Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр.Варна, 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав, в публичното заседание на 06.07.2021 год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1466/2021 год. по описа на Районен съд гр. Варна, ХLIX състав, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е инициирано по молба, заведена от С.К.Е. и И.К.Е., в качеството им
на дядо и баба по майчина линия на Калоян Светославов
Ж., против К.С.П. и С.Ж.Ж. с искане за определяне на
ищците режим на лични отношения с детето Калоян, както следва: всяка първа и трета събота и неделя в месеца за времето от 10:00ч.в
съботния ден, с преспиване, до 13:00ч.в неделя; два астрономически часа от
рождения ден на детето; първата седмица от Коледната и Новогодишната учебна
ваканция; първите три дни от Пролетната учебна ваканция; 10 работни дни от
лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В исковата молба ищците твърдят, че са баба и дядо на внука си Калоян. Твърдят, че дъщеря им – отв.К. и бащата на Калоян – отв.С. са се развели, като майката упражнява родителските права на детето. Твърдят, че при тях е настанен и живее по-големият им внук – Стефан, като ответниците са и негови родители. Твърдят, че ответницата К.П. не им разрешава да се виждат и срещат с внука си Калоян, като вероятна причина за това била факта, че в хода на съдебно производство за ограничаване на режима на лични контакти на бащата с детето Калоян - 19620/2019г. пред ВРС, ищецът С.Е. е свидетелствал в полза на бившия съпруг на ответницата – отв.С.Ж..
В подкрепа на твърденията си ищците са обективирала искане по делото да бъдат приети ангажираните с исковата молба писмени доказателства и да бъде допуснато събиране на гласни доказателства чрез показанията на двама свидетели при режим на водене за установяване на изложените факти и обстоятелства.
В срока по чл.131 ГПК само отв.С.Ж. е изразил становище за допустимост и основателност на иска. Изцяло споделя изложеното в исковата молба.
Отв. К.С.П. е получила лично исковата молба и приложенията към нея. В законоустановения месечен срок не е депозирала отговор на исковата молба и не е изразила становище по предявените искове.
Контролиращата страна ДСП – Варна, изразява
становище, че отв.П. препятства
по всевъзможен начин осъществяването
на контакта им с детето, поради което те са в невъзможност
да осъществят социално проучване по поставените от съда въпроси. Изтъкват,
че се запознати с обтегнатите отношения между отв.П.
и нейните родители – дядо и
баба на детето Калоян, като в същото време
изтъкват, че с Решение на ВРС по-голямото
дете на отв.П. – сина й Стефан е изведен от дома на майка си и е настанен именно в дома на своите
баба и дядо, където се
чувства много добре.
Съдът, след като се запозна по отделно и в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че детето Калоян Светославов Ж. ЕГН:********** е родено от брака на ответниците К.С.П. и С.Ж.Ж..
Съдът е служебно
запознат с влязло в сила на
14.05.2016 г., Решение №5161/21.12.2015г., постановено
по гр.д. №7556/2015 г. на ВРС, 34 с-в., с което е прекратен бракът между ответниците, като са предоставени
на ответницата П. упражняването
на родителските права. На отв.Ж. е определен следния режим на личен контакт с децата
Стефан Светославов Ж. и Калоян Светославов Ж.: всяка
втора и четвърта събота и
неделя на месеца от 10.00 часа в събота
до 16.00 часа в неделя, един месец през лятото, когато
майката не е в платен годишен
отпуск, на Коледа през четните години за времето от 10.00ч. на 24-ти декември
до 19.00ч. на 28-ми декември, на Нова година през нечетните години от 10.00ч. на 29-ти декември до 19.00ч. на 1-ви януари,
на рождените дни на децата през четните години
от 10.30ч. до 19.30ч., а през нечетните
години – на деня следващ, рождените дни на децата от 10.30ч. до 19.30ч., всяка година на
рождения ден на бащата от
10.00ч. до 19.00ч.
Не се спори между страните и се установява от представения заверен препис от удостоверение за родствени връзки от 11.12.2020г. на И.К.Е., че ищците И. и С. Еневи са родители на ответницата К.С.П..
Не се спори между страните и че по-голямото дете на отв. К.С.П., а именно синът й Стефан Светославов Ж. е настанен в дома на ищците, в качеството им на негови дядо и баба за срок от една година, считано от датата на влизане на Решение №261519/07.05.2021г. по гр.дело №647/2021г. по описа на ВРС, а именно от 19.6.2021г.
В хода на производството, предвид липсата на каквото и да е съдействие от страна на отв.П., както и опитите й да препятства нормалното протичане на процеса, чрез представяне на болнични листи, предписващи домашно-амбулаторно лечение за всяко от съдебните заседания, но в същото време не препятстващи явяването й в с.з., не бяха събрани доказателства за трудова ангажираност на ответницата, с оглед съобразяване на евентуален режим на лични отношения на ищците с детето Калоян.
От приобщения изготвен от ДСП-Варна социален доклад за оценка на постъпил сигнал от 06.01.2021г. се установява, че вследствие действията на отв.П., детето Калоян не може свободно и безпрепятствено да контактува с баща си – отв.Ж. и със своите баба и дядо – ищците, както и са налице обтегнати отношения с брат му – Стефан. ДСП приема, че спрямо детето Калоян е необходимо провеждането на мерки за закрила, а именно „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“.
Извън горните доказателства по делото са допуснати и изслушани гласни доказателства в полза на ищците, чрез разпит на свидетеля Мартин Каменов Петров/племенник на ищците и братовчед на отв.П./. В показанията си св.Петров заявява, че познава страните и знае какъв е предмета на делото. Потвърждава, че от около 8 - 9 месеца ищците нямат контакт с Калоян и не могат да го виждат, тъй като майката на детето – К. не разрешава да се срещат детето. Изтъква, че с ищците се среща всяка седмица през събота и неделя. Заявява, че причина за обтегнатите отношения на ищците с тяхната дъщеря – К. е факта, че ищецът С. е престанал да й предоставя месечни суми. Макар и тя отдавна да е пълнолетна и да има деца, баща й – ищецът й е давал ежемесечно средства, за да може тя да се издържа. Тъй като в момента финансовото състояние на ищците вече не позволявало да отделят подобни суми за дъщеря си, тя им забранила да се срещат с детето Калоян и създавала пречки за подобни контакти. Твърди, че преди това ищците са вземали Калоян в събота и най - късно на другия ден до обяд са го връщали, като самият свидетел е присъствал на подобни срещи. Изтъква, че по-големият син на ответниците - Стефан е настанен да живее при ищците, като самото дете не желае да живее с майка си, тъй като бил подлаган на психически и физически тормоз в дома й. Свидетелят изтъква, че бащата на Калоян – отв.Ж. е в добри отношения с ищците и не се противопоставя те да се срещат с детето. Изразява мнение, че детето Калоян се чувства добре и е щастливо в дома на баба си и дядо си.
Съдът изцяло кредитира гласните показания на свидетеля Мартин Петров.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ възприе следните изводи от правна страна:
Предявеният от ищцата иск е с правно основание чл.128 ал.1 СК и процесуално допустим, заявен при наличие на ясен правен интерес поради което и съдът дължи произнасяне по същество.
Не е спорно а и е доказано, че ищците са родители на К.С.П.(ответник по иска и майка на детето) и баба на детето Калоян по майчина линия.
Не е спорно и е установено, че майката и бащата на детето не живеят
заедно, както и че с влязло в законна сила Решение № 5161/21.12.2015г.,
постановено на основание чл.127, ал.2 СК по гр.дело № 7556/2015г. по описа на
ВРС е прекратен
бракът между ответниците, като на отв.П. е предоставено упражняването на родителските права на детето Калоян, а на бащата е определен
режим на лични отношения с него.
Установено е по делото и от писмените и от гласните доказателства,че ищците и ответника К.П./заедно с детето Калоян/ живеят на различни адреси в гр.Варна.
Спорът се свежда до това дали са налице снования за определяне на режим на лични контакти между ищците и детето. В тази връзка на практика никой от ответниците не оспорват претенцията, доколкото отв.Ж. приема, че на ищците следва да бъде определен подобен режим, а отв.К.П. изобщо не изразява становище по исковите претенции.
Съгласно член 128, алинея 1 от СК – бабата и дядото на детето могат да поискат от съда да определи мерки за лични отношения между тях и детето, ако това е интерес на самото дете. При преценката относно определянето на лични отношения между баба и дядо и техния внук се изхожда винаги от интересите на детето. Установяването на това право е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство. Нормата цели утвърдените родови отношения да не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата, тоест да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се упражняват от единия само родител. За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните отношения са в интерес на детето като конкретно приложение на принципа за всестранната му защита. Производството по член 128 от СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения, основана и на съображения за целесъобразност, поради което не е обвързан с конкретно претендирания от ищцата режим. Исковата молба за определяне на режим на лични отношения между бабата и дядото от една страна и внука - от друга, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на детето, но не обвързва съда с конкретното искане. Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о/ понятието, , интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о. В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.).
Съдът отчита отразените в писмото-отговор от ДСП-Варна липса на съдействие от страна на отв.П. за провеждане на възложеното от съда социално проучване, настаняването с Решение на ВРС на другото дете на ответницата в дома на нейните родители, както и необходимостта от прилагане на мерки за закрила, а именно „съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда“ спрямо детето Калоян.
В разглеждания случай, за да се обоснове правилен правен извод за основателност или не на молбата, следва да се отчетат всички релевантни факти и обстоятелства: детето Калоян се отглежда от майка си; то е навършило 10 години а 11 години навърши в хода на производството; постановеният от съда режим на лични отношения с бащата; отношенията между двамата родители, необходимостта на детето да се среща със своите баба и дядо, здравословното му състояние. Трябва да се постигне необходимия баланс в отношенията между майката, която упражнява родителските права, бащата, който има също признато право на лични отношения с детето, и ищците в качеството им на негови баба и дядо като същевременно се съобрази интересът на детето.
Анализът всички доказателства сочи, че взаимоотношенията на детето с ищците са позитивни, общуването баба и дядо с внук е в границите на нормалната роднинска връзка.
В този смисъл, постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо извън петитума на исковата молба. Последният трябва да е съобразен на първо място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес.
Именно първостепенното значение на интересите на детето, основано на
общите принципи за всестранна закрила правата и интересите на детето, налагат
определяне на балансиран и подходящ режим на лични контакти с неговите баба и
дядо. В същото време съдът съобрази определения от съда с Решение № 5161/21.12.2015г., постановено
на основание чл.127, ал.2 СК по гр.дело № 7556/2015г. по описа на ВРС режим на личен
контакт на бащата – отв.Ж. с детето Калоян
Светославов Ж., а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до
16.00 часа в неделя, един месец през
лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск, на Коледа през четните години за времето от 10.00ч. на 24-ти декември
до 19.00ч. на 28-ми декември, на Нова година през нечетните години от 10.00ч. на
29-ти декември до 19.00ч. на 1-ви януари,
на рождените дни на децата през четните години
от 10.30ч. до 19.30ч., а през нечетните
години – на деня следващ, рождените дни на децата от 10.30ч. до 19.30ч., всяка година на
рождения ден на бащата от
10.00ч. до 19.00ч.
В случай, че изцяло бъде уважен претендираният от ищците режим на лични контакти с детето Калоян, то това би означавало, че на практика всяка събота и неделя през годината детето няма да бъде при майка си. Освен това предоставяне на контакт в допълнителни 10 дни през лятната ваканция /общо с режима на бащата – 40 дни/, биха ограничили майката да е с детето Калоян през по-малко от половината лятна ваканция. Подобно е станонвището на съда и по отношение коледната и пролетна ваканция, както и рождените дни на детето.
Съдът приема, че подходящ би бил режим на лични контакти на бабата и
дядото с детето Калоян, който да бъде
комбиниран с определения на бащата – отв.Ж. режим, а
именно в който бабата или дядото да вземат детето Калоян всеки втори и четвърти петък и събота на месеца, след приключване на учебни занятия в петък, или от 10.00 часа в петък
в неучебно време, до 10.00
часа в събота, като дядото или бабата следва да заведат детето до дома на баща му, където да продължи
упражняването на неговия
режим с детето. Бабата и дядото следва
да имат възможност да вземат детето Калоян
и за пет дни през лятната ваканция, когато майката не е в платен годишен
отпуск, както и винаги, когато бащата изрази
съгласие да се срещнат с детето Калоян в периода на упражняване от него режим на лични
отношения с детето.
Именно този режим на личен контакт между ищците и детето съдът намира, че е в най – голям интерес на самото дете и не би нарушил нито установения от съда режим на лични контакти между бащата и детето, нито би попречил на майката да упражнява родителските права над детето си и да прекарва необходимото за отглеждане и възпитание на малолетното дете време.
Определянето на по-разширен режим на лични отношения на бабата и дядото с детето Калоян, предвид определеният режим на лични отношения на бащата с детето, би довело до недопустимо ограничаване на ефективно упражняване на родителските права от страна на майката. Освен това съдът намира, че е неоправдано ежеседмично, както и при всеки празник детето да пътува и да се мести от дом в дом, съобразявайки, че жилището на майката е в кв.“Чайка“ на гр.Варна, а жилището на бабата и дядото е в кв.“Аспарухово“ в гр.Варна, т.е. отстоящи един от друг на повече от осем километра.
Съдът намира, че и през лятото на бабата и дядото - ищци по делото следва да бъде предоставено време за да могат и през този период от годината да контактуват пълноценно с внука си, който неминуемо обичат. Период от 10 дни обаче съдът намира за прекалено дълъг, тъй като общо би се оказало, че 40 дни от лятото детето няма да е с майка си, което от своя страна би довело до дисбаланс в отношенията майка - дете. Ето защо съдът счита, че 5 дни от лятото са достатъчен период от време, през който бабата и дядото внукът им да могат да прекарат времето заедно така, че детето да почувства обичта им, като следва да се отчете и обстоятелството, че и през лятото те ще упражняват основния седмичен режим на лични отношения с него.
При този изход на спора съдът следва да се произнесе и по разноските по делото. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по член 127, алинея 2 от СК. Това разрешение следва от характера на производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и двамата родители и затова в производството всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл е и Определение № 385 от 25.08.2016 г., постановено по ч.гр.д.№ 3423/2015 г. по описа на Върховен касационен съд - І Г.О. С оглед горното съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.128,
ал. 1 СК МЕРКИ на лични отношения между С.К.Е. с ЕГН **********
и И.К.Е. с ЕГН **********, адрес: ***, в качеството им на дядо и баба по
майчина линия и детето К.*** С.*** Ж. с ЕГН **********,
като предоставя възможност на бабата и
дядото да контактуват с детето във времето:
- всеки втори и четвърти петък и събота на месеца, след приключване на учебни занятия в петък, или от 10.00 часа в петък
в неучебно време, до 10.00
часа в събота, като дядото или бабата следва да вземат детето в петък и да го заведат в събота
до дома на баща му, където да продължи упражняването на неговия режим с детето.
- 5/пет/ дни през лятната ваканция,
когато майката не е в
платен годишен отпуск и по време
което не се потрива с
определения на бащата режим на лични
контакти с детето от 30 дни
през лятото.
- както
и винаги, когато бащата изрази съгласие,
да се срещнат бабата и дядото с детето К.** в периода
на упражняване от бащата
режим на лични отношения с детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК, считано от датата на
получаване на преписа.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: