Номер 150420.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100502885 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Н. К. и П. П. К. срещу решение
№ 260234/04.09.2020 год., постановено по гр.д. № 1456/2019 год. на ВРС – 20
състав, с което е обявен за недействителен по отношение за ищеца И. М. Л.
договор за продажба на 2 броя дружествени дяла от капитала на „КНМ Груп“
ЕООД, ЕИК *********, всеки от които с номинална стойност в размер на 1
лев за обща продажна цена в размер на 2 лева.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е недопустимо и неправилно.
Доводите за недопустимост се черпят от липсата на правен интерес от
инициираното производство като се твърди, че фактът на вписване в
търговския регистър на прехвърлянето а дружествените дялове и
невъзможността при евентуално уважаване на предявени иск, ищецът да
проведе производство по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, го лишава от такъв. Доводите за
неправилност се черпят от липса на проведено от ищеца доказване на
увреждащия характер на сделката, като се твърди, че приложението на
презумцията за знание не освобождава кредитора от провеждане на доказване
на горното. Настоява се за обезсилване на съдебното решение, евентуално за
1
неговата отмяна и отхвърляне на иска, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, с
който оспорва жалбата, развивайки доводи за допустимост на постановения
съдебен акт предвид допустимостта на предявения иск, както и за неговата
основателност. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт,
ведно с присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1 ЗАдвокатурата.
В с.з. по същество, въззивниците, чрез пълномощник, подъдржа
въззивната жалба и моли за обезсилване, евентуално за отмяна на решението
и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
Развитите от въззивниците доводи за недопустимост на постановеното
съдебно решение поради липса на правен интерес от предявения иск,
настоящият съдебен състав не споделя. Безспорно, при евентуално уважаване
на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД ищецът ще може да се удовлетвори от
имущественото благо, предмет на сделката като е формирана трайна и
2
непротиворечива съдебна практика относно преюдициалността между
предявен иск по чл.135 ЗЗД и иск по чл.29, ал.1 предл.3 от ЗТРРЮЛНЦ. За
кредитор с парично вземане, легитимиращ се като заинтересовано лице по
смисъла на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ с възможността да насочи принудително
изпълнение по реда на чл.517 ГПК върху дела на длъжника в търговското
дружество, съществува правен интерес за установяване вписването на
несъществуващо обстоятелство - прехвърляне на дружествени дялове от
неговия длъжник на трето лице като възможността за насочване на
принудително изпълнение върху дела на длъжника в дружеството-ответник
следва да е доказана с акт, подлежащ на принудително изпълнение.
Последното произтича и от обстоятелството, че договорът за прехвърляне на
дружествен дял по чл.129 ТЗ не се вписва в търговския регистър, а се
представя с оглед вписване на обстоятелствата по прехвърляне на дяловете,
като извън компетентността на съдебния изпълнител е преценката на факти и
обстоятелства, относими към собствеността на дружествените дялове, по
отношение на които е насочено принудителното изпълнение, които не са
вписани в ТРРЮЛНЦ, в който смисъл са и мотивите на определение № 331 от
15.10.2020 год. на ВКС по ч.т.д. № 1339/202 год., I т.о. на ВКС.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на предявения с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД иск е
потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни
по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които
длъжникът го уврежда.
Целта на отменителния иск е да се възпрепятствува недобросъвестният
длъжник да намали възможностите за удовлетворяване на кредитора, а такава
възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя
размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд то да
бъде признато в определен размер. От значение е вземането да предшествува
3
по време увреждащото действие на длъжника. Това действие може да увреди
лицата, който вече са кредитори, т. е. които имат възникнало вече вземане,
който факт е установен по делото и не е спорен между страните с оглед
влязлото в сила съдебно решение.
По отношение на повдигнатия пред настоящия съдебен състав спор
относно наличието на увреждане на кредитора, следва да се има предвид, че
съгласно чл.133 ЗЗД цялото длъжниково имущество служи за обезпечаване
вземането на кредитора служи, поради което право на кредитора е да избере
начина, по който да се удовлетвори от това имущество. Постоянна е
практиката на ВКС, че във всички случаи на разпореждане от длъжника със
свое имущество, такова увреждане е налице. Увреждащо кредитора е всяко
правно или фактическо действие на длъжника, с което се осуетява или
затруднява осъществяването на правото на кредитора да се удовлетвори от
длъжниковото имущество. Без значение е дали длъжникът притежава друго
имущество, от което кредиторът да се удовлетвори, тъй като оспорената
сделка страда само от относителна недействителност, която лесно може да се
преодолее, като длъжникът изплати задължението си към кредитора или
искът на кредитора за вземането бъде отхвърлен. Правноирелевантно е също
така дали това имущество е обременено с права на трети лица или от
стойността длъжникът след разпореждането притежава имущество и на каква
стойност му, поради което и така развития и поддържан доводи се преценява
като неоснователен.
Прочее, след като пред първоинстанционния съд са установени всички
елементи от правопораждащия последиците на относителната
недействителност фактически състав и доколкото не са ангажирани
доказателства, опровергаващи презумцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, в които
хипотеза намерението за увреждане се предполага, искът е основателен.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
Въззиваемият е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение
в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в минимален размер
съобразно Наредбата. Съгласно трайната съдебна практика не е необходимо
доказване от адвоката или от страната основанието за оказване на безплатна
адвокатска помощ, но следва да бъде представено доказателство за
4
предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС по
ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Така, с оглед представените доказателства за
наличие на договорни отношения между страните по предоставяне на
безплатна правна помощ /договор за правна защита и съдействие/, съдът
намира, че искането следва да се уважи и в полза на представляващия ищеца
адвокат П. Ч. П. от ВАК бъде присъдена сума в размер на 300 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260234/04.09.2020 год., постановено по
гр.д. № 1456/2019 год. на ВРС – 20 състав, с което е обявен за недействителен
по отношение за ищеца И. М. Л. договор за продажба на 2 броя дружествени
дяла от капитала на „КНМ Груп“ ЕООД, ЕИК *********, всеки от които с
номинална стойност в размер на 1 лев за обща продажна цена в размер на 2
лева.
ОСЪЖДА П. Н. К. , ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.“Бук“ № 1, ет.5
ап.10 и П. П. К. , ЕГН: ********** от гр.Варна, ул.“Бук“ № 1, ет.5, ап.10 ДА
ЗАПЛАТАТ на адвокат П. Ч. П. от ВАК, с адрес на кантората гр.Варна,
ул.Георги Живков № 22 /партер – вътрешен двор/ сумата от 300 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в минимален размер съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
основание чл.38 ЗА и чл.78, ал. 3 ГПК.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5