№ 2538
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511461 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 14199/18.07.2024 г. по гр. д. № 39394/2023 г. по описа на
СРС, 75 състав „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на „Бигла
ІІІ“ ООД на основание чл. 137, ал. 2 от Закона за енергетиката сумата от
2327,55 лева, от общо заявената претенция от 15000 лева, представляваща
цена за ползването на съоръжение за присъединяване към топлопреносната
мрежа на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр. София,
УПИ ХХІІІ-920, кв. 2, НПЯ Червена звезда, за периода от 25.06.2022 г. до
14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 14.07.2023 г. до окончателното изплащане и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1293,10 лева, представляваща сторените в
производството разноски.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. № 243876/26.07.2024
г. от „Топлофикация София“ ЕАД, в която са изложени съображения за
неговата неправилност. Въззивникът – ответник в първоинстанционното
производство поддържа, че не ставало ясно защо съдът веднъж приема, че се
касае за иск по чл. 59 от ЗЗД, после за специалния осъдителен иск по чл. 137,
1
ал. 2 от ЗЕ и в трета хипотеза – за иск по чл. 137, ал. 2 от ЗЕ във връзка с чл. 59
от ЗЗД. В тази връзка не било ясно има ли въобще някакво правно основание
за съда вида на предявения иск или в крайния правораздавателен акт ще бъде
обективиран един и същ извод, независимо от вида на правното основание,
което стои в основата на спорното правоотношение, независимо от
неспазените ред и поредност на тяхното предявяване. На следващо място, не
била установена материалната легитимация, която да обуслови допустимостта
на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 от ЗЕ материално
легитимираните лица, които могат да претендират дължимата цена за
ползване са единствено клиентите на топлинна енергия. Законодателят не
изследвал въпроса дали процесните енергийни обекти се изграждали
непосредствено от клиентите на топлинна енергия или изграждането им било
възложено на друг по силата на договор за строителство. Предвид факта, че
ищецът не се явявал клиент на топлинна енергия по смисъла на закона за
енергетиката, доколкото той бил единствено изпълнител по договор за
възлагане изграждането на енергийния обект, поради което въззивникът счита,
че за него не е произтича необходимата като условие допустимост на иска
материалноправна легитимация от закона или по-лошо, по подразбиране.
Посочва, че дължимата цена за ползване може да бъде претендирана съгласно
закона естествено от собственика на изградения енергиен обект в лицето на
клиентите на топлинна енергия. При условията на евентуалност, ако се
приеме, че е налице материалноправна легитимация и наличие на правен
интерес от страна на ищеца за предявяване на исковата претенция, то тя била
неоснователна. Не се установявало от събраните по делото доказателства, че
ищецът е собственик на тази движима вещ, за която твърди, че неоснователно
се ползвала от ответника. От обстоятелството, че ищецът имал качеството
инвеститор на определен строеж или че е правоприемник на правото на
строеж на една сграда, изобщо не можело да се изведе обоснован извод, че е и
собственик на изграденото извън уговореното по договора, с който е
отстъпено конкретно право на строеж като в тази връзка прави изрично
възражение, че ищецът не е собственик на изградените съоръжения. Липсвали
и доказателства, че ищецът е изградил абонатната станция и
присъединителния топлопровод, за чието ползване се считало, че следва да е
обезщетен. Освен това, за да възникне законово облигационното задължение
за обезщетение, следвало топлопреносното предприятие неоснователно да е
2
отказало изкупуване на процесното съоръжение. Това нямало как да стане
против волята на ищеца. Ищецът не бил представил необходимите документи,
за да бъде сключен договор за изкупуване, а чл. 137, ал. 2 от ЗЕ бил
субсидиарен и бил на разположение на кредитора само в хипотезите, при
които топлопреносното предприятие е отказало изкупуването. Оспорва
твърдението, че ищецът е отправял покани за изкупуване. Освен това,
посочва, че топлопреносното предприятие е придобило собствеността на
основание придобивна давност. При условията на евентуалност, въвежда и
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Моли обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. №
299315/24.09.2024 г., подаден от „Бигла ІІІ“ ООД, с който заявява, че оспорва
въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира направените разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 39394/2023 г. по описа на СРС, 75 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Бигла ІІІ“ ООД против
„Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.
137, ал. 2 от Закона за енергетиката. Ищецът твърди, че на 08.07.2007 г. между
страните бил подписан предварителен договор за присъединяване на
потребители, ползващи топлинна енергия за отопление за битово горещо
водоснабдяване жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в гр.
София, УПИ ХХІІІ-920, кв. 2, м. НПЯ Червена звезда. С договора било
уговорено, че собственик на съоръжението до подписване на договор за
присъединяване бил ищецът като ответникът бил поел задължение да го
изкупи при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ, т.е. в срок до 3 години, а
до изкупуването съгласно ал. 2 ответникът дължал цена за ползването му.
Твърди, че такъв договор, обаче, не бил сключен. Процесното съоръжение
било изградено след предварително проучване от страна на ответника с №
3
278/10.05.2005 г. и до предписание на ответника със средства на ищеца за
нуждите на топлоснабдяване на новостроящата се жилищна сграда в гр.
София, УПИ ХХІІІ-920, кв. 2, НПЯ Червена звезда, като впоследствие към
процесното съоръжение били присъединени етажните собственици от
сградата. Владението на процесното съоръжение било предадено на ответника
и той открил абонатни номера на отделните етажни собственици за заплащане
на доставяната топлинна енергия и с това той се облагодетелствал от цената й,
считано от 11.12.2017 г., като от тази дата ответното дружество следвало да
заплаща цена за ползване на собственото на ищеца съоръжение. Подписаният
между страните договор бил точно изпълнен само от страна на ищеца и
съоръжението за присъединяване било изцяло завършено, изпълнението
съобразено с одобрените проекти за негова сметка, прието било от ответника,
който го използвал от момента на издаване на разрешение за ползване от
11.12.2007 г. Въпреки това и без основание ответникът неколкократно
отклонявал поканите на ищеца за изпълнение на задължението за изкупуване
на съоръжението, така и за заплащане на дължимата цена за ползването. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 2327,55 лева, частично от
сумата от 15000 лева, представляваща дължима от страна на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД, с който заявява, че оспорва предявения иск.
Поддържа, че не е налице материалноправна легитимация на ищеца да
претендира исковите суми, тъй като не е собственик на процесното
съоръжение. Посочва, че ако се установи, че е собственик на съоръжението, то
сумата не е дължима, тъй като следвало да се вземе предвид поведението на
ищеца, тъй като не е направил искане да бъде изкупено от топлопреносното
дружество. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, въз
основа на които първоинстанционният съд е приел, че „Бигла ІІІ“ ООД е
изградило съоръжение след съгласуване с „Топлофикация София“ и въз
основа на одобрени строителни книжа за своя сметка, като след изграждането
им то станало собственост на ищеца и било въведено в експлоатация през
2007 г. и било ползвано от ответника за пренос на топлинна енергия. Прието е,
че въпреки указаната доказателствена тежест не се установявало, че ответното
4
дружество е изпълнило задълженията си да заплати цена за ползване на
съоръженията или да ги изкупи, съобразно сключения между страните
договор. Районният съд е приел, че без правно значение за придобиване на
собствеността е представянето или непредставянето на документи. Не било
установено и ищецът да е възпрепятствал приключване на процедурата в
противоречие с §4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ. По изложените съображения и при
съобразяване на съдебно-техническата експертиза предявеният иск е уважен
изцяло.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 от Закона за енергетиката при
присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният
топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост, но ал. 2 предвижда
възможност изграждането на съоръженията да се извършва от клиентите след
съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното
предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от клиентите. В чл.
137, ал. 3 от Закона за енергетиката е посочено, че собствеността върху съоръженията,
изградени от клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се
уреждат в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1. Следователно
основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се
установи, че ищецът е изградил топлопреносно съоръжение и то е негова собственост,
че това съоръжение се ползва от ответното топлопреносно предприятие. В тежест на
ответника е било да установи, че след изграждане на съоръжението, собствеността
върху него е прехвърлена съобразно условията на чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 138 от
Закона за енергетиката.
От събраните по делото доказателства се установява, че в УПИ ХХІІІ-920 и
УПИ ХХІІ-1417, кв. 21 по плана на гр. София, м. НПЯ – Червена звезда, район Изгрев
5
има изградено от „Бигла ІІІ“ ООД съоръжение„Външен топлопровод и абонатни
станции на жилищни сгради“, за което е издадено разрешение за ползване и същото е
въведено в експлоатация от 12.2007 г., както и че то се ползва от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за снабдяване на сградите с топлинна енергия за
отопление и битово горещо водонсабдяване. По този въпрос между страните има
влязло в сила съдебно решение, с което ответникът е осъден да заплати цена за
ползване на съоръжението за предходен период, поради което и доколкото не се
установяват обстоятелства, които са настъпили след влизането му в сила, то и
основанието за възникване на процесното задължение не може да бъде оспорвано на
същите основания (а именно, че ищецът не е собственик към момента на въвеждането
му в експлоатация). Следователно неоснователни са доводите, изложени във
въззивната жалба, че по делото не се установявало, че „Бигла ІІІ“ ООД е собственик на
процесното съоръжение.
Неоснователни се явяват доводите на въззивника, че с плащането на
обезщетение за ползване на съоръжението ищецът „Бигла ІІІ“ ООД би се обогатил
неоснователно, тъй като не бил изпълнил задължението си да сключи договор за
прехвърляне на собствеността. Правото на собственика на съоръжението да получи
цена за ползване на съоръжението не е поставена в зависимост от това дали в
законоустановения срок е сключен договор за прехвърляне на собствеността върху
съоръжението. В случай, че това неизпълнение на законовото изискване не е
прехвърлено на топлопреносното предприятие по вина на собственика, то може да се
търси неговата отговорност за това. В конкретния случай, обаче, е направено
единствено общо възражение, че ищецът не бил представил всички необходими
документи за това. Този довод е неодоказан, доколкото не е спорно между страните, а
и се установява от събраните по делото доказателства, че съоръжението е въведено в
експлоатация, присъединено е към топлопреносната мрежа, както и че са открити
партиди на отделните собственици на самостоятелни обекти в сградата. Това
опровергава твърдението на ответника, че документи за съоръжението не са
предоставени на ответника. В този смисъл, не е налице основание да се изследва
виновно поведение на ищцовото дружество във връзка с неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността върху съоръжението.
Въззивният съд не следва да обсъжда направените с въззивната жалба
възражения, че съоръжението е придобито по давност от ответното дружество, както и
възражението за изтекла погасителна давност на задължението за заплащане на
исковите суми, тъй като те не са заявени своевременно с отговора на въззивната жалба
и са преклудирани.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 75 състав, обжалваното решение следва да бъде
6
потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД
следва да бъде осъдена да заплати на „Бигла ІІІ“ ООД сумата от 800 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено
с въззивната жалба е неоснователно, тъй като неговият размер съответства на
изискванията на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и е справедливо и обосновано.
По направеното с въззивната жалба искане за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 14199/18.07.2024 г. по гр. д. №
39394/2023 г. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б да заплати на „Бигла ІІІ“ ООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Опълченска“ № 46-48 сумата
от 800 лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7