№ 22218
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110141508 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. И.
С., с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 442, ал. 1
от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване съществуването на следните суми вземания на ищеца: за сумата от 5 331,20 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот -
Ателие, находящо се в гр. София, ул. „Лерин“ № 62, ет. 6, за периода от м.05.2022 г. до
м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от
1 071,04 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата
за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., сумата от 40,50
лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. до изплащане на
вземането, и сумата от 9,15 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., за
които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14903/2025 г.
по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
ателие, находящо се в гр. София, ул. „Лерин“ № 62, ет. 6, като ответникът има качеството на
битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно
приложимите към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че
1
съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение
на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.
Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.
Ответникът К. И. С. е получил исковата молба лично на 27.08.2025 г., като в указания
й от чл. 131 от ГПК 1-месечен срок, а и до настоящия момент, същата не е депозирала
отговор на исковата молба.
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
27.11.2025 г., ответникът не се е явил, без да е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, като с разпореждането по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата
молба е бил предупреден за последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение
на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от
неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по делото разпореждане по реда на
чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се връчи ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя възможността за
постановяването на неприсъствено решение срещу ответната страна, поради което
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски.
Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за извършването на
разноски на стойност 258,04 лв. за държавна такса, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на общо 250 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НИПП.
Така разпределената отговорност за разноски включва и сторените такива в хода на
заповедното производство, както повелява т. 12 от ТР 4/18.06.2014 г. на ВКС.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се следват и разноски в
общ размер на сумата от 508,04 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
К. И. С., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че ищецът „Топлофикация София“ ЕАД има вземане срещу ответника К. И. С. за
следните суми: сумата от 5 331,20 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот - Ателие, находящо се в гр. София, ул. „Лерин“ № 62,
ет. 6, за периода от м.05.2022 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от 14.03.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1 071,04 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2022
г. до 11.03.2025 г., сумата от 40,50 лв. - главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва от
14.03.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,15 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2022 г. до 11.03.2025 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 14903/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА К. И. С., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 508,04 лв. – съдебно-
деловодни разноски, сторени пред СРС.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3