РЕШЕНИЕ
№ 4152
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20211110127588 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за
сумата от 4427,06 лева и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 517,72 лева.
Ищецът-"А.Б." излага в исковата молба, че на 23.05.2019 год., в гр. Пловдив,
при движение по моста „Ален мак“ Р.Г., при управление на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ::::::::, поради движение с несъобразена скорост, удря
движещия се пред него лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. №::::::::::. Поддържа, че
виновен за настъпилото ПТП е водачът на „Фолксваген Голф“. Сочи, че лек автомобил
„БМВ Х5“ с рег. №:::::::::: е застрахован при "А.Б." по имуществена застраховка
„Автокаско”, със застрахователна полица №18-0300/303/5002008, валидна към
момента на застрахователното събитие. За настъпилото събитие в ищцовото дружество
е образувана преписка по щета №0300/19/357/500104 и по нея е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 4402,07 лева на автосервиза извършил
ремонта на увредения автомобил. Твърди, че след изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” на основание чл. 411 ал.1 от Кодекса за
застраховането е встъпил в правата на застрахования. Ответникът е застраховател по
риска „Гражданска отговорност” с причинителя на вреда, претърпяна при ПТП, от
който ищецът претендира сумата от 4427,06 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника да му заплати дължимата сума в размер на 4427,06 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение на увредения, ведно със
1
законната лихва върху сумата, считано от 18.05.2021 год. /дата на предявяване на
иска/ до окончателното плащане и сумата от 517,72 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 24.03.2020 год. до 18.05.2021 год.. Претендира разноски.
Ответникът-"О.З." ЕАД, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на
МПС „Фолксваген Голф“. Оспорва, че всички щети по застрахования при ищеца
автомобил са настъпили вследствие на процесното ПТП.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и
собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №:::::::: по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователното правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил по застраховка „Каско“ факта на плащане на
застрахователното обезщетение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, че е изплатил застрахователното
обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие представлява деликт
по чл. 45 от ЗЗД, осъществен от застрахования по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, противоправно деяние, от което
са настъпили вредни последици, които са в причинно следствена връзка с деянието.
В доказателствена тежест на ответника да обори законоустановената презумпция
за вина, както и възраженията си срещу вземанията на ищеца.
От представената застрахователна полица №18-0300/303/5002008 се установява,
че между ищеца и собственикът на лек автомобил „БМВ Х5“ с рег. №::::::::::, към
процесния период е съществувало валидно договорно правоотношение по договор
„Автокаско” за посочения автомобил. Видно от справка за извършени плащания на
автосервиза извършил ремонта на увредения автомобил е изплатена сумата от 4402,07
лева. Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е установило, че стойността
на щетите по увредения автомобил, по средни пазарни цени, определена към
застрахователното събитие е 4473,12 лева. Съгласно заключението, съдът приема и че
щетите по увредения, и застрахован при ищеца автомобил биха могли да настъпят при
описания в протокола за ПТП механизъм. На следващо място от страна на ответника не
се оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между него и деликвента.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ищеца са налице предпоставките на
чл. 411, ал.1 от КЗ, като с изплащане на обезщетението той встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата.
2
Спорно между страните е вината за настъпването на ПТП на застрахования при
ответника водач. За установяване на тези обстоятелства ищецът е ангажирал писмени
доказателства-двустранен констативен протокол за ПТП, в който е направена скица на
ПТП. Следва да се посочи, че двустранния констативен протокол за ПТП има
формална доказателствена сила, тъй като представляват частен удостоверителен
документ и като такъв не притежава материална доказателствена сила, поради което
следва да се цени от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото
доказателства. В уведомлението за щета управлявалият застрахования при ищеца
автомобил е описал застрахователното събитие като е посочил: „При движение по
моста „Ален Мак на 50 м. пред нас се случи ПТП, при което колите започнаха да
спират внезапно. За да избегна удара натиснах спирачка и движейки се смених
платното, след като бях в дясното платно ме удариха отзад.“. Механизмът на ПТП се
потвърждава и от свидетелските показания на Р. ДР. Г., водач на застрахования по
застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил. От показанията му се
установява, че на моста е имало ПТП, поради което водачът на лек автомобил „БМВ
Х5“ много рязко е навлязъл от съседната пътна лента в лентата, в която се е движил
автомобил „Фолксваген Голф“. Твърди, че не е имал възможност да предотврати удара.
Предвид установения механизъм на ПТП съдът не кредитира заключението на вещото
лице в частта, в която посочва, че причините за настъпване на ПТП са субективните
действия или бездействия на водача на лек автомобил „Фолксваген“, който е допуснал
удар в движещото се преди него и в същата пътна лента МПС, като следва да се посочи
и че заключението по автотехническата експертиза е изготвено преди изслушване на
гласните доказателства. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че
вина за настъпване на ПТП има водачът на лек автомобил „БМВ Х5“, който в
нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП се е движил на такова разстояние от движещия се
пред него автомобил, което да не му позволи да избегне удара в него, когато той
намали или спре рязко, поради което се е наложило да навлезе рязко в съседната пътна
лента и бива ударен от лекият автомобил застрахован при ответника. С действията си
водачът на „БМВ Х5“ е нарушил и разпоредбата на чл. 25 от ЗДвП, според който
„водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“. Тук следва да се посочи и че не се установява по безспорен начен, че МПС,
движещо се пред лек автомобил „БМВ Х5“ е спряло рязко и с действията си водачът на
3
застрахования при ищеца автомобил е целял предотвратяване на пътно транспортно
произшествие. С оглед на изложеното съдът намира, че виновен за процесното ПТП е
водача на автомобила, застрахован при ищеца, по застраховка „Автокаско“, респ. че не
са налице предпоставките на чл. 411, ал.1 от КЗ и предявения иск следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
При този изход на спора искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен,
поради неоснователност на претенцията по чл. 411, ал.1 от КЗ, тъй като ответникът не
може да изпадне в забава по недължимо плащане.
По отношение отговорността за разноските, съдът, като взе предвид че е
направено своевременно искане за присъждане на съдебните разноски и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК шщецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените в
производството разноски в размер на 843 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "А.Б.", ЕИК *********, със съдебен адрес: гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бл.303А, ет.5, ап.20-21, чрез адв. В. срещу "О.З.", ЕИК
*********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Самуил“ №37, ет.1, офис 3, чрез адв.
Димитрова, искове с правно основание чл. 411, ал.1 от КЗ за сумата от 4427,06 лева
/четири хиляди четиристотин двадесет и седем лева и шест стотинки /, представляваща
застрахователно обезщетение относно ПТП реализирано на 23.05.2019 год. между лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №:::::::: и лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.
№:::::::::: и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 517,72 лева /петстотин и седемнадесет лева
и седемдесет и две стотинки/, за периода от 24.03.2020 год. до 18.05.2021 год., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "А.Б.", ЕИК ********* да заплати на "О.З.", ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 843 лева /осемстотин четиридесет и три лева/,
представляваща сторените по делото разноски, съразмерно с отхвърлната част от
претенциите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4