Р
Е Ш Е
Н И Е
16.10.2019г.,
гр. Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЙА ПОПОВА
при
секретаря Иванка Панчева, като разгледа
докладваното от районен съдия ПОПОВА гр.д.№ 999 по описа на съда за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от И.Т.И., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и
съобщения - чрез адвокат Д., служебен адрес ***, офис 22 против МБАЛ” ЕСКУЛАП „ ООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление - гр.Пазарджик, ул..” Свети Арахангел„ № 19А,
представлявано от Управителя К.Н., иск с правно основание - чл.128, т.2 КТ и
чл.86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е работил
в ответното дружество на длъжност лекар - кардиолог по сключен с ответното
дружество трудов договор № 11/22.06.2015г.
След сключването на
трудовият договор за около година ищецът
получавал с известно забавяне трудовото си възнаграждение, като от месец
юли 2016г. работодателят престанал да заплаща трудово възнаграждение за
положения от него труд като лекар - кардиолог и към момента на депозиране на
исковата молба дължимите от работодателя суми за трудово възнаграждение били
както следва :
1. За
2016г.-9217,64лв. общо както следва:
За месец юли 2016г. остатък
в размер на 724,24,02лв.; За месец август 2016г. сума в размер на 1724,26лв.; За
месец септември 2016г. сума в размер на 1724,26лв.; За месец октомври 2016г.
сума в размер на 1724,26лв.; За месец ноември 2016г. сума в размер на 1596,36лв.;
За месец декември 2016г. сума в размер на 1724,26лв.;
2. За 2017г.
- 20 599.79лв. общо както следва :
За месец януари 2017г сума в
размер на 1715,55лв.; За месец февруари 2017г сума в размер на 1715,55лв.; За
месец март 2017г сума в размер па 1691,03лв.; За месец април 2017г сума в
размер на 1723,99лв.; За месец май 2017г сума в размер на 1723,99лв.; За месец
юни 2017г сума в размер на 1723,99лв.; За месец юли 2017г сума в размер па
1723,94лв.; За месец август 2017г сума в размер на 1723,98лв.; За месец
септември 2017г сума в размер на 1685,83лв.; За месец октомври 2017г сума в
размер на 1723,99лв.; За месец декември 2017г сума в размер на 1723,97лв.
3. 3а 2018г.-
17 163,53лв. общо както следва :
За месец януари 2018г сума в
размер на 1715,23лв.; За месец февруари 2018г сума в размер па 374,82лв.; За
месец март 2018г сума в размер па 1230,34,лв.; За месец април 2018г сума в
размер па 1723,61лв.; За месец май 2018г сума в размер на 1775,95лв.; За месец
юни 2018г сума в размер на 1723,61лв.; За месец юли 2018г сума в размер па
1723,58лв.; За месец август 2018г сума в размер па 1723,58лв.; За месец
октомври 2018г сума в размер на 1723,61лв.;
За месец ноември 2018г сума в размер на 1723,62лв.; За месец декември
2018г сума в размер на 1725,58лв.; За месец януари 2019г сума в размер на
1723,62лв.
4. За 2019г.
- 1723,62г. за месец януари 2019г.
Между ищеца и ответника били
провеждани многократно разговори, приключили с молби за проява на търпение от
страна на ищеца и обещания, че задълженията скоро щели бъдат изплатени
изцяло.Тъй като до настоящият момент това не било станало с писмо изпратено
чрез телепоща на „ Български ноти „ ЕАД до ответника била изпратена покана за
доброволно изпълнение, върната като непотърсена.
И към настоящия момент
дължимите суми не били изплатени.
Оформен е петитум с
искане, съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати па ищеца дължимо, но неплатено трудово
възнаграждение в общ размер на 48704.58
1. 3а 2016г. - 9217.64лв.
2. За 2017г. - 20 599.79лв.
3. За 2018г.- 17 163,53лв.
4. За 2019г. - 1723,62г. за
месец; януари 2019г., ведно със законната лихва считано от датата па депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане па същите, както и сторените по
делото разноски.
Представени са писмени
доказателства, а именно: Договор № 11/22.06.2015г.; У-ние за актуално състояние
на “ МБАЛ ЕСКУЛАП” ООД; Покапа за доброволно изпълнение.; Адвокатско
пълномощно.
В законноустановения срок по
чл.131 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от
ответника “МБАЛ ЕСКУЛАП” ООД, чрез пълномощник
Адвокатско дружество “Б. и С.”, с Булстат ********* със съдебен адрес ***4,
представлявано от управителя адв. Л.А.Б., в който се твърди, че предявените
искове са процесуално допустими, като предявени от страна, разполагаща с
активна процесуална легитимация. Оспорват се исковете по основание и размер.
Твърди се в отговора, че претендираните
суми не се следвали, като се изразява възражение за недействителност на
представения от ищеца трудов договор, от който същият черпил права и обосновавал
предявените искове. Счита се, че представеният трудов договор бил
недействителен, тъй като по отношение на него не било налице съгласие между
страните, изразено писмено, от страни разполагащи с необходимата представителна
власт и от който да произтичали последици за ответното дружество. Моли, същото
възражение да се счита като предявяване на инцидентен иск за установяване
недействителност на трудовия договор.Сочи се, че трудовият договор представлявал
постигнато между страните взаимно съгласие, по силата на което едната страна -
работник или служител се задължавал да предоставя работната си сила за
ползването и от другата страна - работодател като изпълнявал определена работа
и се подчинява на установените от работодателя ред и условия за това, а
работодателят се задължавал да създаде да създаде необходимите нормални условия
за използване на работната сила и да заплащал на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение. В случаите, при които страните са
договорили извършването на определена работа и постигане на определен резултат
срещу получаване от изпълнителя, съответно от довереника на определено и
предварително договорено възнаграждение, се касаело за граждански
правоотношения, оформени като граждански договори за изработка, поръчка, услуга
и други. Основната разлика между трудовите и гражданските правоотношения се
изразявала в предмета на договорите. Предмет на трудовия договор било
предоставянето и използването на работната сила - при трудовото правоотношение
се дължало престиране на работна сила на работника или служителя през
определено работно време, с определено място на работа, при спазване на трудова
дисциплина и йерархична подчиненост между работодателя и работника или
служителя. При гражданското правоотношение се дължало престиране на определен
трудов резултат. Различни били и вътрешните отношения между страните по
трудовия и гражданския договор. При трудовия договор работникът или служителят
бил подчинен на работодателя и се намирал в положение на йерархическа
зависимост спрямо него. Той работил под негов контрол, указания, нареждани и
ред, създаден от работодателя, които бил длъжен да спазва. При гражданския
договор/ договора за изработка, поръчка или услуга/ изпълнителят бил
самостоятелен и независим от този, който му поръчвал работата и изисква от него
доставяне на резултат. Поръчващият и ответникът не се интересували от
организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и ответникът сами
организирали трудовата си дейност и постигали дължимия резултат.
Сочи се, че в контекста на
така изложените съображения и предвид на това, че трудовият договор, бил вид
сделка, той бива недействителен освен в специално предвидените хипотези на
чл.74, ал.1 от КТ и в случаите, предвидени в Закона за задълженията и
договорите. Според задължителната съдебна практика на ВС на РБ, формирана в ТР
№ 86/ 27. 02. 1986г. по гр. д. № 86/1985г. на ОСГК на ВС,както и в практиката
на ВКС( виж Р. № 57/ 06. 03. 2015г. по гр. д. № 2584/2014г. на IV-то гр.отд. на
ВКС; Р. № 58/ 30. 07. 2015г. по гр. д. № 2600/2014г. на IV-то гр.отд. на ВКС;)
еднозначно се приемало, че освен специалната разпоредба на чл. 74 от КТ, спрямо
трудовите договори, субсидиарно приложение намирали и разпоредбите на чл. 26 и
сл.от ЗЗД относно недействителност на договорите, тъй като в КТ нямало
предвидени особени правила, които да изключват приложението на общия граждански
закон.
Твърди се, че съгласно чл.
62, ал.1 от КТ, съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва да се
материализирали в писмена форма. Изискването за писмена форма било въведено
като условие за съществуване на договора. Полагането на подпис върху писмения
документ доказвало волята и съгласието на страните да поемали посочените в
договора права и задължения. Липсата на подпис или подписването от лице без
необходимата представителна власт водело до недействителност поради липса на
съгласие. В настоящия случай, представения от ищеца договор не се съхранявал в
представляваното дружество, не били налице и други документи, удостоверяващи
постъпването на оферта и съгласието за приемането и като например молба за
назначаване и др. Ищецът не бил ангажирал каквито и да било доказателства за добросъвестно изпълнение на
осъществяваните функции, както и за тяхното количество. Съгласно трайно
установената съдебна практика нему била тежестта да докаже това обстоятелство,
но не били ангажирани относими доказателства в тази насока. При отсъствие на
валидно сключен трудов договор между страните не били възникнали основни за
този договор правоотношения. В тази връзка не намирала приложение разпоредбата
на чл. 75, ал.1 от КТ. В този смисъл била и практиката на ВКС, намерила
отражение в Решение № 612 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 1024/2009 г. IV г.о. ГК,
Определение № 571 от 08.05.2013 г. по гр.д. № 88/2013 г. III г.о. ГК, както и
Решение от 22.07.2013 г. по гр.д. № 1946/2013 г. на Окръжен съд - Варна,
оставено в сила с Решение № 255 от 13.11.2014 г. по гр.д. № 5893/2013 г. на
ВКС, III г.о. ГК.
Въведената от закона писмена
форма за действителност на трудовия договор изключвала възможността страните да
изразяват волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл
за съществуването му били без значение косвените прояви, свързани с
изпълнението на договора. При липсата на форма за действителност на трудовия
договор била мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален
договор, което било основа претендиралата сума да се получи на друго основание.
Съдът обаче бил обвързан с твърденията в исковата молба. В случая ищецът
изрично твърдял наличие на трудов договор и сумите се претендират като
неплатени трудови възнаграждения. Следователно, исковете с правно основание чл.
128, т.2 от КТ - за неплатени трудови възнаграждения по трудов договор и
предвид изложеното били неоснователни.
На второ място е изразено
становище, че в случай че съдът счетете,
че трудовия договор бил недействителен, но били налице достатъчно данни за
добросъвестно изпълнение на функциите от ищеца, следвало да се има предвид, че
видно от трудовото досие, било налице допълнително споразумение от 02.11.2015
г., по силата на което изпълнението на договора се изменял за 4 часа. Липсвали
данни, какво било договореното възнаграждение. В тази връзка, при липса на
данни за размера на уговореното трудово възнаграждение, то се определяло от
съда при условията на чл. 162 от ГПК, като бъдат съобразени размера на
минималната работна заплата, минималните осигурителни прагове за съответната
трудова функция, статистическите данни средния размер на работната заплата в
съответния бранш, и всички други установени обстоятелства по делото (мотиви на
Решение № 467/31.01.2014 г. по гр.д. № 2392/2013 г. ВКС, IV г.о. ГК). Във
връзка с изложеното, относими за определяне на размера били Колективен трудов
договор за сектор Здравеопазване от 21.07.2014 г., Колективен трудов договор за
сектор Здравеопазване от 10.10.2016 г. и Колективен трудов договор за сектор
Здравеопазване от 08.11.2018 г., където се определя размер на възнаграждение
при 8 - часов работен ден, в процесния казус следва да бъдат определени
съобразно времетраенето на упражняване на трудови функции от ищеца, а именно
при 4 - часов работен ден.
На трето място е изразено
становище, в случай, че съдът счете, че било налице валидно трудово правоотношение,
то претендираните суми по предявените искове, били неправилно определени.
Оформен е петитум, съдът да отхвърли
предявените искове против ответното дружество.
Претендират се сторените по
делото разноски.
По искане на ищцовата страна
съдът с определение от 18.09.2019г. е допуснал обезпечение по предявен
осъдителен иск против МБАЛ” ЕСКУЛАП „ ООД, ЕИК ********* като е наложил запор
върху дружествените дялове на съдружниците в „Многопрофилна болница за активно
лечение – „Ескулап„ ООД, ЕИК *********, както следва: Притежаваните от
съдружника К.Н. Н. с ЕГН ********** *** - 91( деветдесет и един ) дяла на обща
стойност 4 550лв.; Притежаваните от съдружника Б.С.Д.с ЕГН ********** *** - 4 (
четири ) дяла на обща стойност 200 лв.; Притежаваните от съдружника И. Е.Т.с
ЕГН ********** *** - 3 ( три ) дяла на обща стойност 150 лв.; Притежаваните от
съдружника Ц. Е.Т.с ЕГН ********** *** - 2 ( два ) дяла на обща стойност 100
лв.
По искане на ответната
страна, съдът е допуснал на основание чл. 193 от ГПК производство по оспорване истинността
на документи, както по отношение на автентичността на същите, така и по
отношение на подписите, положени от страните.
От заключението на приетата
по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че Трудов договор
№11/22.06.2015год.се състои от два бели листа хартия формат А4, в които текста
е компютърно генериран и разпечатан на компютърно печатащо устройство върху
едната страна на листата. Под текста са положени шест саморъчни подписа: три от
тях за „Работодател" и три подписа за „Работник". Върху подписите за
„Работодател" са разположени три отпечатъка от кръгъл печат на МБАЛ
„Ескулап" ООД и три подписа за" Работник" (виж сн.№1). При
изследване на документа визуално, под увеличение с помощта на микроскоп не са
открити признаци на техническа подправка. Непосредствен обект на експертизата
са трите подписа за „Работодател" и трите подписа за „Работник", като
в открито съдебно заседание, проведено на 02. 10.2019г. ВЛ Н. заявява, че
подписите в трудов договор 11/22.06.2015г. за работодател са положени от д-р. Е.Т.,
а подписът за работник е положен от д-р.И.Т.И..
От заключението на приетата
по делото съдебно-счетоводна се установява, че за осъществяване на проверката са
използвани: Приложените към делото документи; Справки от счетоводството на МБАЛ „Ескулап" ООД; Фишове за начислените възнаграждения и осигурителни
вноски за периода от юли 2016г. до януари 2019г. включително. Трудов договор №11/22.06.2015г. и ДС №1/02.11.2015г.
към него.
Установява се, че за
процесните периоди - месеците от юли до
декември 2016г.; от януари до октомври 2017г., както и за декември 2017г.; от
януари до август 2018г. и от октомври до декември 2018г.; за месец януари 2019г.,
начисленото брутно възнаграждение на ищеца е в размер на 59 256.34лв. в
това число:
- от юли до декември 2016г. общо в размер на 13 007.61 лв. ;
- от януари до октомври 2017г., както и за декември 2017г.
общо в размер на 24 162.64 лв.;
- от януари до август 2018г. и от октомври до декември
2018г. общо в размер на 19 864.87 лв.;
- за месец януари 2019г. в размер на 2 221.22 лв.
Нетното възнаграждение на
ищеца за процесните периоди е в размер на 46 236.63лв. в това число:
- от юли до декември 2016г. общо в размер на 10 217.64 лв.;
- от януари до октомври 2017г., както и за декември 2017г.
общо в размер на 18 875.81 лв.;
- от януари до август 2018г. и от октомври до декември
2018г. общо в размер на 15 419.56 лв.;
- за месец януари 2019г. в размер на 1 723.62 лв.
на 27.02.2019г.
Изплатено възнаграждение за процесните периоди е в размер
на 1 865.37лв., от които 1000.00лв.
от дължимото възнаграждение за юли 2016г., платени по разплащателна сметка на
ищеца през септември 2017г.; 865.37лв., от възнаграждението за ноември 2018г.,
представляващи част от платени в брой 3 000лв.
е в размер.
От
заключението се установява, че начислено
нетно възнаграждение на ищеца за процесните периоди е в размер на 46 236.63лв..Изплатено
възнаграждение за процесните периоди е в размер на 1 865.37лв.
Неизплатено
нетно възнаграждение на ищеца за процесните периоди месеците от юли до декември
2016г.; от януари до октомври 2017г., както и за декември 2017г.; от януари до
август 2018г. и от октомври до декември 2018г.; за месец януари 2019г. е в размер
на 44 371.26 лв. /таблица №2,
колона 5 от стр. 4 и 5 на ССЧЕ/
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата
молба фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235
от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа страна:
Предявен
е иск с правно основание - чл.128, т.2 КТ и чл.86 от ЗЗД за изплащане на
дължими по трудово правоотношение, но неизплатени трудово възнаграждение за
периода периода от месец юли 2016г. до месец
януари 2019г. включително.
Установява
се от представените по делото писмени доказателства – Трудов договор №
11/22.06.2015г. сключен между МБАЛ
„ЕСКУЛАП“ ООД, представлявано от д.р. К.М.в
качеството му на работодател от една страна и ищеца- д-р. И.Т. от друга
–наричан –работник/служител, ищеца е назначен на длъжност лекар-кардиолаг на
пълен осем часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 1 800лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит - 6 % за всяка година трудов стаж със същия характер работа,
длъжност или професия.
След сключването на
трудовият договор за около година ищецът
е получавал с известно забавяне трудовото си възнаграждение, като от
месец юли 2016г. работодателят е престанал да заплаща трудово възнаграждение за
положения от него труд като лекар - кардиолог и към момента на депозиране на
исковата молба неизплатените от работодателя суми за трудово възнаграждение,
съгласно приетото от съда заключение на ССЧЕ е неизплатено нетно възнаграждение
на ищеца за месеците от юли до декември 2016г.; от януари до октомври 2017г.,
както и за декември 2017г.; от януари до август 2018г. и от октомври до
декември 2018г.; за месец януари 2019г. в размер на 44 371.26 лв.
Установено е, че до
ответното дружество МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД е
изпратено от страна на ищеца чрез телепоща на „ Български ноти „ ЕАД
- покана за доброволно изпълнение./л.10
от делото/.
Наведени са възражения от
процесуалният представител на ответното дружество, за неистинност на приетият
официален документ – трудов договор №11/22.06.205г. и положените в същия подписи, които съдът
прие за неоснователни, предвид заключението на приетата съдебно-почъркова
експертиза, назначена във връзка с открито по делото производство по реда на
чл. 193 от ГПК, в хода на което се установи че
при изследване на документа, проведено от експерта графолог в- визуално,
под увеличение с помощта на микроскоп не са открити признаци на техническа
подправка. Непосредствен обект на експертизата са и трите подписа за
„Работодател" и трите подписа за „Работник". В открито съдебно
заседание, проведено на 02.10.2019г. ВЛ Н. заявява, че подписите в трудов
договор 11/22.06.2015г. за работодател са положени от д-р. Е.Т., а подписът за
работник е положен от д-р. И.Т.И..
В чл. 153 от ГПК е посочено,
че на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и
връзките между тях.Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Т.е доказателствената тежест е за страната, която твърди положителен факт.
В открито съдебно заседание,
на поставените от процесуалният представител на МБАЛ „ЕСКУЛАП“ ООД – адв. Б.
допълнителни въпроси, досежно цитираното от него сключено допълнително
споразумение към трудов договор №11/22.06.2015г., ВЛ Б.Д. даде отговор, че
същото касае единствено промяна на работното време като часове, но не касае
промяна в основното трудово възнаграждение. Тези обстоятелства са възприети от ВЛ
от сключен между страните трудов договор №11/22.06.2015г., приет от съда като
писмено доказателство и допълнително споразумение от 02.11.2015г. към него,
както и фишове за начислени
възнаграждения, за периода от месец юли
2016г. до месец януари 2019г. включително, представени й от ответната страна,
като установено, е че на ищеца е начислено брутно трудово възнаграждение,
включващо основна заплата в размер на 1800лв. и допълнително трудово
възнаграждение за ТСПО в зависимост от прослужените години. /Страница втора от
Заключението./
Съгласно чл. 118, от КТ работодателят и или работникът или служителят не могат да
променят съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда установени в закон,
а съгласно чл. 119 от КТ трудовото правоотношение може да се изменя с писмено
съгласие между страните за определено или неопределено време. В настоящият случай, съгласно отговора на ВЛ – изменението
в трудовото правоотношение в конкретният случай касае само промяна в работното
време.
По делото не са събрани
данни за промяна размера на основното трудово възнаграждение на ищеца за
процесните периоди - юли до декември
2016г.; от януари до октомври 2017г., както и за декември 2017г.; от януари до
август 2018г. и от октомври до декември 2018г.; за месец януари 2019г..
Приетата по делото ССЧЕ установява
неизплатено възнаграждение на ищеца за периода от юли до декември 2016г.; от
януари до октомври 2017г., както и за декември 2017г.; от януари до август
2018г. и от октомври до декември 2018г.; за месец януари 2019г. брутно
възнаграждение в размер на 59 256.36 и нетно възнаграждение в размер на 46 236.63
от което неизплатено е нетно възнаграждение в размер на 44 371.26 лв.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът намира, че този
предявен иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
За основателността на този
иск следва кумулативно да бъде доказано наличието на следните предпоставки:
1.съществуване на индивидуално трудово правоотношение между страните по правния
спор; 2. реално престиране от страна на
работника на труд по трудовото правоотношение и 3. неплащане на трудово възнаграждение в
предвидения в трудовия договор размер и срок.
Безспорно между страните
е, че е възникнало трудово правоотношение, по силата на
сключения между тях трудов договор, предвид което първата предпоставка на този иск е налице. Съгласно чл.242 от КТ
положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, като разпоредбата на чл.128 КТ регламентира,
че работодателят е длъжен да заплаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършена работа. Цитираната разпоредба урежда основното задължение
на работодателя като насрещна престация за предоставената му и използвана от
него работна сила на работника или служителя т. е. трудово възнаграждение се
дължи, но срещу положен труд по трудово правоотношение. Основен, подлежащ на
доказване факт в настоящия случай, е полагал ли е ищецът като работник труд в
ответното дружество, т.е. престирал ли е той своята работна сила в ответното
дружество и дължи ли му се за това трудово възнаграждение? В конкретния случай по делото не са
представени, каквито и да е писмени доказателства от ищцовата страна за реална
престация на труд през претендирания период по сключеният трудов договор.
Този факт навежда на извода, че за процесният период, въпреки установените
начислени, но неизплатени трудови възнаграждения, констатирани от вещото лице,
то трудовият договор е изпразнен от съдържание.
При направено възражение в
този смисъл от ответната страна - в тежест на ищцеца е да докаже фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, а
именно, че през претендирания период от
време ищецът добросъвестно е изпълнявал трудовите си задължения и е полагал труд по това правоотношение. По
делото обаче не са на лице ангажирани от последният каквито и да било доказателства за добросъвестно изпълнение на
осъществяваните функции, както и за тяхното количество. В тази връзка,
обстоятелството, че от ССЧ експертиза са установени начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения за периода юли до
декември 2016г.; от януари до октомври 2017г., както и за декември 2017г.; от
януари до август 2018г. и от октомври до декември 2018г.; за месец януари
2019г. не може да обоснове извода, че същите са дължими, предвид липсата на
доказателства за реално престиран труд по трудов договор №11//22.06.2015г.,
поради което съдът прие, че предявеният иск от И.Т.И., ЕГН **********,*** иск
против МБАЛ " ЕСКУЛАП„ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от
Управителя К.Н. за заплащане на дължими но неизплатени трудови възнаграждения в
общ размер на 48704.58 за периода от юли
до декември 2016г.; от януари до октомври 2017г., декември 2017г.; от януари до
август 2018г. и от октомври до декември 2018г.; за месец януари 2019г. ведно
със законната лихва считано от датата па депозиране на исковата молба
-05.03.2019г. до окончателното изплащане на същите следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Предвид изхода на делото и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК, ответника има право на сторените от него разноски, но с
оглед липсата на доказателства за
изплатено реално адвокатско възнаграждение и представен списък по чл. 80 от ГПК,
то съдът не следва произнасяне по искането за присъждане на разноски, направено
от в отговора, депозиран по реда на чл. 131 от ГПК.
С
оглед изхода на делото ищеца И.Т.И., ЕГН **********,
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Пазарджик ДТ за исковото
производство размер на 1948.18 сумата от 550.00лв., представляваща
възнаграждение за извършена ССЧЕ и сумата в размер на 201.60лв за
съдебно-почъркова експертиза.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Т.И., ЕГН **********,*** иск
против МБАЛ " ЕСКУЛАП„ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление - гр.Пазарджик, ул."Свети Арахангел“ № 19А, представлявано от
Управителя К.Н. за заплащане на дължими но неизплатени трудови възнаграждения в
общ размер на 48704.58 за периода от юли до декември 2016г.; от януари до
октомври 2017г., декември 2017г.; от януари до август 2018г. и от октомври до
декември 2018г.; за месец януари 2019г. ведно със законната лихва считано от
датата па депозиране на исковата молба - 05.03.2019г. до окончателното
изплащане на същите като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Т.И., ЕГН **********,***
да заплати по сметка на РС-Пазарджик – държавна
такса в размер на 1948.18лв., сумата от 550.00лв., възнаграждение за извършена
ССЧЕ и сумата в размер на 201.60лв за съдебно-почъркова експертиза.
Решението
е неокончателно и може да се обжалва с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен
съд в двуседмичен срок считано от уведомяването на страните.
СЪДИЯ: