№ 132
гр. Раднево, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100437 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. А. М., действащ
чрез адв. В., срещу Я. Д. И., с която се иска съдебна намеса в отношенията
между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК.
Ищецът твърди, че с ответницата са съжителствали на семейни начала,
без сключен граждански брак, като от съжителството им се родило детето С.С.
А., роден на **** г., припознат от бащата. Твърди, че съжителството им не
протичало нормално от самото начало, като живели заедно в негово жилище в
гр. Раднево. Твърди, че ответницата неколкократно е напускала ищеца и
детето и след това се е връщала, като все казвала, че съжалява за стореното и
обещавала да не се повтаря. Твърди, че последната раздяла била от декември
2023 г., когато ответницата без негово знание взела детето и се преместила да
живее при друг мъж в гр. Хасково, като майката ограничавала контактите на
бащата с детето. Твърди, че ответницата живяла 2 месеца при въпросния мъж
от гр. Хасково, който бил отговорен човек и дори му се обаждал да му каже
какво е състоянието на детето. Твърди, че без да каже нищо и на този мъж,
ответницата го напуснала и се върнала да живее при родителите си в с. П.,
община Е.. Твърди, че в тази къща в с. П. живели много хора от разширеното
семейство на ответницата, детето не посещавало детска градина, къщата
нямала баня, тоалетната била отдалечена от къщата. Твърди, че ответницата
не води детето на профилактични прегледи, не го е водила за поставяне на
ваксини. Твърди, че майката въобще не се занимавала с детето, не го къпала,
1
не си играла с него. Твърди, че майката се върнала към стария си начин на
живот като сменяла партньорите с постоянно, на което детето ставало
свидетел. Твърди, че на 05.01.2024 г. отишъл на място да види детето, но бил
възпрепятстван, като му бил нанесен побой от бащата на ответницата, за което
имал и издадено медицинско свидетелство. Твърди, че в края на месец януари
2024 г. ответницата се появила отново в гр. Раднево и поискала да заживеят
като семейство отново, като му оставила детето на неговите грижи. Твърди, че
малко по-късно ответницата отново избягала с детето в Хасково, а малко по-
късно пак се върнала в с. П. при родителите си. Твърди, че на 08.05.2024 г.
имал работа в гр. Е., поискал да види детето, но категорично му било
отказано, поради което си тръгнал за гр. Раднево, но по време на път
ответницата му казала, че повече не може да се грижи за детето и да дойде да
си го вземе, като той незабавно се върнал и взел детето при себе си, от който
момент детето живее с него в гр. Раднево. Твърди, че детето било
недохранено, плачело нощем на сън, не говорило, не искало да се храни, като
той и майка му се грижили за детето да се възстанови физически и
психически. Твърди, че детето вече има личен лекар, поставени са му
имунизации, посещава детска градина. Твърди, че е осигурил здравословна и
сигурна среда на детето, а за грижите му помага неговата майка. Поради
липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с
което да предостави на него упражняването на родителските права спрямо
детето и да се определи местожителството на детето при него, да се определи
режим на лични отношения на ответницата с детето, да бъде осъдена
ответницата да заплаща издръжка на детето в размер на 250 лв., считано
приключване на делото със съдебен акт. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Я. Д.
И., действаща чрез адв. М. от АК-Ямбол, в който взема становище за
допустимост, но неоснователност на молбата за съдействие. Твърди, че
изложените в молбата за съдействие обстоятелства не отговаряли на истината.
Твърди, че ищецът бил виновен за раздялата им, като след като се преместила
в с. П. ищецът няколко месеца въобще не се интересувал от детето, като през
месец май 2024 г. поискал да вземе детето, на което тя откликнала и му го дала
за седмица, но той после със силови методи отказал да го върне и ограничил
контактите й с детето. Твърди, че детето е силно емоционално привързано към
нея, никога не се е отделяло от нея, а ищецът му влияе като се опитва да му
внушава лоши и неморални неща за нея. Твърди, че тя е по –пригоден родител
да се грижи за детето, а ищецът е оставил детето изцяло на грижите на
2
неговата майка и по никакъв начин не се грижи за детето. Поради това счита,
че искането на ищеца е неоснователно и следва да се отхвърли. Иска от съда
на нея да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето
и да се определи местоживеене на детето при нея, а бащата да бъде осъден да
плаща издръжка в размер на 350 лева месечно и да му се определи стандартен
режим на лични отношения с детето. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за
установено по релевантните за спора факти следното:
В протоколно определение от 10.09.2024 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който са признати за безспорни и ненуждаещи
се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на детето С.С. А.,
роден на **** г., припознат от бащата.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал на ищеца, че следва да
докаже предпоставките за присъждане нему на родителските права /по-добър
родителски капацитет и че е в интерес на детето той да упражнява
родителските права/, нуждите на детето, възможностите на ответницата да
дава исканата издръжка.
На ответника е указано, че следва да докаже насрещните си възражения и
предпоставките за присъждане на нея родителските права /по-добър
родителски капацитет и че е в интерес на детето тя да упражнява родителските
права/, нуждите на детето, възможностите на ищеца да дава исканата
издръжка.
Според задължителните разрешения в т. 1 ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в ППВС № 1/12.11.1974 г., когато законът е
възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в
процеса, например на малолетните и непълнолетни деца при произнасяне по
мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата като в производството по спорна съдебна
администрация по чл. 127, ал. 2 СК, негово задължение е служебно да събере
доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти,
вкл. експертни заключения на психолог, както и да допусне поисканите от
страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето,
които са необходими за извършване на преценка за защитимия интерес на
детето.
Тъй като страните имат крайно противоречащи интереси относно това
3
кой да упражнява родителските права съдът на основание чл. 59, ал. 6 СК вр. с
чл. 127, ал. 2 СК изслуша двамата родители, в който смисъл е и константната
съдебна практика на ВКС /решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012
г. на 4 г.о. ВКС, решение № 447 от 08. 12. 2015г. по гр. д. № 3067/2015г. на 4
г.о. и много други/. Според ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и ТР № 1 от 03.07.2017
г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС цялостна преценка на родителските
качества на двамата родители въз основа на комплекса от правнозначими
обстоятелства, в светлината на висшия интерес на детето, изисква обсъждане
на всички относими доказателства и обстоятелства, при изискуемата
съпоставка между родителския капацитет на двамата родители. Изслушването
на родителите има за цел добиването на лични впечатления за всички
обстоятелства, свързани с интереса на детето, и е наложително когато от
другите доказателства не може да се направи категоричен извод как ще е най-
добре защитен този интерес. В този смисъл при изслушването на двамата
родители е видно, че всеки един от тях претендира да е по-добър родител и да
има по-големи качества да отглежда и възпитава детето.
По делото е приет социален доклад от ДСП-Раднево /л.45-46/, от който е
видно, че на 01.07.2024 г. било извършено социално проучване от социални
работници, които установили, че детето живее с баща от началото на месец
май 2024 г., когато било взето от бащата от дома на майката. От този момент
детето се отглежда от ищеца с подкрепата на неговата майка, като основните
нужди на детето от дом, храна, дрехи, емоционална стабилност и сигурност,
родителски грижи и здравеопазване, били задоволени адекватно. Преди месец
май 2024 г. майката е била тази, която е полагала основни грижи за детето,
макар да се е местила с детето изключително често и в различни населени
места в страната /с. П., гр. Хасково/. При разговор на социалните работници с
детето С., последното им споделило, че се чувства много добре в дома на баща
си и желае да остане там и да живее при него, като съобщило, че понякога
майка му му липсва, но не желае да живее при нея. Детето е на 6 навършени
години, във видимо добро здравословно състояние, не страда от тежки или
хронични заболявания, вписано е в пациентска листа на д-р Д. –
общопрактикуващ лекар в гр. Раднево, поставени са му всички имунизации,
намира се в добро емоционално състояние, контактно и спокойно дете, не
проявявал признаци на тревожност и агресия. Съдът не кредитира посоченото
в социалния доклад, че детето установени алергии, тъй като от приетия
амбулаторен лист на л.48 да е видно, че детето страда от астма с преобладаващ
алергичен компонент, което се потвърждава и от епикризата /л.49/, издадена
4
от МБАЛ Тракия, където детето е лекувано от бронхопневмония с
придружаващо заболяване астма с алергичен компонент.
По делото е приет социален доклад от ДСП-Е. /л.69-70/, от който е видно,
че майката Я. живее в с. П., община Е., в едноетажна къща с 3 стаи, една от
които за нея и детето, която къща е на родителите й, била с добри хигиенно-
битови условия и обзаведена функционално. Ответницата Я. работи в гр.
Димитровград във фирма Язаки за месечно възнаграждение от 1300 лв.
Посочват, че не могат да вземат конкретно становище за родителския
капацитет на родителите. Съдът намира, че информацията в този социален
доклад е оскъдна и незадоволителна от към доказателствено естество.
По делото е приета като писмено доказателство служебна бележка /л.16 и
л.47/, от която е видно, че детето е записано в детска градина № 6 „Слънце“ в
гр. Раднево и я посещава от 10.05.2024 г., като в предходни периоди също е
посещавал детската градина от 01.12.2021 г. до 05.03.2024 г., когато е бил
отписан.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели. По
делото е разпитан като свидетел лицето П.К.Т., който е бил последващ
партньор на ответницата, след раздялата й с ищеца, при който е живяла в град
Хасково заедно с детето, и който е бил пряк неин началник в работата им.
Връзката им започнала през комуникация в социалните мрежи, докато
ответницата е живяла все още в гр. Раднево при ищеца и са имали отношения
на фактическо съжителство. Св. Т. посочва, че преди да се премести при него
ответницата да живее е ходила при него в гр. Хасково без знанието на ищеца и
без да взема детето, тоест още по време на връзката си с ищеца. В последствие
е видно, че ответницата е казала на ищеца, че го напуска, но всъщност се е
преместила да живее при св. Т. в гр. Хасково, като е взела със себе си и детето.
Видно е също, че св. Т. е отдал адекватна грижа за детето С., докато
ответницата е била при него в гр. Хасково, като са го записали там на детска
градина и на личен лекар. Св. Т. посочва, че ответницата е правила аборт през
месец май 2024 г., което дете било от него. Като малко преди това ответницата
му писала в социалните мрежи, че искала отново да се събере с ищеца, което
била на дата 28.04.2024 г., че не може да продължи да живее с него. Св. Т.
посочва, че въпреки това отишъл да я забере заедно с детето от нейното село и
да ги закара, но тогава разбрал, че ответницата предната вечер е прекарала
при ищеца С., като съответно на следващия ден и събрал багажа и ги закарал
на село, а 5 дена след това разбрал пък, че ответницата не била със С., а с
друго трето лице. Св. Т. посочва, че като отговорен човек още при началото му
5
на връзката с ответницата и когато отишъл да я взема от гр. Раднево заедно с
багажа и с детето, за да се местят при него в гр. Хасково, се качил в жилището
на ищеца, за да му каже да не се притеснява за детето и че ще се грижи за него,
както и когато се разделил с ответницата и разбрал, че имала трети мъж в
живота си, звъннал на ищеца и му казал да си вземе детето, защото за
ответницата приоритет били социалните мрежи, тикток, селфита и въобще не
се грижила за детето.
Св. Т. посочва, че детето С. е боледувал докато е било при тях, налагало се
да му правят инхалации, тоест проблемът белите дробове /астмата с алергичен
компонент/ на детето не е от преместването му при ищеца, а датира от преди
това.
По делото е разпитана като свидетел и майката на ищеца, чиито показания
съдът прецени съгласно чл. 172 ГПК на база всички останали събрани
доказателства. Св. Н.Г. посочва, че ответницата се е грижила за детето като са
живели в гр. Раднево в апартамента на ищеца С., но била безотговорна като
човек, тъй като не разпределяла бюджета както трябва, за да има за памперси
и храна на детето. Посочва, че ответницата многократно е напускала ищеца и
се е връщала, като едно от последните било през декември 2023 г., което било
без причина, а по-късно разбрали, че било заради друг мъж. Това
обстоятелство се установява и от другите гласни доказателства /в това число
показанията на свидетеля на ответницата/ и от писмените доказателства.
Винаги ответницата заминавала под предлог, че отивала в с. П. при
родителите си. Когато ходила там отказвала на ищеца да вижда детето, като
при едно ходене на ищеца С. на 05.01.2024 г. в с. П. да види детето, бил
нападнат от бащата на ответницата, че не бил никакъв на детето и нямал право
да го търси, като бил ударен с пръчка, за което си бил извадил медицинско
свидетелство, викана била полиция. Св. Г. посочва, че тогава разбират, че
ответницата Я. не била в с. П., а в гр. Хасково при друг мъж, но около 2 месеца
по-късно искала пак да се върне при сина й в гр. Раднево, като ищецът с
постоянно правил компромиси в името на детето и приемал ответницата
вкъщи. Св. Г. посочва, че ответницата имала 2 престоя в гр. Хасково при св. Т.,
първият бил непознат за тях, а при втория вече било записано детето на
градина там, на който втори път се запознала тя със св. Т., когато им казал, че
ще се грижи за детето и ще им дава информация. Посочва, че ответницата не
давала на ищеца да вижда детето след раздялата й със св. Т. и връщането й в с.
П., за което тя и ищеца С. разбрали лично от св. Т., който звъннал на ищеца да
му каже, че детето му е в с. П. с майката, а не при него, тоест майката не им
6
била казала нищо. Тези показания също се покриват с показанията на св. Т..
Посочва, че при едно ходене на ищеца до гр. Е. последният получил обаждане
от ответницата, която казала на ищеца да отиде да вземе детето, че не може
повече да се грижи за него, като му дала всички документи на детето,
лекарства и дрехи. Посочва, че бащата се грижи сам за детето, смогва като
успява да съчетава работата си с оставянето и вземането на детето от градина,
а при нея ходили да вечерят понякога, а тя помагала само като имало нужда и
с огромно желание помагала, защото си обичала внучето. Посочва, че ищецът
имал 2 апартамента в гр. Раднево, единия е в който той живее и другият в
който тя живяла /за това са събрани и писмени доказателства – 2 нотариални
акта за собственост на л. 12-14, които потвърждават показанията й и в тази им
част/. Посочва, че ищецът работи на 5-дневна работна седмица с работно
време от 8 до 17,30 часа, което напълно отговаря на оставянето и вземането на
детето от детската градина, а това кореспондира със социалните доклади.
Също посочва, че синът й С., ищецът по делото, припознал детето след като
ответницата Я. навършила 18-годишна възраст /няма данни за момента на
припознаване, но това със сигурност е станало преди месец април 2021 г.,
когато е издадено удостоверението за раждане на л.11, в което фигурира ищеца
като баща на детето/. Посочва, че ищецът С. уведомявал ответницата за
състоянието на детето, включително и че постъпвало в болница със св. Г., но
ответницата не му вдигнала телефона, не му върнала нищо и на написаното от
ищеца съобщение за това, не пожелала да дойде да види детето в болницата.
По делото е разпитан като свидетел и бащата на ответницата, чиито
показания също се цениха съгласно целия друг доказателствен материал
съгласно чл. 172 ГПК. Св. Х.Ж. посочва, че живее в с. П., като дъщеря му ту
живяла при него, ту в Раднево, а детето не знаело къде се намира, защото с
постоянно било водено да живее на различно населено място. Посочва, че
детето живяло при тях от раждането и повече от година в с. П., което
обстоятелство обаче въобще не кореспондира с останалия доказателствен
материал, тъй като видно от другите гласни доказателства, от писмените
такива, детето е живяло в гр. Раднево малко след раждането си, като майката с
детето се е преместила при ищеца в гр. Раднево. Посочва, че дъщеря му,
ответницата Я., била дала детето на ищеца за 10 дена и с уговорка да го върне,
като ищецът бил издебнал той да е на работа и тогава отишъл и го взел. Това
обаче също не кореспондира на обстоятелството, че майката е дала на бащата
и международния паспорт на детето, в случай да го даде само за 10 дена и без
навеждане на никакви данни да е дала разрешение на детето да пътува в
7
чужбина, или дори да го е дала на бащата да ходят на почивка или екскурзия в
чужбина. Няма данни майката да е искала съдействие от социалните власти
/ДСП, ОДЗ/ или на полицейски органи с данни за невръщане на детето, с
искане за съдействие да види детето или други подобни обстоятелства. Няма
данни майката да е искала да отиде да види детето като е било в болница края
на месец юли 2024 г., тоест липсват доказателства за заинтересуваност на
майката от детето, след неговото установяване при бащата в гр. Раднево. От
всички тези доказателства съдът намира за установена с по-голяма
доказателствена стойност тезата на ищеца, че майката е дала нему детето да го
отглежда, поради което е предала всички негови медикаменти, дрехи, дори и
международен паспорт, вероятно с оглед нуждата от записване на детето на
детска градина и личен лекар. От друго естество е последваща промяна в
поведението на майката към този свой акт, дали и породен от влияние на
родителите й. Св. Ж. посочва, че ищецът С. биел редовно и тормозил
ответницата Я., но и за тези обстоятелства няма никакви доказателства, а
неговите показания в този смисъл са и в интерес на ответницата, неговата
дъщеря. Следва да се отчете и личните отношения между свидетеля и ищеца,
с оглед наличните данни, че свидетелят е ударил с пръчка ищеца при
посещение на последния в с. П. началото на месец януари 2024 г., за което
били ангажирани органите на полицията. Освен да няма доказателства по
делото за осъществяван тормоз от ищеца над ответницата, се събраха
доказателства за това, че тя го е напускала, за да бъде с друг мъж, в случая на
два пъти със св. Т., а от показанията на св. Т. и за наличие и на трети мъж в
живота на ответницата. Тоест налице са доказателства за напускане на ищеца
от страна на ответницата не заради нанасян й побой или тормоз от страна на
ищеца, а заради личното й желание да живее с други мъже в други населени
места. Св. Ж. посочва, че в къщата му живеят той и съпругата му, ответницата
Я. и другата им дъщеря, като за Я. и детето имало отделна стая. От
показанията му е видно, че ответницата работи в гр. Димитровград на смени,
но живее в с. П., Елховска община, което разстояние е доста голямо /около 140
км. – виж за справка в гугъл мапс или бг мапс/. Когато ответницата работи
втора смяна отива на работа на обяд и се прибира около 1-1,30 през нощта, а за
сутрешната смяна тръгва в 4,30 рано сутринта и се връща около 16,00 часа. В
с. П. няма детска градина, такава имало в гр. Е., но детето не било записвано
никога там, защото престоите му там не били сигурни и били кратки, което
обезсмисляло записването на градина там. Посочва, че неговата съпруга и
майка на ответницата се грижила за детето, тъй като майката била на работа
/това когато детето е било при тях в с. П., но от май месец 2024 г. е в Раднево
8
при бащата/. Св. Ж. посочва, че бил ядосан на дъщеря си Я., защото оставила
П. Т., за да се върне при ищеца, но се върнала при него за последно. За тези
последни обстоятелства следва да се посочи, че кореспондират с другите
доказателства и ще се ценят в този им прочит.
С оглед необходимостта от изследване на родителския капацитет и
необходимите нужди на детето, неговото емоционално състояние и желания,
съдът допусна служебно СПЕ, беше изготвено подробно и компетентно
заключение от вещо лице детски психолог, което заключение съдът кредитира
изцяло. Въпреки изключително подробното изложение и изследване по
различни методи, вещото лице Г. в заключителната част е изложила накратко
отговор на поставените въпроси. На база проведените интервюта и
събеседвания се регистрирали дефицити по определени показатели,
определящи родителския капацитет на двамата родители.
При ищеца С. М. те били по отношение показател комуникативност
между двамата родители и родителско сътрудничество, като същият бил
изказал готовност да сътрудничи с майката в бъдещ план, въпреки към
момента да няма такива данни. Тази липса на сътрудничество обаче се
установява да е налице с оглед влошилите се отношения между родителите,
особено през 2024 г., тъй като майката двукратно е отивала да живее в гр.
Хасково при друг мъж, връщала се е при ищеца, а накрая за пореден път го е
напуснала и отишла да живее в с. П. при родителите си. Тази несигурност
неминуемо се отразява на емоционалната контактност на ищеца с
ответницата. Но най-съществено е, че не се отразява добре на емоционалното
състояние на детето да бъде с постоянно местено от едно населено място в
друго, честата смяна на средата му, на приятелите му, на хората за
контактуване. Вещото лице посочва, че като цяло родителския капацитет на
бащата С. М. е добър, той успява да положи адекватни грижи за детето, които
се отразяват благоприятно на неговото психо-емоционално състояние, има
възможност да е на разположение на детето, проявява съпричастност и
ангажираност към неговото образование, полага адекватни грижи за здравето
му, оценя и ролята на другия родител при отглеждането на детето, няма данни
за фактори, застрашаващи физическото и душевното състояние на детето.
Също така бащата е съпричастен към душевното обогатяване на детето,
отчита важността на стабилните отношения с другите членове на семейството,
а самото дете показвало лично предпочитание баща му да се грижи за него
като родител, демонстрирало силна емоционална връзка с бащата. Бащата
демонстрирал авторитарен стил на родителстване, което се определя като
9
надежден и гарантиращ топлина, приемане, любов и разбиране, съответно с
ясни граници и правила, което давало гаранция у детето да бъде формирано
уверено и социално устойчиво поведение, добра самооценка и самоконтрол.
Съответно при майката Я. И. в родителския капацитет се откривали
няколко дефицитни показателя, именно комуникативност и сътрудничество,
като също заявявала готовност за сътрудничество, независимо да не са също
демонстрирани такива умения. Вещото лице е открило дефицит при майката
по отношение на високите нива на импулсивност, налична акцентуация в
характера на майката, който оказва негативно влияние при взаимодействие.
Родителският капацитет при майката съчетава положителност при
ангажираност и съпричастност към образованието и душевното обогатяване
на детето, полагане на грижи за здравето му, отчита също важността на
стабилната семейна среда, а детето има изградена емоционална връзка с
майката. Стилът на възпитание на майката е авторитарен, при който
комуникацията с детето е еднопосочна, родителят установява правилата,
които често не биват обяснявани на детето, а се следи за изпълнението им,
което би могло да създаде страх у самото дете при извършването на грешка,
съответно формиране на ниска самооценка.
При местоживеенето на детето при бащата не са отчетени негативни
емоционални преживявания у детето като тревожност, депресивност, агресия.
Детето се чувства емоционално удовлетворено, изявява желание да живее с
баща си, тъй като там се чувства защитено, успява да осъществява любимите
си дейности и занимания. Нямало данни за излагане на детето в риск по
отношение на психо-емоционалното му състояние, когато е било при баща си
в етапа от живота му. Детето пълноценно осъществявало социални контакти,
които осигурявали положителни емоционални преживявания. Вещото лице
посочва, че не са открити притеснителни данни на емоционалното му
състояние и при пребиваването при майка му в дома на П. Т. в гр. Хасково,
като детето индикирало за приятни спомени в живота му там. Обаче вещото
лице е открило неприятни преживявания на детето в с. П., в настоящия дом на
ответницата и дом на нейното разширено семейство. Тези неприятни
преживявания били свързани с насекоми, които са изиграли някаква негативна
нагласа у него към това място за живеене, но няма данни какво точно е
отношението на детето към това място за живеене към настоящия момент.
Вещото лице е извършило събеседване с педагозите на детето от детското
заведение, които са констатирали, че при честите промени в местоживеенето
на детето се наблюдавало промяна в социалната му адаптация, отразяваща се в
10
комуникацията и взаимодействието на детето с останалите деца, както и върху
образователните му умения и навици, честите и резки промени в привичната
за детето обстановка на живот, изисква непрекъснато активиране на усилия за
адаптиране и провокира изявата на стрес и емоционално напрежение,
отразяващи се на психо-емоционалното му функциониране.
В съдебно заседание вещото лице Г. допълни на въпроси на страните, че
никой от родителите не допринася за родителско отчуждение спрямо другия,
като бащата не е отказал на майката да се види с детето, а и нямало
негативизъм на детето към майката.
По делото са приети писмени доказателства за трудовата заетост на
ищеца /л.15/, от които е видно, че работи по трудов договор в гр. Стара Загора
при уговорено месечно възнаграждение от 780 лв. от 01.01.2023 г., в от
социалния доклад на ДСП-Раднево е видно, че същият получава месечен
доход от 3000 лв. С оглед длъжността на ищеца като „строителен
електротехник“ съдът дава вяра на посоченото в социалния доклад като
месечен доход, а не това в допълнителното споразумение. Не е безизвестен
подхода на множество работодатели за плащане на по-малко осигуровки, като
сключват реално договорите на минимална работна заплата /т.нар. сив сектор/.
А тъй като съдията-докладчик е техник/технолог по електротехника и
електроника е напълно наясно за „глада на кадри“ в тази сфера, както и че
няма електротехник в страната, който да работи реално на минимална заплата,
с оглед средна заплата на трудещите се в този сектор, която е около 2000 лв.
Освен това със заплата от 780 лв. месечно трудно ищецът би могъл да закупи
два апартамента през 2017 г. и 2020 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между родители по повод упражняването на родителските права върху децата,
местожителството на децата, личните отношения на родителя, на който не са
предоставени родителските права, както и относно издръжката на
ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното
производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна
съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между
родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето
11
на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на
спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между
двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че няма иск,
няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение
№ 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ
принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от
Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето
(приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от
11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в
сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл
съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да постанови
упражняването на родителските права върху децата на този от тях, който е по-
пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят
заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на
детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната
цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и
непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между
родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията
родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя,
който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да
изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на
формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е
постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се
осъществяват личните отношения.
Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл.
127, ал. 1 СК въпроси относно единствено размера на издръжката, но този
единствен спор не възпрепятства това да се определи кой от родителите да
упражнява родителските права спрямо детето, съответно личните отношения
и издръжката на другия родител. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето
като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето
12
към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети
лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните
възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се
припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г.,
чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс,
в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010
г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III
г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските
права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като
се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по
смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност,
подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане
хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството
и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от
интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
От всичко изложено съдът намира за установено по делото, че бащата е в
известна степен по-благоприятен родител за детето в настоящия случай. Това
на първо място защото бащата има собствено жилище, в което живее и не се
мести, с постоянно работа на стандартен работен ден и време, получава добро
възнаграждение, няма дефицити в родителския капацитет, извън общуването с
ответницата /това е наложено от влошените им отношения последната една
година/. Бащата е полагал винаги грижи за детето, а от месец май 2024 г. е
родителят, който полага грижи за детето, като отношението към детето му е
крайно положително до степен детето да го иска и да го избира като
предпочитан родител. Детето е привързано към двамата родители, но иска да
живее при баща си, неговия пол е мъжки, независимо да е на 6 години и да
има нужда и от майчина грижа. В тази връзка се отчете и помощта на
родителите на ищеца, особено на неговата майка, която се включва при нужда
с голямо удоволствие, въпреки бащата сам да се справя с отглеждането и
възпитанието на детето. Бащата има материална възможност да се грижи за
детето – има собствени 2 апартаменти и добро трудово възнаграждение,
включително 2 леки автомобила. Социалното му обкръжение е добро за
детето, с оглед данните от заключението на СПЕ.
13
В тази оценка на съда се взе предвид честата смяна на местоживеене на
майката, което повлича детето и е константа при нея от раждането на детето
до настоящия момент. А от заключението на СПЕ е видно, че това не се
отразява въобще добре на детето, на неговото психо-емоционално поведение,
на социалната му ангажираност и приспособимост. Липсата на записване на
детска градина и личен лекар в с. П. пък говори за евентуални нагласи на
майката да не пребивава дълго време там. Ответницата и работи в гр.
Димитровград и почти няма време в светлата част от денонощието да е с
детето си, тоест невъзможност за лично отглеждане и възпитание, а разчитане
предимно на нейните родители, които трябва да са предимно в помощ на нея, а
не обратното. Отчете и обстоятелството, че майката по собствено желание е
предала детето на бащата за отглеждане, независимо от променените й
нагласи в последствие. Жилищните условия също следва да се вземат
предвид, макар и да е добре обзаведена къщата на родителите на ответницата,
детето е имало негативни изживявания там, свързани с насекоми. В този
смисъл са налице няколко обстоятелства, които надделяват според съда да
възприеме към момента, че бащата е по-пригоден родител да осъществява
родителските права спрямо детето, независимо от възрастта на детето. Освен
това той се е доказал като изключително добър родител и няма данни, които
да навеждат съмнения, че той ще се справи и занапред с тази отговорност.
Съдът намира, че с оглед така установеното и напасването на конкретната
детска психика към непроменящата се среда /детето предимно е живяло в гр.
Раднево/ е в интерес на детето към момента да не се променя състоянието, в
което се намира детето и в условията, в които се отглежда.
Затова и съдът намира, че състоянието към момента следва да се запази,
като детето остане при бащата, който ще упражнява родителските права и при
когото ще бъде местоживеенето на детето.
Всички изложени обстоятелства водят на извод, че и двамата родителите
са пригодни, но към момента бащата да е по-пригоден родител да упражнява
родителските права спрямо детето, за да не се променя ситуацията и то да
остане спокойно, жизнерадостно и социално дете.
Поради това следва да се упражняват родителските права спрямо детето от
бащата и местожителството на детето следва да е при бащата, в подкрепа на
което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва на бащата да се предостави упражняването на
родителските права спрямо детето и при него на адреса в гр. Раднево, да се
определи местоживеенето на детето.
14
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по
упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при
условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да
отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между
детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото
няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да
определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение
№ 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение №
412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).
Съдът намира, че към момента е запазена емоционалната връзка между
майката и детето, като се установява, че те нямат особени контакти от месец
май 2024 г., поради което следва при определянето на личните отношение да
се даде превес на засилването на този контакт и за да може да се запази тази
емоционална връзка, в който смисъл режимът на лични отношения трябва да
удовлетвори това изискване.
Тъй като от малко повече от половин година детето е при бащата и рядко
се вижда с майката поради липсата на особен интерес от нейна страна, съдът
намира, че следва да определи такъв режим на лични отношения който да
удовлетвори на първо място интересите на детето, а на следващо място и тези
на майката. В тази връзка следва да се определи режим на лични отношения с
детето, който да направи възможен контактът от разстояние и да удовлетвори
изискването за запазване на връзката им. С оглед разстоянието между село П.
и гр. Раднево, адекватен такъв е всяка първа и трета седмица от месеца от
09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване при
майката, както и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен
отпуск на бащата, също с преспиване при майката, а за удовлетворяване на
осъществяването на редовен контакт с майката ще следва да се определи и
дистанционен контакт с майката със съответните средства за телекомуникация
и през останалото време, който не съвпада с режима на лични отношения.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се
определи режим в следния смисъл, който ще отговори на нуждите на детето за
запазване и увеличаване на емоционалната си близост с майката, както
следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от 09,00 часа на съботния ден до
18,00 часа на неделния ден, с преспиване при майката;
- 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
15
бащата, с преспиване при майката.
- 2 пъти през седмицата – вторник и четвъртък, в частта от денонощието
когато детето не е на детска градина/училище, бащата да гарантира
съответния дистанционен контакт с майката със съответните средства за
телекомуникация в рамките на 30 минути от всеки от двата дена.
Този режим ще е достатъчен към настоящия момент да гарантира
необходимото за запазване и увеличаване на емоционалната връзка между
детето и майката. За яснота, следва да бъде посочено, че така определеният от
съда режим може на общо основание да бъде изменян при изменение на
обстоятелствата съгласно чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК или по реда на чл.
127, ал. 1 СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК в настоящото производство съдът
следва да определи издръжката на детето, по който въпрос единствено спорят
страните. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата
издръжка се определя “според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1
СК. При определяне на размера на издръжката съдът е задължен да спазва
указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на
родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на
издръжката са доходите на родителите му, условията, при които живее детето,
заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни средства
за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението да
дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от издръжка,
плащана им от техните родители.
Установява се по делото нуждите на детето С. да не са по-големи от
обичайните. Детето е на 6 години, сравнително в ранна възраст. Затова съдът
намира, че издръжката на детето е около 600 лв. с оглед възрастта и нуждите
му. Отчете се и изключителното поскъпване на стоките и услугите през
16
последната година, година и половина /официален ръст на инфлацията според
НСИ/. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка от 01.01.2024 г. е в
размер на 233,25 лв. /933 лв. делено на 4/, а от 01.01.2025 г. в размер на 269,25
лв. /1077 делено на 4/.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така е
от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за
отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от
родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва
да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която този
родител дължи. Като се отчете, че бащата ще полага непосредствените грижи
за детето, като се вземе предвид, че майката работи и получава месечен доход
от около 1300 лв., няма други деца, за които да се грижи, а доходът на бащата е
около 3000 лева, съдът намира, че издръжката на детето следва да се поеме от
майката в размер от 300 лева, а до необходимия остатък за неговите нужди да
се поеме от бащата, който ще полага непосредствените грижи за детето.
Поради това ще се уважи искането за издръжка в размер на 250 лева месечно с
оглед диспозитивното начало в процеса, тъй като и бащата очевидно счита, че
няма нужда от по-голяма издръжка от страна на майката, тоест разполага с
нужните финансови средства за издръжка на детето съобразно неговите
нужди.
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се постанови предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
По разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на делото, съдът намира, че настоящото производство
като такова по спорна съдебна администрация, намира приложение даденото
тълкуване в ТР № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че в производствата по
спорна съдебна администрация, уредени в СК, разпоредбите на чл. 78 ГПК се
прилагат съответно. При цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба
или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато,
както и при прекратяване на производството по причина в поведението на
молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно
уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на
производството по причина в поведението на ответника, разноските се
възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест
на страните така, както са направени от тях. Съдът намира да отбележи, че ТР
е задължително за прилагане, независимо настоящият съдебен състав да
намира даденото тълкуване в него за несъответно на заложеното в ГПК.
17
Ищецът не претендира разноски за производството, а ответницата
претендира, но съответно на приетото в посочено ТР не и се дължат такива.
Поради това разноските остават за страните както са сторени. Следва обаче
ответницата да бъде осъдена да заплати държавна такса върху определената
издръжка на детето – 4% от тригодишните платежи върху размера на
издръжката или общо сумата от 360 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо детето
С.С. А., ЕГН **********, родено на **** г., на бащата С. А. М., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето С.С. А., ЕГН **********, родено
на **** г., при неговия баща С. А. М., ЕГН **********, на адрес гр. Раднево,
ул. ********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Я. Д. И., ЕГН
**********, с адрес с. П., община Е., ул. ********, с детето С.С. А., ЕГН
**********, родено на **** г., както следва:
- майката да има право да вижда детето всяка първа и трета седмица от
месеца от 09,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с
преспиване при майката и 30 дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата, с преспиване при майката;
- 2 пъти през седмицата – вторник и четвъртък, в частта от денонощието
когато детето не е на детска градина/училище, бащата да гарантира
съответния дистанционен контакт с майката със съответните средства за
телекомуникация в рамките на 30 минути от всеки от двата дена.
ОСЪЖДА Я. Д. И., ЕГН **********, с адрес с. П., община Е., ул.
********, да заплаща на детето С.С. А., ЕГН **********, родено на **** г.,
чрез неговия баща и законен представител С. А. М., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 01.06.2024 г.
до плащането, с падеж до десето число на текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на определението в частта за издръжката.
ОСЪЖДА Я. Д. И., ЕГН **********, с адрес с. П., община Е., ул.
18
********, да заплати по сметка на РС-Раднево сумата от 360 лв. (триста и
шестдесет лева), представляваща държавна такса за определената издръжка на
детето.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
19