Р Е Ш Е Н И Е
260105/25.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №1489 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата и във връзка с
чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД по отношение на претенцията за лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, ет.6, представлявано от изпълнителния
директор Л. Д., със съдебен адрес:***, чрез пълномощника юрисконсулт Т. К.срещу
Ю.М.К., с ЕГН**********,***.
Ищецът твърди, че на 22.03.2016 год. между
ответника Ю.М.К. и „***“ ООД бил сключен
Договор за паричен заем №67790 към искане №SF85360, по силата на който на ответника бил
отпуснат кредит на обща стойност 500 лева. Съгласно погасителния план К.
следвало да върне сумата от 533.31 лева, като заплаща фиксирани месечни вноски,
а именно 16 седмични вноски. Твърдят, че ответникът преустановил плащанията по
кредита, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 19.04.2016 год. С
оглед на изложеното считат, че ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата до 13.03.2020 год . –
датата на изготвяне на справката за заявлението за издавана не заповед за
изпълнение.
На 07.02.2017 год. между заемодателят „***„ ООД и
„***“ ЕАД бил подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с
който било прехвърлено и вземането по Договор за паричен заем №67790. В изпълнение на задължението си по чл.99,
ал.3 от ЗЗД „***„ ООД е упълномощило „***“
ЕАД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, като ищцовото дружество
посочва, че в тази връзка са изпратили до ответника уведомление за цесия чрез
препоръчана поща. Адресът бил посетен на 26.05.2017 год. и 08.06.2017 год., но
адресатът не бил открит и не се явил, за да получи пратката. Считат, че
връчването следва да бъде изпълнено чрез изпращане на приложеното към исковата
молба уведомление от съда до длъжника, ведно с исковата молба и приложенията
към нея.
Твърдят, че тъй като ответникът не е заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в
срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът е депозирал възражение, за ищеца
възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват два
положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено,
че Ю.М.К., с ЕГН********** дължи на „***“
ЕАД сумата от 469.88 лева - главница,
представляваща неизплатена дължима сума по Договор за паричен заем
№67790 от 22.03.2016 год., 186.56 лева – законна лихва за периода от 20.04.2016
год. до 13.03.2020 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати
и направените по настоящото и заповедното производство разноски.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
От тяхно име е депозирана писмена молба на 17.11.2020 год., в която излагат
становище по даване ход на делото и по съществото на спора, като молят за
постановяване на неприсъствено решение, при неявяване на ответницата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 01.09.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства: Пълномощно от 13.11.2019 год., Договор за паричен
заем №67790 от 22.03.2016 год., Погасителен план, Молба за заем №SF85360, Стандартен
европейски формуляр, Общи условия, Договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 07.02.2017 год., ведно с приложения, Пълномощно, Потвърждение за сключена
цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Известие за доставяне, ведно с копие на
пощенски плик, Уведомление до ответника, Товарителница, Вносна бележка за
заплатена държавна такса и материалите, приложени по ЧГД №750/2020 год. по
описа на ШРС, както и заключението на изготвената и приета съдебно-счетоводна
експертиза, счита така предявените искове за вероятно основателни по смисъла на
чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите следва да бъдат
уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски както в хода на заповедното
производство, така също и в настоящото в общ размер на 510 лева, включващи
държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.М.К., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, ет.6,
представлявано от изпълнителния директор Л. Д., със съдебен адрес:***, чрез
пълномощника юрисконсулт Т. К.сумите от 469.88
лева /четиристотин шестдесет и
девет лева и осемдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща неизплатена дължима сума по
Договор за паричен заем №67790 от 22.03.2016 год., 186.56 лева /сто осемдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/
– законна лихва за периода от 20.04.2016 год. до 13.03.2020 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника Ю.М.К., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, ул.”***” №15, ет.6,
представлявано от изпълнителния директор Л. Д., със съдебен адрес:***, чрез
пълномощника юрисконсулт Т. К.сумата от 510
лева /петстотин и десет лева/,
представляваща направени в хода на настоящото и заповедното производство
разноски, включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък.
На основание разпоредбата
на чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: