Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 114 29.05.2023
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на единадесети
май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 91 по описа за 2023
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на началник отдел "Контрол и правоприлагане" в Национално тол
управление – специализирано звено към Агенция "Пътна инфраструктура"
(НТУ към АПИ), действащ чрез представител по пълномощие, срещу решение № 10/11.01.2023 година, постановено по АНД № 792/2022 година на РС Казанлък, с което е
отменено наказателно постановление (НП) № BG08022022/5800/Р8-112/11.07.2022
година на началник отдел "Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ, с
което на Н. К.Н. за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закон за движение
по пътищата (ЗДвП) и на същото основание е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1800. 00 лева.
В касационната жалба се правят
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт
поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът развива
доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление при
безспорна установеност на санкционираното административно нарушение. Описанието
на нарушението и правната квалификация били посочени както в акта за
установяване на административно нарушение (АУАН), така и в НП. В хода на
административнонаказателното производство не били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, не било съществено нарушението, че в АУАН
имената на дееца били изписани на чужд език. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а НП потвърдено,
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата и претенцията за разноски.
Ответникът по касация, в
представения писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита решението на районния съд за законосъобразно
и правилно. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и съответно за оставяне в сила на обжалваното решение.
Съдът, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
от легитимирано за това лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в
14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212
и чл. 213 от АПК, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН, следователно жалбата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество и в
пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, настоящият състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
Районен съд Казанлък с решение
№ 10 от 11.01.2023 година, постановено по АНД № 792/2022 година е отменил
наказателно постановление № BG08022022/5800/Р8-112/11.07.2022 година на Началник отдел "Контрол и
правоприлагане" на НТУ към АПИ, с което за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на Н. К.Н. е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1800 лв. Осъдил е АПИ да заплати на жалбоподателя 480. 00 лева разноски по
делото.
С оспореното пред РС
наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност
на Н. К.Н. за това, че на 08.02.2022 година в 18:25 часа при извършена проверка
от контролни органи от АПИ в направление излизане от територията на Република
България, на ГКПП Кулата ППС с рег. № ЕВ 7217 АТ вид: Влекач, марка: Мерцедес
1844 ЛС, с обща техническа допустима маса на пътния състав над 12 тона, при извършена справка в Електронната система
за събиране на пътни такси е констатирано, че на 27.01.2022 година в 16:52 часа
посоченото ППС е било управлявано по път І – 6, отсечка км 331 + 828, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП). Движението на ППС е заснето посредством контролно
устройство, за което е генериран доказателствен запис от електронната система
по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с № D75ВС1F10D5A6165E053021F160A2303. Установено е, че посоченият пътен участък е включен в
обхвата на платената пътна мрежа съгласно приложение към т. 1 на Решение № 101
на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол
такса, както и че съобразно категорията самото ППС е такова, за което е дължима
такса по ЗП, и че за него не е била налице валидно закупена маршрутна карта за
дата 27.01.2022 година, която да включва преминаване през тол сегмент
**********, в границите на който се намира контролно устройство с идентификатор
№ 10332. Констатирано е, че ППС с рег. № EВ7217АТ без платена тол такса е преминало
през републиканската пътна мрежа.
Въз основа на констатациите в
АУАН на 11.07.2022 година от административнонаказващия орган било издадено и
атакуваното НП. В същото извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 179, ал.
3а от ЗДвП и административнонаказателната отговорност на Н. К.Н. е ангажирана
на същото основание по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, като е наложено административно
наказание - глоба в размер на 1800.00 лева. Наказателното постановление е
връчено на Н. и е обжалвано от него пред Районен съд – Казанлък в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН.
Пред районния съд е представена
справка и обобщена справка. Приложени са и статични изображения във вид на
снимков материал, удостоверяващи движението на процесното превозно средство
върху посочения по-горе пътен участък на 27.01.2022 година, в 16:52ч., вкл.
доклад от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП, доказващ обстоятелството
на засичане на ППС, за което няма маршрутна карта или бордово устройство.
Горната фактическа обстановка
се установява въз основа на събраните от РС – Казанлък доказателства -
документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, вкл.
заповедите, оправомощаващи съответните служители за издаването на АУАН и НП за
нарушения по чл. 179, ал. 3 – ал. 3в от ЗДвП. Като свидетел е разпитан и
актосъставителят Крум Георгиев Янчев, чийто показания съдът е кредитирал като
непротиворечиви със събраните по делото писмени доказателства.
За да постанови оспореното
решение, първоинстанционният съд е приел, че авторството на деянието е останало
недоказано, поради което и НП се явявало незаконосъобразно. Приел е още, че липсват
доказателства, които да обосновават извода, че той е бил водачът на това ППС на
дата 27.01.2022 година (датата на извършване на нарушението), за да може да се
ангажира отговорността му.
Касационната жалба е неоснователна.
Фактически,
правно и доказателствено обоснован е направеният от въззивния съд извод, че
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение не е доказано по
безспорен и несъмнен начин. Този извод е направен след обсъждане и преценка на
събраните по делото доказателства, като при формиране на вътрешното убеждение,
фактическите и правните изводи не са установени порочни действия на въззивния
съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия при разглеждане
на делото и постановяване на съдебното решение. Противно на твърденията на
касатора, Казанлъшкият районен съд не е допуснал нарушение на правилата за
оценка и проверка на доказателствения материал. В съдебното производство по
обжалване на наказателно постановление
наказващият орган е длъжен да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. Предметът на доказване за процесното нарушение включва
установяване движение на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за това ППС да са изпълнени
посочените по-горе задължения. Очевидно нито представеният по делото снимков материал, изготвен с устройството - елемент от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП /представляващ доказателствено средство по
см. на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/, нито приетата като доказателство по делото
справка по чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП от електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, доказват по несъмнен начин
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение. Тъкмо обратното –
от представената разпечатка на детайлна справка от "ТОЛЛ ПАСС" /лицето,
предоставящо услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, с
което "Платформа" ООД е
сключило договор/, безспорно се установява, че при движението на товарен
автомобил с рег. ЕВ 7217АТ на
27.01.2022 г., в ППС е имало налично бордово устройство по см.
на § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние, което бордово
устройство е отговаряло на съответните технически изисквания за целите на тол
таксуването. От посочената разпечатка на детайлна справка по несъмнен начин се
установява и че от това бордово устройство, непосредствено преди /в 16. 52 часа/ и съотв. след момента на твърдяното нарушение /в 19,31 часа/ са подавани данни. Всъщност данните от посочената разпечатка
/неоспорена от касационния жалбоподател/ за регулярно генериране от бордовото
устройство в ППС на данни за таксуване на дата 27.01.2022 г. по време на движението по целия маршрут са
по-скоро индиция, че неотчитането на тол данни, вкл. за транзакция на съответно
дължимата се тол такса във връзка с
движението на товарния
автомобил, се дължи на техническа неизправност на
поддържаната от Агенция "Пътна инфраструктура" Електронна система за
събиране на тол такси.
В случая, макар по безспорен и несъмнен начин
да е доказано, че на дата 27.01.2022 г., в 16.52 часа, по път I – 6 км. 199+828 е установено
движение на товарен автомобил с рег. № ЕВ
7217 АТ , собственост на „Платформа“ по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, по никакъв
начин не е доказано, че на посочените дата, час и място, автомобилът, при
движението на който е допуснато нарушението, е бил управляван от Н.Н.. Доколкото субект на задължението по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е водачът, управлявал ППС без заплатена
пътна такса, санкциониращият орган е следвало да установи и докаже по несъмнен
и безспорен начин не само обективните, но и субективните признаци на
административнонаказателния състав по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, вкл. авторството на деянието. В случая това
не е сторено. В съставения АУАН нарушението се сочи за установено от справка в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Доказателствената сила на тази справка, по аргумент от чл. 189е, ал.
9 във вр. с ал. 8 от ЗДвП, обаче обхваща единствено отразените в справката
данни за обстоятелствата относно мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса
на заплащане на дължимите такси, т. е доказателствената сила на справката от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП не
обхваща авторството на деянието. Съответно съставеният въз основа на справката по чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП
акт за установяване на административно нарушение не може да бъде доказателство
за това кое лице, в качеството му на водач на ППС, е извършило санкционираното
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Следва да се отбележи и че с презумтивната
материална доказателствена сила на АУАН е обвързан единствено
административнонаказващият орган - при преценката си дали да се издаде НП
органът се основава на фактическите констатации в АУАН, които при условията на
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното. По
силата на чл. 14, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Отделно от
това по аргумент от разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган има задължението да провери съставения АУАН с оглед неговата
законосъобразност и обоснованост и да прецени събраните доказателства, като
издаде НП само ако е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая очевидно наказващият
орган не е изпълнил тези си задължения преди издаването на наказателното
постановление. – по
преписката липсват каквито и да е било данни, че именно Н. Н. е управлявал товарния автомобил, за който е дължима, но незаплатена такса по чл. 10,
ал. 1, т. 1 от ЗП, т.
е че е извършител на вмененото му нарушение. Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, поради което е
недопустимо поради неупражняването на процесуални права от привлеченото към
отговорност лице да се презюмира или да се приеме за доказано авторството на
съставомерното изпълнително деяние.
Предвид гореизложеното обосновано, от гл. т на
доказателствата,
и правилно от гл. т на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че не е
доказано административнонаказателното обвинение за извършено от Н.Н. нарушение по чл.
179,ал.3 от ЗДвП.
С
оглед на изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание,
поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените
по делото разноски. В представения договор за правна защита и съдействие Н.Н. е
упълномощил адв. Р.Р. да го представлява, като вписаното процесуално
представителство е безплатно на основание чл. 38,ал.1 т. 3 от ЗА. На основание чл. 38,ал.2 във връзка
с чл.18,ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във връзка с чл. 7,ал.2, т.2 от същата Агенция пътна
инфраструктура София следва да заплати на адвокат Р.Р. адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
221, ал. 2, предл. второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/11.01.2023 година, постановено по АНД №
792/2022 година на РС Казанлък.
ОСЪЖДА Агенция пътна инфраструктура – София да заплати на адвокат Р.И.Р. *** адвокатско възнаграждение в размер на 480 /четиристотин
и осемдесет/ лева.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.