Решение по дело №186/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 80
Дата: 19 юли 2019 г. (в сила от 8 август 2019 г.)
Съдия: Анелия Ангелова Димитрова
Дело: 20191450200186
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

  

Година

19.07.2019

Град

М.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

І-ви наказателен

състав

На

Осми юли

 

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател

АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели

 

Секретар

Елена Генова

 

Прокурор                                                                     

 

 

Като разгледа докладваното от

Съдия ДИМИТРОВА

 

АНХ

дело номер

186

по описа за

2019

година

ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

                           Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000084/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В., с което на нарушителя „А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 5 000 /ПЕТ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози, като незаконосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ:

„А.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия Управител А.Д., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26-0000084/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. В.Д. от ВАК. Последната взема становище да бъде отменено атакуваното НП, поради допуснати нарушения на закона, опорочаващи процедурата по налагане на административно наказание. Акцентува се, че автомобил с рег.№ ХХХ е продаден и е напуснал страната на 27.04.2017 г., поради което превозвачът не е имал възможност да съхрани данни от дигиталния тахограф, тъй като автомобилът не е бил в периода на проверката собственост  на жалбоподателя.

Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито е взел становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Анализирайки събраните по делото доказателства  преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е, но е неоснователна. Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на жалбоподателя на 27.05.2019 год., а съответно жалбата е входирана пред ответника на 04.06.2019 год. и  е изпратена с куриерска пратка на 03.06.2019 г., като безспорно е в срок.

Акт за установяване на административно нарушение № 258272/07.05.2019 год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 07.05.2019 год. около 14.40 часа в гр.М., ул.”С.С.К.М.” № 11, етаж 1, офис 2, при комплексна проверка на фирмата, притежаваща Лиценз за общността за превоз на товари № 9141 за периода на проверката от 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. е констатирано, че превозвачът не е съхранил за срока на проверката пътни листа за превоз на товари в Р Б. или CMR за превоз на товари в ЕО за МПС, които са в Лиценза на фирмата - МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХза периода на проверката 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози, вр. с чл.19 ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТ.  Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

По делото са събрани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: НП № 26-0000084/16.05.2019 г., АУАН № 258272/07.05.2019 г., Становище под рег.№ НП 26-0000084/16.05.2019 г., Свидетелство за регистрация – част І-ва под № ********* на МПС с рег.№ ХХХ, Фактура под № 0.*********/12.04.2017 г., Заповед под № РД-08-249/15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Констативен протокол за извършена комплексна проверка под рег.№ 30-19-13-434/07.05.2019 г., заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”, Пълномощно от 27.03.2017 г. и Куриерска услуга, приета на 03.06.2019 г., с ден за разнос на 04.06.2019 г. Съответно са разпитани свидетелите Т.Г. и Ю.Ф. и двамата работещи като инспектори в ОО „Автомобилна администрация” гр.В., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на 07.05.2019 г. в гр.М., на ул.”С.С.К.М.” № 11 в офиса на „А.Ф.” ЕООД свидетелите Г. и Ф., в качеството си на инспектори в ОО „АА” гр.В., извършили комплексна проверка на превозвача, обхващаща периода 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г. От всички събрани по делото доказателства се установява, че „А.Ф.” ЕООД гр.М. притежава Лиценз на общността за превози на товари с № 9141, валиден до 10.04.2027 г. При извършената проверка било установено, че превозвачът не съхранява за периода на проверката 07.04.2018 г. до 07.04.2019 г.,  една година пътни листа за превоз на товари в Р Б. или CMR за превоз на товари в ЕО за МПС, които са в Лиценза на фирмата - МПС с рег.№ ХХХ, марка „Д.”, категория № 3 и МПС с рег.№ ХХХи в тази насока е приложената по делото заверена разпечатка от ИС на ИА „АА”. За установеното нарушение на 07.05.2019 г. в офиса на фирмата е изготвен констативен протокол – Приложение № 11 за установеното от комплексната проверка, в присъствието на пълномощник на жалбоподателя, с което последният е бил упълномощен да представлява превозвача, в качеството си на представител на „А.Ф.” ЕООД. Процесният акт е  съставен на 07.05.2019 г. в присъствието на пълномощника на жалбоподателя и на свидетелите Г. и Ф.. Акта е подписан от пълномощника на превозвача без възражения. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че на превозвача е бил съставен освен процесния акт - обект на настоящето производство и друг, свързан с допуснато нарушение, че не е свалил и съхранил информацията от дигиталния тахограф на процесните два товарни автомобила за периода на проверката.

При обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от „А.Ф.” ЕООД гр.М.. В конкретния случай АУАН е съставен от Т.Г. на длъжност “инспектор” при ОО „АА“ гр.В., който се явява материално компетентен за това и дава  описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Ю.Ф., който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения: Като нарушена правна норма е посочена разпоредбата на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози, която предвижда конкретно задължение за превозвачите да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи Пътните листове. Не е посочено обаче нито в акта, нито в Наказателното постановление конкретните Пътни листа и датата на приключването им, които жалбоподателя не е съхранил. При положение, че описаното административно нарушение в акта и в НП се изразява в бездействие, т.е. не е извършено нещо, което е следвало да се извърши в определен срок и на определено място, то описаното нарушение може да бъде извършено само в едногодишен срок след изтичането на периода, за който се отнася конкретния евентуално график и след приключването на конкретния пътен лист, както и на мястото, посочено в цитираните разпоредби. От показанията на разпитаните по делото свидетели не се установи, нито от писмените доказателства по делото, изобщо издавани ли са Пътни листове от превозвача, на кои дати са приключили или кога е изтекъл периода, който обхващат и кои пътни листа конкретно жалбоподателя не е съхранил в едногодишния срок, т.е налице е липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението, като не са визирани и обстоятелствата, при които то е извършено. Пълното, точно и ясно описание на нарушението, освен че са задължителни реквизити на акта и НП индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по един ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителя да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността му да прецени в съответствие с материалния закон ли са извършени нарушенията и дали те правилно са квалифицирани, съответно дали е приложена правилно санкционната норма. Допуснатите нарушения на разпоредбите на ЗАНН не могат да бъдат санирани, тъй като безспорно същите касаят установяване на визираното административно нарушение и то по безспорен начин и в същото време са гаранция за разкриване на обективната истина. На следващо място, но не по значение следва да се отбележи, че за допуснатото нарушение по чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози е наложена санкция по чл.97 ал.1 пр.последно от същия закон, която предвижда санкция при непредставяне за проверка на документи, свързани с превозната дейност. Тук е мястото да се отбележи, че както в акта, така и в НП деянието не е описано като непредставяне на документи, а несъхраняване на определени документи в едногодишен срок. Налице е съществено различие между описаното деяние, обективните белези на нарушението и постановената санкционна норма. На практика нарушителя е санкциониран за деяние, различно от извършеното и установеното. За извършеното нарушение по чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози не е предвидена изрична санкционна разпоредба, поради което е приложима общата такава на чл.105 ал.1 от Закон за автомобилните превози, съгласно която на нарушителя следва да се наложи Глоба или имуществена санкция в размер на 200 лева. Тук е мястото да се отбележи, че за извършени и установени нарушения от вида на чл.91в т.3 от Закон за автомобилните превози следва винаги да бъде прилагана разпоредбата на чл.105 ал.1 от Закон за автомобилните превози,  а не както неправилно нарушителя е наказан по чл.97 ал.1, пр. последно от Закон за автомобилните превози, чиито текст предвижда Имуществена санкция, в размер на 5 000 лева. Приетият от административнонаказващия орган за осъществен административнонаказателен състав не покрива фактическите обстоятелства, установени във връзка с нарушението, поради което и неправилно нарушителя е наказан на посоченото правно основание. Констатирания порок на санкционния акт, доколкото за административнонаказващия орган съществува задължение да даде правна квалификация на административното нарушение, разкрива и допуснато процесуално нарушение, което е особено съществено, защото в конкретния случай е довело до нарушаване на основен принцип в административнонаказателния процес, а именно този на законоустановеност на наказанието. Безспорно този принцип не предполага посочването от органа на произволна законова разпоредба, а такава, която е относима и съответна на извършеното нарушение. Несъответствието между фактически и правни изводи, както и неправилното прилагане на закона при определяне на наказанието са всякога съществени и неотстраними нарушения, които безспорно водят до незаконосъобразност на Наказателното постановление, тъй като водят до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Затова и съда отмени обжалваното Наказателно постановление № 26-0000084/16.05.2019 год. на Началник ОО “АА” гр.В..

По гореизложените съображения съдът постанови решението си.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: