Р Е Ш Е Н И Е
№ 51 25.07.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар - Гергана Бачева
Прокурор - Мартин Александров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 46 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
името на Я.А. *** чрез процесуалния й представител а.. С.П. *** против Решение
№ 87/15.04.2022 г. на Районен съд -
Търговище, постановено по НАХД № 110 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден
като законосъобразен ЕФ серия К № 5066584, издаден от ОДМВР Търговище, с който
и на основание чл.189, ал.4, във вр с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Я.А.А. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за нарушение по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.
В касационната жалба като основания се навеждат
неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Излага се становище, че първоинстанционният съд
неправилно и необосновано е приел за доказано нарушението за скорост, както и
че неправилно е приложил материалния закон, като не се е съобразил с
разпоредбите на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от ЗДвП. Изложени са и оплаквания
относно допуснати от съда нарушения на материалния закон при извършената оценка
на приложения протокол за използване на АТСС, съгл, чл.10 от Наредба №
8121з-532 от 12 май за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата. В допълнителна молба касаторът, чрез своя
процесуален представител излага оплакване, че въззивната инстанция не е
обсъдила приложението на нормите на чл.39, ал.4 и чл.85а от ЗАНН, с което е
допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото, според касатора,
незаконосъобразно е издаден ЕФ със санкция в размер на 50 лв., какъвто е необжалваемият минимум по
чл.39, ал.2 от ЗАНН. Навежда се че последната разпоредба е била приложима в случая поради
предимството и пред разпоредбите на ЗДвП, по аргумент чл.85а от ЗАНН и явяваща
се специална по отношение на тази по чл.189, ал.4 от ЗДвП. Отново се навеждат
възражения, че наказващият орган
неправилно е определил субекта на административно нарушение, въпреки
представения по делото от жалбоподателката договор за ползване на процесния
л.а. от друго лице за периода на извършване на нарушението и подадената от нея
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, с което отново се твърди неправилно
приложение от съда на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Навежда се, че решението на
РС-Търговище е неправилно, тъй като нарушението не е доказано, а от
доказателствата по делото не може да се определи посоката на движение на л.а.,
нито точното място на позициониране на техническото средство. Моли се
оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно като се
постанови ново, с което ЕФ също да се отмени като такъв. Претендира се
присъждане на направените разноски и пред двете инстанции.
В съдебно заседание касатора, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище от
процесуалния му представител, с което се взима становище по хода на делото, а
по същество се излагат същите доводи,
изложени в касационната жалба.
Ответната страна – ОДМВР Търговище
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, че представената
декларация по чл.182 от ЗдвП не отговаря на условията по ал.5 на същата
разпоредба и правилно не е приета от Районния съд като достоверна. Навежда, че
по делото не са ангажирани доказателства относно твърдението на касаторката, че
не тя, а друго лице е управлявало процесния автомобил. Дава заключение за
законосъобразност на въззивното решение и че следва същото като такова да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на съда, след
като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол,
приема същата за допустима.
След проверка на делото
настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа
обстановка:
С автоматизирана техническо
средство „ARH CAM S1“ с фабр.№ 11743с4, на 08.07.2021
г., в 08:58 часа било установено, че в с. Пробуда, общ. Търговище, на ул.
„Витоша“ до кръстовището с ул. „Бенковска“, е управляван л.а. „Киа Сеед“, с рег.№
...... със скорост 76 км/ч. при разрешена скорост до 50 км/ч. за населеното
място, при което е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението е
установено с горепосоченото техническо средство, насочено в посока гр. София,
след отчетен толеранс от -3 км/ч. и се изразява в установено превишаване на разрешената скорост
с 26 км/ч. За така констатираното на основание
на чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на собственика на л.а.
била наложена глоба в размер на 100 лв. Посочено е, че към ЕФ е приложен
снимков материал – 1 бр. снимка с № 11743С4/0284164, направена от заснето
изображение на 08.07.2021 г. в 08:58:37.8 часа, на която се вижда задната част
на горепосочения л.а., пътуващ през посочената локация, при разрешена
максимална скорост от 50 км/ч. със скорост от 79 км/ч., а на снимката били
отразени и GPS координатите на локацията. Към
преписката била приложена и справка от Централна база- КАТ, от която е видно,
че л.а. е собственост на Я.А.А.. Представено е
удостоверение за одобрен тип средство за измерване на БИМ от което се
установява, че конкретното техническо средство съответства с този одобрен тип и
е преминало съответната проверка за техническа годност през м. октомври 2020
г., подлежащо на следваща проверка след 1г. от тази дата. По преписката е
налице и снимка на АТСС на позицията, на която е било разположено, както и
разпечатани изображения от Google maps на
с. Пробуда с посочени GPS координати,
съответстващи на отразените в разпечатаната от камерата снимка на мястото на
регистрираното нарушение, както и утвърдени от МВР организационно технологични
правила за работа със СПУКС. За използването на АТСС бил изготвен съгласно
чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. протокол, имащ характер на официален
документ с доказателствена сила. В същия било отразено, че посоченото АТСС е
използвано на 08.07.2021 г. с начало на работа 08:30 часа и край 12:00 часа за
контрол на конкретния пътен участък в с. Пробуда, където максимално разрешената
скорост е 50 км/ч., т.е. в периода и на мястото, където е установено нарушението,
извършено от А.. Към съставения и подписан протокол за използване на АТСС бил
налице и сертификат от 12.01.2018 г., удостоверяващ, че служителят Д. Йорданов
е преминал обучение за работа със СПУКС модел ARH CAM S1. По делото по искане на А. била представена входирана
в ОДМВР - Търговище на 31.01.22 г. декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. С
последната А. е декларирала, че е предоставила по силата на договор процесният лек
автомобил на друго лице, за което не е сигурна дали е извършил нарушението, описано
в процесния ЕФ. Към декларацията не е приложено копие от свидетелството за
управление на МПС на лицето, посочено от А. в същата.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ
съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът е установил,
че ЕФ е издаден преди изтичането на сроковете по чл.34 от ЗАНН, а в хода на
производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя. Посочено е, че описаното в ЕФ нарушение е
установено и заснето с мобилно АТСС, временно разположено на участък от пътя,
като при използването му са спазени всички изисквания, въведени с Наредба №
8121з-532 от 12 май за условията и реда за използване на АТСС за контрол на
правилата за движение по пътищата, за което са изложени подробни мотиви. По
отношение на подадената от нарушителката декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП Районният
съд е приел, че същата не отговаря на
изискванията на посочената правна норма, тъй като от една страна деклараторката
е заявила, че не може да е сигурна дали посоченото от нея лице е извършило
нарушението, а от друга - не е представено копие от СУМПС на това лице, с оглед
на което правилно АНО е отказал да анулира издадения ЕФ. В заключение съдът е
приел за безспорно установено извършеното от Я.А.А. административно нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което с издадения ЕФ правилно, на основание на чл.189,
ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП й е било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лв.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи въззивният съд е потвърдил
обжалвания ЕФ, като законосъобразен.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
При така събраните
доказателства изводите на въззивния съд за доказаност на всички елементи на
описаното в ЕФ административно нарушение, както от обективна, така и от
субективна страна и за спазване на
всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид
нарушения изцяло се споделят от настоящата инстанция.
Както правилно е
посочил РС-Търговище, нарушението е установено с мобилно АТСС, временно
разположено на пътя, като в изготвения протокол за използването му е посочено,
че се контролира движението в двете посоки. Вярно е, че в ЕФ е посочено, че АТСС е насочено към
гр. София, но това по никакъв начин не опровергава извода на съда, че процесния
л.а., собственост на жалбоподателката А., се е движил през посочената в ЕФ
локация – с. Пробуда,, ул. „Витоша“, като посоката на движение в случая не от
съществено значение, доколкото, видно от протокола, контролът на пътния участък
с АТСС е осъществяван и в двете посоки, т.е. е бил в режим на установяване на
нарушения в двете посоки, а не само на извършвани от МПС, пътуващи от гр. София
към гр. Варна или обратното. Неоснователни са и претенциите относно твърдяното
неспазване на изискването на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движението по пътищата. Съгласно посочената норма,
за използването на АТСС е съставен необходимия протокол. Дори същият да страда
от някои недостатъци, то последните не са съществени и не водят до опорочаване на
административнонаказателната процедура, доколкото от събрания доказателствен
материал по делото по несъмнен начин се доказва осъществяването на описаното в
ЕФ нарушение. Безспорно е в случая, че процесното нарушение е заснето от годно
техническо средство – от одобрен тип, минало техническа проверка, което е било
разположено на посочената в ЕФ локация, видно от приложените справки за GPS координати по делото, както и че нарушението е
установено от снимков материал, заснет в периода на работа на АТСС между 08:30
часа и 12:00 часа на 08.07.2021 г., а именно в 08:58 часа на същата дата,
независимо липсата на номер на първо и последно статично изображение в
изготвения протокол. Неоснователно е и оплакването за нарушение на чл.10, ал.3
от посочената Наредба, което обстоятелство е обсъдено и от Районния съд в
неговото решение, където е посочено, че е налице снимка на АТСС на позицията,
на която е било разположено, за което са налице съответните доказателства по
делото.
В тази насока
касационният състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния съд, поради
което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не следва същите да се повтарят.
Касационният съд намира за неоснователни и наведените в жалбата
възраженияа за неправилно приложение от въззивната инстанция на разпоредбите на
чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от ЗДвП по следните съображения. В конкретния
случай не е спазено императивното и кумулативно изискване вменено с текста на
чл.189, ал.5 от ЗДвП, а именно собственикът на лекия автомобил да представи
освен данни за нарушителя, но и копие на неговото СУМПС. Безспорно по делото е
установено, че подадената от А. до ПП при ОДМВР-Търговище декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП не отговаря на заложените от законодателя минимални изисквания –
да посочи друг нарушител и представи копие от неговото СУМПС, с оглед на което
изводите на Районния съд в тази насока се явяват правилни.
По отношение на
наведените от касаторката с допълнителна молба възражения за допуснато
съществено процесуално нарушение от районния съд, поради това че последният не
е обсъдил приложението на чл.39, ал4 и чл.85а от ЗАНН, тъй като
незаконосъобразно е издаден ЕФ със санкция в размер на 50 лв., настоящата
инстанция счита същите за неотносими към конкретния казус.
Видно от ЕФ, предмет на въззивното производство на А.
е наложена глоба в размер на 100 лева, а не както се твърди в горепосочената
молба. Наложената санкция не е и в хипотеза на „маловажен случай“. Нарушението е типично за вида си, не са налице
обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност и не са налице
предпоставки за квалифицирането на конкретния случай на административно
нарушение като „маловажен“. Съгласно
чл.39, ал.4 от ЗАНН в случаи на административни
нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие
на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по
ал.2/в размер от 10 до 50 лв./, за което се издава ЕФ. Тук следва да се
отбележи, че с издаденият на касаторката
ЕФ е наложена глоба именно в размер над необжалваемия минимум до 50 лв.,
а именно за 100 лв., което не е и в
противоречие с цитираната разпоредба. Съгласно посочения и от касатора чл.85а
от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени
с техническо средство или система съгласно чл.39,
ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП, както е сторено в случая. Процесният ЕФ е издаден по
предвидения по чл.189, ал.4 от ЗДвП ред, според който при нарушение, установено
и заснето с АТСС, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Описаното в ЕФ нарушение правилно е правно
квалифицирано и подведено под разпоредбата
на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП като на касаторката
е наложен фиксирания от закона размер на санкцията. От изложеното е видно, че липсата на обсъждане на
посочените норми от ЗАНН не може да бъде прието за допуснато съществено
нарушение на процесуалните норми, тъй като в случая това обсъждане не било
необходимо от правна страна, а още повече, че такова оплакване пред въззивната
инстанция не е и навеждано.
На основание
всичко гореизложено касационния съд приема оспореното въззивно решение за
постановено при правилно приложение на закона.
В хода на
съдебното производство пред въззивната инстанция са спазени процесуалните правила при събирането на
доказателствата и не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, които да са съществени по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Не бяха
констатирани и допуснати от Районният съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения
касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
По делото не се
претендират разноски от страна на ответника пред касационната инстанция,
предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за
разноските.
Воден от горното и
на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 87/15.04.2022 г. на Районен съд - гр. Търговище,
постановено по НАХД № 110/2022 г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.