му към настъпилата смърт не
е било израз на непредпазливост. Становището на защитата в обратния
смисъл не намира опора както във формираната доказателствена съвкупност,
така и се опровергава от последователната и непротиворечива съдебна
7
практика, в която предмет на множество решения е бил еднообразният
сравнителен анализ на умишленото убийство с непредпазливото
престъпление по чл.124 от НК.
Подсъдимият е нанесъл на пострадалата не единични удари, а поредица
интензивни такива, локализирани в най-различни анатомични области – по
главата, гърдите, крайниците, сред които несъмнено жизненоважни центрове
на тялото, а така също я е стискал в областта на шията. В резултат на
упражненото насилие, той й е причинил множество телесни увреждания, като
видно от вида и характера на някои от тях, и то установените именно по
главата и в областта на гръдния кош, лява гръдна половина, силата, с която са
били нанесени, е била значителна. По лицевите и черепните кости са налице
много различни счупвания, в областта на шията е имало кръвонасядания в
лявата и в дясната странична част, има счупено ребро.
От обективните действия на подсъдимия – нанасянето на твърде голям
брой удари в главата, шията, гърдите, краката и ръцете, както в право
положение, така и безогледно по падналото тяло, се налага извод, че в
неговото съзнание са се съдържали представи за възможно причиняване на
увреждания, несъвместими с живота. В рамките на упоритото си престъпно
поведение – побоят е продължил с нанасянето на множество самостоятелни
удара, вкл. душене, подсъдимият е разполагал с достатъчна възможност да
осъзнае действията си и възможните последици от тях, с което няма как да не
е допускал последвалия резултат. За това и е неправилно да се твърди, че
неговото представно съдържание се ограничава само с причиняване на
телесни повреди, след като напълно съзнателно е нанесъл на пострадалата
жесток побой. Същевременно по делото няма сигурни данни, че подсъдимият
е искал и пряко целял причиняването на смъртта на Р., нито пък да е съзнавал,
че наред с целения резултат – нанасянето на побой, ще настъпи с
положителност и смъртта й, и въпреки това да е извършил деянието, поради
което възприетият с първоинстанционната присъда пряк умисъл следва да
бъде отхвърлен, като се приеме наличието на евентуален умисъл за убийство.
Престъплението правилно е квалифицирано по чл.116 от НК въз основа
на признаците – по особено мъчителен начин за убитата и с особена
жестокост.
8
Особената жестокост е правна квалификация на поведението на дееца,
която се отнася до начина на осъществяване на умъртвяването и отношението
към жертвата при проява на изключителна ярост, ожесточение,
отмъстителност. За нея от значение са фактическите обстоятелства на
умъртвяване на жертвата, броят, силата на ударите, оръжието, с което е
причинено увреждането, неговата тежест, както и тези относно
демонстрираното отсъствие на състрадание, а в случая и данните за
личността, отбелязани от експертите по СППЕ. Особената жестокост е
външна характеристика на убийството, чрез която намират отражение
субективните качества на дееца. Особената жестокост при конкретното
деяние на подсъдимия И. се обективира от броя и силата на нанесените удари,
коментирани вече подробно и представляващи внушителна множественост,
от формата на употребеното насилие и проявите на агресия – побой с ръце и
ритници, в които е вложена значителна сила, нанасяне на удари по паднало
безпомощно тяло на пострадал с физически недъг, от липсата на каквото и да
е отношение към последиците от действията му и страданията на Р., която
изоставя на улицата, а сам се прибира да си легне, т. е. у него изцяло отсъства
чувство на милост и състрадание.
Убийство по особено мъчителен за жертвата начин е налице, когато
пострадалият изживява тежки физически и душевни страдания, което
обстоятелство се съзнава от дееца. И този квалифициращ признак се
преценява с оглед броя и начина на нанесените удари, както и болезнеността
на уврежданите места, причинените болки и страдания, които са преживявани
продължително време, изживените предсмъртни мъки. В случая по време на
целия бой пострадалата е била в съзнание и е изживявала ужаса от този
побой, понасяйки големия брой удари по цялото си тяло и разтрошаването на
лицевите си и черепни кости, счупването на ребро, душенето. Болезнеността
на усещанията й е изрично отбелязана от съответните специалисти в
експертното заключение.
Окръжен съд Шумен е наложил предвиденото наказание лишаване от
свобода след редукцията по чл.63, ал.2, т.1 от НК в максималния възможен
размер - дванадесет години. За да достигне до този извод е приел, че не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, а е отчел като отегчаващи
единствено лошите характеристични данни, свързани с употребата на алкохол
9
и проявената след това агресия.
Така първата инстанция не е взела предвид съществуващи смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало към момента на
извършване на деянието, както и данните за здравословното състояние на
подсъдимия и за неговата личност – той е инвалид с 80% трайно намалена
работоспособност въз основа на вродено заболяване глухонемота, наред с
това страда от лека умствена изостаналост, а интелектуалният дефицит,
ведно с оскъдните знания и бедния житейски опит, обективно са обусловили
непълнота в разбирането му на морално-етични категории. Не е бил отчетен и
фактът, че И. е съдействал на органите по разследването, вкл. е участвал в
извършването на следствен експеримент за уточняване на обстоятелствата на
извършване на престъплението. А при индивидуализацията в тази инстанция
се взема предвид допълнително и вида на умисъла като евентуален.
Съпоставката на горните, с отегчаващите отговорността обстоятелства –
високата обществена опасност на деянието при конкретните му
характеристики и наличието на два квалифициращи елемента, времето и
обстоятелствата на извършване на убийството – късно през нощта, на улица в
селото, чрез жесток побой и душене, по отношение на жертва с физически
недъг, и отчетените в окръжния съд негативни характеристични данни,
очертава приблизителен баланс на значимите за процеса на индивидуализация
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съответно на който,
за справедливо този съдебен състав намира наказанието лишаване от свобода
в размер на осем години, и същевременно достатъчно както за постигане на
поправително въздействие спрямо подсъдимия, така и за удовлетворяване
изискванията на генералната превенция.
Намаляването на наказанието по размер обуславя изменение в частта на
присъдата по чл.23-25 от НК, а досежно решенията на първоинстанционния
съд във връзка с разноските, веществените доказателства и гражданските
искове, не се констатират пороци, в т.ч. нарушения по критериите за
справедливост при определяне на паричните обезщетения за претърпени
неимуществени вреди.
Водим от горното и на основание чл.337, ал.1 т.1, и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
10
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда 260011/22.12.2020 г., постановена по НОХД №
163/2019 г. на Окръжен съд Шумен, като НАМАЛЯВА наказанието лишаване
от свобода на И. К. И. на осем години при първоначален строг режим.
ИЗМЕНЯ определеното общо наказание с наложеното по НОХД №
77/19 г. на Районен съд Нови Пазар, като на основание чл.25, вр.чл.23 от НК
налага за изтърпяване по-тежкото - осем години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11