РЕШЕНИЕ
№102
гр. Велико Търново,12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря .И., изслуша докладваното
от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм. д. №102 по описа за 2022 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалба на адв. В. К., в качеството й на пълномощник на М.П.С. – Д. *** срещу
принудителна административна мярка /ПАМ/ – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношение
на собствения ѝ автомобил „Мицубиши колт 1.3” с ДК №..., наложена от инспектор
ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и
гаражи“ ЕООД /ОДПГ/ на 24.02.2022 г. Жалбоподателката
счита, че оспорената ПАМ е издадена от некомпетентно лице, поради което е нищожна.
Алтернативно развива доводи за незаконосъобразност, тъй като ПАМ е наложена без
да са налице предпоставките по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, а цитираната
разпоредба на чл. 65, т. 6 от ППЗДвП не е основание за налагане на приложената
ПАМ. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващата поддържа
съображенията за отмяна на ПАМ, като допълва, че маркировката М-15 не е
поставена по законния ред и не е нанесена на официалната Схема на организацията
на движението на ул. „Козлодуй“, включително, че мястото е обозначено като
паркомясто. Моли за присъждане на разноски, за което представя списък. Подробни
съображения развива в писмена защита.
Ответникът по жалбата
– инспектор ПНП ППС в „ОДПГ“ ЕООД, лично и чрез ... Х. от ВТАК, оспорва жалбата
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че целта на ПАМ е да преустановява
нарушения, а не да ги констатира на по-късен етап и в тази връзка ответникът разполага
с правомощие за премахване на ППС, паркирани по начин, затрудняващ движението и
създаващ предпоставки за ПТП. Полагането на маркировката М-15 обосновава с
решение на Общински съвет – Велико Търново и възразява срещу обстоятелството,
че жалбоподателката е спряла на паркомясто. Не претендира за разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмено
становище.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
На 24.02.2022г. 12:05 часа на ул. „Козлодуй” в гр. В. Търново, М.П.С. – Д.
е паркирала собствения си лек автомобил „Мицубиши” с ДК №... върху пътна
маркировка М-15, до вход – изход на търговски обект. В отсъствие на
жалбоподателката автомобилът е преместен с помощта на специализиран автомобил
на „ОДПГ“ ЕООД. По-късно същия ден автомобилът е предаден на С.С.Д.,
ведно с Констативен протокол №482/24.02.2022 г., съставен от инспектор М.К.и документиращ
извършените действия по преместването на автомобила. Срещу така наложената ПАМ
е подадена жалба вх. №АСД-02-84/04.03.2022г. по описа на „ОДПГ“ ЕООД, гр. Велико
Търново.
Съдът намира жалбата срещу принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 5, б. „б” от ЗДвП за процесуално допустима. Събраните по делото доказателства сочат на наличие на
основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5,
б. „б“ от ЗДвП,
за която в закона не е предвидена писмена форма. Доколкото ПАМ по чл. 171, т.
5, б. „б“ от ЗДвП е неформален акт, наличието на издадена такава мярка се
обосновава от събраните по делото доказателства – съставеният констативен
протокол №482/24.02.2022 г., разписка за предаване на автомобил от същата дата,
докладна записка от инспектор ПНП ППС, приложеният снимков материал и
свидетелските показания. Видно от събраните по делото доказателства на 24.02.2022
г. е била издадена ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП – преместване
на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач за автомобил, наложена с разпореждане на служител на
„ОДПГ“ ЕООД. Последното се потвърждава както от съдържанието на посочения
констативен протокол, от докладната записка на служителя от „ОДПГ“ ЕООД,
съставил констативния протокол, така и от изявлението на органа /инспектор ПНП
ППС в „ОДПГ“ ЕООД/, който е подписал протокола след текста “Разпоредил
преместването“. По този начин обективирана волята на органа, наложил
оспорваната мярка, недвусмислено сочи него за издател на акта, с който се налага
мярката. Жалбата е подадена на 04.03.2022 г. чрез „ОДПГ“ ЕООД, в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна /собственик на МПС, което е преместено
принудително/ и при наличие на правен интерес от оспорване.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената
ПАМ е издадена от компетентен орган – инспектор ПНП ППС при „ОДПГ“ ЕООД. Съгласно
чл. 168, ал. 1 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи
длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на
лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т.
5, б. „б“ от ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя. Тоест законодателят е оправомощил не
само министъра на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да
налагат ПАМ „преместване на пътно превозно средство“, но е дал това право и на
собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един
от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответните длъжностни лица, които да налагат визираната ПАМ. В тази връзка
законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на
пътя, респективно всеки собственик на път по смисъла на §6, т. 1 от ДР на ЗДвП
има законовата възможност да оправомощи лица, които да налагат принудителната
мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин
собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като
делегира изрично предоставена му материална компетентност за налагане на ПАМ от
посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по
косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и
правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП не изисква
титулярът на правомощието да има качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.
93, т. 1 от НК, т.к. липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата
нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от
структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно
правноорганизационната форма на правния субект, когото кметът на общината ще
определи за служба за контрол, респективно липсва изискване длъжностното лице
по чл. 168, ал. 1 от ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или
да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под „длъжностни
лица“ в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и
персонална компетентност от собственика на пътя да преместват МПС по чл. 168,
ал. 1 от ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената
компетенция. В този контекст със Заповед №РД-22-1490/17.09.2014 г. кметът на Община
Велико Търново е определил „ОДПГ“ ЕООД за служба за контрол по смисъла на чл.
167, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗдвП. Със Заповед №РД-22-1209/29.06.2021 г. са
определени конкретни служители на „ОДПГ“ ЕООД за длъжностни лица, които да
прилагат или нареждат прилагането на ПАМ от вида на процесната. Така направеното
възлагане на функциите и правомощията, указани в чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5,
б. „б“ от ЗДвП, надлежно транслира компетентност на съответните служители от „ОДПГ“
ЕООД, гр. Велико Търново, включително и на М.К., който съгласно Допълнително
споразумение №РД-07-50/07.07.2021 г. е назначен на длъжност инспектор ПНП ППС в
„ОДПГ“ ЕООД, описание на която се съдържа в приложената Длъжностна
характеристика. Следователно, приложилият оспорената ПАМ инспектор от „ОДПГ“
ЕООД е компетентен орган да прилага мярка по чл. 171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП и
ПАМ се явява валидна мярка.
Неоснователни
са съображенията на жалбоподателката за нищожност на ПАМ поради липса на форма.
По силата на изрична законова разпоредба – a contrario от чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
за процесната ПАМ не е валидно общото изискване за писмена форма на
индивидуалния административен акт. Мярката е валидна и при устното й
постановяване. Тъй като мярката е в устна форма, нейните мотиви следва да бъдат
изведени от фактите, предхождащи и/или съпътстващи прилагането й. Законодателят
не е ограничил доказателствените средства за установяване на релевантните факти
с оглед на разпоредбата на 39, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Поради това съставеният от
органа към момента на прилагане на мярката протокол, в който са отразени
релевантни за прилагането й факти, както и съставеният снимков материал,
разписка и докладна записка по принцип могат да бъдат доказателства за
фактическите основания на органа.
От
приложения по делото снимков материал е безспорно, че процесното превозно
средство е паркирано в нарушение на правилата за паркиране – върху маркировка
М-15, която съгласно чл. 65, т. 6 от Правилника за прилагане на ЗДвП представлява
„Коси успоредни линии“ и обозначава площ, забранена за движение на пътни
превозни средства. Границата на площта се очертава с непрекъсната линия. Освен
че маркировката е видна от снимковия материал, основанието за нейното полагане
се съдържа в единодушно взетото Решение №5 по Протокол №4 от заседание на
Общинската постоянна комисия по „Организация и безопасност на движението на
територията на Община Велико Търново“ от 04.06.2021г. Действително, представената
по делото Схема за организация на движението на ул. „Козлозуй“ в гр. Велико
Търново не е актуализирана съгласно цитираното решение на постоянната комисия
на ОС – Велико Търново, но тя няма приоритетно приложение вместо разчертаната
на място пътна маркировка. Преди всичко, от доказателствата по делото се
установява, че към процесния момент маркировка тип М-15 „Коси успоредни линии“ в
действителност съществува и това се потвърждава включително от свидетеля
Йорданов, който заявява, че маркировката с белите ленти е поставена ден-два
преди вдигането на колата, дотогава това е било паркомясто. Тоест при паркирането
на 24.02.2022г. жалбоподателката е следвало да се съобразява с пътната
маркировка на място, а не с неактуализираната схема или с предходното отреждане
на пространството и възприятието му като паркомясто. Новата маркировка е
поставена до вход – изход на търговски обект, който е разположен под формата на
Т-образно кръстовище спрямо улица „Козлодуй“, което е предпоставка за повишено
внимание и предотвратяване на ПТП.
От
доказателствата по делото е очевидно, че процесният автомобил е паркиран изцяло
върху пътна маркировка М-15, забраняваща движение на ППС, което логично изключва
и паркирането. Положената маркировка, върху която е паркиран автомобилът, е
разположена непосредствено до вход – изход към паркинг на търговски обект,
което създава реална опасност за останалите участници в движението. Този начин
на паркиране на автомобила, при отчитане на спецификата на мястото, където се
намира, очевидно създава опасност за останалите участници в движението, защото
пречи на видимостта им и на способността им да извършват по надлежния начин и
сигурно необходимите маневри. Паркираният автомобил обективно ограничава
видимостта на останалите влизащи и излизащи МПС, възпрепятства адекватната
преценка на пътната обстановка и затруднява включването на превозните средства
от паркинга към улицата и обратно, а по този начин се създава категорична
опасност за ПТП. Създадената опасност за другите участници в движението е
обективна, тъй като пречи на видимостта им и на възможността да осъществят
движението си по законосъобразен и безопасен начин. Освен това, жалбоподателката не
оспорва мястото, на което е спряла, а излага съображения относно предходната
маркировка и вида на настоящата, които принципно не оказват решаващо значение
за спора.
Разпоредбата
на чл.
171, т. 5, б. „б“ от ЗДвП съдържа три различни хипотези, при
наличието, на които законодателят е дал право на компетентните органи да
налагат принудителна административна мярка преместване на пътното превозно
средство без знанието на собственика. Първата е, когато превозното средство е
паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с
неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство. Втората, когато превозното средство е паркирано по начин,
който създава опасност за другите участници в движението. И третата, когато
паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението. В конкретния случай, съгласно съставения констативен протокол №482/24.02.2022
г. и докладната записка от „инспектор ПНП-ППС“ при „ОДПГ“ ЕООД /стр. 17 от
делото/ автомобилът на оспорващата и бил паркиран на място, означено с пътна
маркировка М-15, така че е създавал опасност за другите участници в движението.
Предвид установеното от съда в случая е налице фактическо състояние на опасност
за останалите участници в движението, поради което има законово основание за
прилагане на принудителната мярка. Следователно обжалваната ПАМ законосъобразно
е наложена на основание чл. 171, т. 5, б. „б“, пр. второ от ЗДвП.
Констативният
протокол не е предмет на оспорване, а е част от административната преписка и
има значение единствено да документира изпълнението на оспореното разпореждане
чрез репатриране на автомобила. Ето защо пропускът на инспектора от „ОДПГ“ ЕООД
да означи в протокола точната хипотеза на правното основание, дадено в чл. 171,
ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДвП, не представлява съществено процесуално нарушение,
което да засяга правото на защита на жалбоподателката.
Целта
на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца
да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява
административно наказание, по аргумент от чл. 13 от ЗАНН. Именно затова тя се
прилага като временна мярка – за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Само в допълнение
следва да се посочи, че в случая е налице хипотезата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, според която престоят и паркирането са забранени на място, където
превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от
другите участници в движението пътен знак или сигнал. Същевременно, според ал.
2, т. 1 на същата разпоредба освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е
забранено пред входовете на паркове, театри, кина, предприятия, както и на
други места, където е възможно да влизат или да излизат пътни превозни средства.
Процесното поведение на жалбоподателката съставлява административно нарушение и
е наказуемо по реда на чл. 180 от ЗДвП. Тоест, забраната за паркиране е нормативно
установена с оглед осигуряване на видимост и оттам на безопасността при
преминаване, което в допълнителна степен обуславя наличието на
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.
Предвид
доказателствата по делото съдът приема, че са изпълнени изискванията на закона,
които позволяват преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието
на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното
средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в
движението.
По тези съображения оспорваната принудителна мярка се явява законосъобразно
наложена и направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.
При
този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски на
оспорващия, а ответникът не е направил искане в тази насока.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново,
ІІ-ри състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването, извършено с жалбата на М.П.С. – Д. ***, срещу принудителна
административна мярка – преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, по отношения
на собствения ѝ автомобил „Мицубиши колт 1.3” с ДК №..., наложена от
инспектор ПНП ППС при „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД на
24.02.2022 г.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: