Р Е Ш Е Н И Е
град София, 02.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито заседание на втори май
две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН
ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА частно гр. дело № 4085 по описа за 2019 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от Граждански
процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
жалба на ”Н.с.“ЕАД - длъжник по изпълнително
дело № 20188500400693 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 при КЧСИ, с район на действие
Софийски градски съд, срещу разпределение, обективирано в Сметка за разпределение, изх. № 08683 от 08.03.2019 г.
В жалбата се твърди, че
длъжникът “Н.с.“ЕАД в срока за
доброволно изпълнение, течащ от връчването
на поканата – 25.09.2018
г., е платил в полза на присъединения по право взискател
– държавата, чрез ТД на НАП, дължимата за публичноправни вземания сума в размер на 8 082 578.56 лева. При
това положение неправилно ЧСИ Б.е начислил такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, тъй като вземането било платено направо
на взискателя и не следвало тази
пропорционална такса да бъде включвана
в сумата за разпределение. На следващо място в жалбата се поддържа,
че задължението към първоначалните взискатели В.Е.М. и синовете й – В.В.М.
и М.В.М., също било платено в срока за доброволно изпълнение.
Ето защо цялата дължима сума по изпълнителен
лист в размер на 206 729.84 лева, ведно със
законните лихви и дължимите такси и разноски, била погасена чрез плащане
и ЧСИ Б.не следвало изобщо да изготвя
сметка за разпределение, тъй като длъжникът нямал подлежащи на принудително изпълнение задължения по изпълнителното дело. Съобразно с изложеното моли съдът да отмени
разпределението, като недопустимо, и да прекрати
изпълнителното дело.
Взискателите В.Е.М., В.В.М. и М.В.М., чрез
пълномощника – адвокат Н.Д.,
в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК са депозирали становище
по жалбата, с което са оспорили
същата, като неоснователна, по изложените
в нея оплаквания.
ЧСИ
А.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.
Софийски градски съд като прецени доказателствената съвкупност, материалите по изпълнителното дело и обсъди доводите
на страните, съотнесени към релевантния закон, и при така очертания
от жалбата предмет на спора,
прие следното:
Жалба, вх. № 3938 от 11.03.2019
г., е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
При постъпила жалба срещу разпределението
съдът трябва да извърши проверка
досежно спазването на правилата за
разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК.
В процесния случай изпълнително дело № 20188500400693 по описа на ЧСИ А.Б. е било образувано на 23.08.2018 г. по молба на взискателите В.Е.М., В.В.М., действащ
чрез своята майка и законен представител В.М., и М.В.М.,
също действащ чрез своята майка
и законен представител В.М.,
въз основа на изпълнителен лист от 22.08.2018 г., издаден срещу длъжника
“Н.с.“ЕАД, за следните суми: 45 000.00 лева за
В.М., ведно със законната лихва от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане, както сума от 313.13 лева - лихва за
забава върху главницата, считано от 24.07.2015 г. до 17.08.2015
г.; сумата от 50 000.00 лева, присъдена
в полза на В.В.М., действащ чрез своята
майка и законен представител В.М., ведно със законната лихва
от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане, както сума от
347.92 лева лихва за забава върху
главницата, считано от 24.07.2015 г. до 17.08.2015 г.
и за сумата от 50 000.00 лева, присъдени в полза на М.В.М., действащ чрез своята
майка и законен представител В.М., ведно със законната лихва
от 18.08.2015 г. до окончателното изплащане, както сума от
347.92 лева лихва за забава върху
главницата, считано от 24.07.2015 г. до 17.08.2015 г.
Поканата за доброволно изпълнение за сочените суми,
ведно с изчислените към датата на
поканата законни лихви, които за
В.М. са в размер на 13 802.38 лева, за В. и М. Москови в размер на по
15 335.98 лева, заедно
с разноски по принудителното изпълнение в размер на 612.00 лева по ТТРЗЧСИ и по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 8505.44 лева, е била връчена на длъжника на 27.08.2018 г.
На основание чл. 458 ГПК ЧСИ Б.е присъединил държавата като взискател въз основа на
Удостоверение на ТД на НАП – София, изх. № 11 – 00 – 11208
от 11.09.2018 г. (л. 65), видно от което длъжникът
“Н.с.“ЕАД има публични задължения в размер на 8 082 578.56 лева и срещу дружеството е започнало принудително изпълнение по ДОПК, като са наложени
описаните в Приложение № 1 към цитираното удостоверение обезпечителни мерки върху имуществото му. На 25.09.2018 г. на “Н.с.“ЕАД е била връчена покана за
доброволно изпълнение за сумите, дължими
на присъединения взискател, като е отразена и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 197 845.89 лева.
С молба, вх. № 160 от 07.01.2019 г. – т.е. след образуване на изпълнителното
дело и след получаване на поканата
за доброволно изпълнение длъжникът “Н.с.“ЕАД заявил, че е заплатил изцяло публичните задължения в
размер на 8 082 578.56
лева, като искал таксата по
т. 26 ТТРЗЧСИ да бъде редуцирана. С нова молба от 09.01.2019 г. било представено на ЧСИ Разпореждане от 18.12.2018 г., с изх. № С180029 – 125 – 0379715 на
НАП, видно от което се извършвало
от публичния изпълнител разпределение на постъпилата от длъжника сума
в размер на 8 082 578.56
лева. Представено било и Удостоверение на ТД на НАП - София (л. 217 от изп. дело),
до ЧСИ Б., в което се сочи, че “Н.с.“ЕАД няма публични
задължения.
Следователно, сумата в полза на присъединения
взискател е платена доброволно от длъжника
по процесното изпълнително дело, но след образуването
му и на основание
т. 26 ТТРЗЧСИ на ЧСИ върху погасената сума (материален интерес) се дължи
пропорционалната такса в размер на 197 845.89 лева. Сочената такса следва да
бъде заплатена независимо от начина,
по който е събрана сумата – в случая директно на присъединения взсикател, тъй като вземането е погасено чрез плащане
след започване на изпълнението и по общото правило
на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските и таксите в тази хипотеза са сметка
на длъжника. За това вземане,
съставляващо разноски по принудителното изпълнение, в чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е установена първа по ред привилегия.
Ето защо правилно сумата по т. 26 ТТРЗЧСИ е разпределена от ЧСИ Б.в обжалваната
сметка за разпределение, изх. № 08683 от 08.03.2019 г., в първи ред вземания.
Не е спорно, а и от съобщение, изх.
№ 08580/06.03.2019 г. (л. 218 от изп. дело), може да
се установи, че от длъжника
“Н.с.“ЕАД е постъпила по изпълнително дело № 20188500400693 сумата от 206 729.84 лева, за чието разпределение
ЧСИ Б.съобщил на длъжника и изготвил обжалваната пред настоящата инстанция сметка за разпределение.
Освен горната сума по т. 26 ТТРЗЧСИ за платените публични
задължения, съдебният изпълнител разпределил и сумата от 8 470.00 лева в полза
на първоначалните взискатели и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ по основното вземане, която е изчислил на база
на разпределената сума, а именно такса по т. 26 ТТРЗЧСИ в размер на 389.95 лева.
Следва да се посочи, че
разпределението е акт на съдебния изпълнител,
с който се определя редът за удовлетворяване вземанията на взискателите
и какви суми се полагат за
пълното или частично изплащане на всяко едно
от тях, когато
събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели
(чл. 460 ГПК).
Съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред
отделя суми за изплащане на
вземанията, които се ползват с право
на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност. Редът на предпочтително
удовлетворение на вземанията се определя
съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а степента
на удовлетворяването им - от правилото
за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред.
Ето защо и съобразно с горната установеност въззивният съд намира, че
жалбата на длъжника “Н.с.“ЕАД
е неоснователна и следва да се отхвърли, тъй като изготвената от ЧСИ Б.сметка за разпределение съответства на установените с разпоредбата на чл. 136 ЗЗД ред на привилегировани
вземания.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ уважение жалба, подадена от “Н.с.“ЕАД,
ЕИК ******- длъжник по
изпълнително дело №
20188500400693 по описа на ЧСИ А.Б., рег. № 850 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд,
срещу разпределение по чл. 460 ГПК, обективирано в сметка за разпределение, изх. № 08683 от 08.03.2019 г., като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.
463, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.