РЕШЕНИЕ
№ 827
02.12.2020
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Хасково, в открито заседание на осемнадесети ноември две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Василка
Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина
Въжарска, в присъствието на прокурор Валентина Радева- Ранчева при
Окръжна прокуратура, гр.Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К)
№896 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета
от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Български
пощи“ ЕАД – София, против Решение №260004 от 20.08.2020г., постановено по АНД №277 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
В касационната жалба се
твърди, че решението
било неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита се, че посоченото
деяние в потвърденото от въззивния съд наказателно постановление не
представлявало нарушение на посочената норма, което било видно от Констативен
протокол № П-ТА-001/28.01.2020г., в който било отразено че пощенската станция в
с.В. изпълнявала условията на чл.10,
ал.1 от Наредба №6/01.11.2011г., като не били дадени никакви предписания. Освен
това, в цитирания протокол било посочено, че била извършена проверка
относно охрана и опазване на парични средства и ценни пратки, чиято правна уредба била в Глава трета от Наредба № 6 за
изискванията за пощенска сигурност, което съгласно чл.22, от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Твърди
се, че съгласно чл. 22 от Наредба № 6/01.11.2011г., Комисията за регулиране на
съобщенията осъществявала контрол по реда на ЗПУ по спазването и прилагането на
изискванията за пощенската сигурност, с изключение на Глава трета и на Глава
шеста от наредбата. В съществуващия текст на чл.10 от действащата Наредба
№6/01.11.2011г. било допуснато повторение на изискването за оборудване със
записващи технически средства за видеонаблюдение в ал.2 и общото изискване за оборудване
със система за физическа защита в ал.3, тъй като в допълнителна разпоредба - §1
„по смисъла на тази наредба, т.10,
даденото определение за система за физическа защита било „комплекс от елементи
за охрана на пощенските служби по чл. 10, ал. 1, който можело да включва:
персонал за физическа защита, физически бариери, сигналноохранителни
известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение,
охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства. Прави се
извод, че с тази разпоредба системите били определени като комплекс от
алтернативно изброени елементи, в който се включвало видеонаблюдението. Сочи се още, че
съгласно чл.3 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за
организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата
на Български пощи ЕАД, която била издадена на основание § 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за
пощенската сигурност, охраната на пощенските служби в системата на Български
пощи“ ЕАД, в които се извършвали парични дейности се осъществявала със система
за физическа защита с различни комбинации от елементите ѝ, в зависимост
от категорията на отделния обект. Обектът на адрес Пощенска станция 6445, с В.
бил от трета категория, съгласно утвърден списък, като според чл.8, т.2 от
Инструкцията, обектите трета категория се оборудвали със система за защита, но
видеонаблюдението не било предвидено като елемент на защита. В обекта били
изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били обект на
издаденото наказателно постановление. Навеждат се доводи за неправилно приемане
от районния съд, че съдържанието на наказателното постановление съответствало
на императивните законови изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН относно
неговото съдържание. Нито в акта за установяване на административно нарушение,
нито в наказателното постановление била посочена конкретна дата на извършване
на нарушението. Посочена била единствено дата на извършване на проверката. Деянието,
чрез което се осъществявал състава на посоченото в наказателното постановление
нарушение, било под формата на бездействие, поради което се счита за неизпълнено
изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на датата на нарушението. Необходимо
било в наказателното постановление да бил посочен началния момент, от който
бездействието на задълженото лице било релевантно за съставомерността на
деянието и било налице довършено нарушение. В случая такава конкретизация
липсвала. Навеждат се и доводи за това, че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не
била приложима в настоящия случай. Сочи се, че разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН уреждала срока, който бил преклузивен, а не давностен и касаел започването
на „преследване“, в случая той бил една година от извършване на нарушението.
Този срок започвал да тече от момента, когато бил осъществен фактическия състав
на нарушението, а при нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ
изтичането на срока за изпълнение на задължението. В този смисъл, след
изтичането на този срок за наказващия орган се преклудирала тази възможност.
Едногодишният срок, предвиден в чл.34, ал.1 от ЗАНН по естеството си се явявал
и дисциплиниращ срок за административнонаказващия орган, който имал за цел
своевременно отпочване на административно-наказателно производство.
Моли
се за отмяна на решението на районния съд и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната
жалба – Комисия за регулиране на
съобщенията –София, редовно призован не изпраща представител и не ангажира
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково счита
касационната жалба за неоснователна и
пледира за оставяне в сила на решението
на въззивният съд.
Касационната инстанция,
като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни
основания, и
извърши и служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №260004/20.08.2020г., постановено по НАХД №277/2020г., Районен съд – Димитровград изменил Наказателно постановление №42 от 08.05.2020г.г., издаденото от Председателя на
Комисията за регулиране на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, гр. София за нарушение на чл.10, ал.2 от Наредба № 6 от
01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, на основание чл.53, ал.1,
във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.105в от Закона за пощенските
услуги (ЗПУ), във връзка с чл.106 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба №
6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, е наложена
имуществена санкция в размер на 900.00лева.,
като е намалил размера на последната на
700.00 лева.
За
да постанови решението си въззивният съд е приел, че липсват съществени нарушения на процедурата
по ЗАНН. За доказано приел извършването на административно нарушение по чл.105в
от ЗПУ, вр. чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за
пощенската сигурност от страна на „Български пощи“ ЕАД. Според съда гишето в процесната
пощенска станция, било такова, определено от пощенския оператор за извършване
на дейности свързани с парични средства и ценни пратки. Посочил, че след като
„Български пощи” ЕАД било определило процесното гише на тази пощенска служба,
като такова по ал.1 на чл.10 от Наредба №6 от 01.11.2011г. и след като се
установил, че такива дейности били осъществявани там, то за дружеството било
налице задължението да наблюдава достъпа до това гише със записващи технически
средства за видеонаблюдение и да съхранява записите 30 дни. Изпълнението на
това задължение не било доказано по делото, а от събраните по делото
доказателства се установило противното. Същевременно съдът приел че неправилно
наложената санкция била определена в размер над минималния. В тази връзка
в решението били изложени доводи, че пощенската станция се намира в
изолирано и сравнително малко населено
място , с малък оборот и не сериозно движение на хора и средства. Поради това приел, че наказанието следва да бъде в размер на минималния от
500.00 лева .
Настоящата
инстанция намира, че oбжалваното решение е правилно. Същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Спазени
са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни
органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при
издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички
необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН.
Неоснователно
е възражението за липса на дата на извършване на нарушението в съставения АУАН
и издаденото НП. В двата акта изрично е посочено, че към 28.01.2020г.
дружеството не е наблюдавало със записващо техническо средство за
видеонаблюдение на достъпа до гише, в което да се приемат ценни пратки и се
извършват парични дейности. Изпълнителното деяние се е изразявало в
бездействие, което е било констатирано на 28.01.2018г. В случая, описаното в НП
представлява продължено административно нарушение, т.е. нарушение, чийто състав
се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било
установено от съответния орган по реда на ЗАНН. Предвид последното, не се
споделя и виждането за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН, поради непосочване в НП на
времевия период на извършване на нарушението.
Не
се приема становището, че правната уредба на охраната и опазването на паричните
средства и ценни пратки е в Глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г за
изискванията за пощенската сигурност, като контролът по спазването ѝ не
следвало да се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Описаното
в АУАН и НП нарушение на чл.10, ал.2 е регламентирано в Глава четвърта от
Наредба №6 от 01.11.2011г., т.е. контролът по спазването му следва да се осъществи
именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ и Наредба №6 от
01.11.2011г за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно чл.105в, ал.1 от
ЗПУ, в приложимата към датата на осъществяване на описаното в АУАН и НП деяние, за
нарушение по този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е
предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв.
, а според
ал.2 на същата разпоредба в случаите когато деянието по ал. е извършено от
юридическо лице и едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 700 до
7000 лв.
За нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от
01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност не е предвидено друго
наказание в ЗПУ, а посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от
ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от Наредбата. Именно тази наредба е приложена по
отношение на касатора „Български пощи” ЕАД, като описаното в наказателното
постановление нарушение е такова по чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за
пощенската сигурност. Правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация
на извършеното от касатора.
Обоснован
е и изводът, че нарушението само по себе си се състои в нарушаване на
задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредбата, а именно достъпът до
определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и
извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи
технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да
се съхраняват 30 дни. Съгласно представения Списък на пощенските станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ
Пловдив „Български пощи“ ЕАД, процесната пощенска станция 6495 в с.В., е
включена в него. От своя страна обектите трета категория са именно такива, в които
постъпват в наличност и се обработват парични средства, в обем до 20 000 лв. съгласно Заповед
№РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен Изпълнителен Директор на „Български пощи“ ЕАД.
В тази връзка, правилен е изводът на районния съд, че след като „Български
пощи“ ЕАД е определил процесното гише на тази пощенска служба като такова по
ал.1 на чл.10 от Наредбата, а именно извършващо парични дейности и дейности по
приемане на ценни пратки, и след като е установено, че такива дейности се
осъществяват там, то за дружеството е било налице задължението, регламентирано
в чл.10, ал.2 от Наредбата, а именно да се наблюдава достъпа до това гише със
записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30
дни. Изпълнението на това задължение не се доказва по делото.
Ето
защо касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от
районния съд, че е доказано извършването на процесното административно
нарушение, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството на посоченото в наказателното постановление основание.
Наведените
в касационната жалба възражения са неоснователни. Посоченият чл.8, т.2 от
Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната
при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи“ ЕАД
не води до по-различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо
различно и незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от Наредбата
задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби,
определени за осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни
пратки. Това следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в
ал.2 и ал.3 на чл.10 от Наредбата, където видеонаблюдението и системата за
физическа защита са регламентирани като две отделни задължения по отношение на
специалните гишета по ал.1 на чл.10 от Наредбата.
Следва
ясно да се посочи, че макар и видеонаблюдението да е един от възможните
елементи на системата за физическа защита, съобразно разпоредбата на §1, т. 10
от ДР на Наредбата, в конкретния случай вмененото нарушение е такова по ал. 2
на чл. 10 от Наредбата, която норма въвежда изискване за видеонаблюдение на
самото гише за ценни пратки, а ал.3 определя изискванията за оборудване със
система за физическа защита на цялата пощенска служба и тук вече може да се
избере колко и какви елементи от посочения комплекс да бъдат включени към тази
система.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260004 от 20.08.2020г., постановено по АНД №277 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.